РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Враца, 06.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
касационен състав, в публично заседание на 21.11.2023 г. /двадесет и първи ноември,
две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Стела БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАД №
478 по описа на АдмС – Враца за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от /Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл.
111 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по КАСАЦИОННА
ЖАЛБА на Началника на ***, чрез процесуален представител – ** Г.Х., против
Решение № 193/21.06.2023г., постановено по адм. дело № 348/2023 г. по описа на
АдмС – Враца, с което е отменена Заповед № Л-1755/05.06.2023г. на Началника на ***
и осъдена ГДИН да заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ, както и сумата от 10 лв. държавна такса по
производството.
В касационната жалба
се излагат съображения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Твърди се, че в обжалваното решение липсват
конкретни мотиви, които да правят обоснован извода на съда, че процесната
заповед е издадена при нарушение на административно-производствените правила.
Сочи се, че неправилно е осъдена ГДИН да заплати сумата от 500 лв.
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и 10 лв. д.т. в
производството. Иска се отмяна на решението. Пред съда жалбата се поддържа от
пълномощника.
Ответникът ** Ц.М.З.,
чрез пълномощник пред съда – * Т.С.***, изразява становище за неоснователност
на жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на решението.
Моли за оставяне на решението в сила. Претендират се разноски съгласно чл. 38
ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост
на жалбата и за постановяване на решение, с което да се остави в сила
оспореното решение на АдмС-Враца.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.
Административен съд
Враца, в настоящия касационен състав, като взе предвид становищата на страните
и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания,
съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по
реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения 14/четиринадесет/ - дневен преклузивен срок по
чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отменил Заповед № Л-1755/05.06.2023г. на Началника на
*** и осъдил ГДИН да заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ, както и сумата от 10 лв. държавна такса по
производството. Със Заповед рег. № Л-1755/05.06.2023г.
на основание
чл. 104, ал. 1 вр. чл. 102, ал. 2 вр. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на ** Ц.М.З. е било наложено дисциплинарно наказание ** . Дисциплинарното наказание е било наложено затова, че на
19.05.2023г. около 16:00 ч. ** З. е отказал да изпълни издадено му разпореждане
от постовия служител от НОС, свързана с изпълнение на Заповед №
Л-1478/15.05.2023г. за наложено дисциплинарно наказание **, като е било прието,
че с това деяние е нарушил чл.96 т.1 и т.4 от ЗИНЗС и същото се явява
дисциплинарно нарушение съгласно чл.100 ал.1 вр. ал.2 т.2 от ЗИНЗС.
От правна страна,
първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед се явява
незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон и затова я е отменил.
За съществено нарушение на
процесуалните правила съдът е приел,
че административния орган не е спазил разписаната от законодателя процедура по
изслушване на нарушителя преди налагане на дисциплинарното наказание с
оспорената заповед. Отделно от това е приел, че върху представеното обяснение
на ** З. дадено на 19.05.2023г. е положен подпис срещу изписаното ** и отразена
дата 29.05.23г. Обяснението е дадено на 19.05.2023г.,
докладната записка е от 22.05.23г., а предложението за налагане на дисциплинарно
наказание е от 29.05.23г. Писмените обяснения на * са предвидени в чл. 89, ал.
2 от ППЗИНЗС като част от процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
но те не представляват изслушване на ** по смисъла на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС.
За допуснато нарушение на материалния
закон, съдът е приел, че ** З. е дисциплинарно наказан за това, че е отказал да
изпълни разпореждане, свързано с изпълнение на Заповед № Л-1478/15.05.2023 г.
за наложено дисциплинарно наказание ** . В докладната записка от 22.05.2023г. обаче
не е посочено какво разпореждане е било дадено на З. на дата 19.05.2023г. във
вр. с изпълнение на заповедта и същия е отказал да изпълни. Неизпълнение на
разпореждане на постовия служител от НОС, без да е конкретизирано същото в
какво се изразява и какво действие е следвало да извърши лицето, въпреки че е
отразено, че ** е отказал да изпълни заповедта
не може да обоснове извод, че същото е във вр. с горецитираната заповед
и нейното изпълнение. Това не е видно и от съдържанието на самата заповед, в
която също липсва описано конкретно действие и поведение, което не е изпълнено
от **. Нито от заповедта, нито от Предложението,
а и от Докладната записка не е ясно какво е било това разпореждане, за да може
да се установи безспорно, че не е изпълнил разпореждане свързано с изпълнение
на предходна заповед за наложено
дисциплинарно наказание. С непосочването на конкретното разпореждане в
оспорения акт, както и в предложението и докладната записка, е налице и нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1 и
ал.2,т.2 от ЗИНЗС.
Относно разноските
първоинстанционния съд е приел, че при този изход на спора ГД“Изпълнение на
наказанията“, в качеството на ЮЛ, в чиято лице се намира органа, издал акта, следва
да заплати дължимата д.т. в размер на 10 лв. по сметка на АдмС Враца. Приел е за основателно искането за заплащане
на адвокатско възнаграждение на пълномощника на **. Посочил е,че според чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз /ЕС/ има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Във връзка с това е осъдил ГДИН да заплати на * В.К. възнаграждение за
оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на
петстотин лева на основание разпоредбата на чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с
повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен
състав и
на основание чл. 221, ал. 2, изр.
2 от АПК
не следва да бъдат преповтаряни изцяло.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените
от касатора отменителни основания.
Оспореното Решение на
АдсмС-Враца е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан
е заявения спор и са конституирани надлежните страни. Същото е правилно – няма
допуснати нарушения на материалния закон и няма допуснати съществени
процесуални нарушения.
Касационната инстанция
намира за неоснователни твърденията в касационната жалба за неправилност на решението, поради постановяване
в нарушение на материалния закон и необоснованост. Не е налице липсва конкретни
мотиви и обоснован е извода на съда, че процесната заповед е издадена при
нарушение на административно-производствените правила. Правилно е осъдена ГДИН
да заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и 10 лв. д.т. в производството по сметка на АдмС Враца.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че оспорената заповед се явява
незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Правилно са определени и разноските по делото.
По изложените
съображения решението на първоинстанционния съд, с което е отменена Заповед №
Л-1755/05.06.2023г. на Началника на ** и осъдена ГДИН да заплати сумата от 500
лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, както и сумата от 10
лв. държавна такса по производството, е правилно и законосъобразно, поради
отсъствие на касационните основания по чл.209 от АПК и следва да бъде
оставено в сила.
Касационната жалба на
Началника на ***, чрез процесуален представител – ** Г. Х., против Решение №
193/ 21.06.2023г., е неоснователна и се оставя без уважение.
Съдът намира за
основателно искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника
на ответника ** З. пред настоящата инстанция. Налице са условията на чл.38
ал.2 вр. чл.36, ал. 2 от ЗА. Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника ГДИН да
заплати на *
Т. С. *** възнаграждение за оказаната от него
безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на 500
лв. /петстотин лева/ на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на
основание чл.221,
ал. 2 от АПК, касационен състав на Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 193/21.06.2023г., постановено по
адм. дело № 348/2023 г. по описа на АдмС – Враца.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати на * Т.Г.С.*** , сума в размер на 500 лв. – възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска помощ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.