№ 17708
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110135185 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.50 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.
№ 195471/07.07.2023 г. от В. Л. Н., с която при условията на обективно и субективно
съединение са предявени искове против против М. А. Д. и В. А. Д. за солидарното им
осъждане да заплатят на ищеца сумата от 12 000,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, претърпени в резултат от нападение и множество
ухапвания от две кучета порода „питбул“, собственост на ответниците и намиращи се
под техен надзор, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
14.09.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба и последващата уточняваща молба ищецът твърди, че на
14.09.2022 г., около 14:15 часа, докато разхождал домашния си любимец – куче порода
„пинчер“, на ************ в гр.София, две кучета от порода „питбул“ внезапно се
нахвърлили върху него и започнали да го хапят. Ищецът твърди, че преди нападението
кучетата не са лаели, нито той ги е провокирал по някакъв начин. Поддържа, че едно
от кучетата /черна на цвят/ го повалило на земята и след това и двете кучета
продължили да го хапят. От виковете му на помощ се притекли случайни минувачи,
които успели да прекъснат нападението на кучетата, а ищецът веднага посетил
болница ИСУЛ, където му била оказана лекарска помощ. Ищецът твърди, че по случая
било образувано и досъдебно производство, в хода на което било установено, че
ответниците живеели заедно с двете кучета на ************ в гр.София. На
1
процесната дата ответникът М. Д. излязъл, без да заключи вратата, а докато
ответникът В. Д. спял, кучетата отворили вратата и излезли на улицата, където
нападнали ищеца. От направената в хода на досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза била установено, че на ищеца е причинена лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 НК. Ищецът поддържа още, че в резултат на инцидента
претърпял неимуществени вреди , изразяващи се в преживени болки и страдания,
както по време на нападението, така и по време на лечението, които не били отминали
и към датата на подаване на исковата молба в съда. Освен това, в резултат на
нападението са още психически и емоционален стрес, социално отдръпване, избягване
на разходки с домашния му любимец, провокирани от страх за живота и здравето му.
По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си
интерес от предявения иск, като счита, че отговорността на ответниците се субсумира
под нормата на чл.50 ЗЗД, обуславяща солидарна отговорност на собственика и
лицето, под чиито надзор се намира животното. Ето защо, моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответниците, в който се изразява
становище за липса на пасивна процесуална легитимация на ответниците, а по
същество за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че за изложените в
исковата молба обстоятелства относно инцидента, извършения на ищеца медицински
преглед и образуваното досъдебно производство, по делото не са представени
доказателства. Ето защо се оспорва твърдението за нападение над ищеца, а в случай,
че бъде установено такова, се оспорва твърдението, че той или домашния му любимец
не са го провокирали. Поддържа се становище, че с поведението си ищецът е
допринесъл за вредоносния резултат. Оспорват се твърденията на ищеца за солидарна
отговорност на двамата ответници, съответно, че те са собственици и/или лица под
чиито надзор са се намирали двете кучета. По изложените в отговора доводи се иска
прекратяване на производството като недопустимо, алтернативно – отхвърляне на
предявените искове като неоснователни, алтернативно – съобразяване на размера на
обезщетението с трайната съдебна практика.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено постановление от 10.10.2022 г. по досъдебно
производство №225 ЗМК 1434/2022 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр.33156/2022 г.
по описа на СРП, от което се установява, че образуваното наказателно производство за
престъпление по чл.325в, ал.1 НК е прекратено, поради липса на осъществен състав на
това престъпление. В мотивите на постановлението прокурор при СРП е посочил, че в
хода на разследването е установено, че двете кучета-нападатели са собственост на М.
2
А. Д., като на процесната дата 14.9.2022 г. били оставени под надзора на В. Д..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля р. В.ев Ф.,
който разказва, че работи като таксиметров шофьор и на 14.09.2022 г. бил заедно с
клиент в таксито, когато забелязал нападението над ищеца от две кучета порода
„питбул“. Разказва, че ищецът разхождал кучето си, когато към него се спуснали двете
кучета. Едното – черно на цвят съборило В. на земята и започнало да го хапе, другото
куче също. Кучетата били без придружител. На помощ се притекли минувачи, които
прогонили кучетата. Свидетелят не се е приближавал до мястото на инцидента, тъй
като бил с клиенти, но следа това намерил телефонния номер на пострадалия, за да се
поинтересува от състоянието му, тъй като се познавали още от училище и живеели в
една махала. Ищецът разказал, че е нахапан от кучетата и имал рани. Свидетелят не
знае други подробности по случая и относно състоянието на ищеца.
Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се
ангажира отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират
вещите е необходимо да са налице следните елементи – причинени вреди /в случая
неимуществени/ от вещ/животно, които вреди да са в причинно-следствена връзка със
състоянието/поведението на съответната вещ.
Съгласно чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Следва да се има предвид, че
за разлика от общата отговорност по чл.45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни
действия или бездействия, отговорността по чл.50 ЗЗД не се обуславя от вината на
отговарящите (собственикът или надзираващият), а от връзката между вредите и
свойствата на самата вещ. Ако вещта е предадена на друго лице, което да упражнява
надзор върху нея, е налице акт на съгласие, поради което за периода на време, в който
то упражнява надзора, носи и отговорността за вредите произлезли от нея.
Отговорността за вреди от вещи, не зависи от поведението на собственика на кучето
или това на надзираващия го, както и от това къде е настъпил инцидентът.
Отговорността за вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква
животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно/.
В аспекта на гореизложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира
отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е
собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени вреди на
ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.
Настоящият съд приема за доказан и факта, че инцидента, довел до увреждане на
здравето на ищеца, е бил предизвикан именно от кучета, собственост на първия
3
ответник М. А. Д., находящи се под надзора на втория ответник – В. А. Д.. За да
обоснове този извод съдът взе предвид приложеното по делото постановление от
10.10.2022 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство. Това е така, тъй
като цитираното постановление е официален документ, който доказва с обвързваща
доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както се твърди в документа
– чл.179, ал.1 ГПК. До доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите
отразени в постановлението на прокурора при СРП, действително са се осъществили.
С оглед предходното, съдът намира за безспорно установено, че именно ответниците,
в качеството им на собственик и лице под чиито надзор са били животните, носят
солидарна отговорност за причинените от същите вреди. В мотивите на
постановлението на СРП ясно е посочено, че собственика и лицето, под чиито надзор
са били кучетата, са установени в хода на разследването. Извършените в хода на
разследването по досъдебното производство процесуални действия не могат да бъдат
ползвани от настоящия съд, тъй като по реда на ГПК доказателствата се събират устно
и непосредствено пред съда, който разглежда делото. В конкретния случай няма пречка
съдът да приеме за безспорно установеното от разследващият и наблюдаващия
прокурор по отношение принадлежността на животните.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства – постановление на СРП
и показанията на св.Ф. безспорно се установява, че на 14.09.2022 г., докато е
разхождал кучето си в гр.София, на ул.************ ищецът е бил нападнат и ухапан
от две кучета, собственост на ответника М. Д., оставени под надзора на ответника В.
Д.. Съдът дава вяра на показанията на св.Ф., тъй като същите са последователни,
логични, кореспондират с установеното в хода на разследването по наказателното
производство. Свидетелят не е заинтересован от изхода на спора и излага свои лични
възприятия относно инцидента.
Както бе посочено и по-горе, отговорността в подобни случаи е безвиновна,
поради което е без значение дали ответниците са могли да предотвратят настъпването
на вредите.
С постановеното по реда на чл.140 ГПК определение и на основание чл.146, ал.2
ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си
относно настъпилия инцидент, че ответниците са собственици и/или лица, под чиито
надзор се намират процесните две кучета, настъпилите вреди и причинната връзка
между същите и поведението на ответниците.
До приключване на устните състезания по делото ищецът не представи
доказателства относно вида и степента на претърпените от него неимуществени вреди
- документи за извършени медицински прегледи, установените от същите наранявания,
необходимо лечение и др. По делото бе допусната съдебно-психологична експертиза,
но поради невнасяне не определения депозит за изготвянето й, същата бе заличена.
Въпреки предходното, настоящият съд като взе предвид данните за извършеното
4
нападение върху ищеца от страна на двете кучета /които от показанията на св.Ф. се
установява, че са го съборили на земята и са го хапали/ приема, че обезщетение за
неимуществени вреди се дължи, макар и да не са ангажирани конкретни
доказателства, тъй като е нормално и житейски логично да са претърпени такива,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на инцидента. Видно още от
показанията на свидетеля Ф. е, че на мястото на инцидента са се събрали много хора,
които са се опитвали да го спасят от кучетата.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл.52 ЗЗД, като
се вземат предвид всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се
определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя
се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет.
В конкретния случай, съдът като взе предвид от една страна обстоятелства – че
ищецът неочаквано е нападнат от двете кучета, които са го съборили на земята и са го
нахапали, без да може да се спаси, без чужда помощ, а от друга – липсата на
доказателства относно характера на настъпилите увреждания, намира, че сумата от
1000 лева съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и адекватно
репарира причинения от травмата емоционален и психически дискомфорт. Това е така,
тъй като по делото не се събраха доказателства за усложнения и инфекции, не се
установиха трайни увреждания на психиката на ищеца. Върху обезщетението се дължи
законна лихва, считано от датата на деликта – 14.09.2022 г., тъй като по смисъла на
чл.84, ал.3 ЗЗД длъжникът тук се счита в забава и без покана.
В останалата част до пълния предявен размер от 12 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска. Видно от доказателства по
делото е, че същият е направил разноски за държавна такса в размер на 480,00 лева и
депозит за особен представител в размер на 480,00 лева. По делото няма данни ищецът
да е заплатил адвокатско възнаграждение, поради което съразмерно на уважената част
от иска ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от общо 80,00
лева.
5
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, но същите са представлявани от особен
представител по производството, не са направили разноски и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
108,00 лева, представляваща депозит за особения представител, съразмерно на
уважената част от предявените искове, от чието заплащане ищецът е бил частично
освободен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН ********** и В. А. Д., ЕГН ********** да заплатят
солидарно на В. Л. Н., ЕГН **********, основание чл.50 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД,
сумата от 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат от нападение и ухапвания от две кучета порода „питбул“, собственост
на М. А. Д., оставени под надзора на В. А. Д., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 14.09.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за сумата над 1000,00 лева до пълния предявен размер от 12 000
лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. А. Д., ЕГН ********** и В. А. Д.,
ЕГН ********** да заплатят на В. Л. Н., ЕГН ********** сумата от 80,00 лева,
представляваща направени разноски в производството пред първоинстанционния съд,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК М. А. Д., ЕГН ********** и В. А. Д.,
ЕГН ********** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сума в общ размер на 108,00 лева, представляваща разноски за
особен представител, от чието заплащане ищецът е бил частично освободен,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6