№ …………………………….,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав, в закрито
заседание на 12.11.2019г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
като
разгледа докладваното от съдията частно административно дело №3075 по описа на Административен съд – Варна за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.188 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.60 ал.5 и ал.6
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото
е образувано по искане на
СД
„Йети-Костови и с-ие“ с ЕИК *********, представлявано от управителите И.Й.К. и Таня Веселинова Костова срещу разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, с
което е допуснато предварително
изпълнение на заповед №432-ФК/06.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка
по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски
обект – магазин за детски и промишлени стоки, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„Възраждане“ до бл.53, стопанисван от СД
„Йети-Костови и с-ие“ за срок от 14 дни, в еднодневендневен срок, считано от
датата на връчване на заповедта на 12.11.2019г.
Според разпоредбата на чл.188 от Закона за
данък върху добавена стойност,
принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от същия закон подлежи на
предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния
кодекс. Това от своя страна означава, че предварителното изпълнение не е
допуснато от самия закон, а е налице хипотезата по чл.60 ал.1 от АПК. Ето защо,
самия административен орган е включил изрично разпореждане по чл.60 от АПК в
цитираната по-горе заповед.
Следователно, тежестта на доказване лежи
върху административния орган, който трябва да ангажира доказателства относно
обстоятелствата, посочени в чл.60 ал.1 от АПК, а именно, че предварителното
изпълнение е за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси или е налице опасност да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може
да последва значителна или трудно поправима вреда от обществена значимост. В
разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на
принудителната административна мярка съдържа общи фрази и цитиране само на
хипотезата на чл.60 ал.1 от АПК без конкретна обосновка за съществуването на предпоставките, изброените в цитираната разпоредба, което
прави разпореждането за предварително изпълнение немотивирано.
В
случая, разпореждането по чл.60 ал.1 от ЗДДС за предварително изпълнение предвижда
запечатването на обекта да се извърши на 13.11.2019г. – на следващия ден след
връчване на заповедта, преди да са изтекли трите дни по
чл.60 ал.5 от АПК от съобщаването, в които същото може да бъде обжалвано, което представлява грубо
нарушение на конституционното право на оспорване на индивидуалния
административен акт – чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България, който
подлежи на обжалване, поради което е самостоятелно основание за отмяната му. Нещо
повече, противоречието с конституционна норма води до нищожност на съответния
административен акт в т.ч. на разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, предвид чл.5
ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България.
Разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДДС
изисква заповедта, с която се налага принудителната административна мярка да
бъде мотивирана. Използването на общи изрази не замества липсата на конкретни
факти, касаещи защитата на важен държавен или обществен интерес, или опасността
да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта, или вероятността от закъснението на изпълнението
да последва значителна или трудно поправима вреда. Това затрудняват съда да
направи проверка за наличие на материалните предпоставки за допускане на
предварително изпълнение, регламентирани в чл.60 ал.1 от АПК. По правилата
на правото, всяко едно твърдение подлежи на доказване, което поради равенството
на страните в съдебното производство /чл.8 от АПК/ важи със същата сила и за органа по
приходите. Видно от разпоредбите на
чл.186 и на чл.185 от ЗДДС актовете за установяване на административни
нарушения не се ползват с предварителна доказателствена сила до доказване на
противното, каквато например е предвидена в чл.416 ал.1 от Кодекса на труда или
чл. 189 ал.2 от Закона за движение по пътищата. Следователно, органът по
приходите трябва да обоснове приложението на чл.60 ал.1 от АПК със съответните
доказателства, което не е сторено.
При налагането на принудителна
административна мярка трябва да са налице доказателства за обективна
противоправност на деянието, за да се цели
предотвратяване и преустановяване
на административното нарушение /изпълнено чрез него/, или да са
настъпили вредни последици от конкретното административно нарушение, които да
бъдат отстранени чрез административната принуда или има непосредствена опасност
от настъпване на такива. Съгласно чл.22 от Закона за административните
нарушения и наказания, принудителните административни мерки могат да се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. От
съдържанието на тази разпоредба могат да се направят два основни извода:
1/ Законодателят не случайно е използвал
израза „могат“ да се прилагат
принудителни административни мерки. Следователно, не се прилагат задължително и
неизменно всеки път, когато е наложена глоба или имуществена санкция, т.е.
