РЕШЕНИЕ
№ 1625
гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300502599 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. С., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Р. Д., против Решение № 3290 от 14.07.2023 г.
постановено по гр.д.№ 5475 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с което
е отхвърлен предявеният от ищеца Д. И. С. срещу ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***,
иск по член 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 963,12 лева,
представляваща главница за доставена ел. енергия за периода 10.12.2014г. –
8.04.2015г., за което е издаден изп. лист от 27.08.2015 г. по ЧГД № 9544/2015г. по
описа на РС Пловдив, и е образувано изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Д.М., като
погасено по давност, като неоснователен, както и ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски за юрк. възнаграждение в размер на 100 лева.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение
е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Оспорва се изводът на районния
съд, че единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че съдебният
изпълнител е следвало да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Оспорва се изводът, че перемпцията е без
правно значение за прекъсване на давността и е имала значение по време на действие
на Постановление 3/1980 г. на Пленума на ВС. Изложените изводи се намират за
неправилни и в разрез със съдебната практика. Посочва се, че цитираното от районния
съд решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС не е задължително и
е в противоречие с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на ТР и сочи, че в
1
същото изрично е посочено кога започва да текат двата срока - двугодишният по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК и давностният за вземанията предмет на изпълнение и това е
датата, на която е поискано или предприето последното изпълнително действие.
Поддържа се, че с прекратяването на изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
отпада процесуалното правоотношение, на което се основава принудителното
изпълнение и води до погасяване на процесуалните права, произтичащи от това
правоотношение, за което развива подробни съображения. Искането към въззивния съд
е да отмени атакуваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски
за въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт С.П., с която се взема
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното
решение е правилно, обосновано и почиващо на събраните факти и процесуални
правила и норми. Споделя се изводът на районния съд, че единствената правна
последица от перемпцията е, че съдебният изпълнител следва да образува ново
производство по исканите след това действия от кредитора. Искането към въззивния
съд е да постанови решение, с което да потвърди обжалваното такова като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, както и при постановяването му не е било допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.124,
ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, предявен от Д. И. С., ЕГН **********, против
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, за признаване за установено, че не
дължи сумата в размер на 963,12 лева, представляваща главница за доставена ел.
енергия за периода 10.12.2014г. – 08.04.2015г., за което е издаден изп. лист от
27.08.2015 г. по ЧГД № 9544/2015г. по описа на РС Пловдив, и е образувано изп. дело
№ ***г. по описа на ЧСИ Д.М. с рег.№ *** от КЧСИ.
Ищецът твърди, че срещу него е бил издаден изпълнителен лист от 27.08.2015 г.
по ч.гр.д.№ 9544/2015 г. на РС Пловдив за сумата от 963,12 лева, представляваща
стойност на доставена ел. енергия за периода 10.12.2014г. – 08.04.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда -
30.07.2015 г. до пълното й изплащане.С молба от 10.09.2015 г. по искане на ответника
било образувано изп.дело № ***г. по описа на ЧСИ Д.М. с рег.№ *** от КЧСИ срещу
длъжника- ищеца, с която претендирал плащане на сумите по изп.лист. ЧСИ изпратил
до длъжника покана за доброволно изпълнение от 11.09.2015г. С молба от 23.09.2015 г.
2
длъжникът се задължил да плаща ежемесечно сумата от 150 лева. ЧСИ на неизвестна
дата насрочил опис на движими вещи, който нямало данни да се е състоял. С молба от
05.10.2017 г.взискателят поискал извършването на изпълнителни действия. С призовка
за принудително изпълнение от 27.02.2023 г. ЧСИ уведомил длъжника, че пристъпва
към принудително изпълнение - опис на движими вещи на 31.03.2023 г.
Въз основа на изложеното ищецът твърди, че от датата на изпращане на
поканата за доброволно изпълнение на 11.09.2015 г. до подаването на молба на
05.10.2017 г. от взискателя за извършване на изпълнителни действия, делото е
прекратено по силата на закона на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че вземането е
погасено с изтичането на тригодишна погасителна давност, която е започнала да тече
от изпращането на ПДИ до длъжника на 11.09.2015 г. Твърди, че перемпцията на
изп.дело е настъпила на 11.09.2017 г., а давността за задължението е изтекла година по
- късно на 11.09.2018г. Предвид изложеното, според ищеца молбата от 05.10.2017 г. на
взискателя за извършване на изпълнителни действия е депозирана след перемпция на
делото, както и че извършените след 11.09.2017 г. действия нямат правно значение за
прекъсване на давността. Моли за уважаване на иска и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователен и
недоказан.Твърди, че по изп.дело са били предприемани изп.действия, с която е била
прекъсвана течащата погасителна давност, както и че не е настъпила перемпция. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От фактическа страна по делото се установява, че е издаден изпълнителен лист
от 27.08.2015 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 5158/ 27.08.2015 г. по чл.410
ГПК, изд. по ч.гр.д. № 9544/2015 г. по описа на ПРС, с която е разпоредено длъжникът
Д. И. С. да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от
963, 12 лева - главница, представляваща стойността на електрическа енергия за
периода от 10.12.2014г. – 08.04.2015г., ведно с други вземания, които не са предмет на
исковата претенция.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 27.08.2015 г., доколкото срещу
същата не е подадено възражение, до които фактически изводи е достигнал районния
съд и няма спор между страните по делото, за което свидетелства и издаването на
изпълнителния лист.
Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила,
че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражението. /Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се
оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да
оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено
изпълнителното основание/. Законодателят е преклудирал възможността за възражения
срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът
остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това
и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита,
с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или
е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът
на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за
3
изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият
процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм. / и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират.
По изложените съображения е трайно установена практиката на ВКС, според
която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която
тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение / в този
смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК;
Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК;
Определение № 2869 от 5.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 581/2023 г., III г. о.,
Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III г. о., ГК и др./.
С оглед на изложеното е приложима общата петгодишна погасителна давност
за вземането по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлата в сила по
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, тъй като със същата е установено с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение. След изтичането на този срок, заповедта за
изпълнение се е стабилизрала окончателно, а по отношение на всички възражения на
длъжник, основани на факти, настъпили до този момент, е настъпила преклузия.
Предвид изложеното в случая от влизането в сила на заповедта за изпълнение е
започнала да тече нова погасителна давност за вземането, която е петгодишна, поради
което следва да бъде изследван въпроса дали вземането е погасено по давност поради
осъществили се факти след 27.08.2015 г.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение.
В аспекта на изложеното се налага извод, че прекъсването на давността
настъпва при предприемане на което и да е изпълнително действие, посочено в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на
ВКС, ОСГТК. За нуждите на преценката дали вземането на кредитора е погасено по
4
давност е без значение дали определеният начин на изпълнение, в случая от съдебния
изпълнител по възлагане на взискателя, е последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. Това следва и от самата
разпоредба на чл. 116 б "в" от ЗЗД, в която законодателят използва думата
предприемане на изпълнителните действия, а не извършване. Следователно
законодателят не е поставил като условие постигането на резултат от предприетото
изпълнително действие. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора,
който се е дезинтересирал от субективното си право и не предприема никакви действия
за упражняването му. Когато кредиторът проявява активност като по
законоустановения ред търси изпълнение на задължението, кореспондиращо на
неговото право, той не бездейства и не следва да бъде санкциониран дори и да липсва
резултат от изпълнитеното действие.
Конкретно от приложеното изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Д.М. се
установява, че същото е образувано по молба, подадена на 10.09.2015 г. от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД срещу Д. И. С. за събиране на вземанепо
изпълнителния лист от 27.08.2015 г. издаден по ч.гр.д. № 9544/2015 г. по описа на
ПРС.
По делото се установява, че с молбата за образуване на изп.дело взискателят е
извършил възлагане на съдебния изпълнител на осн.чл.18 от ЗЧСИ, по смисъла на
която разпоредба съдебен изпълнител е бил овластен да проучва имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други,
включително да определя начина на изпълнението, като и да бъде пазач на имущество.
С овластяването на съдебния изпълнител, взискателят практически му е възложил
служебно да поддържа висящността на изпълнителното производство. По силата на
извършеното възлагане съдебният изпълнител с разпореждане от 10.09.2015 г. е
насрочил опис на движими вещи на длъжника за дата 05.11.2015 г., с което е прекъснат
срокът на погасителната давност за вземането. На 14.09.2015 г. на ищеца - длъжник е
била връчена поканата за доброволно изпълнение изх.№ 25287/11.09.2015 г., с която е
уведомен за предприетото принудително изпълнение. С молба от 23.09.2015 г.
длъжникът е поискал разсрочване на плащане на дълга като се е задължил да внася
всеки месец сумата от 150 лева и е платил сумата от 250 лева на 05.11.2015 г., както
прието от районния съд и няма спор във въззивната инстанция. Извършеното плащане
за погасяване на вземането следва да се цени като признание на вземането, с които е
прекъснат както давностният срок за вземането по смисъла на чл. 116 б."а" от ЗЗД, така
и този на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По делото се установява, че давностният срок за вземането, респективно и този
по 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, са били прекъснати и с разпореждането на съдебният
изпълнител за насрочване на опис на движими вещи на длъжника за 07.04.2016 г.,
обективирано в призовка за принудително изпълнение изх.№ 4000 от 11.02.2016 г. По
отношение на това изпълнително действие неоснователно се настоява от ищеца, че не
прекъсва давностния срок за вземането. На самото разпореждане не е поставена дата,
но същото е обективирано в призовката до длъжника изх.№ 4000 от 11.02.2016 г.,
връчена лично на длъжника на 15.02.2016 г. Както се каза, не е необходимо
предприемането на действието от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и
от самата разпоредба на чл. 116 б "в" от ЗЗД, в която законодателят използва думата
предприемане на изпълнителните действия, а не извършване. В цитираното
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се
5
приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Кредиторът /
взискател в изпълнителното производство/ не може да бъде санкциониран за
бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния
изпълнител действия са се оказали неуспешни. В предвид изложеното неоснователни
са доводите на ищеца, че не са били извършвани изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността с позоваване на действията по насрочване на описа.
Последващото прекъсване на давността, както и на срокът по чл.433, ал.1, т.8
ГПК е настъпило с молбата на взискателя от 05.10.2017 г. за налагането запор върху
банкови сметки на длъжника, както и със следните изпълнителни действия:
разпореждането на съдебния изпълнител за налагане на запор върху банкови сметки от
09.11.2017 г.; молбата на взискателя за налагане на запор върху банкови сметки от
15.10.2018 г.; разпореждането на съдебния изпълнител за налагането на възбрана върху
недвижим имот от 14.01.2019 г.; разпореждането на съдебния изпълнител за
насрочване на опис на движими вещи от 06.03.2019 г. за 29.03.2019 г.; молбите на
взискателя за налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение,
възбрана и насрочване на опис на движими вещи от 20.08.2019 г. и 30.09.2020 г.;
разпореждането на съдебния изпълнител за налагане на запор върху банкови сметки от
16.11.2020 г.; молбата на взискателя за налагане на запор върху банкови сметки и
трудово възнаграждение, възбрана и насрочване на опис на движими вещи от
05.10.2021 г.; разпореждането на съдебния изпълнител за налагане на запор върху
МПС от 18.10.2021 г.; молбата на взискателя за налагане на запор върху банкови
сметки и трудово възнаграждение, възбрана и насрочване на опис на движими вещи от
18.01.2023 г.;
В аспекта на казаното се налага извод, че вследствие на извършените от
съдебния изпълнител изпълнителни действия по възлагане от взискателя на осн.чл.18
от ЗЧСИ и многократното сезиране от взискателя на съдебния изпълнител с искания за
извършване на изпълнителни действия, не е налице твърдяното от ищеца прекратяване
на производството по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК , както и не е изтекла
погасителната давност за вземането на взискателя и правото му да иска принудително
изпълнение.
Предвид изложеното за разрешаването на спорът по делото е без правно
значение поставеният в жалбата въпрос за правните последици на перемпцията по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение прекъсването на давностния срок за вземането,
респективно и дали същият се прекъсва от действията по перемирано изп.дело,
доколкото по делото не се установява осъществяването на фактическия състав на
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По горните съображения, настоящата инстанция намира, че предявеният иск за
установяване погасяването по давност на вземането на въззиваемото дружество за
сумата от 963,12 лева, представляваща главница за доставена ел. енергия за периода
10.12.2014г. – 8.04.2015г. по изп. лист от 27.08.2015 г. по ЧГД № 9544/2015г. по описа
на РС Пловдив, и за събирането на която е образувано изп. дело № ***г. по описа на
ЧСИ Д.М., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъда потвърдено, а въззивната жалба да се
остави без уважение като неоснователна.
По разноските: с оглед изхода на делото, на въззиваемата страна се дължи
6
присъждането на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от
ГПК, което следва да бъде заплатено от въззивника.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3290 от 14.07.2023 г. постановено по гр.д.№ 5475
по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, сумата в размер на 100/сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение по въззивното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7