Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
2268 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове срещу С.Ц.С., Ц.Д.С. и М.Ц.С.-М. за
заплащане, както следва:
1. на Х.А. В. Т.:
- сумата 35 000 лв., представляваща
половината от увеличената стойност на УПИ XXIV-152 кв. 7 по плана на м.
"Акчилар" - ПИ 10135. 2522.776 по КК, в резултат на построената от
нея и съпруга й А.В. Т. масивна двуетажна вилна сграда със ЗП от 146.20 кв. м и
РЗП от 306.20 кв. м, включваща полуподземен етаж, първи етаж, състоящ се от
дневна, кухня-трапезария, килер, стая, санитарен възел и тераса, и втори
тавански етаж, преустроен в жилищен и състоящ се от три стаи, дрешник, баня,
тоалет и балкон, изградена по одобрен инвестиционен проект и издадено
строително разрешение № 380/05.11.2003 г. от район "Приморски" с
промени по време на строителството въз основа на инвестиционен проект, одобрен
с решение на ЕСУТ № 34/24.10.2008г. на район "Приморски", в груб
строеж при 63 % степен на завършеност, при равни части или по 11 666.67
лв. от всеки от тримата ответници;
- сумата 2500 лв., представляваща половината от
увеличената стойност на имота в резултат на изграждането през 2003 г. от нея и
от съпруга й А.Т. кладенец с дълбочина 28 м в УПИ XXIV-152 кв. 7 по плана на м.
"Акчилар", ПИ 10135.2522.776 по КК, при равни части или по 833.33
лв. от всеки от тях;
2. на В.А.Т.:
- сумата 17 500 лв., представляваща 1/4 от
общата увеличена стойност на същия поземлен имот вследствие на изграждането от А.и
Х. Т. на гореописаната масивна двуетажна вилна сграда, в качеството му на
наследник на А.В. Т., поч. на 10.03.2017 г., при равни части или по 5833.33
лв. от всеки от тях;
- сумата 1250 лв., представляваща 1/4 от
увеличената стойност на същия имот, вследствие на изграждането от А.и Х. Т. същия
кладенец, в качеството на наследник на А.Т., поч. на 10.03.2017 г. при равни
части или по 416.67 лв. всеки от
тях;
- сумата 10 000 лв., представляваща
увеличената стойност на същия ПИ вследствие на изграждането през м. юли-август
2007 г. на подпорни стени по две от границите на имота с железобетонна
конструкция и размери 13.25/2.20/0.50 м от северната страна и 11.30/2.20/0.50 м
от южната страна, при равни части или по 3333.33 лв. от всеки от тях;
- сумата 5 000 лв., представляваща увеличената
стойност на същия ПИ и построената в него сграда вследствие изграждането през
м. юни-август 2008 г. на вътрешна ел. инсталация на третия етаж и вътрешни
мазилки във всички помещения на етажа, при равни части или по 1666.67 лв. всеки от тях.
3. на А.А.Т.:
- сумата 17 500 лв., представляваща 1/4 от
общата увеличена стойност на същия ПИ, вследствие на изграждането от А.и Х. Т.
на гореописаната масивна двуетажна вилна сграда, в качеството му на наследник
на А.Т., поч. на 10.03.2017 г., при равни части или по 5833.33 лв. всеки от тях.
- сумата 1250 лв., представляваща 1/4 от
увеличената стойност на същия ПИ, вследствие на изграждането от А.и Х. Т. същия
кладенец, в качеството му на наследник на А.Т., поч. на 10.03.2017 г., при
равни части или по 416.67 лв.
всеки от тях, като подобренията са извършени, както следва:
от А.и Х. Т. – в качеството на добросъвестни владелци въз основа договор за
замяна, сключен с нот. акт № 191, т. XXVIII, д. № 7597/96 г. ВН, а от В.Т. – в
качеството на добросъвестен владелец на поземления имот и първия етаж въз
основа на договор за дарение с нот. акт № 149 т. IV рег. № 13364/02.10.2006 г.
на нотариус рег. № 195, вписан в СВ вх. рег. № 15495, т. LXXXI, акт № 182, а на втория етаж – въз
основа на договор за продажба с нот. № 150 т. IV рег. № 13366/02.10.2006 г. на
нотариус peг. № 195, вписан в СВ вх. рег. № 25477 т. LXXXI, акт № 169, по чл. 72 ЗС.
Ответниците оспорват исковете и
претендират разноски.
Предявяват възражения за
погасяване вземанията по давност, считано от 2008 г., когато наследодателката
на ответниците И.С. С. е предявила искове за собственост, по които са
образувани гр. д. №№ 8912/2008 г. и 8335/2008 г. и 13079/2009 г., всички по
описа на ВРС, евентуално от въвода, за който е съставен протокол № 1-А от
18.02.2010 г., евентуално от издаването на разрешение № 94 от 09.06.2011 г. за
строеж на лека ограда.
Ищците оспорват възраженията и
верността на протокола за въвод.
Сочат, че гр. д. № 8912/2008 г.
по описа на ВРС е за собственост върху друг имот, а другите две дела са били
прекратени. Намират, че давността е започнала да тече от влизането в сила на
решение № 223 от 14.10.2014 г. на ВКС.
Ответниците предявяват
евентуални възражения срещу добросъвестността при сключването на договора за замяна, основани на
твърдения, че приобретателите са знаели процеса на реституция, което е видно и
от насрещната престация: движима вещ фризер и при извършването на подобренията,
основани на твърдения, че наследодателката се е противопоставила на
извършването на подобренията в жалба до РДНСК срещу разрешението за строеж, че
правата й са признати с решение № 685 от
23.03.2000 г. на ПК Варна и това е отразено в писма от район
"Приморски" до наследодателката и до ответника В.Т..
лист втори от решение от 17.07.2019 г. по гр. д. №
2268/2018 г. ВОС, ХII-ти с-в
Ищците намират, че владението не може да бъде отнето или
прекъснато с писма или действия пред администрацията (л. 285, гръб).
Ответниците предявяват и възражение, че сградата е
незаконен строеж, основано на
твърдения, че заповед № Г-156 от 26.08.2002 г. на Кмета на район
"Приморски" за одобряване на ПУП ПРЗ е нищожна, тъй като е
постановена от некомпетентен орган, евентуално правомощията на издателя са
предсрочно прекратени с решение № 1979-1 (36) 22-24.07.2002 г. на Общинския
съвет Варна, а поради нищожността на заповедта разрешение № 380 от 05.11.2003
г. на Главния архитект на район "Приморски" също е нищожно,
евентуално е използван хоросан вместо цимент, земетръсните шайби са изградени с
хоросан, а не с тухли единички, използвани са бетон и арматура с по-ниско
качество. Твърдят, че родителите и И.С.Н. – вуйчо на наследодателката са
построили кладенеца. Сочат, че подпорните стени са построени без разрешение и
некачествено.
Ищците уточняват, че старият кладенец е в съседен имот, а
промените по време на строителството са извършени в хипотезата на чл. 154, ал.
5 ЗУТ. Намират, че независимо от законосъобразността на действащия ПУП, ПРЗ или
друг план, стабилизираното разрешение за строеж не може да бъде предмет на
инцидентен съдебен контрол (л. 285, гръб).
Евентуално предявяват възражение за прихващане със сумата
240.80 лв., присъдени разноски.
По молба на ищците (л. 339), с определение, постановено в
откритото съдебно заседание на 14.06.2019 г. е допуснато изменение на исковете,
като същите се считат предявени като частични.
По същество страните поддържат становищата.
Възразяват за прекомерност на възнагражденията.
Представят бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По предмета и допустимостта:
При основателност на възражението за погасителна давност,
за разлика от възражението за пропуснат преклузивен срок, не отпада правото на
иск, а ответникът трябва да получи защита срещу неоснователното твърдение на
ищеца чрез постановяване на решение за отхвърляне на иска.
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
Обстоятелствата следва да бъдат разгледани
в хронологичен ред.
По твърдяното от ищците владение:
От представения от ищците заверен
препис (л. 10) се установява, че на 21.08.1996 г. е сключен договор с
нотариален акт № 191, т. XXVIII, дело № 7597/96 г. на ВН, чрез който Н.К. е
следвало да прехвърли на А.и Х. В. Т. правото на собственост върху лозе с площ
1000 кв. м, парцел № XXIV-152 в кв. 7, придобито от него чрез дарения с
нотариален акт № 147, т. II, дело № 634/1988г. на ВН (л. 11) и по наследяване, а
от родителите му – чрез замяна, за която е издаден нотариален акт № 30, т. III,
дело № 972/66 г. ВН по реда на ЗТПС (л. 12), срещу фризер "Океан".
От показанията на свидетелите Я.и
С. (л. 289-290) е видно, че Т. са установили фактическа власт върху имота след
замяната.
Намерението им за своене
произтича от договора за замяна.
Съдът приема, че Т. са придобили
владението върху имота.
По добросъвестността:
По основанието:
Би могло да се поддържа, че чрез
замяна се прикрива продажба, когато прехвърлителят е упражнил право на
изкупуване по пар. 4а до 600 кв. м, към 1996 г. разбирани в съдебната практика
като 600 кв. м ид. ч., от имот, целия с площ над 600 кв. м (становището за
възникване на съсобственост в този случай е изоставено едва в решение № 52 от
16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 648/2009 г., II г. о., ГК). Процесният случай
не е такъв. По делото няма доказателства за привидност, а и дори да бе
установена типичната, прикритият договор също би бил прехвърлителен.
Съдът приема, че договорът е
действителен т.е. основанието е годно да направи владелеца собственик.
По знанието на Т. за правото на
трето лице:
В съдебната практика се приема,
че законова презумпция не може да се опровергава чрез прилагането на житейска
(решение № 409 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 59/2011 г., I г. о., ГК) или
друга законова презумпция (решение № 205 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7417/2014 г., IV г. о., ГК). В литературата се приема същото (Таджер, В.
Владение. С.: Софи-Р, 1991, с. 75).
Поради това съдът приема, че
презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 ЗС не може да се опровергава
чрез презумпцията за знанието на ЗСПЗЗ от Т..
Т. не са били страни в
производството по заявление вх. № 11194 от И.С. за възстановяване на
собствеността.
По преписката, образувана в ПК по
заявлението (л. 200-221), се намират нотариалните актове за замяната по реда на
ЗТПС (л. 215) и за дарението (л. 213), но не се установява кога и от кого са
били представени т.е. не би могло да се приеме, че Т. са узнали за заявлението
за реституция при справка.
Дори да се приеме, че към 1996 г.
Т. са знаели за заявлението за реституция въобще, те не биха могли да знаят, че
то се отнася до имот пл. № 152. Това е така, тъй като в заявлението имотът е
описан със старите имотни граници и не е посочен по действащ или стар
кадастрален план, така че Т. да узнаят, че И.С. е заявила за възстановяване
именно имот пл. № 152. Имотът не е посочен по план и при опознаването чрез
анкета през 1991 г. (протокол на л. 210). По разписния лист (л. 237) към КП от
1977 г. имот пл. № 152 е записан на К.А.К.(К.Т.К.) – приобретателката по
замяната по ЗТПС.
Узнаването че заявлението се
отнася до имот пл. № 152 е станало възможно едва през 1999 г., когато е приет
планът на старите имотни граници (л. 247 и 248 от гр. д. № 8912/2008 г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав).
Дори Т. да са знаели, че
заявлението е за имот пл. № 152, това не би било знание за право на третото
лице, а само знание за претенция.
В съдебната практика през 1996 г.
(ТР № 2 от 25.VI.1996 г. по гр. д. № 2/96 г., ОСГК) и дори през следващата 1997
г. (решение № 3712 от 10.01.1997 г. на ВКС по гр. д. № 4222/1995 г., IV г. о.),
се е приемало, че при тогавашната уредба не се възстановява собствеността върху
земеделски земи, които трети добросъвестни лица правомерно са придобили дори от
ТКЗС чрез валидна продажба през 1996 г. т.е. знанието би било за една
неоснователна претенция за бъдещо придобиване на собственост.
Правото на реституция е признато
едва с новата уредба от 1997 г. (чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ ДВ бр. 98/1997 г. чл.
18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ ДВ бр. 122/1997 г.).
лист трети от решение от 17.07.2019 г. по гр. д. №
2268/2018 г. ВОС, ХII-ти с-в
По тези съображения доводът, че Т.
са знаели за процеса на реституция и че не могат да придобият имот в терен по
пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, освен ако не е бил придобит от прехвърлителя чрез сделка
отпреди 1944 г., не може да бъде споделен.
Съдът приема, че владението на Т.
е било добросъвестно.
От представените заверени
преписи: от ищците (л. 21) и от ответниците (л. 103) и от ОСЗГ (л. 203) се
установява, че с решение № 685/23.03.2000 г. на Поземлена комисия Варна по
заявление вх. № 11194 от И.С. е признато правото на собственост на наследниците
на С.Н.А.в стари реални граници върху лозе с площ от 2.773 дка имоти пл. №№
11336 и 11335 по КП от 1956 г. и имоти №№ 100 и 101 по плана на старите имотни
граници от 1999 г. Вписано е че възстановяването ще се извърши по ПНИ т.е.
решението няма вещно действие. По делото няма данни Т. да са узнали за
решението при постановяването му.
От представените от ищците
заверени преписи от стойностна сметка (л. 173-175) и от проектна документация
от 2002 г. (л. 176-181) и от общината – обяснителна записка от м. август 2002
г. (л. 238) се установява, че за сградата са извършени проучвателни и проектни
работи през 2002 г.
От представеното от община Варна
заверено копие (в папка към корица) е видно, че е издадена заповед № Г-156 от 26.08.2002 г. от Кмета на
район "Приморски" Т. Войников, с която, на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ във връзка със заповед № 1229/20.06.2001 г. на Кмета на община Варна, е
одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ № XXIV-152 в кв. 7, така както е
показано с черен и червен цвят на ситуацията.
По възражението за нищожност,
поради липса на компетентност:
Подробни планове за имоти, извън
границите на населени места и селищни образувания се одобряват от кмета на
общината (чл. 129, ал. 2 вр. чл. 128, ал. 3 ЗУТ). Пълното доказване на
твърдяната липса на компетентност изисква представянето на заповед № 1229/20.06.2001 г. на Кмета на община
Варна, цитирана в оспорената заповед, тъй като тя би могло да се отнася до
предоставяне на правомощия по пар. 1,
ал. 2 ДР ЗУТ в първоначална редакция. Ответниците не са представили заповедта.
В практиката се е приемало, че заповед № 1229/20.06.2001 г. на Кмета на община
Варна е именно за предоставяне на
правомощия, но се отнася само за одобряването на планове за застрояване, поради
което заповед на кмет на район за одобряване на ПРЗ е нищожна в частта за
регулацията и е действителна в частта за застрояването (решение № 1402 от
10.06.2011 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2642/2010 г., II о., 16-ти с-в, но
това решение е било отменено с решение № 428 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 10743/2011 г., II о., без този въпрос да е бил обсъждан).
Дори заповед № 1229/20.06.2001 г. на Кмета на община Варна да беше представена, да има това съдържание и да
се приеме, че е частично нищожна, пак би била действителна в частта за
застрояването, а само то има значение за възражението. Възражението е
неоснователно.
От представения от ответниците в
заверен препис (л. 233) протокол № 36 от 22 и 24.07.2002 г., е видно, че с
решение № 1979-1, на основание чл. 42а, ал. 2 ЗМСМА, Общинският съвет е
прекратил предсрочно пълномощията на Тодор Войников като кмет на район "Приморски".
Общинският съвет не е постановил
предварително изпълнение, поради което, тъй като решението е било обжалвано (решение
№ 5137 от 27.05.2003 г. на ВАС по адм. д. № 508/2003 г., III о.),
действието му е спряно (решение № 13397 от 28.12.2007 г. на ВАС по адм. д. №
5358/2007 г., IV о.).
Приетото в обратния смисъл в определение № 3174 от 2.04.2003 г. на ВАС по
адм. д. № 2802/2003 г., 5-членен с-в не може да бъде споделено, тъй като
жалбата срещу решението на ОбС не е подадена по реда на ЗВАС (отм.), а по реда
на ЗАП (отм.).
В общодостъпния сайт на Общинския
съвет се намира протокол № 43 от 10.02.2003 г., от който е видно, че с решение
№ 2438-2 е допуснато предварително изпълнение на решение № 1979-1, но след
постановяване на заповед № Г-156 от 26.08.2002 г.
Възражението за липса на
правомощия у Войников е неоснователно.
От представения от ответниците
заверен препис (л. 236) се установява, че е съставен констативен протокол от
30.09.2002 г. за влизането в сила на заповед № Г-156 от 26.08.2002 г. на Кмета на район "Приморски"
за имот пл. № 152. Протоколът не е оспорен, поради което съдът приема
удостовереното.
От представените заверени копия:
от ищците (л. 16) и от общината (л. 239) се установява, че е издадена скица
изх. № АБ-94/А/364/07.10.2002 г. на Главния архитект на район
"Приморски" - виза за проектиране.
От представения от ответниците
заверен препис (л. 96) се установява, че е издадена заповед №
РД-46-1522/04.08.1998г. на Заместник-министъра на земеделието, горите и
аграрната реформа, с която се забранява издаване на скици и решения към тях на
базата на неприети и неутвърдени планове за териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ
(кадастрален план на собствениците и план на новообразуваните имоти),
независимо от мотива на искането.
Скицата от 07.10.2002 г. не е
издадена въз основа на такъв план, а въз основа на ПУП. Възражението е
неоснователно.
Проектът е приет с решение на
РЕСУТ протокол № 27 от 02.09.2003 г. и одобрен на 13.10.2003 г. от Главния
архитект на района (инвестиционен проект и обяснителна записка, пришити в плик
към корицата на делото).
От показанията на свид. М.К.(л.
348, гръб) се установява, че кладенецът в процесния имот е бил построен още
преди да започнат работа по сградата. Сочи, че кофражните форми били още в
мястото. Показанията са убедителни и могат да бъдат проверени.
От представения от ищците заверен
препис (л. 18) се установява, че е издадено удостоверение от община Варна с
изх. № АБ-3-94-А/75/28.07.2003 г. за регистрация на кладенеца.
Съдът приема, че кладенецът в
процесното място е построен от Х. и А.Т. и увеличава стойността му с
10 700 лв. (заключение на вещото лице инж. М. на л. 337) т.е. представлява
подобрение.
От представените от ищците
заверени преписи от санитарно заключение по проектна документация № 103 от
03.02.2003 г. (л. 182) и от становища №№ ПП/1493/08.08.2003 г. и
ПП/2654/13.01.2003 г. за условията за присъединяване към ел. мрежа (л. 183-184,
л. 264-265) се установява, че съгласувателните работи по проектирането на
вилната сграда са продължили и през 2003 г.
От представения от ищците заверен
препис (л. 15) се установява, че е издадено разрешение за строеж №
380/05.11.2003 г. от Главния архитект на район "Приморски" за
изграждане на масивна двуетажна вилна сграда със застроена площ 146.20 кв. м.
лист четвърти от решение от 17.07.2019 г. по гр.д.№
2268/2018 г. ВОС, ХII-ти с-в
От представените от ищците
заверени преписи се установява, че е сключен договор от 10.07.2004 г. за
изпълнение на изкопни работи (л. 171) и са съставени протокол № 117 от
11.07.2004 г. (л. 169) за откриване на строителна площадка и протокол № 117 от
11.07.2004 г. (л. 170) за определяне на строителна линия и ниво на строежа.
В показанията си (л. 348, гръб)
свидетелката М.К., която е била технически ръководител на строежа, излага, че
работите действително са предприети по това време.
От представените от ищците
заверени преписи от заповедната книга на строежа № 117 от 12.07.2004 г. (л.
162) е видно, че са вписани заповеди №№ 1 от 20.07.2004 г. и 2 от 24.07.2004 г.
(л. 164), 3 от 29.07.2004 г. (л. 165), 4 от 04.08.2004 г. (л. 166), 5 от
10.08.2004 г. (л. 167), 6 от 21.09.2004 г. за приемане на кофраж, армировка на
колони и плоча на втори жилищен етаж кота + 5.40 м (л. 168). Съставен е акт за
приемане на конструкцията от м. октомври 2005 г. (л. 172).
От представените заверени преписи
от ищците (л. 17) и от ответниците (л. 242) се установява, че е съставен
констативен протокол изх. № УТ-94-А-280/24.07.2006 г. на комисия от район
"Приморски" за завършване на сградата в груб строеж с 63 % степен на
завършеност към 21.03.2006 г. Протоколът не е оспорен от ответниците.
Застроителният план е приложен. В
съдебната практика се приема, че с прилагането му планът е постигнал резултата,
към който е насочено неговото одобряване и съдебното отричане на възникналите
от ПУП последици би накърнило принципа за предвидимост и сигурност в инвестиционния
процес (подчинен на предвижданията на плана) (решение № 12641 от 18.10.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 3347/2018 г., II о.).
Поради това съдът приема, че дори
сочените от ответниците пороци на ПУП да бяха приети за установени, след
прилагането на плана, те не могат да имат за последица извод, че строежът е
незаконен.
От обясненията на в. л. М. в
съдебното заседание (л. 347, гръб) се установява, че сградата е устойчива на
земетръс.
От заключението на в. л. М. (л.
337) се установява, че сградата увеличава стойността със 110 800 лв. т.е.
представлява подобрение.
От представения от ищците заверен
препис (л. 13) се установява, че на 02.10.2006 г. е сключен договор с
нотариален акт № 149, т. IV, рег. № 13364, дело № 641/2006 г. на ВН рег. № 195,
вписан в СВ вх. рег. № 15495, т. LXXXI, акт № 182, чрез който А.В. Т. и Х.А. В.
Т. е следвало да отстъпят веднага и безвъзмездно на ищеца В.Т. поземления имот,
вече с № 152, заедно с първия етаж в груб строеж със степен на завършеност 63 %
от построената в имота масивна двуетажна вилна сграда, състоящ се от дневна,
кухня-трапезария, килер, стая, санитарен възел и тераса пред дневната, със
застроена площ 146.20 кв. м, заедно с идеални части от общите части на
сградата, като са запазили право на ползване.
От представения от ищците заверен
препис (л. 14) се установява, че на 02.10.2006 г. е сключен договор с
нотариален акт № 150, т. IV, рег. № 13366/2006 г. на ВН № 195, вписан в СВ вх.
рег. № 25477, т. LXXXI, акт № 169, чрез който А.В. Т. и Х.А. В. Т. е следвало
да прехвърлят на ищеца В.Т. и на М.Т., гражданка на Република Германия втория
етаж на сградата, състоящ се от три стаи, дрешник, баня и тоалет и балкон пред
спалните, със застроена площ 129.50 кв. м, заедно с идеални части от общите
части на сградата, със същата степен на завършеност срещу платена цена.
В обясненията си в. л. инж. П.М.
(л. 346, гръб) сочи, че сградата е двуетажна еднофамилна, но могат да се
извършат преустройства за обособяване на самостоятелни жилища на етажите,
включително металното стълбище може да се изтегли на север.
Съдът приема, че предметът на
договорите е възможен (ТР № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г.,
ОСГК).
Договорите са годни да направят
приобретателите собственици.
Въз основа на договорите са
възникнали намерения за своене: на ищеца В.Т. лично – на поземления имот и
първия етаж и заедно с М.Т. – на втория етаж.
В литературата се е приемало, че
при прехвърляне на владението правоприемникът става безусловно носител на
правото на вземане срещу собственика (Таджер, В. Цит. съч., с. 150), както и че
става носител само ако вземането не е още възникнало за подобрителя, а ако е
възникнало, вземането ще остане у подобрителя-прехвърлител (Дачев, И. Правен режим на подобренията в
недвижими имоти. С.: Сиела, 2013, с. 211).
Вземането за увеличената стойност
не е било възникнало към 2006 г. То е било само правно очакване, тъй като
длъжникът-собственикът на имота още не е бил определен в производството по
реституция.
По жалба от В.Т. срещу заповед №
РД-06-7706-319 от 29.11.2006 г. на областния управител на Варненска област за
одобряване ПНИ относно имоти №№ 525 и 526, е образувано адм. д. № 850/2007 г.
на ВАдмС (мотиви решение на ВАС РБ л. 63 от гр. д. № 13079/09 г. ВРС, ХII-ти
състав, приложено към гр. д. № 2837/2011 г. на ВРС, ХХХI-ви с-в).
Съдът приема, че през 2007 г.
ответникът В.Т. е узнал за вписването на други лица като собственици в
регистъра към ПНИ.
При сключването на договорите
през 2006 г. приобретателите са били добросъвестни.
Последици от узнаването
вписването на И.С. в регистъра:
В общия случай:
В литературата се е приемало,
че при фактическо узнаване за правото на собственост от владелеца
добросъвестността за подобренията отпада (Цончев, К. Подобренията. С.: Софи-Р,
2001, с. 144), както и обратното (Дачев, И. Цит. съч., с. 137).
В съдебната практика се приема,
че добросъвестният владелец има право на задържане върху имота до заплащане на
подобренията, които са извършени преди да узнае за заведения срещу него иск за
собственост, както и че добросъвестността не отпада просто с узнаването, че
друго лице твърди право върху имота (решение № 134 от 27.07.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 6161/2014 г., III г. о., ГК и решение № 141 от 30.11.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2944/2015 г., II г. о., ГК).
Съдът приема, че
добросъвестността не отпада още при фактическото узнаване за съществуването на
титул за собственост, тъй като претендентът не владее и не е предявил, а може и
въобще да не предяви претенцията.
лист пети от
решение от 17.07.2019 год. по гр. д. № 2268/2018 г. ВОС, ХII-ти с-в
В процесния случай:
И.С. не би могла да предяви иск
за собственост, основан на твърдение за придобиване чрез решението на ПК, тъй
като то няма вещно действие.
От представената преписка се
установява, че по искова молба от 05.11.2008 г. на И.С. С. за отричане
собствеността на В.Т. върху имот № 152, идентичен с части от имот № 776 по ПНИ
е образувано гр. д. № 8335/2008 г. по описа на ВРС, VII-ми състав, но то е
прекратено. Последиците от предявяването са заличени с обратна сила.
Съдът приема, че И.С. не е
разполагала с възможност да изключи добросъвестността на подобрителите, но това
не променя извода, че те са останали добросъвестни (така и
Дачев, И. Цит. съч., с. 365).
Според свидетелката М.К.подпорните
стени са построени около 2006 г., но не е сигурна. Свидетелят Я.излага, че са
строени през 2007-2008 г. с разноски на семейството. Съдът приема, че
средствата са изразходени за сметка на владелеца В.Т..
От обясненията на в. л. М. в
съдебното заседание (л. 347) се установява, че са качествено построени.
От заключението (л. 337) се
установява, че увеличават стойността с 8340 лв. т.е. представляват подобрение.
Съдът приема, че през м. юни-август 2008 г. са изградени
вътрешна ел. инсталация на третия етаж и вътрешни мазилки във всички помещения
на етажа. В обясненията си вещото лице М. сочи, че няма място за етажна
площадка на третия етаж, поради което на него не може да бъде обособено
самостоятелно жилище. Следователно таванският етаж е свързан с втория и
владението върху него е упражнявано от ищеца В.Т., наред със съпругата му М.Т..
От представения от ответниците
заверен препис (л. 111) се установява, че е постановено решение № 3558 от
03.08.2011 г. по гр. д. № 8912/2008 г. по описа на ВРС,
ХVI-ти състав, образувано по искова молба от 25.11.2008 г. за отричане
собствеността на ответника В.Т. върху имоти №№ 154 и 155, идентични с части от
имоти №№ 525 и 526 по ПНИ. Предявяването
на този иск няма значение за добросъвестността на владението върху имот № 776 по ПНИ.
От представения от ответниците
заверен препис (л. 245) е видно, че А.и Х. Т. са декларирали, че са съгласни с
промените в хода на строителството на сградата. Подписите са заверени на
17.10.2008 г.
От обяснителната записка в плика
към корицата се установява, че входът на сградата е бил преместен от северната
на източната фасада, необитаемият таван е преустроен в обитаем с капандури,
направена е метална стълба, пред дневната на първия етаж е изградена тераса на
ниво терен с подпорна стена и на втория етаж има балкон с ширина 3 м.
От представения от ответниците
заверен препис (л. 240) е видно, че А.и Х. Т. са подали заявление вх. №
АУ-18-А-35 от 27.10.2008 г. за издаване на разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ,
със ситуация, в която е вписано че проектът е одобрен с решение № 34/24.10.2008
г. (л. 241). Допуснато е изменение, което е отбелязано на разрешението (л. 15,
гръб).
Макар и извършени преди
допускането на изменението вътрешната ел. инсталация на третия
етаж и вътрешните мазилки в помещенията на етажа са допустими по изменението. От заключението на в. л. (л. 337) се
установява, че увеличават стойността с 1240 лв. т.е. представляват подобрения,
извършени от съпрузите В. и М. Т..
От представения от ответниците
заверен препис (л. 98) се установява, че е изпратено писмо изх. №
ЖС-94-И-22/28.11.2008 г. на район Приморски, до И.С. и до ответника В.Т. за
извършена проверка по жалба на С..
От представените заверени преписи
от ищците (л. 20) и от ответниците (л. 243) се установява, че е издаден акт
обр. 14 за приемане на конструкцията от 2008 г. Съдът приема, че в края на
годината конструкцията е била готова.
От представения от ответниците
заверен препис (л. 93) се установява, че е издадена заповед №
ДК-10-68/04.12.2008 г. на началника на РДНСК - Варна, с която е отхвърлена
жалба на И.С. против разрешение за строеж № 380/05.11.2003 г. на Главния
архитект на район "Приморски", изпратена на В.Т. с придружително
писмо изх. № ОП-2450-02-843/30.12.2008 г. (л. 92), получено на 06.01.2009 г.
(обратна разписка на л. 231, гръб).
От представения от ищците заверен
препис (л. 19) е видно, че е издадено удостоверение № Н-69/09.03.2009 г. на
община Варна, на основание чл. 52, ал. 5 и пар. 4, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗКИР, че В.
и М. Т. са представили необходимата документация за вилната сграда.
От представеното от ответниците
удостоверение, издадено от СГКК (л. 232) е видно, че сградата не е нанесена в
кадастралната карта.
В представено от наследодателката
на ответниците в заверен препис (л. 20 от в. гр. д. № 2980/2013 г. на ВОС,
III-ти състав) писмо, изпратено от ОСЗГ Варна на 16.04.2009 г., по молба от
13.10.2008 г., се излагат обстоятелствата по връчването на съобщението за
решението за признаване собствеността.
От представения от ищците заверен
препис (л. 22) се установява, че е издадена заповед № 740/14.08.2009 г. на
Кмета на община Варна да бъде възстановено правото на собственост на наследниците
на С.Н.А.върху имот № 776 по ПНИ, отразен по скица изх. № 120/09.02.2010 г. на
община Варна (л. 23).
Съдът приема, че собствеността е
придобита чрез заповедта, но не чрез правоприемство от държавата, тъй като
отнетите земеделски земи никога не са станали държавни (Петров, Вл. и Драгиев.
Едно становище относно правото на собственост върху селскостопанските земи. –
Съвременно право, 1990, № 1), а чрез обратна индивидуализация на обезличения
при отнемането обект на собственост. Въпреки, че не е притежавала правото на
собственост по време на извършването на подобренията наследодателката придобива
качеството на длъжник по вземането за увеличената стойност.
Вземането не е съществувало през
2006 г. при сключването на договорите, въз основа на които е възникнало
намерението на ищеца В.Т. за своене. Тогава то е било правно очакване.
Съдът приема, че вземането
възниква през 2009 г., когато е определен длъжникът – собственикът на имота.
Към този момент А.и Х. Т. вече не
са кредитори по вземането за увеличената стойност вследствие построяването на
сградата, тъй като са предали владението още през 2006 г.
лист шести от решение от 17.07.2019 г. по гр. д. №
2268/2018 г. ВОС, ХII-ти с-в
В.Т. е единствен кредитор по
вземането за увеличената стойност вследствие построяването на подпорните стени
и наред със съпругата си – по вземането за увеличената стойност от работите на третия
етаж.
Представен е от ищците заверен
препис (л. 24) за установяване, че е съставен протокол № 1/18.02.2010 г. от
община Варна за въвод на И.С. във владение на имот № 776. Спорът за документа
между ищеца В.Т. и наследодателката на ответниците е разрешен по гр. д. №
2837/2011 г. на ВРС, ХХХI-ви състав.
Прието е, че документът е
съставен в кабинета на длъжностното лице т.е. не е спазен редът и документът не
е официален, евентуално не е верен.
От представеното от В.Т. в
заверен препис (л. 21 от гр. д. № 2837/2011 г. на ВРС, ХХХI-ви с-в) уведомление
от 18.10.2010 г. от СГКК Варна е видно, че той е вписан като собственик в
кадастралния регистър.
От представения от ищците заверен
препис (л. 36) от нотариален акт № 40, т. I, рег. № 1739, дело № 38/2010 г. на нотариус рег. № 237,
вписан в СВ вх. рег. № 6167 т. ХVI, акт № 2, е видно, че е признато правото на
собственост на И.С..
От представения от ответниците
заверен препис (л. 97) се установява, че е изпратено писмо изх. №
ЖС-94-И-35/05.11.2010 г. от район Приморски, до И.С. и до ответника В.Т. за
извършена проверка по жалба на С..
От представения от ответниците
заверен препис (л. 99) се установява, че е изпратено писмо от РДНСК - Варна
изх. № РП-653-02-680/09.12.2010 г. до И.С. и до пълномощник на ответника В.Т.
относно жалби от И.С. против строителството в нейния имот. Те са приети за
повторен сигнал, който не е разгледан.
От представения от ответниците
заверен препис (л. 95) се установява, че е издадено разрешение за строеж №
94/09.06.2011 г. на Главния архитект на район "Приморски" на И.С. за
лека ограда с височина до 2.20 м в поземлен имот 10135.2522.776. Оградата е
заплатена (л. 144).
От представения от ответниците
заверен препис (л. 143) е видно, че на 04.11.2011 г. е подадена жалба до РПУ от
И.С. заради премахване на оградата в имота.
Горните документи нямат значение
за владението и добросъвестността.
Ищецът В.Т. е предявил иск за
отричане собствеността на И.С. на 23.02.2011 г.
В отговор от 28.11.2011 г. от
ответницата, чрез особен представител (л. 84 от гр. д. № 2837/2011 г. на ВРС,
ХХХI-ви с-в), правото на собственост, придобито чрез заповедта по пар. 4к ПЗР
ЗСПЗЗ е заявено. Положението е сходно с предявяването на иск за собственост
срещу В.Т., поради което, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че
добросъвестността е отпаднала при получаване на отговора от пълномощника на
ищеца т.е. на 05.01.2012 г.
С решение № 3273/02.07.2013 г. по
гр. д. № 2837/2011 г. на ВРС, ХХХI-ви с-в, потвърдено с решение № 4/06.01.2014
г. по гр. д. № 2980/2013 г. на ВОС, собствеността на И.С. първоначално е
отречена, но с решение № 223/13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. по описа на
ВКС I г. о. решенията са отменени и искът е отхвърлен (л. 25-35).
Следователно съдът е приел, че И.С.
притежава правото на собственост. Силата на пресъдено нещо изключва намерението
за своене (изрично Ставру, Ст. Отрицателният установителен иск като основание
за прекъсване на придобивната давност. – В: Въпроси на българското вещно право.
С.: Фенея, 2010, с. 815).
Недобросъвестното владение на В.Т.
е трансформирано в държане след 13.10.2014 г.
По възражението за погасяване по
давност:
Съдът приема, че докато за
отпадането на добросъвестността, отговорът на И.С., че притежава собственост е
достатъчен, за да стане вземането за увеличената стойност изискуемо, е било
необходимо тя да предяви насрещен осъдителен иск за собственост срещу В.Т..
Това е така, защото само искът за осъждане да предаде владението застрашава
ползването на подобрения имот от владелеца (Постановление № 6 от 27.XII.1974 г.
по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). И.С. не е предявила насрещен иск.
С изключването на намерението за
своене по силата на пресъдено нещо на решение № 223/13.10.2014 г. по гр. д. №
1945/2014 г. по описа на ВКС I г. о. отпада вероятността В.Т. да придобие
собствеността върху имота с подобренията (именно този момент е приет за
съществен у Дачев, И. Цит. съч., с. 393). Съдът приема, че вземането за
увеличената стойност става изискуемо най-рано на 13.10.2014 г. или по-късно: от
изоставянето на имота (показания на свидетеля Я.(л. 348, гръб). Исковете, по
които е образувано настоящото производство, са предявени на 01.10.2018 г.
Възражението за погасяване по
давност е неоснователно.
От представения от ищците препис
(л. 38) е видно, че на 02.05.2011 г. е сключен договор с НА № 65, т. I, рег. №
1810, дело № 58/2011 г. на ВН рег. № 237, вписан в СВ вх. рег. № 8629, т. XXIV,
акт № 196, чрез който И.С. е отстъпила веднага и безвъзмездно собствеността
върху имота на С.С.. Прехвърлянето няма значение за пасивната легитимация
(решение № 2349 от 29.ХII.1995 г. по гр. д. № 2926/94 г., IV г. о.).
От представеното от ищците (л. 64
и 69) удостоверение изх. № 140623 от 01.11.2018 г. на р-н "Одесос" е
видно, че И.С. е починала на 13.06.2014 г. и е оставила за наследници
ответниците – съпруг и деца.
От представеното от ищците (л.
41) удостоверение за наследници изх. № 26279/21.02.2017 г. на район
"Приморски" е видно, че А.Т. е починал на 10.03.2017 г. и е оставил
за наследници ищците.
От представеното от ищците (л.
42) удостоверение по ч. гр. д. № 4668/2017 г. на ВРС е видно, че е вписан
отказът на ищцата от наследството на А.Т..
В обобщение само заради
предаването на владението през 2006 г. исковете за вземания от подобренията
лично от Х.А. В. Т. и от В.Т. и от А.Т. като наследници на А.Т. са неоснователни.
Исковете на В.Т. за заплащане на
увеличената стойност на имота вследствие изграждането на подпорни стени са основателни
за сумата общо 8340 лв. Исковете за горницата
до 10 000 лв. са неоснователни.
В учебната литература се приема,
че активна солидарност възниква само по силата на сделка (Марков, М.
Облигационно право. Помагало. С.: Сиби, 2018, с. 209).
лист седми от решение от 17.07.2019 г. по гр. д. №
2268/2018 г. ВОС, ХII-ти с-в
Приема се, че съпрузите са
солидарни длъжници по вземането на подобрител за увеличената стойност на техен
общ имот (Дачев, И. Цит. съч., с. 242).
Съдът приема, че симетрично
съпрузите са солидарни кредитори по общото вземане за увеличената стойност.
Исковете на В.Т. за заплащане на
увеличената стойност вследствие работите на третия етаж са основателни за
сумата общо 1240 лв., като след прихващане с
вземанията на ответниците за разноски по гр. д. № 1945/2014 г. по описа на ВКС I г. о., всеки дължи по 333.07 лв. Исковете
за горницата до общо 5 000 лв. са неоснователни.
По разноските:
Ищецът В.Т. има право на
разноските в размер 439.61 лв. по списък, съразмерно уважените искове.
Ответниците
имат право на разноските в размер 4 703.30 лв., представляващи платени
такси, възнаграждения на вещи лица и на адвокат, съразмерно отхвърлените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Ц.С. ЕГН **********, Ц.Д.С. ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес *** и М.Ц.С.-М.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. В.Б. от ВАК да
заплатят на В.А.Т. ЕГН ********** с адрес: ***:
- сумата 8340 лв., представляваща увеличената
стойност на УПИ XXIV-152 кв. 7 по плана на м. "Акчилар", ПИ
10135.2522.776 по КК вследствие на изграждането през м. юли-август 2007 г. на
подпорни стени по две от границите на имота с железобетонна конструкция и
размери 13.25/2.20/0.50 м от северната страна и 11.30/2.20/0.50 м от южната
страна, при равни части или по 2780 (две хиляди и седемстотин и осемдесет)
лв. всеки от ответниците;
- сумата 999.21 лв., представляваща увеличената стойност на УПИ XXIV-152 кв.7
по плана на м. "Акчилар", ПИ 10135.2522.776 по КК и построената в
него сграда вследствие изграждането през м. юни-август 2008 г. на вътрешна ел.
инсталация на третия етаж и вътрешни мазилки във всички помещения на етажа,
след прихващане с вземанията на ответниците за разноски по гр. д. № 1945/2014 г. по описа на ВКС I г. о., при равни части или по 333.07 лв. (триста и тридесет и три лева и 07
ст.) всеки от ответниците,
подобренията, извършени в качеството на добросъвестен владелец на поземления имот и първия етаж
въз основа на договор за дарение с нот. акт № 149 т. IV рег. № 13364/02.10.2006
г. на нотариус рег. № 195, вписан в СВ вх. рег. № 15495, т. LXXXI, акт № 182, а на втория етаж – въз
основа на договор за продажба с нот. № 150 т. IV рег. № 13366/02.10.2006 г. на
нотариус peг. № 195, вписан в СВ вх. рег. № 25477 т. LXXXI, акт № 169, на
основание чл. 72 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени срещу С.Ц.С., Ц.Д.С. и М.Ц.С.-М. с.
ЕГН, с. а. за заплащане, както следва:
1. на Х.А. В. Т., гражданка на Германия, родена на ***
г., ЛНЧ **********:
- сумата 35 000 лв., частично от 50 000
лв., представляваща половината от увеличената стойност на УПИ XXIV-152 кв. 7 по
плана на м. "Акчилар" - ПИ 10135. 2522.776 по КК, в резултат на
построената от нея и съпруга й А.В. Т. масивна двуетажна вилна сграда със ЗП от
146.20 кв. м и РЗП от 306.20 кв. м, включваща полуподземен етаж, първи етаж,
състоящ се от дневна, кухня-трапезария, килер, стая, санитарен възел и тераса,
и втори тавански етаж, преустроен в жилищен и състоящ се от три стаи, дрешник,
баня, тоалет и балкон, изградена по одобрен инвестиционен проект и издадено
строително разрешение № 380/05.11.2003 г. от район "Приморски" с
промени по време на строителството въз основа на инвестиционен проект, одобрен
с решение на ЕСУТ № 34/24.10.2008г. на район "Приморски", в груб
строеж при 63 % степен на завършеност, при равни части или по 11 666.67
лв. частично от по 16 666.67
лв., от всеки от тримата ответници;
- сумата 2500 лв., частично от 5 000 лв.,
представляваща половината от увеличената стойност на имота в резултат на
изграждането през 2003 г. от нея и от съпруга й А.В. Т. кладенец с дълбочина 28
м в УПИ XXIV-152 кв. 7 по плана на м. "Акчилар", ПИ 10135.2522.776 по
КК, при равни части или по 833.33 лв. частично от по 1 666.67 лв. от всеки от тях;
2. на В.А.Т. ЕГН ********** с адрес: ***:
- сумата 17 500 лв., частично от 25 000
лв., представляваща 1/4 от общата увеличена стойност на УПИ XXIV-152 кв. 7 по
плана на м. "Акчилар"- ПИ10135.2522.776 по КК, вследствие на
изграждането от А.В. Т. и Х.А. В. Т. на масивна двуетажна вилна сграда със ЗП
от 146.20 кв. м и РЗП от 306.20 кв. м, включваща полуподземен етаж, първи етаж,
състоящ се от дневна, кухня-трапезария, килер, стая, санитарен възел и тераса,
и втори тавански етаж, преустроен в жилищен и състоящ се от три стаи, дрешник,
баня, тоалет и балкон, изградена по одобрен инвестиционен проект и издадено
строително разрешение № 380/05.11.2003г. от район "Приморски" с
промени по време на строителството въз основа на инвестиционен проект, одобрен
с решение на ЕСУТ № 34/24.10.2008г. на район "Приморски" в груб
строеж при 63 % степен на завършеност, в качеството му на наследник на А.В. Т.,
поч. на 10.03.2017г., при равни части или по 5833.33 лв. частично от по 8 333.33 лв. всеки от тях;
- сумата 1250 лв., частично от 2 500 лв.,
представляваща 1/4 от увеличената стойност на УПИ XXIV-152 кв. 7 по плана на м.
"Акчилар" – ПИ 10135.2522.776 по КК, вследствие на изграждането от А.В.
Т. и Х.А. В. Т. кладенец с дълбочина 28 м, в качеството му на наследник на А.В.
Т., поч. на 10.03.2017 г. при равни части или по 416.67 лв. частично от по 833.33 лв. всеки от тях;
- горницата над присъдената сума 8340 лв. до претендираната 10 000 лв., представляваща
увеличената стойност на УПИ XXIV-152 кв. 7 по плана на м. "Акчилар",
ПИ 10135.2522.776 по КК вследствие на изграждането през м.
лист осми от решение от 17.07.2019 г. по гр. д. №
2268/2018 г. ВОС, ХII-ти с-в
юли-август 2007 г. на подпорни стени по две от границите на имота с
железобетонна конструкция и размери 13.25/2.20/0.50 м от северната страна и
11.30/2.20/0.50 м от южната страна, при равни части или по 3333.33 лв. (три хиляди и триста и тридесет и три
лева и 33 ст.) всеки от ответниците;
- горницата над присъдената сума 999.21 лв. до претендираната 5 000 лв., представляваща увеличената стойност на УПИ XXIV-152 кв.7 по плана на м.
"Акчилар", ПИ 10135.2522.776 по КК и построената в него сграда
вследствие изграждането през м. юни-август 2008 г. на вътрешна ел. инсталация
на третия етаж и вътрешни мазилки във всички помещения на етажа, при равни
части или по 1666.67 лв. (хиляда и шестотин и шестдесет и шест лева и 67
ст.) всеки от ответниците.
3. на А.А.Т. ЕГН ********** с адрес: ***:
- сумата 17 500 лв., частично от 25 000
лв., представляваща 1/4 от общата увеличена стойност на УПИ XXIV-152 кв. 7 по
плана на м. "Акчилар" – ПИ 10135. 2522. 776 по КК, вследствие на
изграждането от А.В. Т. и Х.А. В. Т. на масивна двуетажна вилна сграда със ЗП
от 146.20 кв. м и РЗП от 306.20 кв. м, включваща полуподземен етаж, първи етаж,
състоящ се от дневна, кухня-трапезария, килер, стая, санитарен възел и тераса,
и втори тавански етаж, преустроен в жилищен и състоящ се от три стаи, дрешник,
баня, тоалет и балкон, изградена по одобрен инвестиционен проект и издадено
строително разрешение № 380/05.11.2003г. от район "Приморски" с
промени по време на строителството въз основа на инвестиционен проект, одобрен с
решение на ЕСУТ № 34/24.10.2008г. на район "Приморски" в груб строеж
при 63 % степен на завършеност, в качеството му на наследник на А.Т., поч. на
10.03.2017 г., при равни части или по 5833.33 лв. частично от по 8 333.33 лв. всеки от тях.
- сумата 1250 лв., частично от 2 500 лв.,
представляваща 1/4 от увеличената стойност на УПИ XXIV-152 кв. 7 по плана на м.
"Акчилар" – ПИ 10135.2522.776 по КК, вследствие на изграждането от А.В.
Т. и Х.А. В. Т. кладенец с дълбочина 28 м, в качеството му на наследник на А.В.
Т., поч. на 10.03.2017 г., при равни части или по 416.67 лв. частично от по 833.33 лв. всеки от тях, като
подобренията са извършени от А.и Х. Т. в качеството на добросъвестни
владелци въз основа договор за замяна, сключен с нот. акт № 191, т. XXVIII, д.
№ 7597/96 г. ВН, на основание чл. 72
ЗС.
ОСЪЖДА С.Ц.С., Ц.Д.С. и
М.Ц.С.-М. да заплатят на В.А.Т.
с. ЕГН, с. а. сумата 439.61 лв. (четиристотин и тридесет и девет лева и 61 ст.), съразмерно уважените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.А. В. Т., В.А.Т. и А.А.Т. да заплатят на С.Ц.С., Ц.Д.С.
и М.Ц.С.-М. с. ЕГН, с. а.
сумата 4 703.30
лв. (четири хиляди и седемстотин и
три лева и 30 ст.),
платени такси, възнаграждения на вещи лица и на адвокат, по отхвърлените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: