№...........................................2017г., гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на седми юли 2017г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
С участието на секретаря Виржиния Мнова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 794/2017г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано е по
жалба на И.В.И. в качеството му на Председател и представляващ сдружение с
нестопанска цел /СНЦ/ „Моряшки професионален съюз“, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.“Г. И.“ № 6, ет.1, ап.1, против Решение № 78/21.02.2017г.
на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено на осн.
чл.65 т.5 от ЗЗДискр, че не е налице дискриминация в нормата на чл.5 от
Колективния трудов договор, сключен между „Пристанище В.“ ЕАД в качеството на
работодател от една страна и от друга - синдикалните организации: СПР КНСБ
Пристанище В.-Изток, СПР КНСБ Пристанище В.-Запад, СС „Подкрепа“ и Синдикат
„Докери“, по признак „членуване в синдикална организация“, по смисъла на чл.8
ал.3 от КТ и подадения от И.И. сигнал е оставен без уважение, като недоказан.
В жалбата, по
подробно изложени съображения, се твърди незаконосъобразност на оспореното
решение. Излага се, че забраната за дискриминация в посочения от закона смисъл,
е забрана за установяване на различия в третирането на работниците и
служителите членове на подписалите колективния трудов договор /КТД/ синдикални
организации, и работници и служители, които не членуват в тях, но желаят да се
присъединят към КТД. За група от тях - членовете на подписалите КТД синдикални
организации, действието му се разпростира безусловно от момента на влизане в
сила на договора, а за друга група – тези, които членуват в други синдикати,
неподписали КТД, както и тези, които изобщо не членуват в синдикална
организация, действието на договора не се обвързва само със заявяване на
присъединяване към него, а и със заплащане на коментираната солидарна вноска за
присъединяване. Оспорва се като необоснован извода на КЗД, че удържането на
годишна солидарна вноска в размер на 150 лв. не е записано като условие за
присъединяване.
Излага се също
така, че средствата от членския внос в синдикалните организации, подписали КТД
не участват в приходите и разходите по т.нар. „разчетна сметка на Пристанище В.
ЕАД”, а в същото време събраните от по-късно присъединилите се към КТД
работници и служители солидарна годишна вноска средства постъпват в
горепосочената разчетна сметка и се ползват от всички работници и служители,
което жалбоподателят счита, че обуславя извода за липса на солидарност.
В допълнение са
развити доводи, че, както изискването за удържане на солидарна годишна вноска,
така и разходването на средствата, набрани по този ред, поставят в различно и
неравнопоставено положение работници и служители - синдикални членове и
присъединили се работници и служители, нечленуващи в синдикална организация,
или членуващи в друга такава, неподписала КТД, което е дискриминация по смисъла
на чл.8 ал.3 от Кодекса на труда КТ/.
В т.3 от жалбата се
поддържа, че в чл.91 от КТД изрично е записано, че „работодателят осигурява и
финансира средства за социално-битово и културно обслужване в предприятието”,
като е регламентирано и тяхното разпределение. Присъединяването към КТД
предоставя възможност работникът или служителят да се ползва от тези
договорености, като в тази връзка доводите за необходимо солидарно финансово
участие на по-късно присъединилите се към КТД работници и служители, са
несъстоятелни. Жалбоподателят счита, че е налице различие и неравнопоставеност
в третирането на работниците и служителите, които не членуват в синдикални
организации и такива, които членуват в синдикат, който не е страна по КТД,
спрямо тези, които членуват в синдикатите, заинтересовани страни в настоящото
производство, които са участвали при подписване на КТД от 12.01.2016г.
В заключение се
претендира отмяна на решението на КЗД като незаконосъобразно.
В проведените по
делото съдебни заседания и по съществото на спора жалбоподателят, чрез
пълномощник – адв.М.Б., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът –
Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуален представител О.К. – юрист,
регионален представител за област В., оспорва жалбата с доводи за
неоснователност. В с.з. и в попълнително депозирани писмени бележки развива
подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение и моли съда да
отхвърли жалбата против него. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна – „Пристанище В.“ ЕАД, чрез процесуален представител - ст.ю.к.М.А.,
оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателя - СНЦ не разполага с право да оспорва
както клаузите на КТД от 12.01.2016г., така и решението на КЗД, доколкото в
него не членуват работници и служители на „Пристанище В.“ ЕАД. Счита, че
„Асоциацията на пристанищните работници и служители“ /АПРС/, в която членуват
работници на трудов договор с работодателя, макар и да е член на
сдружението-жалбоподател, то тя е отделен субект на правото и може
самостоятелно да защити същите. В условията на евентуалност твърди
неоснователност на жалбата, като счита, че не е налице твърдяната
дискриминация, доколкото солидарната вноска има за цел набиране на средства за
социално подпомагане на нуждаещите се работници и служители на предприятието.
Споделя становището на ответника за отхвърляне на жалбата.
За заинтересованите
страни – СПР КНСБ „Пристанище В. - Изток“, СПР КНСБ „Пристанище В. - Запад“, СС
„Подкрепа“ и Синдикат „Докери“, в писмени становища оспорват жалбата. Считат,
че не е налице дискриминация по смисъла на закона и оспореното решение на КЗД е
правилно и законосъобразно. Молят отхвърляне на жалбата.
Съдът, след
преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимата нормативна уредба, приема за установено следното:
По възражението на
заинтересоватната страна за процесуална недопустимост на жалбата поради липса
на правен интерес, съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно
заседание, като е оставил същото без уважение, поради което не е необходимо
преповтарянето му. Предвид това и с оглед обстоятелството, че жалбата е
подадена в законоустановения срок и от надлежна страна – адресат на акта, съдът
намира, че същата се явява допустима за разглеждане.
По нейната
основателност, съдът съобрази от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
КЗД – София е започнало въз основа на сигнал вх.№ 16-17-2/ 22.02.2016г.,
депозиран от И.В.И. в качеството му на председател и представляващ СНЦ „Моряшки
професионален съюз“, гр.В. срещу чл.5 от КТД от 12.01.2016г., сключен между
„Пристанище В.“ ЕАД в качеството на работодател, представлявано от П.С. – Изп.директор
на „Пристанище В.“ ЕАД, от една страна, а от друга страна – синдикалните
организации, представени от СПР КНСБ „В. – Изток“ с председател Т Ф.,*** – Запад“ с
председател П.И., СС „Подкрепа“ с председател Г.П. и Синдикат „Докери“ с
председател Т.Г.. Допълнително в производството пред КЗД са представени приложения
вх.№ 16-17-4/16.02.2016г. /л.25 от преписката/ и вх.№ 16-17-6/07.03.2016г. /л.28/.
Пред КЗД – София оспорващото СНЦ обосновава правния си интерес от провеждане на
производството с факта, че негов колективен член е „Асоциация на пристанищните
работници и служители“ /“АПРС“/, която по своята същност представлява поделение
на СНЦ „Моряшки професионален съюз“ по смисъла на чл.49 ал.2 от КТ. Членове на
АПРС са работници и служители на „Пристанище В.“ ЕАД, върху които сключения на
12.01.2016г. КТД не простира действието си.
Съгласно
разпоредбата на чл.54 от ЗЗДискр, след образуването на производство
председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя
между членовете си докладчик. С разпореждане № 221/15.03.2016г. /л.29/ на
Председателя на КЗД е образувана преписка № 88 по описа на Комисията за 2016г.
Със същото разпореждане с оглед на обстоятелството, че твърденията за наличие
на дискриминация в конкретния случай са по признак „членуване в синдикална
организация“ по чл.8 ал.3 от КТ, преписката е разпределена на втори
специализиран постоянен състав при КЗД. Определени са и членовете на състава,
на който е възложено разглеждането на преписката. На заседание на състава,
проведено на 25.03.2016г., са определени председател, докладчик по преписката и
член на състава.
За образуване на
преписката надлежно са уведомени както жалбоподателят, така и останалите
заинтересовани, конституирани в производството страни /л.35-43/. На основание чл.55
от ЗЗДискр докладчикът по преписката е провел проучване, в хода на което са
изискани становища от ответните страни. От последните са депозирани такива, с
мнение за неоснователност на сигнала /л.45-57/. Страните изрично са уведомени и
за възможността да се запознаят със събраните в хода на административното производство
материали, като от същата са се възползвали сигналоподателят И. В. И. и
процесуалният представител на „Пристанище В.“ ЕАД.
За резултатите от
проверката докладчикът по преписката е изготвил Доклад –заключение със
становище, че не се установява дискриминация по посочения признак /л.86-93/.
Сигналоподателят и
ответните страни са редовно призовани за проведеното на 03.10.2016г. открито
заседание на Втори специализиран състав на КЗД.
На 21.02.2017г. КЗД
е постановила Решение № 78 – предмет на проверка за законосъобразност в
настоящото съдебно производство. Със същото ответникът е установил на основание
чл.65 т.5 от ЗЗДискр, че не е налице дискриминация в нормата на чл.5 от КТД,
сключен между „Пристанище В.“ ЕАД в качеството на работодател, представлявано
от П.С. – Изп.директор, от една страна и от друга страна – синдикалните
организации, представени от СПР КНСБ „В. – Изток“ с председател Т Ф.,*** –
Запад“ с председател П.И., СС „Подкрепа“ с председател Г.П. и Синдикат „Докери“
с председател Т.Г. по признак „членуване в синдикална организация“ по смисъла
на чл.8 ал.3 от КТ. В решението си съставът на КЗД е приела, че представените
от сигналоподателя Удостоверение по ф.д. № 2736/1993г., видно от което „Моряшки
професионален съюз“ е надлежно вписан в регистъра на сдруженията с нестопанска
цел /СНЦ/, както и от обстоятелството, че Асоциацията на пристанищните
работници и служители има за своя основна дейност „синдикална дейност“, според
регистър БУЛСТАТ- В., безспорно доказват наличието на правен интерес у
сигналоподателя И., в качеството му на председател на Управителния съвет на СНЦ
МПС да сезира комисията със сигнали за дискриминация по признак „синдикално
членство“. Предвид това сигналът е разглеждан по същество.
Съставът на
Комисията е изложил мотиви, че единственото условие за присъединяване към КТД,
установено в т.ІІ от Споразумението във вр. с т.5 от КТД, е желаещият работник
или служител, който членува в синдикална организация, неучаствала при
подписването му, или който изобщо не членува в нито една синдикална
организация, да подаде заявление за присъединяване в деловодството на някое от
поделенията на работодателя – Пристанище В.-Изток или Пристанище В.-Запад.
По същество на
спора тричленният състав на КЗД е приел за установено, че заплащането на сумата
от 150 лв., посочена в т.ІV от Споразумението към КТД от 12.01.2016г. като
„солидарна годишна вноска“, не е поставено като абсолютно и задължително
условие за присъединяване към КТД. Според изложеното в решението, при изготвяне
на КТД са спазени изискванията на законодателя, установени в чл.57 ал.2 от КТ
доколкото неговите клаузи не противоречат на закона, не го заобикалят и не
накърняват добрите нрави. Предвид това е формиран извод, че не е налице
твърдяната дискриминация по смисъла на чл.8 ал.3 от КТ по признак „членуване в
синдикална организация“, респективно - жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
В хода на съдебното
производство, в изпълнение на дадени от съда указания, от жалбоподателя е
депозирана молба, в която е заявил, че в СНЦ „МПС“ не членуват физически лица,
които да са на трудов договор с работодателя „Пристанище В.“ ЕАД. Поделение
обаче на сдружението е „Асоциацията на пристанищните работници и служители“, в
което членуват лица на трудов договор с посочения работодател, което обуславя
правния им интерес. С молбата представя удостоверения за актуално търговско
състоятие за двата субекта; Карта за идентификация Булстат, в която е отразено,
че АПРС е поделение на СНЦ „МПС“; Писмо от представляващия АПРС, заведено в
„Пристанище В.“, съдържащо твърдения за дискриминация във връзка с въведената с
КТД присъединителна вноска, ведно със списък на членовете на Асоциацията,
поддържащи това твърдение; Писмо от Изп.Д-р на „Пристанище В.“ ЕАД до И.Г. –
член на АПРС, в което го уведомява, че ако желае да се ползва от придобивките
на КТД, може да се присъедини към него, като пададе писмено заявление, в което да декларира, че е съгласен да му
се удържа солидарна годишна вноска в размер на 150 лв.; Заявление –
декларация от 19.04.16г. за присъединяване към КТД, попълнено от друг член на
Асоциацията, в което е описано дадено такова съгласие /л.87-96/.
Във връзка с
горните доказателства от „Пристанище В.“ ЕАД е постъпила молба от 06.07.17г., в
която заинтересованата страна заявява, че липсват конкретни доказателства за
неравностойно третиране, като част от лицата в представения списък по свое
желание са подали заявления за присъединяване към КТД, а останалите са заявили,
че са членове на други синдикални организации в предприятието и плащат членски
внос към тях. Представят доказателства в подкрепа на твърденията си /97-117/.
Настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства достигна до следните правни изводи:
При извършване на
служебната проверка за законосъобразност на административния акт по реда на
чл.168 ал.1 от АПК, съдът намира, че решението е постановено от компетентен
орган, /подписано единодушно от членовете на състава провел последното
заседание пред КЗД/, в предвидената в чл.66 от закона /ЗЗДискр/ форма и при
спазване на административно-производствените правила така, както са разписани в
Глава ІV, раздел І от ЗЗДискр, в т.ч. на страните е предложено помирение, съгласно
изискването на чл.62 ал.1 от ЗЗДискр, което жалбоподателят е отказал.
Предвид изложеното,
съдът счита, че не се установяват основания за отмяна на акта по смисъла на
чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК, а и доводи в този смисъл не се съдържат в
жалбата, доколкото съдебният спор е концентриран върху правилното приложение на
материалния закон при постановяване на Решение № 78/21.02.2017г. на Комисията
за защита от дискриминация.
Противно на
поддържаното още в производството пред КЗД становище от „Пристанище В.“ ЕАД,
съдът намира за законосъобразен извода на ответника, че за сигналоподателя е
бил налице правен интерес да сезира Комисията за дискриминация спрямо членове
на негово поделение – работници към заинтересованата страна. В разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗЗДискр. е посочено, че сдружения на физически
лица, както и юридически лица се ползват с права по този закон, когато са
дискриминирани на основата на признаците по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. по отношение на техническия числен
състав или засегнати лица. За да е налице дискриминационно третиране на юридически лица, то
това поведение трябва да е насочено към техните членове, които са физически лица.
Действително, от
представените по делото доказателства се установява, че единствено АПРС има
членове, които са на трудов договор с работодателя. Асоциацията обаче е част –
поделение на СНЦ „МПС“, по смисълана чл.49 ал.2 от КТ. От своя страна
Сдружението е принципал на АПРС, видно от представеното удостоверение за
търговско състояние /л.20 от преписката/ и в този смисъл има ръководни и
представителни функции спрямо този негов колективен член, състоящ се от
работници на трудов договор с „Пристанище В.“ ЕАД. В предмета на дейност на
жалбоподателят влиза именно представляване и защита на професионалните и
социално-икономическите права на своите членове пред държавните органи,
работодателите и техните представители. Следователно дотолкова, доколкото СНЦ
„МПС“ е сдружение, за което се установява, че легитимна синдикална организация
е негов член, то е легитимирано да брани правата на своите членове, токава кога
счита, че те са накърнени, като това е достатъчно за нуждите на производството
пред Комисията, още повече, че в случай се касае за подаден сигнал по смисъла
на чл.50 т.3 от ЗЗДискр.
Предвид горното,
съдът приема, че за жалбоподателят безспорно е съществувал правен интерес да
сезира КЗД с подаване на сигнал. С оглед допълнително представените от СНЦ „МПС“
доказателства с молбата от 21.06.17г., описани по-горе, следва да се приеме, че
са налице предпоставките по чл.3 ал.2 от този специален закон, доколкото в
конкретния случай се засягат лични права и интереси на членове на сдружението,
поради което с оглед правния им статут, те попадат в изброените
дискриминационни основания на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.
Съдът обаче намира,
че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и с
целта на закона, по следните съображения:
По делото няма спор относно установените факти, а именно че на 12.01.2016г. е подписан КТД /л.41 от делото/, в сила от 01.01.-31.12.2016г. между работодателя „Пристанище В.“ ЕАД и синдикалните организации СПР КНСБ В. Изток, СПР КНСБ В. Запад, СС „Подкрепа и синдикат „Докери“. Съгласно чл.5 от същия, КТД се прилага на територията на „Пристанище В.“ ЕАД спрямо всички членове на синдикалните организации – страни по него, както и към присъединилите се с писмено заявление до работодателя работници и служители. В същия текст е уредено, че редът за присъединяване се урежда със Споразумение между страните по КТД, което е неразделна част от последния. Такова споразумение е подписано между страните /л.56/, като в т.ІІ „Начин на присъединяване“ е посочено, че това става с нарочно заявление. В т.ІV озаглавена „Събиране, разходване и контрол на средствата от солидарната вноска“ е уредено, че на подалия завление за присъединяване работник или служител се удържа от трудовото му възнаграждение за месеца, в който е подадено заявлението, солидарна годишна вноска в размер на 150 лв. Посочено е, че сумите от тези вноски ще се водят в нарочна разчетна сметка; от събраните средства ще се ползват всички работници и служители на дружеството; във връзка с тяхното и на техните семейства социално подпомагане.
Спорът по делото се свежда до това: 1.Дали уговорената в споразумението сума от 150 лв. има характера на присъединителна вноска, или нейното предназначение е друго; и 2.Ако е условия за присъединяване, дали същото е дискриминационно по отношение на желащите се да си присъединят работници и служители, нечленуващи в никакви синдикални организации, или нечленуващи в тези подписали КТД.
1.По първия въпрос, в оспореното в настоящото производство решение, КЗД е приела, че тази сума, доколкото не е регламентирана от страните по договора като задължение за присъединяване, тъй като не фигурира в т.ІІІ от Споразумението - „Права и задължения на страните“, има по своя смисъл и предназначение по-скоро белезите на членски внос. От там е изведен и решаващият извод, че удържането на тази солидарна годишна вноска, не поставя в неравностойно положение допълнително присъединилите се работници и служители. Посочено е, че присъединяването към КТД не е задължително, а е по желание, по свободната воля на всеки работник или служител и в този смисъл не е налице нарушение на чл.57 ал.2 от КТ.
Съдът не споделя горните изводи. Обстоятелството в коя точка от Споразумението е уредена вноската и как е озаглавена тя от страните подписали същото, не е определящо за нейния вид. Безспорно, съгласно доказателства по делото, тази вноска има характера на присъединителна такава, доколкото е условие за присъединяване към КТД, видно и от подписаните от желаещите работници и служители на „Пристанище В.“ ЕАД заявления-декларации. Вярно е, че е въпрос на личен избор и преценка на работника дали ще се присъеди към КТД, но на взелия такова решение не е предоставена възможност за избор дали да внесе т.н. „солидарна вноска“. Допълнително следва да се посочи, че същата няма солидарен характер. Както беше описано по-горе, съгласно т.ІV от Споразумението, тези средства постъпват по нарочна разчетна сметка на „Пристанище В.“ ЕАД и се ползват от всички работници и служители. От друга страна обаче нито в КТД, нито в Споразумението е предвидено заплащания от членовете на синдикалните организации, подписали КТД членски внос, или друг вид вноска, да се събират по тази разчетна сметка и да се ползват общо за всички работници и служители, присъединили се към КТД. В този смисъл са и дадените от процесуалния представител на „Пристанище В.“ ЕАД и от пълномощника на жалбоподателя обяснения в с.з. на 10.05.17г. /л.71, 72/.
Гореизложено оборва твърдението на ответника, че вноската има характера на членски внос и води до извода, че същата е присъединителна такава.
2.Работниците,
които не са членове на синдикатите, подписали КТД, независимо дали изобщо не
членуват в синдикална организация или членуват в такава, която не е подписала
КТД, имат субективно преобразуващо право да се присъединят към КТД като по този
начин внесат промяна в индивидуалното си трудово правоотношение. Именно поради
последното - промяната в индивидуалното трудово правоотношение,
присъединяването е акт, резултат само и единствено на личната преценката на
отделния работник. Поради характера си на субективно преобразуващо право,
присъединяването се осъществява чрез лично, едностранно, писмено заявление,
чиято роля е да информира страните по КТД за присъединяването.
Съгласно чл.50 ал.1 от КТ
с КТД се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците,
които не са уредени с повелителни норми на закона. Следователно това са
отношения, които пряко засягат трудовите права на работниците, а съгласно чл.8
ал.3 от КТ при осъществяване на трудовите права и задължения не се
допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол,
сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни
убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения,
семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания,
както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. В хипотезата на приложимата
материалноправна норма - чл.57 ал.2 от КТ,
законодателят установява границите, до които могат да се разпростират условията
за присъединяване, предвидени в КТД, а именно: да не противоречат на закона, да
не го заобикалят или да не противоречат на добрите нрави. С тези условия не
трябва да се допуска установяването на различия в третирането на работниците и
служителите и да не се нарушават дискриминационните критерии по чл.8 ал.3 от КТ
или други императивни норми на закона.
