№ 13999
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110155431 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Г. К. А. е
предявил срещу Д. Т. Т. кумулативно, обективни съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за заем от 30.05.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-09.10.2023 г., до окончателното изплащане както и сумата от
1785 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.05.2020 г. до
08.10.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за заем
от 30.05.2020 г. ответникът получил заем в общ размер на 5000 лв. Посочва, че
през м. септември 2020 г. е поискано връщане на заемната сума, но ответникът
не отговарял на обажданията, поради което му била изпратена нотариална
покана получена лично от него на 13.09.2020 г. Посочва, че след изтичането на
предоставения в поканата срок сумата не била върната. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба,
претендира разноски, като в условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения искове. Оспорва сключването на договор
за заем. Посочва, че между страните на 27.05.2020 г. бил сключен договор за
съвместна дейност, като бил настъпил разрив в отношенията между страните
и отношенията били прекратени. Посочва, че договор за заем не бил
сключван, като ищецът се стремял да заобиколи развитието на отношенията
между страните. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представена нотариална покана от ищеца чрез нотариус И.Н.,
с район на действие СРС, рег. № 040 в НК, адресирана до ответника, с която
последният е поканен да върне на ищеца сума в размер на 5000 лв. в срок до
30.09.2020 г., която сума била предоставена по договор за заем сключен в края
на месец май 2020 г. Също така с поканата е направено изявление за разваляне
на сключения между тях договор за сътрудничество и съвместна дейност от
27.05.2020 г., тъй като изпълнението му станало невъзможно поради
влошаване на отношенията във връзка със заетата сума. На поканата има
направено отбелязване от страна на нотариус И.Н., че поканата е била връчена
на ответника лично при отказ на 13.09.2020 г.
Представено е извлечение по сметка на ищеца в ЮЛ за периода от
07.05.2020 г. до 03.06.2020 г.
Представен е договор за сътрудничество и съвместна дейност от
27.05.2020 г., сключен между Г. К. А. и Д. Т. Т. с предмет намерение за
сътрудничество, развитие и съвместна дейност в областта на общественото
хранене, приготовление и търговия с храни и напитки, снабдяване със стоки и
консумативи за изпълнение на дейността в търговски обекти в условията на
трайно изпълнение в рамките на договорения срок. В чл. 2 е предвидено, че за
извършваните дейности страните имали равни права и задължения,
разпределяли печалбите и пасивите по равно, като уточнявали конкретните
задължения помежду си свободно, както и сроковете за изпълнение,
плащанията, водене на документация и др. Съгласно чл. 3 договорът се
сключвал за срок от една година и влизал в сила от деня на подписването му.
По делото е представена и извадка от комуникация по вайбър.
Като свидетел по делото е разпитван Г. С., който посочва, че бил съсед с
ищеца и една събота бил в дома му заедно с брата на ищеца, когато имало
позвъняване по телефона за търсене на пари от ищеца, и същият този ден той
решил да предостави тези пари на своя колега и приятел, по онова време, като
в крайна сметка Г. решил, че ще помогне с една сума пари. Посочва, че
тръгнали с ищеца и брат му към кв. „Левски-Г“, като ищецът спрял пред
къщата и пред присъствието на свидетеля преброил парите, които били 5000
лв. в два плика. Свидетелят останал в колата, а ищецът слязъл и отишъл до
къщата като предал парите на ответника, който също преброил парите на
двора. Посочва, че имал видимост към двора, тъй като имало телена ограда и
се виждало добре, като разстоянието било 10 метра и парите били за ремонт
на къщата. След предаването на парите си тръгнали, като идеята била да бъдат
свидетели, но незнаел какви били мотивите на ищеца.
По делото е разпитван свидетелят Д. А., чийто показания настоящият
състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същата се явява брат на
ищеца. Посочва, че на 30.05.2020 г., бил при ищеца, който го помолил да отида
с него при ответника, за да му бъде свидетел, за да му предаде пари. Парите
били в два плика в единия имаше 3000 лв., а в другия бяха 2000 лв., като
парите били преброени в колата пред свидетеля. Адресът бил в кв. „Левски Г“
и когато стигнали там ищецът слязъл от колата и отишъл в двора да предаде
парите. Свидетелят останал в колата, като от нея се виждало всичко и те били
на около 3-4 метра от тях, като след предаването на парите, те били преброени
и си тръгнали. Посочва, че доколкото знаел парите били за ремонт на къща.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска с правно
основание с правно основание с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи сключването на договор за заем от 30.05.2020 г. с твърдяното
съдържание, предаването на заемната сума от 5000 лв., настъпилата
2
изискуемост на задължението за връщане на сумата, предмет на договора.
