РЕШЕНИЕ
№ 1243
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Административно наказателно дело
№ 20231110207335 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А. М. А. с ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление /НП/ № ............... г., издадено от директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на основание
чл. 247, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки
(ЗОП - изм., обн. в ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) на
жалбоподателя – в качеството му на публичен възложител на обществени
поръчки, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
000.00 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
С жалбата си санкционираното лице оспорва издаденото срещу него
наказателно постановление като необосновано, неправилно,
незаконосъобразно и постановено при неспазване изискванията на
законодателството. Възразява против извода на контролния орган, че с
поставянето на изискване относно притежаването на сертификат за работа със
софтуер за системата за видеонаблюдение се ограничавала конкуренцията,
като се давало необосновано предимство и необосновано се ограничавало
1
участието на стопански субекти в обществената поръчка. Наказващият орган
бил пропуснал да провери акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост предвид постъпилото срещу него писмено възражение. Липсата
на изложение относно твърденията за препятстване на участието или
даването на необосновано предимство на други лица съставлявало
процесуално нарушение, извеждащо незаконосъобразността на наказателното
постановление. Поставените от възложителя изисквания към участниците
имали за цел гарантирането на професионално, точно и срочно изпълнение на
обществената поръчка и били в рамките на свободата на преценка,
предоставена от разпоредбата на чл. 59 от ЗОП. Жалбоподателят се позовава
още и на практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която възлагащият
орган може да прилага критерии за подбор, по-стриктни от минималните
изисквания на национално ниво, стига същите да са необходими за
гарантиране, че кандидатът има техническите и професионални способности
да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да
са пропорционални на него.
В проведеното открито съдебно заседание, в което е даден ход на
делото по същество, жалбоподателят се явява лично заедно с адв. Гърбатов.
Последният поддържа депозираната жалба и моли за постановяване на
решение, с което да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.
Възразява срещу констатацията за извършено административно нарушение,
която се опровергавала от събраните по делото доказателства. Отново се
позова на съдебна практика, в това число и такава на ниво ЕС, а в
конкретиката на казуса акцентира върху това, че нито условията за участие,
нито решението за откриване на процедурата, са били обжалвани. При
изпълнението на процедурата не е имало нарушения от каквото и да е
естество, които да забавят сроковете за сключване на договор за ОП, като не
били нанесени също и вреди на бюджета. Въз основа на това се пледира за
отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски. От името
на жалбоподателя по делото са постъпили и писмени бележки, в които се
моли за уважаване на жалбата. В подкрепа на заявеното становище по
същество на спора е цитирана пространна съвкупност от съдебни решения.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Я., която
оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено издаденото от директора на
АДФИ наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Моли за
2
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност
на адвокатски хонорар, претендиран от насрещната страна. Представя
писмени бележки, в които изтъква, че изискваният от възложителя
сертификат за ключов експерт № 2 бил предпоставка за ограничаване на
потенциалните участници в обществената поръчка, тъй като създавал
допълнителна тежест за тях и водел до разубеждаването им за участие. С
поставеното изискване било ограничение участието на стопански субекти,
които имат на разположение експерт, отговарящ на всички изисквания на
възложителя за образование, квалификация и професионален опит по
специалността, който обаче не притежава валиден сертификат за инсталация,
поддръжка и работа с инсталирания софтуер за системата за
видеонаблюдение. По този начин били лишени от право на участие
потенциални участници, които е можело да предложат икономически най-
изгодната оферта, която да задоволи потребностите на възложителя.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед № .................... г. на директора на АДФИ било възложено
извършването на финансова инспекция по отношение на Агенцията за
заетостта, в хода на която да се осъществи проверка за законосъобразност на
възложените в периода от 2018 г. до 2021 г. обществени поръчки.
Агенция по заетостта (наричана по-долу Агенцията) е изпълнителна
агенция към министъра на труда и социалната политика със седалище в гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, попадаща в обхвата на
държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на
чл. 4, т. 1 от ЗДФИ. Агенцията по заетостта се ръководи и представлява от
изпълнителен директор, която длъжност в периода от 01.01.2018 г. до
14.01.2022 г. е заемана от Драгомир Николов. Със заповед № .................9 г.
и.д. на Агенцията е наредил за периода 30.10.2019 – 01.11.2019 г.
включително функциите му да бъдат изпълнявани от жалбоподателя А. М. А.,
който да представлява, ръководи, координира и контролира цялостната
дейност на държавното учреждение. В това си качество, за посочения период
А. е бил публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 12 от
ЗОП.
3
С Решение № РД-08-2947 от 31.10.2019 г. временно изпълняващият
длъжността изпълнителен директор на Агенция по заетостта е инициирал
открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Надграждане, внедряване и поддържане на система за видеонаблюдение в
Агенция по заетостта по проект BG05M9OP001-1.004-0001-С03 „Подобряване
качеството и ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на
пазара на труда и работодателите”, финансиран от Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез
Европейския социален фонд”. Като обект на поръчката е отбелязано
предоставянето на услуги, а за правно основание е цитиран чл. 73, ал. 1 от
ЗОП. Прогнозната стойност на поръчката е 700 000 лв. без ДДС – стойност,
попадаща в стойностния праг по чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗОП, който
предполага прилагане на процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 - 11 от ЗОП.
По силата на същото решение възложителят е одобрил обявление за
оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие. В
раздел „Предмет“ на обществената поръчка по следния начин е очертан
обхватът на ОП: „Предметът на обществената поръчка включва предоставяне
на услуги и оборудване за внедряване, интеграция и поддържане на система
за видеонаблюдение на сградите на Агенция по заетостта на територията на
Република България за срок на действие 24 /двадесет и четири/ месеца.
Изпълнителят следва да осигури внедряване и интеграция на система за
видеонаблюдение със съществуващата система в сградите на Агенция по
заетостта в гр. София и страната в срок до 90 /деветдесет/ работни дни.
Внедрената система следва да се разглежда като съвкупност от необходимото
оборудване и комуникационна свързаност, позволяваща наблюдение и запис
на събитията на възловите места на територията на Република България и
поддържане на нейната работоспособност за срок на действие 24 /двадесет и
четири/ месеца“.
Критерият за оценка на офертите на участниците в обществената
поръчка, посочен в обявлението, е „Икономически най-изгодна оферта”, въз
основа на оптимално съотношение качество/цена, при показатели за оценка:
„Цена“ с тежест 60 % и „Оценка на предлаганите функционалности“ с тежест
40 %.
Раздел III от обявлението е именуван „Правна, икономическа,
4
финансова и техническа информация“, като в него се съдържат конкретните
изисквания към участниците да разполагат с персонал и/или с ръководен
състав с определена професионална компетентност за изпълнението на
поръчката. Въведено е изискване за минимално ниво на техническите и
професионални възможности на експертния персонал както следва:
Ключов експерт № 1 - Ръководител на екип с образователно-
квалификационна степен „бакалавър” в областта „Технически науки” или
„Природни науки, математика и информатика” или „Социални, стопански и
правни науки”, съгласно Класификатор на областите на висше образование и
професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 2002 г., или
еквивалентна образователна степен, придобита в чужбина, в еквивалентни на
посочените области. Експертът следва да има най-малко 5 години
професионален опит по специалността след придобиване на образованието и
да е бил ръководител на поне един успешно приключил проект, включващ
дейностите от предмета на поръчката;
Ключов експерт № 2 - Експерт „Електронна техника“ с образователно-
квалификационна степен „бакалавър” в областта „Технически науки”,
съгласно Класификатор на областите на висше образование и
професионалните направления, утвърден с ПМС № ................ г., с
професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика”
или „Информатика и компютърни науки”, или „Комуникационна и
компютърна техника”, или еквивалентна образователна степен, придобита в
чужбина, в еквивалентни на посочените области/професионални направления.
Експертът следва да има най-малко 3 години професионален опит по
специалността, след придобиването на образованието и да притежава опит в
изпълнението на поне един успешно приключил проект за изграждане и
внедряване на система за видеонаблюдение. Експертът следва да притежава
валиден сертификат за инсталация, поддръжка и работа с инсталирания
софтуер за системата за видеонаблюдение;
Ключов експерт № 3 - Експерт „Софтуер и интеграция на системата“ с
образователно-квалификационна степен „бакалавър” в областта „Технически
науки”, съгласно Класификатор на областите на висше образование и
професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 2002 г., с
професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика”
5
или „Информатика и компютърни науки”, или „Комуникационна и
компютърна техника”, или еквивалентна образователна степен, придобита в
чужбина, в еквивалентни на посочените области/професионални направления.
Експертът следва да има най-малко 3 години професионален опит по
специалността, след придобиването на образованието и да притежава опит
при внедряване на софтуер при изпълнение на поне един успешно приключил
проект за изграждане и внедряване на система за видеонаблюдение.
Посочено е, че поставеното изискване следва да се докаже с
представянето на писмени документи - списък на персонала, който ще
изпълнява поръчката и/или членовете на ръководния състав, които ще
отговарят за изпълнението, в който е посочена професионалната
компетентност на лицата.
Главният финансов инспектор от АДФИ - свид. С. М., приела, че така
посочените критерии за подбор, касаещи професионалната компетентност на
ключов експерт № 2, не се изисквали от закона за упражняване на
съответната дейност. Поставените условия давали необосновано предимство
и ограничавали участието в обществените поръчки на стопански субекти,
които разполагат с ключов експерт № 2, който не притежава валиден
сертификат за инсталация, поддръжка и работа с инсталирания софтуер за
системата за видеонаблюдение, но разполагат с такъв, притежаващ
необходимото образование, професионална квалификация и професионален
опит, допустими по закон. Несъобразено с изискванията на ЗОП било да се
доказва професионална компетентност чрез представяне на сертификати,
които удостоверяват само преминат курс на обучение. Със същите не се
установявала придобита квалификация, образование или професионален опит
на лицата. При възлагането на обществени поръчки възложителите нямали
право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които
не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема
на обществената поръчка.
В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена
поръчка, на 20.01.2020 г. е сключен договор № 8/20.01.2020 г. между Агенция
по заетостта и „С. И.“ АД с предмет: „Надграждане, внедряване и поддържане
6
на система за видеонаблюдение в Агенция по заетостта, по проект ...................
„Подобряване качеството и ефективността на публичните услуги за
уязвимите групи на пазара на труда и работодателите“, финансиран от
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от
Европейския съюз чрез Европейския социален фонд“, по цена и при
условията, уговорени в договора и съгласно приложенията към него. С чл. 7,
ал. 1 от договора възложителят е поел задължението да заплати в полза на
изпълнителя обща цена в размер на 699 929.10 лв. без ДДС / 839 914.92 лв. с
ДДС - съгласно ценовото предложение на изпълнителя. От страна на
изпълнителя „С.И.“ АД по договора е издадена фактура № ...............г. на
стойност 699 929.10 лв./839 914.92 лв. с ДДС, като с бюджетно платежно
нареждане от 17.03.2020 г. горепосочената сума е преведена на изпълнителя
„Сиском Инженеринг“ АД на 20.03.2020 г.
При така установената фактическа обстановка свид. М. приела, че на
31.10.2019 г. в гр. София жалбоподателят А. М. А. с откриването на
процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Надграждане,
внедряване и поддържане на система за видеонаблюдение в Агенция по
заетостта по проект BG05M90P001-1.004-0001-С03 „Подобряване качеството
и ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазара на труда
и работодателите”, финансиран от Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския
социален фонд”, е одобрил обявление за оповестяване откриването на
поръчката, в което е включено изискване към участниците, касаещо
техническите и професионални възможности на ключовия им експерт № 2, а
именно - да притежава валиден сертификат за инсталация, поддръжка и
работа с инсталирания софтуер за системата за видеонаблюдение, което
изискване ограничавало конкуренцията, като давало необосновано
предимство и необосновано ограничавало участието на стопански субекти в
обществената поръчка. С оглед на това, на 31.10.2022 г. главен финансов
инспектор С. М. съставила АУАН № ................ г. срещу жалбоподателя А. М.
А. за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, който му бил връчен лично. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение, с което са оспорени
констатациите в акта.
Въз основа на АУАН, след като подаденото възражение било преценено
като неоснователно, административнонаказващият орган издал атакуваното
7
от жалбоподателя НП, с което на основание чл. 247, ал. 1 във връзка с чл. 261,
ал. 2 от ЗОП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“
в размер на 10 000.00 лева за по-горе описаното нарушение.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на актосъставителя С. Е. М., както и въз основа
на приобщените писмени доказателства: заповед № ЗМФ-674/05.08.2022 г. на
министъра на финансите, писмено становище от жалбоподателя с вх. №
............... г., АУАН № .................. г., заповеди за възлагане, спиране,
възобновяване и изменение на финансова инспекция на Агенцията по
заетостта, справка за отговорните длъжностни лица при Агенцията по
заетостта-гр. София за периода от 01.01.2018 г. до 18.07.2022 г.; решение за
откриване на процедура с рег. № ...............г., заповед № .................... г. на и.д.
на Агенцията по заетостта, обявление за публикуване на поръчка в
Официалния вестник на ЕС, извлечение от входящия регистър на получените
оферти за участие в обществена поръчка, договор № 8/20.01.2020 г. за
възлагане на обществена поръчка за услуги, техническо предложение от „С.
И.“ АД за изпълнение на обществена поръчка, писмо-становище от 26.09.2022
г. от и.д. на Агенцията по заетостта до АДФИ, справка относно извършени
разходи от Агенцията по заетостта по договор № ...............г., фактура
.................0 г., бюджетно платежно нареждане № ..................г.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля М. и прецени, че те са пълни, последователни и логични, без
вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага своите преки и
непосредствени възприятия относно процедурата по извършване на
проверката, установяването на изискванията на възложителя и съставянето на
АУАН.
За изясняване на обстоятелствата по делото способстват и по-горе
посочените писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената маса, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото
същите допълват събраните от съда гласни доказателства.
Съдът, като обсъди и съпостави гласните и писмени доказателствени
материали по делото намира, че те са безпротиворечиви и от тях по несъмнен
8
начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При направените фактически констатации съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
лице, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок срещу НП, което
подлежи на обжалване по реда на ЗАНН (вж. чл. 261, ал. 3 ЗОП), поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.
При разглеждане на дела по обжалвани НП районният съд е винаги
инстанция по същество, като следва да провери законността, т. е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
АУАН и НП са съставени от компетентни органи съответно по чл. 261,
ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно чл.
261, ал. 1 от от ЗОП, а именно от длъжностно лице на Агенцията за държавна
финансова инспекция, какъвто се явява актосъставителят М., заемаща
длъжността „главен финансов инспектор“ в Първи отдел при дирекция
„Инспекционна дейност“ на АДФИ.
НП е издадено от компетентен за това орган, предвид приложената по
делото Заповед № ................... г. на министъра на финансите и в този смисъл е
оправомощено от министъра на финансите длъжностно лице в съответствие с
разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от ЗОП.
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
опорочаване на същите и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Спазени са специалните давностни срокове, предвидени в чл. 261, ал. 1 от
ЗОП, като АУАН е съставен в рамките на шестмесечния срок от деня на
откриването на нарушителя при извършената финансова инспекция,
съответно – не по-късно от 3 години от извършването на самото нарушение.
НП също е издадено след съобразяване на общия 6-месечен срок по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП подробно е описана фактическата
обстановка, при която е извършено административното нарушение, като
фактическите констатации са подведени под съответната правна норма, която
ясно е посочена както в АУАН, така и в НП както в словесно, така и в
9
цифрово изражение. Описаният състав на административното нарушение
изцяло кореспондира с описаната фактическа обстановка. Отразяването на
обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна
квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с
изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
поради което и няма формални основания за отмяна на издаденото НП.
Въз основа на извършения доказателствен анализ по делото съдът прие,
че в случая жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му административно нарушение.
Регламентираните в ЗОП процедури по възлагане на обществени
поръчки са способ за задоволяване потребностите на възложителите с
предмет предоставяне на услуги или доставки на стоки, при ефективно
разходване на публичните средства, както и такива, предоставяни от
европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятията,
които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена
поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и
потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта
подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя
минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието
им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени
способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай че бъде
избран за изпълнител.
В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да
определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните
участници (както повелява еднозначно възприетото в практиката на
съдилищата виждане – вж. Решение № 7427 от 15.06.2020 г. по адм. д. №
12786/2019 г., VII о. на ВАС). Границите на неговата оперативна
самостоятелност при определяне на критериите за подбор са определени с
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, която предвижда необходимостта
последните да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия и
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които
не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема
на обществената поръчка. Общите изисквания към приложимите от
10
възложителите критерии за подбор са регламентирани с нормата на чл. 59, ал.
1 от ЗОП и същите позволяват прилагането на изисквания, касаещи годността
(правоспособността) за упражняване на професионална дейност;
икономическото и финансовото състояние; техническите и професионалните
способности. Допустимо е възложителите да използват спрямо кандидатите
или участниците само критериите за подбор по ЗОП, необходими за
установяване на възможността им да изпълнят поръчката, като тези критерии
следва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на
поръчката (чл. 59, ал. 2 от ЗОП). Възложителите нямат право да изискват от
кандидатите или участниците други документи за доказване на съответствие с
поставените критерии за подбор, освен посочените в този закон (чл. 59, ал. 3
от ЗОП).
Законодателят е регламентирал обективни оценители за преценка
техническите и професионални способности на участниците, като в чл. 63, ал.
1 от ЗОП е предвидил, че възложителят може да определя критерии, въз
основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с
необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на
поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество. С т. 5 е
предоставена на възложителя възможността да изисква от кандидата или
участника да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена
професионална компетентност за изпълнението на поръчката, в случай че
изискването не се използва като показател за оценка на офертите.
Същевременно при определянето на изискванията спрямо участниците е
необходимо да се съблюдава спазването на установеното с първичните
източници на европейското законодателство принципи за равнопоставеност и
недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност,
публичност и прозрачност. В този смисъл преценката за материалната
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление е пряко
обвързана с извършването на проверка доколко възложителят, при въвеждане
на изискванията и критериите за допустимост, е спазил границите на
оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с
императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
За оценяването способностите на участниците да изпълнят поръчката,
възложителят разполага с правото да установи изисквания към
11
професионалната компетентност на екипа, чрез който ще се изпълнява
дейността (в случая предоставяната услуги по внедряване, интеграция и
поддържане на система за видеонаблюдение на сградите на Агенция по
заетостта). Аргумент в подкрепа на това е нормата на чл. 63, ал. 1, т. 5 от
ЗОП, която позволява въвеждането на условия към кандидатите да разполагат
с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална
компетентност за изпълнението на поръчката. За съдържанието на понятието
„професионална компетентност“ се съди от легалната му дефиниция, дадена в
§ 2, т. 41 от ДР на ЗОП, където е определено като „наличието на знания,
получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения,
усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в
изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения“. В
настоящата процедура възложителят е въвел като изискване към участниците
да разполагат с персонал и/или ръководен състав с определена професионална
компетентност за изпълнение на поръчката. В състава на експертния персонал
следва да участват ръководител на екип (ключов експерт № 1), експерт
„електронна техника“ (ключов експерт № 2) и експерт „софтуер и интеграция
на системата“ (ключов експерт № 3. Спрямо всеки от тях са приложими
обективни измерители на придобитите от тях професионални
квалификационни степени, предполагащи придобити знания вследствие на
проведено обучение по съответната специалност, както и изисквания за
натрупан професионален опит. Така заложените критерии въздигат
изисквания за специфични теоретични знания и практически опит на
експертите, който същите следва да притежават за целите на качественото и
пълноценно изпълнение предмета на обществената поръчка.
Впечатление прави обаче специалното изискване, което е предвидено
спрямо ключов експерт № 2, свързано с притежаван от него валиден
сертификат за инсталация, поддръжка и работа с инсталирания софтуер за
системата за видеонаблюдение (което в противоречие с формалната логика се
изисква от специалиста под № 2 в областта „електронна техника“, а не от този
под № 3, който е отговорен за професионалното направление „софтуер и
интеграция на системата“). Съдът намира, че така въведеният критерий
бележи несъответствие спрямо предмета и сложността на обществената
поръчка, поради което се явява ограничение за осигуряването свободно
участие на голямата аудитория от субекти, имащи желание да вземат участие
12
в процедурата. Възложителят не е конкретизирал в дълбочина експертните
умения, които експертът следва да притежава за снабдяването със съответния
сертификат, нито е индивидуализирал инсталирания софтуер за вече
въведената в експлоатация система за видеонаблюдение в Агенцията. Общите
познания и възможности във връзка с привеждането в действие и работата със
софтуерни продукти в сферата на видеонаблюдението в случая се гарантират
с изискването за завършена професионална теоретична подготовка по
професионалните направления на съответната специалност. Практическите
умения от своя страна са осигурени с изискването за прослужен стаж при
изпълнението на работни проекти в тази сфера. Поради това следва да бъде
съобразен предметът на обществената поръчка, който, както вече се спомена,
е свързан с предоставяне на услуги и оборудване за внедряване, интеграция и
поддържане на система за видеонаблюдение. Така описани, дейностите не се
отличават с някаква специфика или сложност, които да наложат завишени
изисквания спрямо допълнителното сертифициране на ангажираните с
изпълнението на поръчката експерти, извън вече споменатите указания за
образователно-квалификационната им степен и целевия им трудов стаж.
Задълбоченият преглед над документацията по обществената поръчка не
разкрива непосредствена обвързаност между предмета, предоставяната услуга
и изискването за сертифициран експерт, който да бъде запознат с вече
въведения в работен режим софтуер на съществуващата система за
видеонаблюдение. Това е така на първо място поради отсъствието на
специфични негови технически характеристики, които да го отличават с
особена сложност или да го асоциират с нужда от знания над вече
установените. В същото време, от техническата спецификация на поръчката
личи, че същата се осъществява по проект „Подобряване качеството и
ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазара на труда и
работодателите“ и в обхвата са включени дейности по внедряване и
интеграция на нова система за видеонаблюдение, следователно снабдяването
с удостоверение за работа с вече въведения софтуерен продукт се явява
необосновано и прекомерно ограничително. В обобщение трябва да се
посочи, че особеният критерий на възложителя за необходимост от
сертифициран експерт е напълно удовлетворен с въведените изисквания за
образователно-квалификационна степен и професионален опит по
конкретната специалност, които в своята съвкупност сочат на придобити
13
специални знания и компетенции, необходими за качественото изпълнение на
поръчката. При това положение с установяването на условие за притежаване
на валиден сертификат за работа с вече инсталиран софтуер е допуснато
нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като е приложено изискване, което от
една страна дават необосновано предимство или необосновано ограничават
участието на определени стопански субекти в обществената поръчка, а от
друга – противоречи на предмета и най-вече на сложността на услугата –
предмет на поръчката. Заложеният от възложителя сертификат има
универсален характер, тъй като предполага притежанието на общи и
неконкретизирани познания в процесите по инсталиране, поддръжка и работа
със софтуер за системи за видеонаблюдение. Поради това не може да се
приеме за законосъобразно приложеното условие, тъй като същото
противоречив на императивното правило за съответствие с предмета,
стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
По повод възражението на жалбоподателя за свободата в преценката му
при поставянето на изисквания към опита на участниците с цел преценка на
техните технически и професионални способности, съдът намира, че в случая
не е налице противоречие спрямо разбирането, възприето в Решение на СЕС
от 31.03.2022 г. по Дело С-195/21 г., което позволява залагането на
изисквания, които са по-завишени от нормативно предвидените с
националното законодателство такива. Въпреки признатата на възложителя
възможност да поставя условия към професионалния опит на участниците в
процедурата, следва да се държи сметка, че тази възможност все пак следва
да бъде обусловена от необходимостта от по-тясна и задълбочена
специализация, нужна за извършването на дейността, което би осигурило
съответствие спрямо предмета, обема и сложността на поръчката. Доколкото
обаче в настоящия случай възлаганата дейност не се отличава със специфика,
налагаща по-високи от нормативно установените изисквания за изпълнението
, процесното изискване за притежание на сертификат не отговаря на
предмета и сложността на поръчката и като такова се явява ограничаващо,
дискриминационно и необосновано.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в
противоречие с принципите за равнопоставеност и свобода на конкуренцията,
е било ограничено участието на потенциалните кандидати за провежданата
процедура, които обективно биха могли да изпълнят предмета на поръчката
14
при съответствие на персоналния им състав с изискванията за придобити
професионални умения и знания в съответната техническа област.
Жалбоподателят е извършил нарушението умишлено като е съзнавал, че
ограничава конкуренцията чрез включване на в обявлението на условия или
изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти
в обществената поръчка, и които не са съобразени с нейния предмет, и е
целял именно това.
Съдът счита, че не са налице и предпоставките за прилагането на чл. 28,
ал. 1 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП не
изпълва дефиницията за маловажен случай, уредена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Извършеното нарушение не може да се подведе като маловажен случай,
доколкото не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение на ЗОП от този вид. В
допълнение следва да се отчете и разходването на публични средства в
значителния размер от 699 929.10 лв. без ДДС или 839 914.92 лв. с ДДС.
Санкционната норма на чл. 247, ал. 1 от ЗОП (в приложимата си
редакция - изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) предвижда
наказание глоба за извършено нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП в размер 2 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10
000 лева. Вземайки предвид размера на уговорената сума с договора за
възлагане на обществена поръчка, която е била напълно изплатена на
20.03.2020 г., съдът намира, че наложената на жалбоподателя санкция следва
да бъде потвърдена.
В съответствие с всичко гореизложено настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В настоящия случай въззиваемата страна е била защитавана от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното
заседание е направено искане за присъждане на възнаграждение за
извършеното процесуално представителство. Съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
15
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност на делото и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява такъв от 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ...................... г.,
издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с
което на основание чл. 247, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП (изм., обн.
в ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) на А. М. А. с ЕГН **********
– в качеството му на публичен възложител на обществени поръчки, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000.00 лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН А. М. А. с ЕГН
********** да заплати в полза на Агенцията за държавна финансова
инспекция сума в размер на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр. София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и
по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16