Релевантен към предмета на спора е въпроса досежно възможността като условие за присъединяване да се предвиди заплащане на вноска за присъединяване. Смисълът на присъединяването е да се изравни действието на благоприятния КТД за всички работници и служители и да позволи на онези от тях, които не са членове на синдикалните организации, страни по КТД, да ползват по-благоприятни условия на труд, което е и дълбокия смисъл на колективното трудово договаряне. Въвеждането на различия в отношението между работниците и служителите при присъединяването с оглед тяхното членуване в синдикална организация - страна по колективния трудов договор, противоречи и на правозащитната функция на Кодекса на труда. Противоречието се изразява в обстоятелството, че прилагането на установените с колективния трудов договор по-благоприятни условия на труд, които би трябвало да бъдат достояние на всички работници и служители в предприятието, се поставя в зависимост от определени утежняващи условия /в настоящия случай заплащане на присъединителна вноска в размер на 150 лв., удържана от трудовото възнаграждение, в месеца на присъединяването на работниците и служителите, които не членуват в синдикалната организация - страна по договора/. Това разрешение, независимо от това дали субективно се желае или не, обективно води до оказване на натиск върху работниците и служителите да членуват в синдикални организации, и то точно в онези, които, сключват колективния трудов договор. Същото е в ущърб на работниците и служителите, които упражнявайки своето конституционно право на синдикално сдружаване, свободно са избрали да членуват в по-малки по численост синдикати или не членуват в синдикални организации.
Действително, както беше посочено по-горе чл.57 ал.2 от КТ предоставя на страните по КТД да договорят условията и реда за присъединяване към него на на членовете на синдикални организации, но този текст налага забрана така договорените условия да „противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави“. В случая, с оглед изложените по-горе мотиви, следва да се направи извод, че поставянето на изискване за заплащане на вноска от индивидуално присъединилите се, ги поставя в по-неблагоприятно положение от членовете на синдикални организации, подписали КТД, които не плащат такава. Последното представлява пряка дискриминация и противоречи на чл.8 ал.3 от КТ, забраняваща дискриминационно отношение, основано на членуване /или не/ в синдикални организации. Недопустимо е лицата, нечленуващи в организации, страна по КТД да са задължени да заплащат вноска, каквато членовете на същите не заплащат. В този смисъл е и съдебнато практиката на ВАС: Решение № 11096/10.08.2011г. по адм.д. № 10532/2010г., VII отд., Решение № 3168/05.03.2012г. по адм. д. № 15265/2011г., 5-членен с-в, Решение № 4898 от 25.04.2016г. по адм. д. № 3199/2015г., V отд. и др. Впечатление по тези дела прави, че при аналогични казуси КЗД се е произнесла, че е налице пряка дискриминация. Т.е. постановеното по настоящия сигнал решение е в противоречие и с утвърдената практика на самата Комисия.
Гореизложеното налага отмяна на Решение № 78/21.02.2017г. на КЗД, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон. Тъй
като въпросът не позволява решаването му от съда по същество, делото следва да
бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при
спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на
материалния закон.
С оглед изхода на спора на основание чл.143 ал.1 от АПК, основателно се явява и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Последните са доказани по делото в размер на 360 лв., от които 10 лв. държавна такта и 350 лв. адвокатски хонорар, съобразно представен Договор за правна защита и съдействие с данни, че същия е заплатен от страната.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 78/21.02.2017г. на Комисията за защита от дискриминация,
с което по сигнал на И.В.И. в качеството му на Председател и представляващ СНЦ
„Моряшки професионален съюз“, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“Г.
И.“ № 6, ет.1, ап.1, е установено на осн. чл.65 т.5 от ЗЗДискр, че не е налице
дискриминация в нормата на чл.5 от Колективния трудов договор, сключен между
„Пристанище В.“ ЕАД в качеството на работодател от една страна и от друга -
синдикалните организации: СПР КНСБ Пристанище В.-Изток, СПР КНСБ Пристанище В.-Запад,
СС „Подкрепа“ и Синдикат „Докери“, по признак „членуване в синдикална
организация“, по смисъла на чл.8 ал.3 от КТ.
ВРЪЩА преписката на Комисията
за защита от дискриминация за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация ДА ЗАПЛАТИ в полза на СНЦ „Моряшки професионален съюз“, със седалище и адрес на управление:
гр.В., ул.“Г. И.“ № 6, ет.1, ап.1, представлявано от председателя И.В.И.
съдебно-деловодни разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лв. на осн.
чл.143 ал.1 АПК.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: