Определение по дело №1012/2013 на Окръжен съд - Пловдив

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 1255

 

                        19.04.2013г, гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на  деветнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

          Председател: Виолета Шипоклиева

                Членове: Фаня Рабчева

                          Дафина Арабаджиева

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 1012/ 2013г.по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производство по чл.437, ал.1 и сл.ГПК.

              Постъпила е жалба от „Регнис” ЕООД- гр.Пловдив, представлявано от управителя Д.П.Б., с посочен съдебен адрес:*** против Постановление от 24.01.2013г. по изп.д.№ 20108210400932/ 2010г. по описа на ЧСИ Петко И., рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив. По изложени обстоятелства и доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление за спиране на изпълнението.

              Постъпило е възражение от „Ганчев” ЕООД- гр.София, представлявано от управителя Ж. Г., чрез адв.Р.А., взискател по изп.дело, оспорва жалбата като неоснователна, с подчертаване на обстоятелството, че обжалваното постановление е постановено въз основа на обезпечителна заповед на Окръжен съд – Пловдив по ч.гр.д.№ 186/2013г., с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението по изп.дело по отношение извършване на въвод във владение върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1034.1.75, находящ се в гр…….., ул.”………”, № ...

                  Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Петко И., по подробно изложени съображения в становището счита жалбата за неоснователна.

                 Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

                 Изпълнителното производство е инициирано от дружеството „Стилмет” АД – гр.София против „Регнис” ЕООД-гр.Пловдив за събиране на вземане по изпълнителен лист от 18.06.2010г. , издаден по Заповед за изпълнение № 4880/14.06.2010г. по ч.гр.д.№ 8379/2010г. на Районен съд – Пловдив в заповедно производство по чл.417 ГПК. В хода на изпълнителното производство с договор за цесия от 20.052011г. първоначалният взискател „Стилмет” АД е прехвърлил вземането на „Ганчев „ ООД, поради което последният конституиран като взискател по делото.

                   Жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното производство.  Същият е формулирал оплаквания в жалбата, които свърза с изложение на  обстоятелствата,  че по ч.т.д.№ 933/2011г. с определение № 1201/17.08.2011г. на АС-Пловдив е било постановено спиране на изпълнението  по настоящото изп.дело; в тази връзка  жалбоподателят получил съобщение от 23.08.2011г., че съдебният изпълнител спрял производството, но независимо от това на 01.09.2011г. бил осъществен незаконосъобразен въвод във владение на взискателя „Ганчев инвест” АД-в имота в гр……., ул.”…..”, №…, ет… Поради това се счита, че спирането на изпълнението от 24.01.2013г. по изп.дело по отношение на въвод във владение в посочения описан недвижим имот е порочно, поради наличие на вече спряно изпълнение по определението на съда. Жалбоподателят отбелязва, че с оглед посочените постановени актове на съда не става въпрос за извършване на обратен въвод, а за възстановяване на незаконно отнето право на владение; жалбоподателят сезирал и органите на АП-Пловдив за извършените от ЧСИ действия.

                Независимо от изложените обстоятелства, с които се мотивира жалбата, същите не променят основните правно релевантни факти, обуславящи допустимостта на настоящата жалба. Жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителния процес, а обжалваният акт – спиране на изпълнителното производство не попада в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК. Цитираната разпоредба лимитивно изчерпва основанията, на които длъжникът може да обжалва действия или актове на съдебния изпълнител, сред които не е спиране на изпълнителното производство. Спиране на изпълнителното производство е сред едно от действията, включени в разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК, за които обаче признатата от закона правната възможност за обжалване е само в полза на взискателя, качеството каквото няма настоящият жалбоподател. С оглед на това жалбата ще се остави без разглеждане като недопустима, а образуваното по недопустимата жалба производство ще се прекрати.

               Водим от горното, съдът

 

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

               ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата вх.№ 8962/ 28.03.2013г. при ПОС на „Регнис” ЕООД- гр.Пловдив, представлявано от управителя Д.П.Б., с посочен съдебен адрес:*** против Постановление от 24.01.2013г. по изп.д.№ 20108210400932/ 2010г. по описа на ЧСИ Петко И., рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, като недопустима и

               ПРЕКРАТЯВА  образуваното  гр.д.№ 1012/2013г. по описа на ПОС.

               Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

           Председател:                        Членове: