Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...10.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар
Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията
Атанасов
въззивно
търговско дело №1045 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на К.Г.Т., с ЕГН **********, действащ чрез адв.С.Х., против
Решение №195/21.12.2018г. по гр.д.№596/2017г. по описа на РС Девня, в частта, с
която са уважени предявените от
“Аписселект“ ЕООД, с ЕИК *********, искове с правно основание чл.327 от ТЗ,
чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е
осъден въззивника да заплати на въззиваемия, както следва: -сумата от 900лв.,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на 150кг. пчелен мед,
обективиран във фактура №1058 от 20.07.2015г. и сумата 175.35лв.,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 21.07.2015г.
до 19.06.2017г.; -сумата от 1300лв., представляваща задължение по договор за
заем, предоставен на 12.06.2016г. и -сумата от 2500лв., представляваща
подлежаща на връщане като получена без основание сума, ведно със законната
лихва върху всички горепосочени главници, считано от предявяване на иска-19.06.2017г.
до окончателното им изплащане.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и възражения на ответника, не е посочил кои и защо кредитира, и
кои не, което води до необоснованост и вътрешна противоречивост на атакуваният
съдебен акт. На следващо място се поддържа, че в противоречие със събраните
доказателства и въпреки надлежно направените оспорвания от страна на ответника,
съдът неправилно и незаконосъобразно е приел, че между страните е сключен
договор за продажба на мед, респективно, че се дължи неговата цена. По
отношение на претенциите за връщане на дадена в заем сума и на такава получена
без основание, се сочи, че съдът е достигнал до неправилен извод за наличие на
договор за заем между страните, като не е отчел събраните доказателства за
съществуващо споразумение за съвместна дейност по износ на 90 тона мед, по
силата на което ищеца е предал процесните суми на ответника, с оглед заплащане
на разходи за подготовка на бъдещите продажби и намиране на чуждестранен
купувач. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като се моли за
неговата отмяна и постановяване на ново, с което претенциите на ищеца да се
отхвърлят изцяло. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата
страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се оспорват доводите
и оплакванията на жалбоподателя. Поддържа се, че атакуваното решение, е
правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения в подкрепа на
изложеното становище. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
писмена молба подадена от пълномощникът му, поддържа жалбата и моли за нейното
уважаване, ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва
жалбата и поддържа отговора си. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от
“Аписселект“ ЕООД с искова
молба, против К.Г.Т., с която са предявени искове с правно основание чл.328,
ал.1 от ТЗ, чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.55. ал.1, т.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: -сумата 990лв.,
представляваща цена по договор за продажба на пчелен мед, за което е издадена
фактура №1058 от 20.07.2015г.; -сумата от 192.89лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 21.07.2015г. до 19.06.2017г.; -сумата от
3800лв., представляваща задължение по договор за заем, предоставен в периода от
07.05.2015г. до 12.06.2016г., или в условие на евентуалност като получена без
основание сума, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
предявяване на иска-19.06.2017г. до окончателното им плащане.
С оглед
констатирани пороци на исковата молба и след дадени указния на ищеца за
поправката ѝ, с Определение №382 от 20.07.2017г., РС Девня е приел, че
нередовностите на исковата молба не са отстранени в срок, поради което
прекратил производството по гр.д.№596/2017г. по описа на същия съд. В
последствие като е зачел изпълнение от страна на ищеца на дадените указания по
поправка на исковата молба, чрез пощенска пратка в даденият за това срок,
първоинстанционният съд постановил Определение №394 от 26.07.2017г., с което на
основание чл.253 от ГПК е отменил предходното определение за прекратяване на
производството. След постановяване на отменителното определение, съдът е
пристъпил към размяна на книжата, разгледал е спора по същество и постановил
атакуваното в настоящото производство решение, с което е осъдил ответника да
заплати на ищеца сумата от 900лв., представляваща неплатена цена по договор за
продажба на 150кг. пчелен мед, сумата 175.35лв., представляваща мораторна лихва
върху тази главница за периода от 21.07.2015г. до 19.06.2017г., сумата от
1300лв., представляваща задължение по договор за заем, предоставен на
12.06.2016г. и сумата от 2500лв., представляваща подлежаща на връщане като
получена без основание сума, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяване на иска-19.06.2017г. до окончателното им изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, но същото е недопустимо, тъй като е постановено при наличието на
отрицателни процесуални предпоставки.
В разглежданият казус,
както вече се посочи по-горе първоинстанционният съд, е постановил Определение
№382 от 20.07.2017г., с което е прекратил производството по делото. Според
разпоредбата на чл.253 от ГПК определенията, които не слагат край на делото,
могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на
обстоятелствата, грешка или пропуск. Характерът на горецитираното определение,
сочи, че то не от категорията на оттегляемите съдебни актове, визирани в чл.253
от ГПК, тъй като с него е сложен край на производството и същото подлежи на
инстанционен контрол пред въззивният съд. Ето защо първоинстанционният съд не е
разполагал с компетентност да ревизира по свой почин прекратителното определение,
съответно да постанови Определение №394 от 26.07.2017г. В този смисъл,
постановявайки отменителното определение, РС Девня е излязъл извън пределите на
правораздавателната си власт, в резултат, от което въпросният акт /Определение
№394 от 26.07.2017г./ се явява нищожен, защото не
отговаря на изискванията за валиден съдебен акт, съответно не е породил
целените с него правни последици.
С оглед констатираната нищожност на
отменителното определение, следва извода, че определението, с което е
прекратено производството по гр.д.№596/2017г. на РС Девня, не е загубило своето
действие. При наличието на прекратително определение, са били налице пречки от
процесуален характер за последващото развитие на първоинстанционното
производство, съответно за постановяване на атакуваното съдебно решение, в
резултат от което същото се явява недопустимо. Ето защо обжалваното решение,
следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на съда. Новото разглеждане на делото следва да започне от фазата, в която е
постановен нищожният съдебен акт, т.е. от съобщаване на ищеца за възможността
да обжалва прекратителното Определение №382 от 20.07.2017г. и следва да
продължи, в зависимост процесуалното поведение на страната.
При
този изход на делото на страните, не следва да се присъждат разноски, а същите
следва да се определят при разглеждане на спора по същество или след
стабилизиране на прекратителното определение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№195/21.12.2018г. по
гр.д.№596/2017г. по описа на Районен съд Девня, в частта, с която К.Г.Т.,
с ЕГН **********, е осъден да заплати на
“Аписселект“ ЕООД, с ЕИК *********, както следва: -сумата от 900лв.,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на 150кг. пчелен мед,
обективиран във фактура №1058 от 20.07.2015г. и сумата 175.35лв.,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 21.07.2015г.
до 19.06.2017г.; -сумата от 1300лв., представляваща задължение по
договор за заем, предоставен на 12.06.2016г. и -сумата от 2500лв.,
представляваща подлежаща на връщане като получена без основание сума, ведно със
законната лихва върху всички горепосочени главници, считано от предявяване на
иска-19.06.2017г. до окончателното им изплащане, като процесуално недопустимо.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на
същия съд, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.