О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260211/09.12.2020
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09 .12.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№247/20г. по
описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.Образувано по подадена от „Дженерали застраховане“АД, гр.София чрез
процесуалния му представител гл. ю.к. Х.Х. молба, обективирана в касационна жалба
вх.№261677/13.11.2020г. и
представеното към нея изложение, и уточнена с молба вх.№261822/20.11.2020г., за
изменение на решение №260017/
01.10.2020г., постановено по в.гр.д.№247/20г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта
му относно разноските, конкретно частта, с която са присъдени разноски по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА с включен ДДС общо в размер на 2 076лв., като този
размер бъде намален чрез изключването на ДДС, т.к. не са представени
доказателства /съответните предвидени в ЗДДС данъчни документи/ за изпълнение
процедурата по чл.86 от ЗДДС, както и защото подобно присъж -дане противоречи
на Решение от 23.11.2017г. на СЕС, постановено по съединени дела С-427/16 и
С-428/16.
Насрещните страни в производството Е.К.М. и Т.В.М.
в депозирания отговор по молбата в срока по чл.248, ал.2 от ГПК чрез
процесуалния представител адв.В.Златарева, упълномощена от Адвокатско дружество
„Я. ***, поддържат становище за нейната неоснователност и молят да бъде
оставена без уважение.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК - в случая в срока за касационно обжалване на горецитираното въззивно
решение и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения.
С решение №260017/01.10.2020г.,
постановено по в.гр.д.№247/20г. по описа на ВАпС, гр.о., съдът е осъдил „Дженерали
застраховане”АД на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА да заплати
на Адвокатско
дружество „Я. *** 076лв., представляваща
възнаграждение
за оказаната
пред въззивна инстан -ция безплатна адвокатска помощ на Е.К.М. и Т.В.М. при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА съразмерно с
основателната част от исковите претенции.Възнаграждението е присъдено с включен
ДДС/1730лв. възнаграждение, определено по Наредба №1/04г. на ВАдвС + 346лв. за
ДДС в размер на 20%/, т.к. дружеството е регистрирано по ЗДДС
Практиката на ВКС е консолидирана по въпроса
относно възмездния характер на услугата, предоставяна по реда на чл.38, ал.1 от
ЗА и необходимостта от включване в определеното възнаграждение на ДДС при
приложение на §2а от ДР на Наредба №1/04г. на ВАдвС.В този смисъл са постановени
определение №306/ 06.06.2017г. по ч.т.д. № 2559/16г. ВКС, II т.о.; определение
№521/15.10.2017г. по ч.т.д.№1225/17г., ВКС, I т.о.; определение
№699/18.12.2018г. по ч.т.д. №2908/18г., ВКС, II т.о.; определение
№442/28.06.2019г. по ч.т.д. №502/19г., ВКС, II т.о., Определение
№297/09.07.2019г. по ч.т.д.№1221/19 г., ВКС, I т. о., определение № 195/22.06.2020г. по ч.т.д. №742/2020г.,
ВКС, I т.о., определение №82/18.02.2020г. по ч.т.д. №104/20г., ВКС, I т.о.,
определение №255/06.08.2020г. по ч.т.д. №2556/ 19г.,
ВКС, I т.о. и др.В цитираните актове се акцентира върху обстоятелството, че
макар адвокатът да е предоставил безплатна услуга, тя не е безвъзмездна по
смисъла на Закона за ДДС и е обект на облагане.Следователно върху минимално
дължимото според Наредба №1/09.07.2004г. възнаграждение следва да се прибавят и
20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в случаите,
когато възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.Като споделя
така формираната практика, настоящият съдебен състав е счел в решението си, че
при определяне възнаграждението, което следва да се присъди по реда на чл.38 от
ЗА, предвид регистрацията на адв. дружество по ЗДДС следва да се начисли и ДДС,
което също да се включи в общия присъден размер.
Неоснователни са възраженията на молителя, че
ДДС не следва да се начис -лява и присъжда, т.к. не са представени
доказателства /съответните предвидени в ЗДДС данъчни документи/ за изпълнение
процедурата по чл.86 от ЗДДС.Без- спорно нормата на чл.86 от ЗДДС сочи, че регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1/
издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2/ включи
размера на данъка при опре -деляне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл.125 за
този данъчен период; 3/ посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.В настоящия случай, предвид присъждане на
възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 от ЗА от съда не би могло
предварително, т.е. преди постановяване на съдебния акт, с който съдебен акт ще
се определи размера му и ще се присъди в полза на регистрираното по см. на
чл.86 от ЗДДС лице адв.възнаграждение, това лице да извърши посоченото
документално оформяне предварително, така щото да бъде представено пред съда
преди постановяване на съдебния му акт, едва след което той да може да включва
размера на ДДС в дължимото възнаграждението.Хипотезата е различна от тази, при
която възнаграждението е вече изплатено на процесуалния предста -вител от
самата представлявана страна по силата на договор за правна защита и
съдействие.
Неоснователни са и възраженията, че подобно
присъждане противоречи на Решение от 23.11.2017г. на СЕС, постановено по
съединени дела С-427/16 и С-428/16.Съгласно т.3 от Решение от 23.11.2017г. на
СЕС, постановено по съеди -нени дела С-427/16 и С-428, член 78, първа алинея,
буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за
неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат
на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху
добавената стойност.
Съгласно член 73 от Директива 2006/112/ЕО по
отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в
чл.74-77/явяващи се специални/ данъчната
основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или
която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или от
трето лице, вкл. субсидии, пряко свързани с цената на доставката. Съгласно член
78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО данъчната основа включва
по-специално данъци, мита, налози и такси с изключение на самия ДДС.Съгласно
мотивната част на цитираното решение на СЕС по силата на практиката на Съда
принципът на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС, не допуска
облагането на икономическата дейност на данъчно -задължено лице да води до
двойно данъчно облагане.
Такова двойно данъчно облагане/в случай не се
има предвид международното двойно данъчно облагане, когато има предпоставки за
облагане на един и същ облагаем доход от две страни/ би било налице, ако в
нарушение на посочената норма на чл.78 от Директива 2006/112/ЕО начисленият по
реда на §2а от ДР на Наредба №1/04г. на ВАдвС ДДС се включи в размера на
данъчната основа, след което върху така получената сума отново се начисли
ДДС.Тогава и според решението се явява недопустима национална правна уредба, по
силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част
от възнаграж -денията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези
възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху добавената
стойност.Когато съдът е начислил ДДС върху размера на възнаграждението,
присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, в този и размер ДДС следва да бъде
внесен от данъчно задълженото лице, защото се касае за определено
възнаграждение за предоставената от доставчика услуга и допълнително определен
ДДС в размер на 20% от стойността на услугата.Касае се за облагаема доставка,
по която данъкът е изискуем от регистрираното по ЗДДС лице - доставчик по
облагаема доставка.
Съгласно
чл.26, ал.1 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на
този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в
зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, а съгласно ал.2
данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва
възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки,
без данъка по този закон.Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви
плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.Така посочената
национална уредба кореспон -дира с цитираната разпоредба на чл.78 от Директива
2006/112/ЕО.Обстоятелс - твото, че съгласно §2а от ДР на Наредба №1/04г. на
ВАдвС дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение не
означава, че върху сбора от стойността на определеното възнаграждение и
стойността на ДДС отново ще се начисли ДДС, който да е дължим, т.к. видно от
самата норма ДДС се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС, а цитираната изрична разпоредба от
същият не включва в размера на данъчната основа данъка по този закон.
По
изложените съображения съдът приема, че молбата с пр.осн.чл.248 от ГПК,
подадена от „Дженерали застраховане“АД е неоснователна, предвид което след -ва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Дженерали
застраховане“АД, гр. София чрез процесуалния му представител гл.ю.к. Х.Х. и
обективирана в касационна жалба вх.№261677/13.11.2020г.
и представеното към нея изложение молба, уточнена с молба
вх.№261822/20.11.2020г., за изменение на решение №260017/01.10.2020г., постановено по
в.гр.д.№247/20г. по описа на ВАпС, гр.о. в частта му относно разноските, на
осн. чл.248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: