Решение по дело №478/2023 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№ 426

 

гр. Враца,  06.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен състав, в публично заседание на 21.11.2023 г. /двадесет и първи ноември, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                              НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ  

 

при секретаря Стела БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАД № 478 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от /Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 111 от  Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Началника на ***, чрез процесуален представител – ** Г.Х., против Решение № 193/21.06.2023г., постановено по адм. дело № 348/2023 г. по описа на АдмС – Враца, с което е отменена Заповед № Л-1755/05.06.2023г. на Началника на *** и осъдена ГДИН да заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, както и сумата от 10 лв. държавна такса по производството.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че в обжалваното решение липсват конкретни мотиви, които да правят обоснован извода на съда, че процесната заповед е издадена при нарушение на административно-производствените правила. Сочи се, че неправилно е осъдена ГДИН да заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и 10 лв. д.т. в производството. Иска се отмяна на решението. Пред съда жалбата се поддържа от пълномощника.

Ответникът ** Ц.М.З., чрез пълномощник пред съда – * Т.С.***, изразява становище за неоснователност на жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на решението. Моли за оставяне на решението в сила. Претендират се разноски съгласно чл. 38 ал. 3 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост на жалбата и за постановяване на решение, с което да се остави в сила оспореното решение на АдмС-Враца.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.

Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения 14/четиринадесет/ - дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № Л-1755/05.06.2023г. на Началника на *** и осъдил ГДИН да заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, както и сумата от 10 лв. държавна такса по производството. Със Заповед рег. № Л-1755/05.06.2023г.  на основание чл. 104, ал. 1 вр. чл. 102, ал. 2 вр. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на ** Ц.М.З. е било наложено дисциплинарно наказание ** . Дисциплинарното наказание е било наложено затова, че на 19.05.2023г. около 16:00 ч. ** З. е отказал да изпълни издадено му разпореждане от постовия служител от НОС, свързана с изпълнение на Заповед № Л-1478/15.05.2023г. за наложено дисциплинарно наказание **, като е било прието, че с това деяние е нарушил чл.96 т.1 и т.4 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение съгласно чл.100 ал.1 вр. ал.2 т.2 от ЗИНЗС.

От правна страна, първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и затова я е отменил.

За съществено нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че административния орган не е спазил разписаната от законодателя процедура по изслушване на нарушителя преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Отделно от това е приел, че върху представеното обяснение на ** З. дадено на 19.05.2023г. е положен подпис срещу изписаното ** и отразена дата  29.05.23г.  Обяснението е дадено на 19.05.2023г., докладната записка е от 22.05.23г., а предложението за налагане на дисциплинарно наказание е от 29.05.23г. Писмените обяснения на * са предвидени в чл. 89, ал. 2 от ППЗИНЗС като част от процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, но те не представляват изслушване на ** по смисъла на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС.

За допуснато нарушение на материалния закон, съдът е приел, че ** З. е дисциплинарно наказан за това, че е отказал да изпълни разпореждане, свързано с изпълнение на Заповед № Л-1478/15.05.2023 г. за наложено дисциплинарно наказание ** . В докладната записка от 22.05.2023г. обаче не е посочено какво разпореждане е било дадено на З. на дата 19.05.2023г. във вр. с изпълнение на заповедта и същия е отказал да изпълни. Неизпълнение на разпореждане на постовия служител от НОС, без да е конкретизирано същото в какво се изразява и какво действие е следвало да извърши лицето, въпреки че е отразено, че ** е отказал да изпълни заповедта  не може да обоснове извод, че същото е във вр. с горецитираната заповед и нейното изпълнение. Това не е видно и от съдържанието на самата заповед, в която също липсва описано конкретно действие и поведение, което не е изпълнено от **.  Нито от заповедта, нито от Предложението, а и от Докладната записка не е ясно какво е било това разпореждане, за да може да се установи безспорно, че не е изпълнил разпореждане свързано с изпълнение на  предходна заповед за наложено дисциплинарно наказание. С непосочването на конкретното разпореждане в оспорения акт, както и в предложението и докладната записка, е налице  и нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1 и ал.2,т.2 от ЗИНЗС.

Относно разноските първоинстанционния съд е приел, че при този изход на спора ГД“Изпълнение на наказанията“, в качеството на ЮЛ, в чиято лице се намира органа, издал акта, следва да заплати дължимата д.т. в размер на 10 лв.  по сметка на АдмС Враца. Приел е за основателно искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на **. Посочил е,че според чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз /ЕС/ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Във връзка с това е осъдил ГДИН да заплати на * В.К. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на петстотин лева на основание разпоредбата на  чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат преповтаряни изцяло.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Оспореното Решение на АдсмС-Враца е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни. Същото е правилно – няма допуснати нарушения на материалния закон и няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията в касационната жалба за неправилност на решението, поради постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост. Не е налице липсва конкретни мотиви и обоснован е извода на съда, че процесната заповед е издадена при нарушение на административно-производствените правила. Правилно е осъдена ГДИН да заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и 10 лв. д.т. в производството по сметка на АдмС Враца.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Правилно са определени и разноските по делото.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд, с което е отменена Заповед № Л-1755/05.06.2023г. на Началника на ** и осъдена ГДИН да заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, както и сумата от 10 лв. държавна такса по производството, е правилно и законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл.209 от АПК и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба на Началника на ***, чрез процесуален представител – ** Г. Х., против Решение № 193/ 21.06.2023г., е неоснователна и се оставя без уважение.

Съдът намира за основателно искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника ** З. пред настоящата инстанция. Налице са условията на чл.38 ал.2 вр. чл.36, ал. 2 от ЗА. Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника ГДИН да заплати на * Т. С. *** възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на 500 лв. /петстотин лева/ на основание  чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, касационен състав на Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 193/21.06.2023г., постановено по адм. дело № 348/2023 г. по описа на АдмС – Враца.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати на * Т.Г.С.*** ,  сума в размер на 500 лв. – възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                  2.