Р Е Ш Е Н И Е
№......................../18.04.2023
г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7735
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от А.Д.М. и Н.В.З. –М., с която е предявен иск с правно
основание чл.87 ал.3 от ЗЗД срещу Д.Д.М. за разваляне до размера на 2/3 идеални
части на договор 01.04.2016г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане
и издръжка, сключен между Д.Д.М.и Д.Д.М., обективиран в нотариален акт №
99, том І, рег. № 2523, дело № 89/2016 г. по описа на В.Г.– нотариус, рег. №
340 на НК, с район на действие СРС.
В исковата молба се твърди, че
ищците и ответницата са единствени законни наследници на Д.Д.М.и че приживе
общият им наследодател е сключил договор за прехвърляне на недвижим имот,
находящ се в гр. София район Оборище, бул.“*****, апартамент № 7, подробно
описан в исковата молба, срещу задължение за гледане и издръжка с ответницата,
оформен в нот.акт № 99, том І, рег. № 2523, дело № 89/2016г. по описа на В.Г.–
нотариус, рег. № 340 на НК, с район на действие СРС. Твърди се, че ответницата
не е изпълнявала задълженията си по този договор нито лично, нито чрез трето
лице, както и че от 1988г. до смъртта му двете ищци са живели заедно с
наследодателя на посочения в исковата молба адрес в гр. София, ж.к.“Красно
село“ и са полагали ежедневни грижи за него, а ответницата е живяла в друго
жилище, находящо се в ж.к.“Дианабад“ в гр. София. Поддържа се, че ответницата не
е заплащала ежемесечна издръжка на баща си, с която да трансформира натуралните
си задължения в паричен еквивалент, въпреки че поради напредналата си възраст и
влошено здравословно състояние в последните години от живота си той имал нужда
от ежедневни и непрестанни грижи. През месец януари 2015г. му била поставена
диагноза – карцином на пикочния мехур, като характерът на заболяването изисквал
провеждането на химиотерапия, оперативно лечение, посещение на медицински
специалисти. С ЕР на ТЕЛК № 2267/152/16.09.2015г. същият бил освидетелстван. До
смъртта му само ищците били неотлъчно до него, а ответницата не изпълнявала задълженията
си по договора в уговорения с договора обем нито лично, нито чрез трето лице,
като се твърди, че неизпълнението е съществено и пълно, което обуславя правото
им да искат разваляне на договора в обем на притежаваните от тях наследствени
права – общо 2/3 идеални части от наследството. Прави се искане за уважаване на
предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв
от ответницата, подаден чрез пълномощника й, като се оспорват обстоятелствата в
исковата молба. Твърди се, че ответницата е полагала грижи за баща си, който
бил с влошено здраве още след смъртта на майка й през 1985г., страдал от високо
кръвно налягане и сърдечна недостатъчност , както и че тогава живеел при
ответницата. Впоследствие имал проблеми с краката, през 2010г. му открили
диабет и ответницата закупила апарат за мерене на кръвна захар. През 2013г. го
диагностицирали с глаукома, като се наложило да си направи операция на окото,
която била заплатена от ответницата. Твърди се, че от 2003г. ищците заживели
заедно с баща й в собствения му апартамент, находящ се в ж.к.“Красно село“ в
гр. София. Оттогава до смъртта си баща й издържал ищците, тъй като Н. не работела,
а дъщеря му А. била малка. От гимназията А. заживяла с приятеля си и напуснала
жилището. Освен, че не работела, Н. не полагала и особено големи грижи за
бащата на ответницата, не се грижела за дома им, като се наложило ответницата
да направи ремонт на жилището, в което живеели, както и основно почистване през
2015г. преди операцията на баща й. Ищцата Н.М. не се грижела за домакинството,
купувала готова храна за вкъщи, по цял ден отсъствала от дома им, като се
налагало ответницата да им купува и чаршафи. За да може да издържа ищците,
бащата на ответницата бил принуден да отдава под наем жилището си, придобито от
него по наследство от родителите му, находящо се в гр. София, на бул.“*****,
апартамент № 7/процесния имот/. За да се направи ремонт в посочения апартамент,
ответницата ипотекирала собственото си жилище, находящо се в ж.к.“Дианабад“ в
гр. София, като сменила дограмата, поставила гранитогрес в коридора и банята,
сменила водопровода и мръсния канал в апартамента, поставила фаянсови плочки и
мивки в банята, кухнята, както и кухненски шкафове, а преди това залепила
тапети и боядисала стените. След ремонта бащата на ответницата пуснал наематели
в апартамента, като до смъртта си той получавал наема от апартамента. През
декември 2014г. установили, че страда от онкологично заболяване. Ответницата уреждала
прегледи при специалисти, купувала му лекарства и се грижела за него. От
поставяне на диагнозата до смъртта му всяка събота ходела в дома му с продукти
и дрехи – всичко, което му било необходимо. Излага се, че двамата имали
уговорка докато е жив, той да взема наема на жилището, което й прехвърлил. През
това време Н. се интересувала единствено дали има пари за нея, а след като
разбрала през 2015г. за диагнозата му, започнала да го изнудва и не го оставила
на мира, докато не подписал брак с нея, за да може да получава пенсията му и да
наследи имотите му. По време на престоите на баща й в болницата, ответницата
ежедневно го посещавала, разговаряла с лекуващите лекари и му носела всичко, от
което се нуждаел. През месец март/април 2019г. го приели в УМБАЛСМ „Пирогов“,
Втора урология, защото бъбреците му почти отказали да работят и имал много
разсейки, като ответницата уредила кръводаряването, ходела по три пъти на ден в
болницата, за да следи какво е състоянието му и дали има нужда от нещо. Когато
починал, Н. й се обадила, за да й съобщи, че трябва да организира погребението
на баща си, а в деня на смъртта му отишла в апартамента на „Дондуков“ и
поискала наема за два месеца. Ответницата организирала погребението на баща си,
който приживе по никакъв начин не давал повод или сигнал за това да се смята,
че е недоволен от начина на изпълнение на договора за гледане и издръжка, от
страна на ответницата. Поддържа се, че тя е изпълнила задълженията си във
връзка със сключения договор за гледане и издръжка. Прави се искане за
отхвърляне на предявените искове и се претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените Акт за сключен граждански брак № 3534/05.11.2015г. и удостоверение за
наследници се установява, че Д.Д.М.,
починал на 09.05.2019г., е съпруг на ищцата Н.В.З. –М./сключен граждански брак
на 05.11.2015г./, баща на ищцата А.Д.М. – дете от сключения с ищцата граждански
брак, както и че е баща на ответницата Д.Д.М. – дете от негов предходен брак.
С договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка, сключен между Д.Д.М.и Д.Д.М., обективиран в
нотариален акт № 99 от 01.04.2016г.,
том І, рег. № 2523, дело № 89/2016г. по описа на В.Г.– нотариус, рег. № 340 на
НК, с район на действие СРС, Д.Д.М.прехвърлил правото на собственост на
ответницата върху следния недвижим имот: самостоятелен обект с сграда с
идентификатор 68134.403.341.3.21 гр. София, община
Столична, обл. София/столица/ по КККР одобрени със Заповед №
РД-18-45/09.07.2010г. на ИД на АГКК, последно изменение няма, адрес на имота:
гр. София, район Оборище, бул.“*****, апартамент 7, находящ се в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.403.341, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ 69,08кв.м., прилежащи части: мазе, таван и 0,530% ид.части
от общите части на сградата, ниво едно,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.403.341.3.6, 68134.403.341.3.22, под обекта: 68134.403.341.3.18,
над обекта: 68134.403.341.3.24, стар идентификатор: няма, а по документи за
собственост – Апартамент № 7, находящ се в гр. София, бул.“Княз *****, в
квартал 54, парцел VIII, местност Центъра, представляващ
апартамент от една стая, хол, кухня, входно антре, баня килер, мазе и таван,
застроен на 69,08 кв.м. през 1954г., като апартамента е 218,98 куб.м., мазе 12,08 куб.м., таван 17,02 куб.м., заедно
с 0,530% ид.ч. – 54,75 куб.м. от общите части на сградата – всичко
302,83 куб.м., заедно с 0,530% ид.части
от правото на строеж върху мястото, цялото от 5005,50 кв.м. или следващите се
26,53кв.м. за апартамента, за грижите, които Д.Д.М. е полагала за него досега и
срещу задължението тя да поеме гледането и издръжката му лично или чрез трето
лице, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, докато
е жив.
Видно от същия договор,
прехвърлителят Д.Д.М.си запазил правото на безвъзмездно ползване на
прехвърления недвижим имот докато е жив. От показанията
на свид. З. - сестра на ищцата Н.М., се
установява, че Н.,
А. и Д. заживели през 90-те години заедно в жилището на Д. в кв.“Красно село“,
което той получил през 1996г. – 1997г., като по това време А. била ученичка в
четвърти клас. Там живели от 1998г. до смъртта му, а дотогава Д. живял с Д. в кв.„Червена
звезда“, сега кв.„Дианабад“. Д. винаги казвала, че апартамента й се полага,
защото била гледала дядо си, а имотът бил наследствен. Откакто двете ищци
заживели заедно с Д., Д. никога не е живяла при тях. Д. ходел на работа,
пенсионирал се през 2015г., защото имал здравословни проблеми. Страдал от дископатия,
херния, открили му и рак на простата. Ходел по изследвания и лекари заедно със
съпругата си, която го снабдявала с нужните лекарства. Дъщеря му от първия му
брак – ответницата, ходела на работа, като денонощни грижи за него полагала
съпругата му. Д. ходела в дома им в събота и неделя, но не за да се грижи за
него, а за да седне на масата, като свидетелката не знаела какво е носила при
посещенията си. Д. се виждал с ответницата, като ходел при нея когато тя имала
здравословни проблеми. Сестрата на свидетелката пазарувала, а Д. носел на
дъщеря си от първия брак закупеното, за да има какво да ядат пред периода 2010г.–2015г.
Ответницата ходела на свиждане при баща си когато той бил в болница, купувала
му и лекарства, когато лежал в „Пирогов, но той не ги пиел, защото не му били
предписани от лекар. Свидетелката не знаела Д. да е полагала конкретни грижи за
баща си, освен, че го посещавала в работата му преди той да се пенсионира.
Грижи за него полагала изцяло съпругата му Н. – сервирала му, готвела, чакала
го за вечеря, пазарувала, грижела се за него. Живеели икономично, като си били
купили само една пералня. Д. не позволявал на сестра й да ходи на работа, като казвал,
че него жена не може да го гледа. На свидетелката не й било известно дали
ответницата е плащала издръжка на баща си, но била наясно, че той й дава пари, докато
сестрата на свидетелката плащала данъците в „Дианабад“. В ремонта на
апартамента на „Дондуков“, извършен в периода 2012г. – 2015г., участвали
свидетелката и съпругът й – сменили ламината и боядисали стените, като дадената
от тях сума за ремонта от 2200лв., им била върната от Д. на няколко вноски от
по 200лв. Във връзка с ремонта на апартамента на бул.“Дондуков“ ответницата
закупила ПВЦ-дограма, която била заплатена от Д., като ремонт в апартамента в
кв.“Красно село“, където А. живяла до 2018г., не бил правен. Д. имал
здравословни проблеми още докато работел - имал ишиас, дископатия, вени, имал рани по краката. Имал перде на очите и му
правили операция, като там присъствала и ответницата, но той сам платил за
операцията. Съпругата му Н. не работела, а се грижела за домакинството, като се
издържали с неговата пенсия и заплатата му. До смъртта си Д. получавал наема от
апартамента на „Дондуков“. След 2015г. той се пенсионирал и излизал само, за да
ходи при личната си лекарка, която ответницата не познавала, както и когато
било нужно да си прави изследвания. При втората му операция в „Пирогов“ се
наложило да му се прелива кръв, като синовете на свидетелката и техни приятели
дали кръв и предоставили бележките на Д., а тя си го отчела като актив. Ответницата
платила 300лв. за плазмата, осигурена от зет й.
От показанията на свид. П.– приятелка на ищцата Н.М.,
която я познавала, както и съпруга й Д. от 20 години, се установява, че за
първи път тя видяла ответницата на погребението на баща й, като дотогава не я
познавала. Свидетелката знаела, че имат спорове за имота на „Дондуков“. Д.
живеел на ул. „Княгина Клементина“ бл. 86 в кв.“Красно село“ докато починал,
като Д. не е живяла там. Когато Д. се разболял свидетелката му съдействала за
прегледи в болница „Свети Иван Рилски“, където имала познат лекар. Там му
направили скенер, за да преценят дали е необходима операция. Свидетелката придружавала
Д. и Н. на прегледи при лекари. Откакто заболял - от 2000г., за него се грижела
Н., защото не можел да ходи, изпитвал страх да остава сам. Малко преди 2000г. казал,
че не може да работи повече, но свидетелката не знаела кога точно се бил пенсионирал,
като била наясно, че работел и като пенсионер. Д. не можел да се свива, имал дископатия
и херния. Съпругата му го обувала и събувала. Свидетелката почти всеки ден се
виждала с Н. когато ходела да пазарува. Само съпругата му се грижела за Д. – готвела
и чистела, била много ангажирана с него. Само Н. го съпровождала в болницата,
дори спяла там. Свидетелката не знаела Д. да е получавал издръжка от Д., но е
категорична, че тя не му е плащала нищо. За апартамента на „Дондуков“ свидетелката
знаела, че му правили ремонт - Д., Н. и А. ходели там да боядисват нещо. Д.
казал, че с Д. си е уредил отношенията в кв.„Дианабад“ и този апартамент ще
остане за Т.. Наемът от апартамента на бул.„Дондуков“ го вземал той.
От показанията на свид. П.– дъщеря на ответницата, се
установява, че от малка живяла с родителите си и дядо си в едно и също жилище,
докато той се изнесъл в друго жилище, което закупил. В началото живеел в
апартамент в кв.„Дианабад“, а след това заживял в кв.„Красно село“. Майка й
полагала грижи за дядо й - всяка седмица ходела да пазарува, всеки ден се
виждали и чували, платила му операцията за поставянето на леща, защото той
нямал финансова възможност, като до последно се грижела за него. Дядото на
свидетелката живеел с втората си съпруга и с малката си дъщеря в апартамент в
кв.“Красно село“. Същият бил в окаяно състояние, мръсен, като се наложило с
майка й/ответницата/ да ходят да чистят там след втората му операция. След като
му открили онкологичното заболяване, майката на свидетелката/ответницата/ непрекъснато
търсела лекари, болници, добри професори да го видят, осигурявала вливания,
банки, лекарства. Апартаментът на бул.„Дондуков“ бил прехвърлен с договор за
доглеждане от дядото на свидетелката на майка й, като той бил наясно какво
подписва и това не било насилствено. Когато бил прехвърлен апартамента
свидетелката била с дядо си. След това ответницата също полагала грижи за баща
си, помагала му финансово, купувала му храна, ако се нуждаел от нещо му го
осигурявала. Ремонтът на „Дондуков“ майка й направила, за да може дядото на
свидетелката да дава имота под наем и по този начин да си помага финансово,
като той получавал наема до смъртта си. Свидетелката не била чувала да се е
оплаквал от грижите, които майка й полагала за дядо й, почти всяка седмица се
виждали с него. Когато бил добре им гостувал в „Дианабад“, а когато се чувствал
зле, съпругът на свидетелката ходел да го взема или прибира или се придвижвал с
такси.
От показанията на свид. П.– зет на ответницата, се
установява, че апартамента на „Дондуков“ бил отдаван под наем от чичо Дечо/общият
на страните наследодател/, който получавал наема. Свидетелят помагал на тъща си
/ответницата/ в извършването на ремонтни дейности в апартамента – карал
материали и майстори. Апартаментът се нуждаел от сериозен ремонт, за да
придобие нормален вид и да се отдаде под наем. Били сменени плочки, дограми,
шкафове, баня с тоалетна, като всичко било платено от ответницата чрез кредит.
Свидетелят помагал като карал майсторите, качвал материали до апартамента,
но след ремонта не бил ходил там, не му било известно и не бил виждал другите
роднини на Д. да са участвали в ремонта. Ответницата полагала всевъзможни грижи
за баща си, дори в моментите, в които и тя не се чувствала добре. Помагала му
финансово, ангажирала лекари, пазарувала, купувала му лекарства. Всяка събота
или неделя ходела в „Красно село“ да го види, да му занесе дрехи, лекарства,
някаква храна. Той гостувал на ответницата в дома й. Когато бил добре пристигал
с автобус, а няколко пъти свидетелят го карал с автомобила си. Последните
години предимно ответницата ходела при баща си и се грижела за него. В момента свидетелят
и съпругата му не живеели заедно с тъща му, но през 2019г. били в едно
домакинство. Свидетелят не бил чувал бащата на ответницата да се е оплаквал или
да е бил недоволен от това, което прави Д. за него, по никакъв начин не
показвал това. Той им гостувал, като обичайно пристигал около обяд и седял до
вечерта при тях, бил щастлив от моментите, които прекарвал с дъщеря си. Когато
бил в болница тъщата на свидетеля постоянно излизала от работа и седяла при баща
си. Тичала по лекари, за лекарства, търсела познати и други хора за
кръводаряване, купувала му подсилващи храни когато имал нужда от такива. Д. и Д.
се виждали всяка седмица. Д. имал диабет, глаукома, както и онкологично
заболяване, което според свидетеля довело до неговия край.
Видно от Епикриза от отделение по
урология в МБАЛ „Доверие“ е, че за времето от 13.01.2015г. до 15.01.2015г.
общият на страните наследодател бил хоспитализиран в болничното заведение за провеждане
на лечение по КП № 70, като вписаната в епикризата окончателна диагноза е:
Карцинома везице уринарие. T2NXMXG2. Статус
пост TU-TUR, като преди това в същото болнично
заведение е направено хистопатологично изследване
Представено е по делото изследване
от 19.02.2015г., направено в отделение по „Образна диагностика“ при УМБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕАД – София.
С решение за лечение на онкологично
болен № 3, протокол № 2/19.01.2015г. на комисия от лекари в МБАЛ „Доверие“ е
взето решение за радикално лечение – оперативно лечение ТУ-ТУР.
От приложения по делото амб.лист №
599/07.03.2019г. от УМБАЛ „Света Екатерина“ се установява, че същият е с
диагноза Ca на простатата АХ II ст. Зах.
Диабет НИЗТ, като в анамнезата е вписано, че предстои оперативно лечение по повод
Ca на простатата.
Видно от Епикриза, издадена от СБАЛО
ЕАД е, че за времето от 15.04.2015г. до 20.04.2015г. общият наследодател е бил
хоспитализиран в Клиниката по урология, където му е направена операция –
трасуретрално оператимно лечение при онкологични заболявания на пикочния мехур,
като в епикризата е вписано, че той страда от придружаващи заболявания – АХ,
Диабетес мелитус, Алергия медикаментоза.
С ЕР на ТЕЛК № 2267/152/16.09.2015г.
от СБАЛО ЕАД Д.Д.М.е освидетелстван като му е поставена диагноза: злокачествено
новообразувание на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени
локализации на пикочния мехур, общо заболяване: карцином на пикочния мехур.
Съст.след ТУР. Съст.след интравезикална химиотерапия., като му е определена 80% ТНР.
Представени са документи във връзка
с постъпване на общия наследодател за оперативно лечение в СБАЛО ЕАД.
Приложено е решение на обща клинична
онкологична комисия в СБАЛОЗ ЕООД от 13.09.2016г.
Видно от Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД е, че за времето от
08.04.2019г. до 16.04.2019г. Д.Д.М.е бил хоспитализиран в Отделение по урология
за възрастни с поставена диагноза МКБ 10 № 13 Хидронефроза в ляво. PCNS.sin.dex.
От представената фактура №
**********/18.04.2019г. с приложен към нея касов бон е видно, че ответницата е
закупила катетър на стойност 300лв., като съгласно декларация към фактурата за
избор на медицинско изделие, което не се заплаща от НЗОК Приложение № 1, същият
ще бъде използван за лечението на Д.Д.М.в отделението по урология при възрастни
в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД.
Съдът, като взе предвид установеното от
фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съдържанието на насрещните права и задължения по договорите за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и
гледане се определя по съгласие на страните, които съгласно чл.9 от ЗЗД могат свободно да определят това
съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите
нрави.
По делото липсва спор, че договора за прехвърляне на процесния
имот, обективиран в нотариален акт № 99, том І, рег. №
2523, дело № 89/2016 г. по описа на В.Г.– нотариус, рег. № 340 на НК, с район
на действие СРС, по силата на който наследодателят на страните Д.Д.М.е
прехвърлил правото на собственост върху процесния недвижим имот на ответницата Д.Д.М.
– негова дъщеря от първия му брак, за грижите, които тя
е полагала за него досега/за минало време/ и срещу задължението тя да поеме
гледането и издръжката му лично или чрез трето лице, като му осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водил досега/до сключването на договора/, докато е
жив, е действителен.
Спорът по делото е единствено относно обстоятелството дали
ответницата е изпълнила, а ако е изпълнила – в какъв обем, задължението си за
гледане и издръжка на прехвърлителя по процесния алеаторен договор от 01.04.2016г.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка се определят от
постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята на
страните, съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, се изхожда от правилото, че
ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се
дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи /в този смисъл
Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС,
Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение №
70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение №
82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС/. Ако в договора
задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката
включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на
прехвърлителя и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството му
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което
изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва непременно да
продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията,
която се дължи, взета в своята цялост, е продължителна. Изпълнението трябва да
е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично /Решение №
633/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 944/2001 г., на ІІ г.о., Решение №
293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 491/2008 г., на I г.о., Решение №
165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009 г., на III г. о./.
Договорът за гледане и издръжка, съдържащ клауза, че собствеността
се прехвърля както за бъдещи, така и срещу вече престирани грижи и издръжка от
приобретателя, какъвто е процесния договор, е единен, макар грижите и
издръжката до датата на сключването му да са вече престирани и приети от
прехвърлителя такива, каквито са дадени, поради което прехвърлителят и
наследниците му не могат да развалят договора по чл.87 ал.3 от ЗЗД поради
неизпълнение, но при неизпълнение на алеаторната
престация - грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще, кредиторът, респ. наследниците
му, имат право да развалят договора, когато неизпълнението не е незначително с
оглед интереса на прехвърлителя, тъй като задължението
е неделимо, поради което и е недопустимо да се дели по обем и на периоди
/Решение № 412/30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2998 г., на I г.о.,
Решение № 95/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., на IV г.о./.
Обемът на задължението за издръжка зависи от нуждите на
прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителят
разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях.
В случая e налице волеизявление на съдоговорителите досежно обема
на уговореното задължение – постигнато е съгласие приобретателят/ответницата/
да осигурява цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя – да му осигури
спокоен и нормален живот. Релевантно при преценката изпълнявани ли са поетите
от ответницата Д.Д.М. задължения е и обстоятелството какъв е бил обичайният
живот на баща й Д.Д.М.– от значение е
стандартът му на живот към момента на сключване на договора и налице ли е
промяна в нуждите му след този момент. Следователно, не е уговорен
конкретен обем от грижи и издръжка, поради което при изпълнение на непаричното
задължение е следвало да се задоволят обичайните битови и социални нужди на
праводателя, съобразени с неговото здравословно състояние, респ. с неговата
възраст.
Длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да достави
на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и
издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва всички
действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното
състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент
– уважение, внимание.
Длъжникът обаче не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов
да приеме, да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и
по-задоволителен в социално-битов план.
Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно
уговорено, както е в случая, се определя от действителните нужди на кредитора.
Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал
удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.
По
делото се установи, че макар ответницата да не е живяла след 1998г. в едно
домакинство с баща си, доколкото той е живял с втората си съпруга и дъщеря им,
е полагала необходимите грижи за него, такива, каквито са били приемани от него
– поддържали са близки отношения, той често е гостувал в дома й, тя също го
посещавала по местоработата му, преди да се пенсионира и в неговото жилище след
това в почивните дни, носела му храна, лекарства, закупила медицинско
изделие/катетър/, който му бил необходим във връзка с влошеното му здравословно
състояние, посещавала го редовно докато бил настанен на болнично лечение, което
е видно от показанията на свид. П./дъщеря на ответницата/ и свид. П./зет на
ответницата/. Показанията им съдът кредитира, доколкото същите не противоречат
на тези на свид. З. – сестра на ищцата Н.М. и леля на ищцата А.М., която заяви
пред съда, че не знае какво е носила на баща си ответницата когато го
посещавала в дома му, а и не отрича, че тя го е посещавала в болницата и че му
е купувала лекарства. Техните показания не противоречат и на показанията на
свид. П.– приятелка на ищцата Н.М., която няма преки впечатления за полаганите
грижи и издръжка на прехвърлителя от ответницата, тъй като преди погребението
на баща й не я била виждала. Установи се по несъмнен начин, че ответницата е
закупила ПВЦ-дограмата в процесния апартамент и че е осигурявала строителни
материали и работници за ремонтирането на имота още преди сключване на договора
от 01.04.2016г./в периода 2012 – 2015г./, за да бъде приведено жилището във
вид, годен за отдаването му под наем от баща й, който имал право на
безвъзмездно ползване на имота докато е жив, както и че до смъртта си на
09.05.2019г. прехвърлителят получавал доходи от отдаването на апартамента под
наем, с което го подпомогнала финансово с цел той да осигури издръжка за семейството си, доколкото
съпругата му не работела. От събраните гласни доказателства се установи, че ответницата
и баща й са били в много добри отношения до смъртта му, като същевременно с
това не са налице твърдения от ищците и липсват каквито и да е доказателства
прехвърлителят да е бил недоволен от полаганите от ответницата грижи и
осигуряваната издръжка във връзка с изпълнение на задълженията й по договора.
Видно
от изложеното, ответницата е изпълнявала задълженията си по договора според
желанието на прехвърлителя и доколкото той е бил склонен да приема предлаганите
издръжка и грижи. Това се отнася както до периода от смъртта на майката на ответницата
до 1998г. когато заживял с ищците, така и след това до смъртта му, макар тогава
да не са живели заедно с ответницата, а и такова задължение не е било уговаряно
между страните по договора, поради което и съдът намира, че предявения иск за
разваляне на договора следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид
изхода на спора и направеното искане от ответницата за присъждане на сторените
по делото разноски, съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответницата сумата от 2000лв. – заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.М., ЕГН ********** и Н.В.З. –М.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД срещу Д.Д.М., ЕГН **********
***, за разваляне до размера на 2/3 идеални части на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен между Д.Д.М.и Д.Д.М.,
обективиран в нотариален акт № 99, том І, рег. № 2523, дело № 89/2016 г. по
описа на В.Г.– нотариус, рег. № 340 на НК, с район на действие СРС.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН ********** и Н.В.З. –М.,
ЕГН **********,***, да заплатят на Д.Д.М., ЕГН ********** ***, сумата от 2000лв./две
хиляди лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78
ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: