№ 6562
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100508918 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на И. С. С. срещу решение № 5776/01.04.2024 г.
по гр.д. № 2018/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, с което са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 76 ЗС на И. С. С. срещу И. С. С. – Ф. и А. М. Ф. за защита на
владение, отнето по насилствен начин на 05.09.2022 г., върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4083.256.1.9, а именно:
апартамент № 9, намиращ се на четвъртия етаж (съгласно схемата на СГКК – гр.
София), представляващ трети жилищен етаж на сградата на блок 304, вход 1 в гр.
София, ж.к. „Младост - 3“, със застроена площ от 77,94 кв.м. (съгласно нотариалния
акт) и 70,70 кв.м. (съгласно схемата на СГКК – гр. София), състоящ се от две спални,
дневна, кухненски бокс и баня-тоалет, при граници по нотариален акт: апартамент №
12, двор, апартамент № 10 и етажен коридор, а по схема на СГКК – гр. София: обекти
с идентификатори: на същия етаж – 68134.4083.256.1.10 и 68134.4083.256.1.12, под
обекта – 68134.4083.256.1.5, и над обекта - 68134.4083.256.1.13, ведно с прилежащата
му изба № 9 с площ от 4,17 кв.м. при граници: коридор, изба № 8, двор и изба № 10,
както и 2,54 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 68134.4083.256, целият с площ от 1216 кв.м.,
1
представляващ поземления имот, в който сградата е построена.
Жалбоподателят - И. С. С., твърди, че решението е неправилно. Счита, че от
доказателствата по делото се установява да е била владелец на имота, поради което
има право на защита срещу отнетото по насилствен начин владение. Оспорва извода
на районния съд, че е упражнявана фактическа власт при търпими действия, поради
което счита, че редът на защита по чл. 76 ЗС е приложим. Ето защо, моли обжалваното
решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските по
производството.
Ответниците по жалбата – И. С. С. – Ф. и А. М. Ф., оспорват жалбата, като
считат, че първоинстанционното решение е правилно и молят същото да бъде
потвърдено. Претендират разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. С. С. с пасивно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 76 от Закона за собствеността
(ЗС), предявени срещу И. С. С. и А. М. Ф..
Ищецът – И. С. С., твърди, че от 2006 г. владее недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4083.256.1.9, а именно: апартамент № 9,
намиращ се на четвъртия етаж (съгласно схемата на СГКК – гр. София),
представляващ трети жилищен етаж на сградата на блок 304, вход 1 в гр. София, ж.к.
„Младост - 3“, със застроена площ от 77,94 кв.м. (съгласно нотариалния акт) и 70,70
кв.м. (съгласно схемата на СГКК – гр. София), състоящ се от две спални, дневна,
кухненски бокс и баня-тоалет, при граници по нотариален акт: апартамент № 12, двор,
апартамент № 10 и етажен коридор, а по схема на СГКК – гр. София: обекти с
идентификатори: на същия етаж – 68134.4083.256.1.10 и 68134.4083.256.1.12, под
обекта – 68134.4083.256.1.5, и над обекта - 68134.4083.256.1.13, ведно с прилежащата
му изба № 9 с площ от 4,17 кв.м. при граници: коридор, изба № 8, двор и изба № 10,
както и 2,54 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 68134.4083.256, целият с площ от 1216 кв.м.,
представляващ поземления имот, в който сградата е построена. Сочи, че владението
спрямо имота е установено от нея при следните предпоставки: през 1997 г. майка
Л.К. С. е придобила 6/8 идеални части от празно дворно място с площ от 1203 кв.м.,
представляващо реална част от имот с пл. № 2153 в кв. 2 по регулационния план на
ж.к. „Младост-III“, обособена като самостоятелен имот № 2328 по плана на „Южна
градска територия II част“; през 1999 г. майка е дарила по 2/8 идеални части от
имота в нейна полза и в полза на ответницата И. С. С.; през 2004 г. е учредено право
на строеж по отношение на поземления имот в полза на „Д.“ ООД, като след
2
построяване на сградата е получила владението спрямо процесния имот от страна на
дружеството-строител - „Д.“ ООД. В периода след установяване на владение е
извършила довършителни работи по отношение на апартамента, същият е отдаван от
нея под наем, а от 2016 г. е предоставен за безвъзмездно ползване на дъщеря . Сочи,
че на 05.09.2022 г. е отнето владението спрямо имота чрез насилие, като е срязана
касата на металната врата, проникнато е в жилището, като ответницата И. С. С. е
установила фактическа власт по отношение на имота и впоследствие го е предоставила
за ползване на дъщеря й - ответницата А. М. Ф.. С оглед обстоятелството, че
владението на ищцата по отношение на имота е било отнето от ответницата И. С. С. по
насилствен начин, предявява иск за възстановяване на отнетото владение, като моли
ответниците да бъдат осъдени да предадат в полза на ищцата владението върху имот с
идентификатор № 68134.4083.256.1.9, представляващ апартамент № 9, намиращ се в
гр. София, ж.к. ****.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
На основание чл. 76 ЗС, владелецът или държателят, на когото е отнета чрез
насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок
да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Разпоредбите на Глава тридесета от
ГПК предвиждат особени правила за разглеждане на тези производства, а именно, че
по тях съдът проверява само факта на владението и на нарушението, т.е. предмет на
защита по тези дела е единствено фактът на владението, без да се изследва въпросът за
собствеността върху имотите.
Следователно, предпоставките за основателност на иска са: ищецът да е
владелец или държател на имота; ответникът да е отнел чрез насилие или по скрит
начин вещта от владението/държането на ищеца; искът да е предявен в срок до шест
месеца от отнемането на вещта (последната предпоставка всъщност е предпоставка за
допустимост на производство, тъй като шестмесечният срок за предявяване на иска е
преклузивен срок).
В процесния случай исковата молба е подадена на 13.01.2023 г., т.е. в
преклузивния шестмесечен срок, доколкото се твърди, че на 05.09.2022 г. са
извършени действия по отнемане на недвижимия имот, като е срязана касата на
металната врата и е проникнато в жилището.
Предпоставките за основателност на иска следва да бъдат установени от ищеца
по иска при условието на пълно и главно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Не се спори по делото, включително и във въззивното производство, че към
настоящия момент процесният недвижим имот се намира във фактическа власт на
ответниците. Безспорно е, а и от събраните по делото гласни доказателства чрез
3
разпит на свидетеля А.Й.Н. – братовчед на И. С. С. и И. С. С., се установява, че до
05.09.2022 г. фактическата власт по отношение на процесния имот е осъществявана от
ищцата И. С. С., като в имота е живеела дъщерята на И. С. С., тъй като същият е бил
предоставен за ползване от майка . От 05.09.2022 г. в имота живее ответницата А. М.
Ф. - дъщеря на ответницата И. С. С.. Свидетелят сочи, че между И. С. С. и И. С. С. е
имало спор относно собствеността на апартамента, като ответницата И. С. С. е
установила фактическа власт върху жилището чрез смяна на входната врата.
Обстоятелствата, че ответниците са установили фактическа власт по отношение на
процесния имот в началото на септември 2022 г., като до този момент имотът се е
ползвал от ищцата И. С. С., се доказват и от показанията на другия разпитан по делото
свидетел К.К.С. – леля на И. С. С. и И. С. С..
Основният спорен по делото във въззивното производство въпрос е дали ищцата
е упражнявала владение/държане спрямо имота до 05.09.2022 г., или упражняваната от
ищцата фактическа власт спрямо имота следва да се квалифицира като търпими
действия. Съгласно трайната съдебна практика, търпими са всички онези действия,
които представляват спорен обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното
или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би
търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие (решение № 483/11.12.2022 г. на ВКС по гр.д. №
493/2012 г., I ГО). Разликата между упражняването на фактическа власт при търпими
действия и във владението/държането е в субективния елемент – при владението
фактическата власт се упражняване с намерение за своене, при държането – въз
основата на правна сделка, по силата на която собственикът/владелецът предава вещта
на държателя за ползване с произтичащите от това права и задължения, изведени от
основанието на правната сделка, въз основа на която вещта е предоставена за
ползване. При търпимите действия фактическата власт по отношение на вещта се
предоставя със съгласието на собственика/владелеца, основано на междуличностните
отношения на собственика/владелеца и лицето, което упражнява фактическа власт при
търпими действия. За промяна на упражняването на фактическа власт при търпими
действия във владение – упражняване на фактическа власт с намерение за своене, е
необходимо промяната в намерението на лицето, владеещо вещта, която промяна да е
демонстрирана изрично по начин, който да стане достояние на собственика на вещта.
Видно от представен по делото нотариален акт № 79/10.02.2004 г., том I, рег. №
853, нотариално дело № 71/2004 г. по описа на нотариус Й.Л., И. С. С., действаща като
пълномощник на И. С. С., е учредила право на стоеж в полза на „Д.“ ООД за
построяване на сграда, като е запазила в своя полза правото на строеж по отношение
на процесния апартамент № 9. В тази връзка е представено пълномощно, видно от
4
което И. С. С. е упълномощила И. С. С. да сключи посочения договор с „Д.“ ООД за
учредяване на право на строеж, както и да я представлява по всички въпроси, свързани
с това. Посоченото пълномощно изрично е оттеглено от страна на упълномощителя -
И. С. С., с декларация за оттегляне на пълномощно с нотариална заверка на подписите
от 08.12.2021 г.
Както беше посочено, от показанията на разпитаните по делото свидетели
А.Й.Н. и К.К.С. се установява, че до началото на септември месец 2022 г.
фактическата власт по отношение на имота е осъществявана от И. С. С., като предвид
липсата на други доказателства следва да се приеме, че същата е установила
фактическата си власт след построяване на сградата, в която се намира апартаментът,
като пълномощник на И. С. С.. Следователно, както е посочено и в обжалваното
решение, първоначално упражняваната фактическа власт от И. С. С. е била при
условията на търпими действия и със съгласието на собственика, доколкото ищцата е
действала като пълномощник на ответницата С..
Видно от искова молба, вх. № 16051/09.09.2021 г. по описа на СГС, ищцата И. С.
С. е предявила срещу ответницата И. С. С. иск за собственост по отношение на
процесния имот с твърдението, че същият е придобит от нея въз основата на
осъществено давностно владение и изтекла придобивна давност. Следователно, най-
късно към датата на подаване на посочената искова молба ищцата е демонстрирала
явно спрямо ответницата, че осъществява фактическа власт спрямо имота с намерение
за своене, съответно – позовава се на придобивна давност, за да обоснове, че е
собственик на имота. Именно към този момент и с оглед подадената искова молба за
собственост следва да се приеме, че ищцата е променила намерението си да упражнява
фактическа власт при търпими действия в намерение да упражнява фактическа власт с
намерение за своене. Следователно, към момента на отнемане на процесния имот по
насилствен начин чрез смяна на вратата на апартамента – 05.09.2022 г., ищцата е била
владелец на същия, като намерението за своене е демонстрирано ясно чрез
предявяване на искова молба за собственост в момент, предхождащ извършения акт на
отнемане на владение – 09.09.2021 г. Индиция за настъпилия нов факт в
правоотношенията между страните, а именно – демонстрирането на намерение за
своене на имота от И. С. С. пред И. С. С., е и декларация от 08.12.2021 г. на И. С. С., в
която изрично е посочено, че оттеглянето на пълномощното на И. С. С. е продиктувано
поради неизпълнение на задълженията по упълномощаването и поради злоупотреба с
доверието на упълномощителя.
Във връзка с посоченото съдът счита, че искът с правно основание чл. 76 ЗС е
основателен, доколкото по делото се установява, че към 05.09.2022 г. ищцата е
упражняване фактическа власт по отношение на процесния имот с намерение за
своене, т.е. имотът е бил в нейно владение, и на посочената дата имотът е бил отнет по
5
насилствен начин чрез демонтиране на металната входна врата на имота.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено, като предявеният иск
бъде уважен.
Съгласно чл. 361 ГПК, решението относно предаването на имота подлежи на
предварително изпълнение и не може да бъде спряно. Следователно, съдебното
решение, с което се уважава владелчески иск, подлежи на предварително изпълнение,
което се допуска служебно. Ето защо, следва да се допусне предварително изпълнение
на решението по иска по чл. 76 ЗС.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 1837 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата в
размер на 25 лв. – разноски за въззивното производство.
Съдът констатира, че не е събран пълният размер на дължима държавна такса за
въззивното производство. Същата възлиза на 288,38 лв. (половината от държавната
такса за първоинстанционното производство, която е в размер на 576,77 лв.), като
въззивникът е заплатил 25 лв. за държавна такса. Ето защо и с оглед изхода на делото
ответниците по жалбата следва да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата
в размер на 263,88 лв., представляваща непогасена част от дължимата държавна такса
за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5776/01.04.2024 г. по гр.д. № 2018/2023 г. по описа на
СРС, 90 състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 76 ЗС на И. С.
С. срещу И. С. С. – Ф. и А. М. Ф. за защита на владение, отнето по насилствен начин
на 05.09.2022 г., върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4083.256.1.9, а именно: апартамент № 9, намиращ се на
четвъртия етаж (съгласно схемата на СГКК – гр. София), представляващ трети
жилищен етаж на сградата на блок 304, вход 1 в гр. София, ж.к. „Младост - 3“, със
застроена площ от 77,94 кв.м. (съгласно нотариалния акт) и 70,70 кв.м. (съгласно
схемата на СГКК – гр. София), състоящ се от две спални, дневна, кухненски бокс и
баня-тоалет, при граници по нотариален акт: апартамент № 12, двор, апартамент № 10
и етажен коридор, а по схема на СГКК – гр. София: обекти с идентификатори: на
същия етаж – 68134.4083.256.1.10 и 68134.4083.256.1.12, под обекта –
68134.4083.256.1.5, и над обекта - 68134.4083.256.1.13, ведно с прилежащата му изба
6
№ 9 с площ от 4,17 кв.м. при граници: коридор, изба № 8, двор и изба № 10, както и
2,54 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 68134.4083.256, целият с площ от 1216 кв.м.,
представляващ поземления имот, в който сградата е построена, както и в частта, с
която И. С. С. е осъдена да заплати в полза на И. С. С. сумата в размер на 4114,14 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и в полза на А. М. Ф.
сумата в размер на 4114,14 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 76 ЗС И. С. С. – Ф., ЕГН ********** и А. М. Ф.,
ЕГН **********, да възстановят в полза на И. С. С., ЕГН ********** владението
върху следния недвижим имот, а именно: апартамент № 9, намиращ се на четвъртия
етаж (съгласно схемата на СГКК – гр. София), представляващ трети жилищен етаж на
сградата на блок 304, вход 1 в гр. София, ж.к. „Младост - 3“, със застроена площ от
77,94 кв.м. (съгласно нотариалния акт) и 70,70 кв.м. (съгласно схемата на СГКК – гр.
София), състоящ се от две спални, дневна, кухненски бокс и баня-тоалет, при граници
по нотариален акт: апартамент № 12, двор, апартамент № 10 и етажен коридор, а по
схема на СГКК – гр. София: обекти с идентификатори: на същия етаж –
68134.4083.256.1.10 и 68134.4083.256.1.12, под обекта – 68134.4083.256.1.5, и над
обекта - 68134.4083.256.1.13, ведно с прилежащата му изба № 9 с площ от 4,17 кв.м.
при граници: коридор, изба № 8, двор и изба № 10, както и 2,54 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
68134.4083.256, целият с площ от 1216 кв.м., представляващ поземления имот, в който
сградата е построена, което е било отнето на 05.09.2022 г. по насилствен начин.
ОСЪЖДА И. С. С. – Ф., ЕГН ********** и А. М. Ф., ЕГН ********** да
заплатят на И. С. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 1837 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата в размер
на 25 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА И. С. С. – Ф., ЕГН ********** и А. М. Ф., ЕГН ********** да
заплатят в полза на Софийски градски съд сумата в размер на 263,38 лв.,
представляваща държавна такса за въззивното производство.
ДОПУСКА на основание чл. 361 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта му относно иска по чл. 76 ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис.
Препис от решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8