Настоящият състав намира, че основанието на което е сключен определен
договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която
се позовава на него. В случая не се установява, че между страните е сключен
неформален договор за заем с правно основание чл. 240 ЗЗД. Не може да се
приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на
сключен договор за заем между тях – арг. решение № 274 от 19.12.2013 г. по
гр. д. № 1285/2012 г., Г. К., ІV ГО на ВКС, решение № 390 от 20.05.2010 г. по
гр. д. № 134/2010 г., Г. К., ІV ГО на ВКС. Правните субекти си предават
парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е
свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по
сключен друг неформален договор /напр. парична вноска по договор за
гражданско дружество или по договор за сътрудничество и съвместена
дейност/ и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на
плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на
други данни, да се презюмира, че страните сключват договор за заем. При
липса на други данни не може да се презюмира от самия факт на признанието
на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това
задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от
задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства.
Единствените доказателства по делото ангажирани от страна на ищеца, за
да установи твърдението си за сключен договор за заем с ответника са
свидетелските показания на свидетелите С. и А., които са годни да установят
единствено предаването на сумата в размер на 5000 лв., доколкото и двамата
свидетели са били в автомобила на ищеца и непосредствено са възприели
предаването на паричната сума, която е била преброена пред тях. В същото
време с оглед на дадените показания по никакъв начин не може да се установи
основанието на което е била предадена процесната сума, доколкото свидетелят
С. посочва, че ищецът получил обаждане по телефона за търсене на пари и той
решил да помогне, като и двамата свидетели изказват предположение, че били
ремонт на къща, но свидетелят С. изрично посочва, че не знаел какви били
мотивите на ищеца, с оглед на което от показанията на двамата свидетели по
никакъв начин не се установява сключването на договор за заем. Още повече,
че по делото не е спортно, че непосредствено преди предаване на сумата, а
именно на 27.05.2020 г. е сключен между Г. К. А. и Д. Т. Т. договор за
сътрудничество и съвместна дейност предмет намерение за сътрудничество,
развитие и съвместна дейност в областта на общественото хранене,
приготовление и търговия с храни и напитки, снабдяване със стоки и
консумативи за изпълнение на дейността в търговски обекти в условията на
трайно изпълнение в рамките на договорения срок, като по делото са наведени
твърдения от страна на ответника, че парите са във връзка с този договор.
Характера на тези правоотношения по делото не е установен, но това се явява
ирелевантно, тъй като при липса на евентуално изложени твърдения, съдът не
е компетентен да се произнесе по друг иск, освен по този за реално
изпълнение на задълженията на заемополучател да върне взета в заем парична
сума. В случая доказателства за поемане на такова задължение по делото не са
ангажирани, тъй като по делото се установи единствено предаването на
парична сума от ищеца, но не и обстоятелството, че ответникът е получил
тези пари по заемен договор. В този смисъл само въз основа на обсъжданите
свидетелски показания настоящият съдебен състав въобще не би могъл да
формира положителни изводи за спорния между страните въпрос. А при
липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че между
страните не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Тези
обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото
3
права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно
/защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на елементите от фактическия състав на оспореното вземане, а именно, че е
възникнало облигационно правоотношение по договор за заем от 30.05.2020 г.,
поради което предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва
да бъдат отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на главния иск по чл. 204, ал. 1 ЗЗД и доколкото
главният иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, като се претендира
сумата от 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав
намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
фактическата и правна сложност на делото, същото следва да бъде оставено
без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. К. А., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Х. Ч., против Д. Т. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. И. Я., обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание ч чл. 240, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на Д. Т. Т. да заплати на Г. К. А.
сумата от 5000 лв., представляваща непогасена главница по договор за заем от
30.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба-09.10.2023 г., до окончателното изплащане
както и сумата от 1785 лв., представляваща лихва за забава за периода от
30.05.2020 г. до 08.10.2023 г.
ОСЪЖДА Г. К. А., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Х. Ч., да заплати на Д. Т. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. И. Я., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 800 лв. разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4