принудителната административна мярка не се налага в условията на обвързана
компетентност, а при оперативна самостоятелност – свободна преценка на органа
дали да бъде наложена при възникналите законови основания; за това говори и
възможността административния орган по собствена преценка да предвижда различен
срок за налагане на принудителната административна
мярка в рамките на законовия максимум.
2/ Принудителните административни мерки
могат да се приложат само, ако се налага предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. За
целта, административният орган, който налага съответната принудителна
административна мярка трябва да мотивира нуждата от нея като посочи обосновано
какво налага съмнението за извършване на същото или на други административни
нарушения от дадения субект. Данни за тези предпоставки не са налице в
процесния административен акт.
3/ Дадена в чл.187 ал.4 от ЗДДС правна
възможност принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е приложил, по молба на
административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло, не е предоставена на наказаното
лице предвид факта, че наказателно постановление
не е изготвено.
Наложената принудителна мярка не е
свързана с преустановяване на административно нарушение, защото заповедта е
издадена на 06.11.2019г. и връчена едва на 12.11.2019г., след като проверката е
била извършена на 05.11.2019г. Няма данни за опасност търговеца да извърши други
нарушения, тъй като не са представени доказателства за системното му неспазване
на данъчното законодателство, поради което не може да се приеме, че мярката е
предотвратяваща бъдещо административно нарушение. Липсват доказателства за
настъпили вредни последици от нарушението, за да се приеме, че мярката е
свързана с отстраняването им. При тази изначална недоказаност на предпоставките
за прилагането ѝ, допуснатото предварително изпълнение е напълно
незаконосъобразно.
Не на последно място, съгласно чл.268 от АПК индивидуалните административна актове
с допуснатото от закона предварително изпълнение се явяват изпълнително
основание. По силата на чл.277 ал.1 от АПК органът по изпълнението трябва да отправи
до търговеца покана за доброволно изпълнение в
14-дневен срок от получаването ѝ. В настоящия случай това законово
изискване не е спазено. Заповедта е връчена на дружеството на 12.11.2019г., а
запечатването е предвидено на 13.11.2019г. По силата на чл.277 ал.2 т.4 от АПК,
едва при липса на доброволно изпълнение - доброволно заплащане на имуществената
санкция, чието обезпечение се цели с принудителната административна мярка, органът
по изпълнението може да пристъпи към
принудителни действия в 14-дневен срок след изтичане на срока за
доброволно изпълнение.
Следователно, разпореждането за
предварително изпълнение на процесната заповед трябва да бъде отменено, и
поради още едно основание: неспазване на задължителните изисквания на чл.277
ал.1 от АПК по отношение на срока за доброволно изпълнение и на чл.277 ал.2 т.4
от АПК относно срока за принудително изпълнение, което обосновава нейната
материално-правна незаконосъобразност в тази част.
В обобщение от горното, обжалваното
разпореждане нарушава материалния закон до степен, че запечатването на търговския обект е мярка,
която нарушава принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК и по този
начин ще бъдат засегнати права и законни интереси на СД „Йети-Костови и с-ие“ в по-голяма степен от
необходимото за целта. Този принцип е ясно отражение на принципа за справедлив
процес, посочен в чл.6 от Европейската конвенция за основните права и свободи,
ратифицирана от Република България. Съдебната практика е категорична, че
неспазването на чл.6 от АПК обуславя материална незаконосъобразност на
упражнените от административния орган правомощия, които той има задължение да
положи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Воден от изложеното и на основание чл.186
ал.4 от ДОПК във връзка с чл.60 ал.7 във връзка с ал.2 от АПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
разпореждане
по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед №432-ФК/06.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка
по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски
обект – магазин за детски и промишлени стоки, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„Възраждане“ до бл.53, стопанисван от СД
„Йети-Костови и с-ие“ за срок от 14 дни, в еднодневендневен срок, считано от
датата на връчване на заповедта на 12.11.2019г.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
Определението
да бъде съобщено на жалбоподателя по телефона, посочен в жалбата и това да се
отбележи по делото.
Настоящото
определение да бъде изпратено на ел.
поща на ТД на НАП - Варна, като бъде приложено копие от записа на изпращане.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: