Решение по дело №728/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на В. Х. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], с посочен съдебен адрес: [населено място], ***, срещу Ревизионен акт № Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение № 314/12.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите.

 

Жалбоподателят посочва, че в ревизионния доклад, който бил неразделна част от ревизионния акт, били налице редица фрапиращи технически грешки, изразяващи се в неправилни изчисления на получени доходи и в изчисления на дължими осигурителни вноски, които грешки били изцяло в негова вреда. В тази връзка, на първо място, навежда възражения за неточно изчисляване на констатирани приходи на базата на направените в ревизионния доклад (РД) констатации и посочените накрая приходи като краен резултат: за 2019 г. – с 3 050 лева повече от констатираните; за 2020 г. - с 2 030 лева повече от констатираните и за 2021 г. - с 1 340 лева повече от констатираните. В решението неправилно се посочвало, че тези суми са приети за получени от съответните клиенти. Напротив – тези суми били изчислени погрешно, като умишлено била посочена по-голяма от установената сума, и отделно – същите не били получени. На второ място, жалбоподателят сочи, че било налице разминаване в сумите от констативната част на РД и накрая в общите задължения за установяване в размер на 6 962,34 лева повече. На трето място, налице било разминаване и в самата таблица (предложение за установяване) - сборът на главниците бил посочен 30 361,87 лева, а действително бил 22 777,18 лева, тоест със 7 584,69 лева повече, а относно лихвите – с 346,73 лева повече. Вследствие на това били налице разминавания и в посочените като дължими суми по ревизионния доклад и по решението, съответно било неясно коя сума ще се приеме и ще се отнесе като окончателно задължение – тази по ревизионния доклад или тази по решението. На четвърто място, в ревизионния доклад неправилно били изчислени задълженията за осигуровки, тъй като за задължение била посочена сума, представляваща сбора от дължимите авансово осигуровки и окончателните, определени на базата на декларирания/установения доход. В ревизионния доклад неправилно била посочена за дължима сума сбор от тези суми, а в решението за 2020 г. също неправилно бил посочен сбора от тези суми. За разлика от ревизионния доклад обаче, в решението за 2019 г. и за 2021 г. правилно била посочена за дължима само сумата на базата на окончателните осигуровки, а не сбора от сумите. След като обаче било налице разминаване на тези суми в ревизионния доклад и решението, не било ясно коя от тях ще се приеме за дължима. На пето място, се сочи, че не било ясно от къде са лихвите в решението, за какъв период и как са изчислени, тъй като се различавали от тези по ревизионния доклад.

Наред с горното, жалбоподателят твърди, че от ревизионния доклад не ставало ясно по какъв начин ревизорите стигнали до крайните задължения в доклада, в който бил налице хронологичен и фактически хаос, противоречия, многократни повторения. Не били взети предвид и проверени възраженията му по време на ревизията, нито били извършени съответните насрещни проверки. Не ставало ясно как били преодолени противоречията между приетите за получени от лицето суми и извършените насрещни проверки. Оспорващият твърди, че във възражението срещу ревизионния доклад се противопоставил срещу включването в ревизионния акт на подробно посочени суми по съдилища, за които липсвали доказателства за получаването им. В Ревизионния акт се цитирало частично възражението само срещу някои от тях и дори неточно. Жалбоподателят допълнително възразява и срещу включването за 2021 г. на сумата от 1 000 лева от „Стройбилд“, като посочва, че сумата не била получена. Налице били фрапиращи грешки и относно облагането на сумите за обявяване в Търговския регистър, като например за вписване на една промяна в регистъра относно „С. и сие“ ЕООД била включена сума от 3х300 лева. Оспорващият сочи, че възразил и срещу включването на суми и съгласно справката от Агенция по вписванията поради определянето им на базата на минималните адвокатски възнаграждения и поради липсата на доказателства за получаването на тези суми. Възразява изцяло и срещу справката за получени доходи от НБПП, тъй като почивала на базата на взети решения за изплащане, а не на реални плащания. Всички плащания за служебна правна помощ се извършвали по банков път, но ревизиращите не събрали необходимата информация. Твърди, че ревизионният доклад било невъзможно да бъде проверен поради хронологичната и фактическа обърканост на изложението, например сумата от 300 лева, получена от М. Ч., била включена неколкократно в изложението.

На следващо място, оспорващият сочи, че изразил несъгласие с начина на определяне на облагаемия доход и оттам на дължимите данъци и осигуровки, на базата на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, която била обявена за противоречаща на правото на ЕС с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. На това възражение не бил даден отговор нито с ревизионния акт, нито с решението. Твърди, че в тези случаи било налице вътрешно противоречие – в някои от случаите облагаемият доход бил увеличен на базата на дължими суми по Наредба № 1, а не на базата на получени съгласно договора за правна помощ. В други случаи обаче ревизиращите органи не подходили по този начин – не дообложили получените от НБПП суми за служебни защити, след като изплатените били в по-нисък размер от тези по Наредба № 1. Сочи, че когато присъждал разноски за адвокат, съдът присъждал направените, а не дължимите по Наредба № 1. НАП обаче включили в облагаемия доход дължимите разноски.

Освен това, оспорващият изразява несъгласие с реда за провеждане на ревизията (чл. 122 от ДОПК), тъй като нямало спор, че за 2019 г. – 2021 г. подавал годишни декларации, които обаче едва от решението разбрал, че не били приети, тъй като не били подадени по електронен път. Това неприемане на данъчните декларации не му било съобщено своевременно и не му била дадена възможност да го оспори или да подаде такива отново. Подаването на такива по време на ревизията (както се твърдяло в решението) щяло да доведе до административно-наказателна отговорност.

Оспорващият навежда и доводи, че в облагането му били включени задължения за осигуровки за периоди, за които били налице разпореждания за присъединяване по ИД № 26130001145/2013 г., водено срещу него, тоест дължими по изпълнителното дело осигуровки не се приспадали от настоящата ревизия, а отново се включвали в данъчното облагане на оспорващия, след като вече за тях имало изпълнително дело, като така се стигало до двойно облагане. На това възражение отново липсвал даден отговор. Твърди се, че в решението погрешно се твърдяло, че става дума за повторно включени задължения по ЗДДФЛ – ставало дума за повторно включени задължения по общественото осигуряване.

По така изложените в жалбата съображения жалбоподателят моли за отмяна на ревизионния акт в обжалваните части.

 

Ответникът в производството – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, в писмено становище по делото, както и в депозирани писмени бележки моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде постановено решение, с което да се потвърди като правилен и законосъобразен обжалвания ревизионен акт в частта, в която е потвърден с Решение № 314/12.07.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекцията.

 

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Ревизионното производство по издаване на обжалвания Ревизионен акт (РА) № Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г. е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002623003914-020-001/03.07.2023 г. (л. 101 от папка 1 от Приложение I от преписката), с която В. И. И. – Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложила извършване на ревизия на В. Х. А., [ЕГН], по отношение на следните видове задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., ДОО - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2023 г., Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2023 г., Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2023 г. Извършването на ревизията е възложено на Р. Б. Т. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и В. Т. Ц. – Старши инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя на 10.07.2023 г. (л. 103 от папка 1 от Приложение I).

Заповедта за възлагане на ревизия е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002623003914-020-002/09.10.2023 г. (л. 759 от папка 4 от Приложение II) и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002623003914-020-003 от 09.11.2023 г. (л. 769 от папка 4 от Приложение II), като срокът за извършване на ревизията е продължен до 08.12.2023 г. Посочените заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия са надлежно връчени на В. Х. А. съответно на 09.10.2023 г. и 14.11.2023 г., видно от приложените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път (л. 761 от папка 4 от Приложение II).

В хода на ревизионното производство до ревизираното лице е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р- 16002623003914-040-001/01.08.2023 г. (л. 106 от папка 1 от Приложение I), връчено по електронен път на 02.08.2023 г. (л. 109 от папка 1 от Приложение I), с което е изискано представяне на документи, справки, декларации и обяснения, във връзка с получени от лицето доходи и извършени разходи, за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г.

Видно от Протокол № 1905704/23.08.2023 г. (л. 421 от папка 3 от Приложение I), в определения 14-дневен срок от връчване на искането не е постъпил отговор, нито са представени изисканите документи от ревизираното лице.

Представен е Протокол № Р-16002623003914-ППД-001/02.08.2023 г. (л. 122 от папка 2 от Приложение I), в който е отбелязано, че в хода на приключила проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) на В. Х. А., документирана с Протокол КД-73 за приключване на проверка № П-16002622173141-073-001/02.06.2023 г., са събрани доказателства, които са относими към предмета на текущата ревизия на същото лице, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002623003914-020-001/03.07.2023 г. и на основание чл. 37, ал. 1 от ДОПК и чл. 50, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК тези документи са приобщени по опис, в качеството на доказателства, към ревизията.

Представен е и Протокол № Р-16002623003914-ППД-002/02.08.2023 г. (л. 410 от папка 3 от Приложение I), в който е отбелязано, че в хода на насрещната проверка на В. Х. А., документирана с Протокол КД-73 за извършена насрещна проверка № П-16002623060656-141-001/12.04.2023 г., са събрани доказателства, които са относими към предмета на текущата ревизия на същото лице, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002623003914-020-001/03.07.2023 г. и на основание чл. 37, ал. 1 от ДОПК и чл. 50, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК са приобщени по опис, в качеството на доказателства, към ревизията.

Изготвена е електронна Справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на физическо/юридическо лице (л. 419 от папка 3 от Приложение I), с период на справката 02.08.2018 г. – 02.08.2023 г.

В хода на ревизията са изпратени Искания за извършване на действия от други контролни органи (ИИДДКО) – до Адвокатска К. - Хасково (л. 422 от папка 3 от Приложение I), до Районен съд – Харманли (л. 423 от папка 3 от Приложение I), до Районен съд – Свиленград (л. 431 от папка 3 от Приложение I), до Районен съд – Хасково (л. 432 от папка 3 от Приложение I), до Окръжен съд – Хасково (л. 433 от папка 3 от Приложение I), до Административен съд – Хасково (л. 434 от папка 3 от Приложение I), до Апелативен съд – Пловдив (л. 435 от папка 3 от Приложение I), до Върховен касационен съд (л. 450 от папка 3 от Приложение I), до Върховен административен съд (л. 451 от папка 3 от Приложение I), до Агенция по вписванията, Централно управление - София (л. 452 от папка 3 от Приложение I), до Районен съд - Димитровград (л. 453 от папка 3 от Приложение I), до Районен съд - Ивайловград (л. 454 от папка 3 от Приложение I), с които искания е изискана информация за участието на адвокат В. Х. А. в различни производства в периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г.

Във връзка с тези искания са постъпили и съответни отговори – от Адвокатска К. – Хасково (л.741 от папка 4 от Приложение II), от Апелативен съд – Пловдив (л. 552 от папка 3 от Приложение I), от Окръжен съд – Хасково (л. 554 от папка 3 от Приложение I), от Районен съд – Димитровград (л. 577 и л. 594 от папка 3 от Приложение I), от Административен съд – Хасково (л. 579 от папка 3 от Приложение I), от Районен съд – Хасково (л.591 от папка 3 от Приложение I), от Районен съд – Ивайловград (л. 592 и л. 712 от папка 3 от Приложение I), от Районен съд – Харманли (л.623 от папка 3 от Приложение I), от Районен съд – Свиленград (л. 706 от папка 3 от Приложение I), от Върховен административен съд на Република България (л. 714 от папка 3 от Приложение I), Върховен касационен съд с изх. № 50185/06.10.2023г. (л. 764 от папка 4 от Приложение II), от Агенция по вписванията (л. 726 от папка 4 от Приложение II).

Изпратени са и Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) ( л. 424 от папка 3 от Приложение I).

Изготвено е Искане за разкриване на банкова тайна – вх. № 11-00-1136/01.09.2023 г. от Директор на ТД на НАП – Пловдив до Районен съд – Свиленград, като в тази връзка е постановено Решение № 153/01.09.2023 г. за разкриване на банкова тайна.

Изпратени са и Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) до централите на банки в страната, относно наличие на банкови сметки на лицето (л. 455, л. 459, л. 463, л. 467, л. 471, л. 480 от папка 3 от Приложение I и др.), като са приложени получените отговори.

До ревизираното лице е изпратено и ИПДПОЗЛ № Р-16002623003914-040-002/09.10.2023 г. (л. 727 от папка 4 от Приложение II), връчено му на 09.10.2023 г. (л. 730 от папка 4 от Приложение II), с което е изискано представяне на документи, справки, декларации и обяснения, във връзка с получени от лицето доходи и извършени разходи, за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г. С искането лицето изрично е уведомено, че на основание чл. 56, ал. 2 от ДОПК в случай, че изисканите писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, ще бъдат приети за доказани, съответно недоказани, следните факти и обстоятелства: ще бъдат приети за доказани и платени адвокатските възнаграждения за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г. по събраните доказателства. Възнагражденията, които не са установени по размер и за които лицето не е представило писмени обяснения, ще бъдат приети за доказани в минимално дължимите размери, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е изпратено Уведомление № Р-16002623003914-113-001/09.10.2023 г. (л. 751 от папка 4 от Приложение II), с което В. Х. А. е уведомен, че са налице факти и обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, поради което основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ за: Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. - 31.05.2023 г., ДОО – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г., Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. - 31.05.2023 г., ще бъде определена по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. С уведомлението е предоставен 14-дневен срок от връчването му за представяне на доказателства и за изразяване на становище. Уведомлението е връчено на лицето на 09.10.2023 г. (л. 753 от папка 4 от Приложение II), заедно с ИПДПОЗЛ № Р-16002623003914-040-002/09.10.2023 г.

От страна на ревизираното лице са представени отговори № РД 22-283/11.10.2023 г. (л. 744 от папка 4 от Приложение II) и № РД 22-283/18.10.2023 г. (л. 749 от папка 4 от Приложение II), с приложени към тях документи, справки и писмени обяснения. С първия отговор лицето моли да се провери на какво основание са издадени приложените към отговора разпореждания за присъединяване по ИД № 261300001145/2013 по описа на ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково и които да бъдат взети предвид при определяне на данъчните му задължения. Моли да се провери също налице ли са други разпореждания за присъединяване, освен представените. Освен това, моли да се вземе предвид, че не всички суми по изпратените договори за правна помощ са получени от него. Приложени са Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0247158/01.07.2022 г., Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0404119/25.10.2022 г., Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0195909/29.05.2023 г., Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0285379/26.07.2023 г., всички на НАП, ТД - Пловдив, офис Хасково, във връзка с изпълнително дело № 26130001145/2013г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, образувано срещу В. Х. А., с които разпореждания се допуска присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за конкретно описани във всеки от случаите вземания. Към втория отговор е приложено Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0213307/03.06.2020 г. на НАП, ТД - Пловдив, офис Хасково, във връзка с посоченото изпълнително дело № 26130001145/2013 г., образувано срещу В. Х. А.. Видно от отговора, лицето моли да се има предвид, че описаните суми по изпратени договори за правна помощ не са получени от него, а именно: „***“ ЕООД – 600 лева на 20.09.2021 г., Д. И. Г. – 500 лева на 26.07.2021 г., Н. И. К. – 1 200 лева на 17.03.2023 г., М. Й. Б. – 1 500 лева на 24.04.2023 г., И. А. И. – 1 500 лева на 06.06.2023 г., Г. Г. Й. - никакви суми не са получени, „Т. 2004“ ЕООД – никакви суми не са получени, „***“ ЕООД – никакви суми не са получени. Поискано е за целта да се съберат необходимите доказателства, включително и съответните счетоводни записвания. Освен това, моли да се има предвид и това, че не по всички назначения за служебни защити са изплащани суми, като за целта се моли да се поиска информация от Националното бюро за правна помощ, което изплаща сумите съгласно Закона за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ.

Изпратено е ИИДДКО до Национално бюро за правна помощ - София, (л. 766 папка 4 от Приложение II), във връзка с което е получен отговор от Национално бюро за правна помощ - София, (л. 1200 от папка 5 от Приложение II).

От представения Протокол № 1912363/08.12.2023 г. (л. 771 от папка 4 от Приложение II) на НАП, ТД - Пловдив, офис Пловдив, се установява, че са извършени проверки в информационния масив на НАП и изготвяне на разпечатки на получените данни, които са приобщени към доказателствата по ревизията, възложена със ЗВР № Р-16002623003914-020-001/03.07.2023 г., по опис, неразделна част от протокола и приложени към него.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16002623003914-092-001/16.04.2024 г. (л. 12 и сл. от папка 1 от Приложение I). В същия данъчните органи са отразили констатациите си, че В. Х. А. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК като физическо лице, носител на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за придобити доходи. Ревизираното лице било регистрирано в Адвокатска колегия – Хасково и в регистър БУЛСТАТ с код ***. Установено е, че ревизираното лице е регистрирано по реда на ДПК/ДОПК в ТД на НАП – Хасково на 01.11.1993 г. Посочено е, че В. Х. А. не бил регистриран по ЗДДС. В периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г. В. Х. А. упражнявал дейност/професия адвокат, като за посочения период ревизираното лице нямало регистрирани трудови договори като работник и като работодател. При извършена проверка за В. Х. А. в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за ревизирания период, се установило, че същият не е бил вписван в качеството на представляващ ЮЛ или еднолични търговци, нямало и данни да е бил собственик на търговско дружество или да е имал регистрация като едноличен търговец. Въз основа на събраните доказателства за дейността на лицето е установено, че В. Х. А. е сключвал с клиентите си договори за правна помощ и съдействие, явявал се е по съдебни дела в качеството на процесуален представител и предоставял услуги по съставянето на документи за вписване и обявявания, които е подавал, в качеството на заявител, в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията. Посочено е, че ревизираното лице е получавало плащания за предоставяните услуги в брой и по банков път. От събраните при ревизията доказателства за налично имущество и наличните данни в информационния масив на НАП се установило, че в ревизирания период В. Х. А. не притежава ППС, има деклариран недвижим имот по ЗМДТ – земя и сграда на адрес [населено място], [улица], основно жилище, както и че е бил титуляр и упълномощено лице по банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, в „Обединена българска банка“ АД, в „Банка ДСК“ АД, в „УниКредит Булбанк“ АД, в „Централна кооперативна банка“ АД, в „Юробанк България“ АД, в „Айкарт“ АД, в „Пейнетикс“ АД, в „Изипей“ АД, подробни данни за които банкови сметки са представени в табличен вид. Описано е, че съгласно обявената информация в интернет страницата адв. В. Х. А. извършва дейността си от адрес: [населено място], ***. Описано е също, че в хода на ревизията от ревизираното лице са искани, но не са представени договори, фактури, документи за плащания и други документи, доказващи получени доходи и разходи. Основните клиенти на ревизираното лице били физически и юридически лица от различни населени места в България. След извършена справка се установило, че няма извършени предходни ревизии на В. Х. А.. Подробно са описани предприетите в хода на ревизията процесуални действия. Посочено е, че ревизираното лице не представя водена счетоводна отчетност за осъществяваната дейност като адвокат за ревизираните периоди от 01.01.2019 г. до 31.05.2023 г. В хода на ревизията, в резултат на подробно описана получена информация от съдилища, Агенция по вписванията, Адвокатска колегия – Хасково, банки и трети лица, данъчните органи са установили, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2023 г. В. Х. А. е осъществявал дейност като адвокат, вписан в Адвокатска колегия – Хасково – в качеството на процесуален представител, служебен защитник и заявител в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията, като тази дейност е извършвана в кантората на адвоката в [населено място], ***. Описани са подадени от В. Х. А. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за данъчни периоди 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., като е отбелязано, че съгласно извършена проверка в софтуера за управление на приходите (СУП) същите не са приети от ТД на НАП – Пловдив, и е преценено, че следва да се считат за неподадени. Отбелязано е също, че е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-16002623003914-113-001/09.10.2023 г., с което лицето било уведомено, че данъчната основа за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г. и осигурителния доход за установяване на задължения от ЗОВ за ДОО – за самоосигуряващи се, Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се и Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. Това се налагало, тъй като В. Х. А. не декларирал с ГДД по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ получени доходи от дейността му за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г,. в качеството на адвокат, регистриран в Адвокатска колегия -Хасково. Изпратени били искания до конкретно посочени съдилища, до Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието и Адвокатска колегия – Хасково, като от получените отговори било видно, че ревизираното лице извършвало посочената дейност и във връзка с това получавало доходи, които не били декларирани по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ. При проверка се установило още, че В. Х. А. не е подавал и декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) за авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ и Декларация образец 1 и Декларация образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски“ по Наредба № Н-13 от 2019 г. за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г. В резултат на описаните обстоятелства е направен извод, че са налице факти и обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно: чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи. Поради това, че по ИПДПОЗЛ № Р-16002623003914-040-001/01.08.2023 г., с което били изискани всички първични счетоводни документи за получени доходи и извършени разходи (включително за извършени/получени плащания) от лицето за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г., в указания срок не били представени исканите документи, е направен и извод, че са налице факти и обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК – документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Обсъдено е и връченото ИПДПОЗЛ № Р-16002623003914-040-002/09.10.2023 г. и представените от ревизираното лице два отговора, както и изпратеното ИИДДКО № Р-16002623003914-032-013/08.11.2023 г. до Национално бюро за правна помощ и получения отговор, като е прието, че В. Х. А. е бил задължен да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., отговарящи на изискванията на ЗДДФЛ, което не се случило. Подадени били декларации, които се считали за неприети, във връзка с разпоредбите на чл. 53, ал. 7 от ЗДДФЛ, доколкото следвало да бъдат подадени по електронен път. В. Х. А. не подавал и тримесечни декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) за авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ и Декларация образец 1 и Декларация образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски“ по Наредба № Н-13 от 2019 г. за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г. В. А. подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2022 г. и декларация обр. 6 (но не и обр. 1) за 2019, 2021 и 2022 г. При ревизията е определена данъчната основа за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г. и осигурителен доход за дължимите вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г., след подробно изложен анализ на всяко едно от относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Видно от Ревизионния доклад, в частта по Закон за данък върху доходите на физическите лица, относно данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г., след извършен анализ по чл. 122 от ДОПК, при ревизията се установило, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. В. Х. А. има укрити доходи в общ размер на 71 736,35 лв., които не били декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и във връзка с които от ревизираното лице били искани, но не били представени документи.

При определяне на Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. е посочено, че установените от ревизиращия екип доходи от дейността на ревизираното лице от свободна професия (адвокат) за 2019 г. в анализа по чл. 122 от ДОПК са в размер на 21 420 лв. Нормативно признатите разходи за осъществяването на свободни професии за периода по ЗДДФЛ били 25 на сто или 5 355 лв. Формирана е данъчна основа по чл. 122 от ДОПК – 16 065 лв. След приспадане на дължимите ЗОВ е прието, че определената данъчна основа за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК е в размер на 11 382,09 лв., а дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е 1 138 лв., като на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в общ размер на 595,21 лв.

При определяне на Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. е посочено, че установените от ревизиращия екип доходи от дейността на ревизираното лице от свободна професия (адвокат) за 2020 г. в анализа по чл. 122 от ДОПК са в размер на 27 217,26 лв. Нормативно признатите разходи за осъществяването на свободни професии за периода по ЗДДФЛ били 25 на сто или 6 804,32 лв. Формирана е данъчна основа по чл. 122 от ДОПК – 20 412,94 лв. След приспадане на дължимите ЗОВ е прието, че определената данъчна основа за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК е в размер на 15 521,53 лв., а дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е 1 552,15 лв., като на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в общ размер на 623,02 лв.

При определяне на Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. е посочено, че установените от ревизиращия екип доходи от дейността на ревизираното лице от свободна професия (адвокат) за 2021 г. в анализа по чл. 122 ДОПК са в размер на 23 099,09 лв. Нормативно признатите разходи за осъществяването на свободни професии за периода по ЗДДФЛ били 25 на сто или 5 774,78 лв. Формирана е данъчна основа по чл. 122 от ДОПК – 17 324,31 лв.След приспадане на дължимите ЗОВ е прието, че определената данъчна основа за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК е в размер на 12 625,45 лв., а дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е 1 262,54 лв., като на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в общ размер на 390,77 лв.

В частта по КСО е посочено, че при ревизията е определен осигурителен доход за дължимите вноски за ДОО и УПФ за самоосигуряващите се лица по КСО за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г., след анализ на всяко едно от относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Прието е, че за коментирания период лицето дължи авансови осигурителни вноски за фонд ДОО и ДЗПО – Универсален пенсионен фонд, тъй като упражнява стопанска дейност като адвокат. Подробно са описани и изчислени дължимите за периодите 01.01.2019 - 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., 01.01.2021 - 31.12.2021г., 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. и 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г. ЗОВ за ДОО за внасяне и ЗОВ за фонд ДЗПО за внасяне, като е посочено, че на основание чл. 113, ал. 1 от КСО за невнесените в срок осигурителни вноски се дължи лихва за просрочие, съгласно приложена справка.

В частта по ЗЗО е посочено, че при ревизията е определен осигурителен доход за дължимите вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица по ЗЗО за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г., след анализ на всяко едно от относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Подробно са описани и изчислени дължимите за периодите 01.01.2019 -31.12.2019 г., 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., 01.01.2021 - 31.12.2021 г., 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. и 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г. ЗОВ за ЗО за внасяне, като е посочено, че на основание чл.107 от ЗЗО за невнесените в срок здравноосигурителни вноски се дължи лихва за просрочие, съгласно приложена справка.

В резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, с ревизионния доклад е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях така, както е подробно описано в табличен вид в доклада.

Ревизионният доклад е връчен на В. Х. А. на 17.04.2024 г., видно от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л. 86, папка 1 от Приложение I).

На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК в определения 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад, от ревизираното лице е подадено Възражение вх. № 94-00-3983/ 02.05.2024 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, като към възражението не са представени доказателства. С това възражение са оспорени всички определени като получени суми на базата на минималните адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1. Посочени са и конкретни суми, за които е прието, че са получени на базата на налични договори за правна защита и съдействие, за които суми ревизираното лице е възразило, че реално не са получени. Възразено е и срещу включването в облагаемия доход на всички суми, съгласно справката от Aгенция по вписвания - Търговски регистър, като се твърди, че получаването на възнаграждение за всяко вписване било препоръчително, но не и задължително и че не били събрани доказателства като договори за правна помощ, разписки за изплатени суми и направени насрещни проверки в счетоводствата на съответния търговец за изплащането им. Твърди се още наличието на двойно осигурително облагане, както и на съществени противоречия в констативната част на доклада.

След подадено писмено възражение, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на така съставения ревизионен доклад, е издаден Ревизионен акт № Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г. от В. И. И. - на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. Б. Т. - на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията (л. 1 и сл., папка 1 от Приложение I). С ревизионния акт са възприети и изцяло потвърдени констатациите, направени в съставения ревизионен доклад. В табличен вид е определен размера на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 14.05.2024 г., като са определени данъчни задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, в общ размер от 22 777,43 лева и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 7 837,51 лева.

Ревизионен акт № Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г. е връчен на В. Х. А. на 14.05.2024 г., което връчване е удостоверено с активиране на електронна препратка към съобщение за електронно връчване на документи (л. 8, папка 1 от Приложение I).

Ревизионният акт е обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК с Жалба вх. № 94-00-4475/27.05.2024 г. (папка 1 от Приложение I), подадена от В. Х. А. до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е постановил Решение № 314/12.07.2024 г. (л. 35), с което е потвърдил Ревизионен акт № Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г., издаден на В. Х. А., в частта, с която допълнително са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 2019 г. главница в размер на 1 138,00 лв. с лихви в размер на 607,86 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 2020 г. главница в размер на 1 552,00 лв. с лихви в размер на 640,26 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 2021 г. главница в размер на 1 262,00 лв. с лихви в размер на 404,79 лв.; Вноски за ДОО за период 2020 г. главница в размер 2 604,06 лв. с лихви в размер на 979,25 лв.; Вноски за ДОО за период 2021 г. главница в размер на 1 347,15 лв. с лихви в размер на 414,34 лв.; Вноски за ЗО за период 2020 г. главница в размер на 1 407,60 лв. с лихви в размер на 529,35 лв.; Вноски за ЗО за период 2021 г. главница в размер на 728,19 лв. с лихви в размер на 223,96 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за период 2020 г. главница в размер на 879,75 лв. с лихви в размер на 330,84 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за период 2021г. главница в размер на 455,12 лв. с лихви в размер на 140,02 лв. или общо задължения в размер на 11 373,87 лв. с лихви в размер на 4 270,67 лв. и е изменил Ревизионен акт № Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г., издаден на В. Х. А., в частта, с която допълнително са установени следните задължения: Вноски за ДОО за период 2019 г. от главница в размер на 1 498,50 лв. и от лихви в размер на 742,85 лв. - на главница в размер на 1 383,06 лв. и лихви в размер на 689,71 лв.; Вноски за ЗО за период 2019 г. от главница в размер на 810,00 лв. и от лихви в размер на 401,54 лв. - на главница в размер на 747,60 лв. и лихви в размер на 350,07 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за период 2019 г. от главница в размер на 506,25 лв. и от лихви в размер на 250,94 лв. - на главница в размер на 467,25 лв. и лихви в размер на 232,99 лв. или допълнително установените задължения за Вноски за ДОО, за Вноски за ЗО и за Вноски за ДЗПО-УПФ за посочените периоди и лихвите към тях са изменени от главница общо в размер на 2 814,75 лв. на главница общо в размер на 2 597,91 лв. и от лихви общо в размер на 1 395,33 лв. на лихви в общ размер на 1 272,77 лв.

Ревизионният акт е отменен в частта, с която са установени задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ, ЗО в качеството му на самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2022 г. - 30.05.2023 г., като на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт по отношение на задълженията по КСО и ЗЗО за периода 01.01.2022 г. - 30.05.2023 г.

Видно от мотивите на посоченото решение, решаващият орган е установил, че приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане с данък по ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди на В. Х. А. е законосъобразен - установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК. При административното обжалване се установило, че действията на органите по приходите като подход са правилни и обосновани. Безспорно било установено, че през периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. жалбоподателят получавал доходи от извършени адвокатски услуги, които не били декларирани от него съгласно изискването на чл. 53, ал. 7 от ЗДДФЛ, според която разпоредба годишната данъчна декларация на самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване се подава само по електронен път. Дори и след като при ПУФО и при ревизията жалбоподателят бил уведомен, че декларациите са били отхвърлени, тъй като не е спазил разпоредбата на чл. 53, ал. 7 от ЗДДФЛ, той не предприел никакви действия, с които да отстрани нередовностите по тях. В тази насока е цитирана и разпоредбата на чл. 98 от ДОПК. Решаващият орган е посочил, че в това производство жалбоподателят не е представил никакви доказателства, които по категоричен и безпротиворечив начин да обосноват друг правен извод, различен от този на органите по приходите. Предвид посоченото, не можело да се приеме, че с доводите, изложени от лицето в жалбата, се оборват констатациите на органите по приходите в РА. Посочено е, че с решението допълнително установените с РА задължения за ЗОВ за 2019 г. се намаляват. С оглед на това определената с РА годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. и установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ били в по-малък размер. Посочено е, че по аргумент на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, с решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което РА в тази му част е потвърден. С оглед изложеното, в решението е прието, че обжалваният акт е издаден в съответствие със закона, поради което допълнително определените от органите по приходите задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на лицето за 2019 г. в размер на 1 138,00 лв. и лихви за просрочие в размер на 607,86 лв., за 2020 г. – 1 552,00 лв. и лихви – 640,26 лв. и за 2021 г. в размер на 1 262,00 лв. и лихви за просрочие 404,79 лв., следва да бъдат потвърдени с решението.

По отношение на задълженията по КСО и ЗЗО се установило, че неправилно е определен окончателният размер на месечния осигурителен доход за 2019 г., 2020 г., 2021 г., върху който били начислени дължимите ЗОВ за годишно изравняване. Посочено е, принципът на пропорционалността не се прилага при определянето на максималния размер на осигурителния доход за всички категории лица, визирани в чл. 4 от КСО. Това било така предвид факта, че в осигурителното законодателство липсвали разпоредби, указващи пропорционалното изчисляване на максималния размер на осигурителния доход на база отработени дни, каквито изрични разпоредби имало по повод пропорционалното определяне на минималния осигурителен доход. Прието е, че органите по приходите неправилно са определили годишния осигурителен доход на жалбоподателя, определяйки го пропорционално на месеците, в които били получени доходите от свободна професия. Сумите следвало да се разпределят поравно в месеците, през които от самоосигуряващото се лице се дължали авансови осигурителни вноски, тоест за 12 месеца. В резултат на изнесеното за 2020 г. и 2021 г. са определени задължения по КСО и ЗЗО в по-малък размер от дължимия. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК е прието, че установените с процесния РА задължения за осигурителни вноски, заедно с прилежащите лихви за 2020 г. и 2021 г. се потвърждават. Посочено е, че за 2019 г. са определени ЗОВ в по-голям размер и същите подлежат на изменение, както е подробно описано в решението. За периода 01.01.2022 г. – 31.05.2023 г. е посочено, че в обхвата на ревизията за посочения период са включени само задълженията на В. Х. А. в качеството му на самоосигуряващо се лице за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване. Изложени са подробни съображения, въз основа на които е направен извод, че за определяне на задълженията за ЗОВ в самостоятелно ревизионно производство за периода 01.01.2022 г. – 31.05.2023 г., в обхвата на което са включени само задължения за осигурителни вноски, преди това следва да е налице приключило ревизионно производство по ЗДДФЛ, с което да е установен размерът на облагаемия доход на задълженото лице, който бил основание за определяне на осигурителния му доход. В случая за периода 01.01.2022 г. – 31.05.2023 г. нямало приключила ревизия по ЗДДФЛ, в резултат на което незаконосъобразно били установени задължения за ЗОВ на В. Х. А. в качеството му на самоосигуряващо се лице.

Решение № 314/12.07.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е връчено на жалбоподателя В. Х. А. на 13.07.2024 г., видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 34). Жалбата срещу решението е депозирана на 23.07.2024 г. чрез Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив до Административен съд – Хасково (л. 32).

Във връзка с делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото са представени Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., с която са определени органи на приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, и заповеди за изменението й, както и Заповед № РД-09-2277/30.11.2023 г.за определяне на длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи, и заповеди за изменението й, всички издадени от директора на ТД на НАП – [населено място] (л. 6 – 19). По делото са приложени сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните лица, извършвали съответните процесуални действия (л. 20 - 29), както и оптичен носител, съдържащ оспорените актове – CD (л. 5).

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна и по искане на жалбоподателя, по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В хода на производството бяха представени две експертни заключения – първоначално и допълнително. Анализирайки и преценяйки доказателствената стойност на тези заключения, установените в тях релевантни факти, които ще бъдат детайлно разгледани в правните изводи на съда, са следните:

Вещото лице, на първо място, следваше да провери получените възнаграждения от ревизираното лице, с оглед установените източници на доходи.

В обобщение данните са, както следва: по сключени между В. А. и клиенти на адвокатските му услуги договори за правна защита и съдействие по дела, образувани в Районен съд - Харманли: за 2019 г. - 7200,00 лв., за 2020 г. - 8972,18 лв., за 2021 г. - 8586,54 лв.

В Окръжен съд - Хасково: за 2019 г. - няма данни, за 2020 г. - 8125,08 лв., за 2021 г. - 5000,00 лв.

В Апелативен съд - Пловдив: за 2019 г. - няма данни, за 2020 г. - 100,00 лв., за 2021 г. - няма данни.

В Административен съд - Хасково: за 2019 г. - 500,00 лв., за 2020 г. - 900,00 лв., за 2021 г. - 2412,55 лв.

Получени суми от Национално бюро за правна помощ, като в материалите по делото фигурира подробна справка за изплатените възнаграждения на адвокат В. Х. А. по дела, инстанции, дати и размер на сумите, както и платежни нареждания за всеки превод: за 2019 г. – 4 720,00 лв., за 2020 г. – 3 140,00 лв., за 2021 г. – 2 410,00 лв.

За извършени услуги, свързани с Търговския регистър, в това число: заявления за обявяване на годишни финансови отчети - Г2: за 2019 г. – 1 450,00 лв., за 2020 г. – 1 400,00 лв., за 2021 г. - 100,00 лв., заявления за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството - Г3: за 2019 г. – 2 650,00 лв., за 2020 г. – 1 150,00 лв., за 2021 г. - 50,00 лв. Регистрация на ЕООД - А4: за 2019 г. - 3300,00 лв., за 2020 г. – 1 500,00 лв., за 2021 г. – 2 100,00 лв. Регистрация на сдружение - А15: за 2019 г. - няма данни, за 2020 г. - 400,00 лв., за 2021 г. - 800,00 лв.

За 2019 г. изчисленият от експертизата доход на В. Х. А. е в общ размер от 21 420.00 лв. Определеният облагаем доход е в размер на 16 065.00 лв. след приспадане на нормативно признати разходи – 25 % в размер на 5 355.00 лв.

Определена е годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 11 382.09 лв. /16065.00 – 4682.91/.

Дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ (10 %) в размер на 1 138.20 лв. /11382.09 х 10 %/

Експертизата е изчислила дължимите осигурителни вноски, както следва: за Държавно обществено осигуряване (ДОО): авансови - 994,56 лв., окончателни - 1383,06 лв., общо дължими - 2377,62 лв. За Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО): авансови - 336,00 лв., окончателни - 467,25 лв., общо дължими - 803,25 лв. За Здравно осигуряване (ЗО): авансови - 537,60 лв., окончателни - 747,60 лв., общо дължими - 1285,20 лв. Или общо дължими осигурителни вноски: авансови – 1 868,16 лв., окончателни – 2 597,91 лв., общо дължими – 4 466,07 лв.

За 2020 г. установеният в ревизионния акт доход на В. Х. А. е в размер на 27 217.26 лв. Установеният от експертизата доход за 2020 г. обаче е в общ размер на 26 617.26 лв. За установената разлика в размер на 600.00 лв. (27 217.26 – 26 617.26 лева), експертизата не е установила документи, приложени по делото. Определеният облагаем доход е в размер на 20 412.94 лв. след приспадане на нормативно признати разходи – 25 % в размер на 6 804.32 лв.

Изчислените от вещото лице дължими осигурителни вноски за 2020 г., са следните: За Държавно обществено осигуряване (ДОО): авансови – 1 083,36 лв., за довнасяне – 1 520,70 лв., общо дължими – 2 604,06 лв. За Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО): авансови - 366,00 лв., за довнасяне - 513,75 лв., общо дължими - 879,75 лв. За Здравно осигуряване (ЗО): авансови - 585,60 лв., за довнасяне - 822,00 лв., общо дължими - 1407,60 лв. Общо дължими осигурителни вноски: авансови – 2 034,96 лв., за довнасяне – 2 856,45 лв., общо дължими – 4 891,41 лв. За 2020 г. не били декларирани авансови вноски от ревизираното лице. Дължимите авансови вноски + окончателно определените за довнасяне са изчислени в размер на 4 891.41 лв.

За 2021 г. установеният в РА и потвърден изцяло от вещото лице доход на В. Х. А. е в размер на 23 099.09 лв. Определеният облагаем доход е в размер на 17 324.32 лв. след приспадане на нормативно признати разходи – 25 % в размер на 5 774.77 лв. (23 099.09 лв. х 25 %).

Вещото лице е изчислило дължимите осигурителни вноски за Държавно обществено осигуряване (ДОО): авансови – 1 154,40 лв., окончателни – 1 347,15 лв., общо дължими – 2 501,55 лв., за Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО): авансови - 390,00 лв., окончателни - 455,12 лв., общо дължими - 845,12 лв., за Здравно осигуряване (ЗО): авансови - 624,00 лв., окончателни - 728,19 лв., общо дължими – 1 352,19 лв. или общо: авансови – 2 168,40 лв., окончателни – 2 530,46 лв., общо дължими – 4 698,86 лв. За 2021 г. били декларирани от ревизираното лице авансови вноски в общ размер на 2 168.40 лв. Следвало да бъдат внесени установени ЗОВ в общ размер на 2 530.46 лв.

Определена е годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 12 625.46 лв. (17 324.32 лв. – 4698.86 лв.). Дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ (10 %) бил в размер на 1 262.00 лв. (12 625.46 лв. х 10%).

В обобщение вещото лице посочва, че установените от експертизата задължения са в общ размер на 18 008.34 лв., в това число декларирани от ревизираното лице задължения – 4 036.56 лв. и допълнително установени задължения – 13 971.78 лв.

Във връзка с поставената от жалбоподателя задача към вещото лице, въз основа на представената с Писмо вх. № 7294/31.10.2024 г. по описа на Административен съд – Хасково справка за задълженията му, да извърши съпоставка на задълженията по посоченото изпълнително дело и тези, предмет на установяване с ревизионния акт и да установи дали е налице препокриване между същите, вещото лице посочва, че при извършена съпоставка е установено съответствие между задълженията по изпълнително дело № 26130001145/2013 г. в размер на 18 008.34 лв. и установените с РА и потвърдени с Решение № 314/12.07.2024 г. по отношение на главницата, включваща сбор от декларирани авансови вноски и допълнително установени. По отношение лихвите няма съответствие, понеже са изчислени към различни дати. При разпита му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че липсва двойно начисляване на осигурителните вноски.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административно оспорване на ревизионния акт.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК, ревизията може да се възлага от: органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция (т. 1) или изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник-изпълнителен директор (т. 2) – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Според нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП), органи по приходите са директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори в НАП. Това е така, доколкото в чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП като органи по приходите са определени началниците на отдели, каквато длъжност заемат издателите на заповедите за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на заповед за възлагане на ревизия. Предвид представените по делото заповеди, описани по-горе в настоящето съдебно решение, следва изводът, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от компетентни органи на приходната администрация.

В процедурата по извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доказателствата са събрани по предвидени в ДОПК способи, приобщени са по съответния ред, регламентиран в закона, и доказателствата, събрани в хода на извършени проверки, мотивите изцяло са основани на преценката по реда на чл. 37, ал. 4 от ДОПК на събраните в хода на ревизията писмени доказателства за установени положителни факти. Видно от мотивите на издадените РА и РД, е изпълнено изискването по чл. 115, ал. 2 от ДОПК, ревизиращите органи да установят всички факти, от значение за резултатите от ревизията и непосредствено да се запознаят с всички доказателства.

В конкретния случай ЗВР, ЗИЗВР, РД, както и РА, са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, по отношение на които, с оглед фикцията, установена в ал. 2, се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са връчени на ревизираното лице по реда на чл. 30, ал. 1 от ДОПК и това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред със съответната разписка. С оглед разпореденото от законодателя в чл. 184, ал. 1 от ГПК, приложима в съдебното производство по оспорване на РА на основание § 2 ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени на съда като възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната. По определението на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис, съгласно ал. 3 и ал. 4, е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 и именно той има значението на саморъчен подпис. За да е налице квалифициран електронен подпис, следователно е необходимо да е спазено изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г. ), според което той трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. От изложеното следва, че доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Автентичността на всеки един документ (частен свидетелстващ и официален свидетелстващ или диспозитивен) може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК и в този случай, съдът е длъжен да провери дали този документ действително материализира изявление, направено от лицето (органа), сочен като негов автор или не. Такова оспорване в случая не бе заявено. В този смисъл и доколкото по делото бяха представени доказателства за валидност на притежаваните от органите по приходите електронни подписи, се налага извод за това, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от посочените в тях органи по приходите и са подписани от тях с квалифициран електронен подпис.

Не са допуснати нарушения на изискванията за форма при издаването на актовете, като са спазени изискванията за съдържание съответно по чл. 113, ал. 1 от ДОПК за издадената ЗВР и ЗИЗВР, по чл. 117, ал. 2 от ДОПК за РД и по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за РА.

Спазени са и сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

Актовете на органите по приходите са връчвани на ревизираното лице и същото е могло своевременно да защити правата си, като представи доказателства и заяви искания за събиране на такива. Предвид изложеното, не са допуснати нарушения на изискванията за компетентност, съдържание, форма и процесуални правила при издаването на РА.

 

В хипотезата на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК, находяща се в частта, озаглавена „Ревизия при особени случаи”, органите по приходите разполагат с правомощието да определят данъчната основа по собствена преценка и да приложат установения в съответния материален закон размер на данъка към нея. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват от органа по приходите при условията на пълно доказване. С цел постигане на обективност и достоверност при определяне на задълженията и отговорностите на задължените лица, нормата на чл. 122 регламентира случаите на приложимост на извършване на ревизии при особени случаи; критериите, по които се извършва формирането на данъчната основа; процедурата по вменяване на задължението; възможността за налагане на обезпечителни мерки; правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Случаите, при които се допуска извършването на ревизия при особени случаи, са изчерпателно изброени, като наличието на един от тях е достатъчно основание за приложимостта на нормата. Основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за протичането на производството по реда на чл. 122 от ДОПК. В ал. 2 на същата правна норма са посочени критериите, по които се определя основата за облагане в тези случаи. Приложимостта на тази алинея се обуславя от наличието на доказан фактически състав, съдържащ се в разпоредбите на ал. 1.

В настоящия случай ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като за относими са приети обстоятелствата по т. 1, т. 2 и т. 5 на чл. 122, ал. 1, които гласят: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация (т. 1); налице са данни за укрити приходи или доходи (т. 2); документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване (т. 5).

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в настоящото производство в тежест на органите по приходите бе да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя бе да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, опровергаващи фактическите констатации на органите по приходите.

Според чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица са: 1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон; 2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон, като в чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия закон е посочено, че местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата, които имат постоянен адрес в България. По отношение на местните физически лица, в чл. 6 от ЗДДФЛ изрично е указано, че са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина.

Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗДДФЛ, с данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, а в чл. 16, ал. 1 от същия закон е указано, че облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.

Съгласно т. 29 от § 1 от ДР на ЗДДФЛ, "лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци; в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

В светлината на посочената нормативна уредба и относно наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, е необходимо да се отбележи следното:

В хода на ревизията и от приобщените доказателства безспорно се установява, че през ревизирания период жалбоподателят В. Х. А. е упражнявал свободна професия – същият е адвокат, като е реализирал доходи от тази си дейност.

Предвид императивната разпоредба на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, жалбоподателят, като данъчно задължено лице, е имал задължение да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия си доход. В тази връзка безспорно бе установен фактът, че жалбоподателят не е подал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за три последователни данъчни периода - 2019 г., 2020 г. и 2021 г. (такива са изпратени по пощата, но същите не са приети от компетентния орган, доколкото не са подадени по нормативно установения в чл. 53, ал. 7 от ЗДДФЛ електронен път). В. Х. А. не е подал и тримесечни декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) за авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ и Декларация образец 1 и Декларация образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски“ по Наредба № Н-13 от 2019 г. за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г. Ето защо следва да се приеме, че е налице предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

В резултат на анализа на събраните в хода ревизионното производство данни (изискани са такива от редица съдилища, Агенцията по вписванията, Бюрото за правна помощ, Адвокатска колегия, банки и трети лица) е констатирано, че за осъществяваната от жалбоподателя дейност като адвокат, същият е получавал доходи, които не са декларирани по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ. Самият факт, че е установено упражняване на дейност и получаване на доходи от нея, които не са надлежно декларирани (както е установено по т. 1), представлява данни за укриване на тези приходи/доходи от данъчно облагане (чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК).

В хода на ревизията безспорно е установено също, че от жалбоподателя са били изискани, но не са били представени договори за правна помощ, фактури, документи за плащания и др., доказващи получени доходи и разходи. Липсата на тези първични документи (фактури, договори, разходни документи и др.), безусловно необходими за установяване на данъчната и осигурителната основа, се приравнява на тяхната липса по смисъла на закона и обосновава наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК.

Следва да се има предвид, че дори да се възприеме тезата на жалбоподателя, че същият не е бил надлежно уведомен, че подадените от него данъчни декларации не са били приети, тоест, че липсва основанието по т. 1, наличието дори само на едно от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е достатъчно основание за прилагане на особения ред на данъчно облагане. В тази връзка следва да се отбележи още, че разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК изисква наличието на данни за укрити приходи или доходи. Граматическото тълкуване на посочената норма и по-конкретно на употребената в нея дума "данни" води до извода, че за да се приеме наличието на тази хипотеза е достатъчно да са налице индиции, а не категорични доказателства за укрити приходи или доходи. В случая наличието на конкретните обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК се установява от данните по делото и не бе оборено в хода на съдебното производство. В този смисъл съдът намира, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства категорично се установява, че жалбоподателят е получил облагаеми доходи, които не е декларирал, съответно че са налице укрити приходи, както и че вследствие на изричния му отказ да предостави изисканата му документация, свързана с осъществяната от него адвокатска дейност, се е стигнало до липса на документите, необходими за точното установяване на основата за облагане с данъци.

В тази връзка се констатира, че органите на приходната администрация са съобразили основните правила за облагане по ЗДДФЛ, и при наличието на предпоставките, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от ДОПК, са взели предвид всяко от относимите за ревизираното лице обстоятелства, предвидени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК и по този начин са определили основата за облагане на лицето с преки данъци за всеки един от процесните периоди.

Неминуемо така определената облагаема основа ще се различава в една или друга степен от обективно осъществения фактически състав, но това е резултат на противоправното поведение на задълженото лице, което разполага с процесуална възможност в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации.

Това определя и доказателствената тежест в настоящия процес.

Съгласно правилото, регламентирано в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва върху кого е доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации. В случая в производството пред съда не бяха събрани доказателства, оборващи принципните констатации в ревизионния акт.

 

В тази връзка и по отношение на конкретните възражения на жалбоподателя следва да бъде взето предвид следното:

 

По възражението за незаконосъобразност на определянето от страна на ревизиращите органи на доходите на жалбоподателя въз основа на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) - органите по приходите са определили въз основа на посочените в наредбата минимални размери размера на възнагражденията в случаите, в които са установени данни за осъществено процесуално представителство, но договори за правна защита и съдействие липсват или такива са представени, но в тях няма уговорено възнаграждение, както и в случаите на извършване от страна на жалбоподателя на услуги по електронен път пред Агенцията по вписванията, и изричното изтъкнатото от страна на жалбоподателя произнасяне на СЕС по дело С-438/22, следва да бъде отбелязано следното:

При определяне на неотчетените приходи от извършвани адвокатски услуги правилно е прието като размери на възнагражденията да бъдат взети предвид съответно посочените размери от Наредба № 1/09.07.2004 г. Проверяващите са определили чрез аналог стойността на услугите, като данни в различна посока в хода на съдебното производство не се установяват. Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 установява, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения противоречи на правото на ЕС в аспекта на нейната регулаторна функция. Това обаче не предполага автоматична забрана за използването на Наредбата като информативен източник, отразяващ пазарните условия за предоставяне на правни услуги в България. В контекста на настоящото производство наредбата е използвана като обективен източник на информация за типичните стойности на адвокатските услуги на пазара. Ако сред адвокатското съсловие Наредбата има регулаторна функция, в данъчното производство тя има информативно-ориентировъчна функция и служи само като средство за определяне на обективни пазарни стойности.

В случая, доколкото е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на фактите, регламентирани в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, и е приложен особеният ред за извършване на ревизионно производство, следва да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства (критерии), които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението. При условие, че адвокатът не е предоставил изисканите доказателства за своите доходи, данъчните органи са изправени пред необходимостта да определят приблизително тези доходи на базата на друга (косвена) информация. В случая наредбата за възнагражденията за адвокатска работа представлява най-подходящият съществуващ източник, доколкото е изготвен от компетентен орган (Висшия адвокатски съвет), отразява реалните пазарни условия в адвокатската професия, е официално публикуван и общодостъпен документ и освен това съдържа подробно разграничение на различните видове адвокатски услуги. Нещо повече, при определяне на доходите на адвокат чрез наредбата, данъчните органи на практика прилагат принципа на минималното данъчно облагане, приемайки, че адвокатът е реализирал поне минималните предвидени в наредбата възнаграждения. Този подход е в полза на данъчния субект, тъй като приема най-ниската възможна стойност на възнаграждението, като в същото време адвокатът си запазва възможността да докаже по-ниски реални доходи. При условията на чл. 122 от ДОПК, органите по приходите не са длъжни да доказват точния размер на доходите, а могат да определят приблизителни стойности въз основа на косвени методи, като тежестта за оборване на презумптивно определените стойности пада върху данъчния субект. В случая жалбоподателят и в хода на ревизионното производство, и в хода на настоящото съдебно производство, не предостави конкретни доказателства за действително реализирани по-ниски доходи, а непредоставянето на информация за сключените договори за правна защита и съдействие от негова страна следва да се квалифицира като форма на злоупотреба с право, целяща отклонение от данъчно облагане. Не може да бъде споделено възражението на В. А., че не е получавал възнаграждение за извършваните услуги, тъй като няма формиран спор относно осъществяването им, и е напълно недостоверно същите да са извършвани без заплащане. Безспорно тези услуги са в кръга на дейността му като лице, което упражнява свободна професия и извършва независима икономическа дейност – адвокат, като е напълно нелогично той многократно да бъде ангажиран и да бъде упълномощен за такава дейност, без да бъде определено и съответно възнаграждение за услугата.

По отношение на изложените възражения от жалбоподателя за неполучени суми от конкретни юридически и физически лица, посочени в жалбата, във връзка с която е образувано настоящото производство, а също и в хода на ревизионното производство, следва да бъде отбелязано, че от материалите по делото и от заключението на вещото лице безспорно се установява следното:

За „***“ ЕООД – по гражданско дело № 407/2021г. по описа на Районен съд – Харманли е представен Договор за правна защита от 14.04.2021 г. с предмет „Предявяване на граждански иск и защита“, в който е налице отбелязване за договорени и платени в брой 1000.00 лв., като договорът е подписан от страните.

За „С. и сие“ ЕООД – във връзка с извършени услуги за регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност и вписване на промени в регистъра през м. 04.2020 г. и м. 05.2020 г. са определени три възнаграждения по 300 лева, доколкото се касае за три вписвания – по вх.№ 20200428135749, вх. № 20200430155923 и вх.№ 20200505141534, а не както жалбоподателят твърди, че за вписване на една промяна в регистъра била включена сума от 3х300 лева.

За „***“ ЕООД – по гражданско дело № 952/2021 г. е представен Договор за правна защита от 20.09.2021 г. между адвокат В. А. и клиента „***“ ЕООД, по който са договорени и платени в брой 600.00 лв.

За М. Ч. – възражението на жалбоподателя, че сумата от 300 лева, платена от М. Ч., била включена неколкократно в изложението също е неоснователно, доколкото по делото са налични данни за упълномощаване на адвокат В. А. от посоченото лице по следните производства: гражданско дело № 164/2020 г. по описа на РС – Харманли (представен е Договор за правна защита с предмет „предявяване на граждански иск и защита“, в който е налице отбелязване за договорени и платени 300.00 лв. в брой), въззивно гражданско дело № 657/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково (представен е Договор за правна защита и съдействие от 15.06.2020 г. с предмет – не се чете, като са договорени и платени 300.00 лв. в брой), изпълнително дело № 20209080400709, по което е налице договор между страните от 23.02.2020 г. и уговорено и платено възнаграждение в размер на 300 лева, гражданско дело № 309/2021 г. по описа на РС – Харманли (представен е Договор за правна защита и съдействие от 08.03.2021 г. с предмет „Предявяване на граждански иск и защита“, в който е договорено и платено възнаграждение в брой 300.00 лв.), въззивно гражданско дело № 481/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково (представен е Договор за правна защита и съдействие от 05.08.2021 г., в който е налице отбелязване за договорени и платени в брой 300.00 лв.).

За Г. Г. Й. – по делото са налични данни за договори/упълномощаване на адвокат В. А. от посоченото лице по следните производства: гражданско дело № 57/2019 г. по описа на РС – Харманли (представен е Договор за правна защита от 21.01.2019 г. с предмет „Предявяване на граждански иск“, в който е налице отбелязване за договорени и платени 2000.00 лв. в брой), гражданско дело № 700/2019 г. по описа на РС – Харманли (представен е частично нечетлив Договор за правна защита и съдействие от 12.08.2019 г., като са договорени и платени 300.00 лв. в брой), гражданско дело № 729/2020 г. по описа на РС – Харманли (представен е Договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г. с предмет „предявяване на граждански иск и защита“, в който са договорени и платени 300.00 лв. в брой), гражданско дело № 1368/2019 г. по описа на РС – Харманли (представен е Договор за правна защита и сигурност от 31.07.2020 г. с предмет „Подаване на частна жалба и защита“, в който са договорени и платени 300.00 лв. в брой), въззивно частно гражданско дело № 784/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково (представен е Договор за правна защита и съдействие от 17.08.2020 г. с предмет „подаване на частна жалба и защита“, като са договорени и платени 200.00 лв. в брой), наказателно дело от общ характер № 674/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково (представен е Договор за правна защита и съдействие от 01.07.2021 г. с предмет „подаване на касационна жалба и представителство“, като са договорени и платени 2000.00 лв. в брой). По въззивно частно гражданско дело № 355/2021 г. и ИД № 191/2021г. сумите са определени по реда на Наредба № 1.

За „Т. 2004“ ЕООД – по делото са налични данни за договори/упълномощаване на адвокат В. А. от посоченото дружество по следните производства: дело № 384/2019г. по описа на РС – Харманли (представен е Договор за правна защита от 12.04.2019 г. с предмет „Обжалване на наказателно постановление“, в който е налице отбелязване за договорени и платени 1200.00 лв. в брой), гражданско дело № 476/2019г. по описа на РС – Харманли (представен е Договор за правна защита от 15.05.2019 г. с предмет „Предявяване на граждански иск“, като са договорени и платени 500.00 лв. в брой), частно гражданско дело № 179/2020 г. по описа на РС – Харманли (представен е Договор за правна защита от 07.02.2020г. с предмет „Обезпечаване на бъдещ иск“, в който са договорени и платени 550.00 лв. в брой), частно търговско дело № 159/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково (представен е Договор за правна защита от 02.09.2020 г. с предмет „обезпечение на бъдещ иск“, като са договорени и платени 3200.00 лв. в брой). По търговско дело № 179/2020 г. сумата е определена по Наредба № 1.

В тази връзка и с оглед възраженията, че по част от договорите за правна защита и съдействие, въпреки отбелязването в тях, че възнаграждение е уговорено и е посочено, че същото е заплатено, жалбоподателят реално не го бил получил, следва да бъде отбелязано следното:

Според чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а съгласно ал. 2 от същия текст, размерът на това възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента. Това означава, че възнаграждението, което е посочено от страните във всички процесни договори за правна защита и съдействие, е възнаграждение за труда на адвоката, тоест това е неговият хонорар. В тези случаи, в които се установява, че има правоотношение адвокат – клиент и платена сума, която в договор за правна помощ и съдействие е записана като договорено и платено възнаграждение, тази сума подлежи на облагане и следва да се включи в данъчния период според датата на плащането. Това е така, защото когато възнаграждението е заплатено в брой и този факт е отразен в договора за правна помощ, като той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение - Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

На основание чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, лицата упражняващи свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на наредбата, каквито са адвокатите, нямат задължение да регистрират и отчитат извършените продажби чрез фискално устройство. В тези случаи приложение намира разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, съгласно която за осъществени стопански операции, при които данъчно задължените лица не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи, съдържащ реквизитите посочени в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). При прилагането на счетоводното законодателство в данъчната практика е прието, че договорите за правна защита и съдействие представляват първични счетоводни документи, тъй като съдържат минимално изискуемите реквизити по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗСч, като с издаването им се счита, че е изпълнено задължението за документиране и отчитане на доходите, регламентирано в чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. С оглед на това, договорите за правна защита и съдействие, от една страна, представляват доказателство за придобити доходи от издателя им, а, от друга страна, обосновават документално отчитането на разходи от лицето, на което са издадени.

Следва да бъде отбелязано още, че събраните в хода на административното производство писмени доказателства - договори за правна защита и съдействие, представляват частни документи. Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Съдът е длъжен да счете за автор на изявленията лицата, подписали документа и тази формална доказателствена сила се преодолява само след доказване неавтентичността на документа по реда на неговото оспорване, предвидено в чл. 193 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Такова оспорване не бе направено в хода на настоящото съдебно производство. Следователно приложените по делото договори, по които са налице данни за заплатено адвокатско възнаграждение, удостоверяват, че страните, посочени в тях, са постигнали съгласие за извършване на определена правна услуга срещу възнаграждение в определен размер. Когато възнаграждението е заплатено в брой, документите имат характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение.

 

По повод възраженията на жалбоподателя, че в облагането му били включени задължения за осигуровки за периоди, за които били налице разпореждания за присъединяване по изпълнително дело № 26130001145/2013 г., водено срещу него, тоест дължими по изпълнителното дело осигуровки не били приспаднати от ревизиращите органи, а отново били включени в данъчното облагане на оспорващия, след като вече за тях имало изпълнително дело, като така се стигало до двойно облагане, следва да бъде отбелязано, че това се опровергава категорично от заключението на вещото лице, което изрично заявява и при разпита му в съдебно заседание, че липсва двойно начисляване на осигурителните вноски.

Неоснователни са и възраженията за грешки и несъответствия между ревизионния доклад, ревизионния акт и последващото решение на горестоящия административен орган в лицето на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“. На първо място, следва да бъде подчертано, че ревизионният доклад и ревизионният акт имат различна правна същност и предназначение. РД има подготвителен характер и със същия се прави предложение за установяване на задълженията (чл. 117, ал. 2, т. 8 от ДОПК), без той сам по себе си да поражда правни последици за задълженото лице. Съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от ДОПК, ревизионният доклад съдържа констатации, а ревизионният акт - установява задълженията. На второ място, съгласно чл. 155, ал. 2 от ДОПК, при оспорване на ревизионния акт решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната му част. Тоест това решение е актът, който определя окончателно задълженията на ревизираното лице в административната фаза на производството.

 

С оглед на така изложените доводи и като изходи от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира за установено следното по отношение на констатираните задължения на В. Х. А. за ревизираните периоди:

За данъчен период 2019 г.

Относно данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ:

С ревизионния акт, потвърден в тази част с обжалваното решение, е установена главница в размер на 1 138,00 лв. и лихви 607,86 лв.

Съгласно заключението на вещото лице, дължимият данък за периода е в размер на 1 138,20 лв. Тоест констатира се минимално разминаване от 0,20 лв. в полза на ревизираното лице.

Относно задължителните осигурителни вноски (ЗОВ):

Първоначално с РА са установени допълнителни задължения за ЗОВ (ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ) за 2019 г. в общ размер на главницата 2 814,75 лв. (1 498,50 + 810,00 + 506,25). Вещото лице по делото е установило, че общият размер на дължимите ЗОВ за 2019 г. е 4 466,07 лв., което е с 216,84 лв. по-малко от приетия за основа при първоначалното определяне на задълженията с РА общ размер от 4 682,91 лв. С Решение № 314/12.07.2024 г. Директорът на дирекция „ОДОП“ орган е изменил РА в тази му част, като е намалил общия размер на допълнително установената главница за ЗОВ до 2 597,91 лв. (1 383,06 + 747,60 + 467,25). Намалението на главницата е точно 216,84 лв. (2 814,75 лв. - 2 597,91 лв.). При тези данни съдът намира, че решаващият орган е коригирал РА, като крайният му извод е в съответствие с установената от вещото лице разлика. Следователно, по отношение на размера на ЗОВ за 2019 г., РА, в частта му изменена с Решение № 314/12.07.2024 г., съответства на приетото от съда заключение на ССЕ и следва да бъде потвърден в този си вид (главница 2 597,91 лв. и съответни лихви 1 272,77 лв.).

За данъчен период 2020 г.

Относно установения доход и данъка по чл. 17 от ЗДДФЛ:

С ревизионния акт, потвърден с обжалваното решение, е приет за облагане доход в размер на 27 217,26 лв., въз основа на което е определен дължим данък (главница) в размер на 1 552,00 лв. и лихви 640,26 лв. Вещото лице, въз основа на анализ на събраните доказателства, е установило, че реално полученият и подлежащ на облагане доход на лицето за 2020 г. е в размер на 26 617,26 лв. Съдът в случая кредитира заключението на вещото лице относно размера на дохода като обективно и обосновано. Доколкото обаче вещото лице не е изчислило при така установения доход, на колко би възлизал дължимият данък, това бе сторено от съда.

При установен от вещото лице доход от 26 617,26 лв., след приспадане на нормативно признати разходи (25% - 6 654,31 лв.), облагаемият доход възлиза на 19 962,94 лв. След приспадане на дължимите ЗОВ за годината (установени от вещото лице и съвпадащи с потвърдените с Решението - 4 891,41 лв.), годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ се определя в размер на 15 071,54 лв. (19 962,94 лв. - 4 891,41 лв.). При тази данъчна основа, дължимият данък (10%) възлиза на 1 507,15 лв. (15 071,54 лв. х 10%).

С оглед на изложеното, съдът намира, че РА, потвърден с обжалваното решение, е неправилен в частта относно определения данък по ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1 552,00 лв. Същият следва да бъде изменен, като задължението за главница се определи в размер на 1 507,15 лв. Дължимите лихви, преизчислени пропорционално върху тази главница, възлизат на 621.75 лева.

Относно задължителните осигурителни вноски (ЗОВ):

С РА, потвърден с обжалваното решение, са установени допълнителни задължения за ЗОВ (ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ) за 2020 г. в общ размер на главницата 4 891,41 лв. (2 604,06 + 1 407,60 + 879,75). Вещото лице е изчислило, че общият размер на дължимите ЗОВ (авансови и окончателни) за 2020 г. е именно 4 891,41 лв.

Тъй като констатациите на РА, потвърдени с Решението, съвпадат с изчисленията на вещото лице относно размера на дължимите ЗОВ за 2020 г., РА в тази част е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

За данъчен период 2021 г.

Относно установения доход, ЗОВ и данъка по чл. 17 от ЗДДФЛ:

За този период съдът констатира пълно съответствие между констатациите на РА (потвърдени с обжалваното решение) и заключението на вещото лице. Установеният доход е 23 099,09 лв., облагаемият доход е 17 324,32 лв. Общо дължимите ЗОВ за годината са 4 698,86 лв., като допълнително установените с РА ЗОВ за довнасяне (ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ) са в общ размер на 2 530,46 лв. (1 347,15 + 728,19 + 455,12), което съответства на изчисленията на експерта (окончателни вноски). Годишната данъчна основа е 12 625,46 лв. (17 324,32 лв. - 4 698,86 лв.). Дължимият данък по ЗДДФЛ (10 %) е 1 262,00 лв., който размер е идентичен с установения в РА и потвърден с Решението.

Поради пълното съответствие, съдът намира, че РА, потвърден с обжалваното решение, е правилен и законосъобразен в частта относно задълженията за 2021 г. и следва да бъде потвърден.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установяват реализирани от ревизираното лице доходи от упражняване на свободна професия - адвокат в горепосочения размер, поради което обжалваният Ревизионен акт № Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, частично потвърден с Решение № 314/12.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, следва да бъде отменен в частта относно допълнително определените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. за разликата от 1 507.15 лв. до 1 552 лв. - главница и за разликата от 621.75 лв. до 640,26 лв. прилежащи лихви, а в останалата част жалбата срещу ревизионния акт следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед материалния интерес по делото и предвид отхвърлената част от жалбата (19 515.25 лева) и на основание чл. 8, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, жалбоподателят следва да заплати на Национална агенция по приходите разноски за настоящата инстанция в размер на 2 152.33 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, частично потвърден с Решение № 314/12.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА относно допълнително определените на В. Х. А. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. за разликата от 1 507.15 лв. (хиляда петстотин и седем лева и 15 ст.) до 1 552 лв. - главница и за разликата от 621.75 лв. (шестстотин двадесет и един лева и 75 ст.) до 640,26 лв. - прилежащи лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Х. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], с посочен съдебен адрес: [населено място], пл. ***, срещу Ревизионен акт № Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, частично потвърден с Решение № 314/12.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която допълнително са определени следните задължения за: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 2019 г. главница в размер на 1 138,00 лв. с лихви в размер на 607,86 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 2021 г. главница в размер на 1 262,00 лв. с лихви в размер на 404,79 лв.; Вноски за ДОО за период 2019 г. главница в размер на 1 383,06 лв. и лихви в размер на 689,71 лв.; Вноски за ДОО за период 2020 г. главница в размер 2 604,06 лв. с лихви в размер на 979,25 лв.; Вноски за ДОО за период 2021 г. главница в размер на 1 347,15 лв. с лихви в размер на 414,34 лв.; Вноски за ЗО за период 2019 г. главница в размер на 747,60 лв. и лихви в размер на 350,07 лв.; Вноски за ЗО за период 2020 г. главница в размер на 1 407,60 лв. с лихви в размер на 529,35 лв.; Вноски за ЗО за период 2021 г. главница в размер на 728,19 лв. с лихви в размер на 223,96 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за период 2019 г. главница в размер на 467,25 лв. и лихви в размер на 232,99 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за период 2020 г. главница в размер на 879,75 лв. с лихви в размер на 330,84 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за период 2021 г. главница в размер на 455,12 лв. с лихви в размер на 140,02 лв.

ОСЪЖДА В. Х. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], с посочен съдебен адрес: [населено място], ***, да заплати на Националната агенция за приходите – [населено място], сумата в размер 2 152.33 лв. (две хиляди сто петдесет и два лева и 33 ст.), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.