№ 506
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500483 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на ДСИ при СИС към РС
– гр. С. срещу определение №12 от 07.07. 2022 г. на съдия по вписванията при
Районен съд – гр. С., с което е отказано заличаването на възбрана под вх. рег.
№2272/28.08.2021 г., акт №96, том№ 1 по описа на СВ- С., наложена по
изпълнително дело № 45/2021 г. по описа на СИС при РС- С., по искане с вх.
№ 1894/07.07.2022 г., подадено от държавен съдебен изпълнител при РС- С..
Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение на СВ, като
му бъдат дадени указания да извърши даденото вписване.
Сочи се, че е неправилен изводът на СВ, че се дължима държавна такса
от жалбоподателят. Излагат се съображения, че след като е бил задължен по
силата на закона, а именно чл.494, ал.2 ГПК, то ДСИ е освободен от
заплащане на дължими такси за вписването на исканото обстоятелство.
Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд е компетентния да се произнесе по същата,
като частна жалба е подадена в срока, от легитимирано лице и е насочена
срещу обжалваем акт. Касае се за определение на СВ, с което е постановен
отказ да бъде извършено заличаване на възбрана. Този отказ се приравнява на
отказът да се извърши нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 577, ал.
1 ГПК. Ето защо жалбата следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
1
Производството пред Служба по вписванията при РС – гр. С. е
образувано по искане на ДСИ към РС – гр. С. за заличаване на основание чл.
494, ал. 2 ГПК, вписана служебна възбрана от 23.08.2021 г., под вх. рег.
№2272/23.08.2021 г., том №1, акт №96, имотна партида: 71368, върху
недвижим имот находящ се в село Продановци, община С., представляващ
УПИ, идентичен с парцел 5/пет/, отреден за имот с пл. №6, кв.3 по
регулационния план на селото, с площ от 993 кв.м., ведно с построената в
него масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и приземен
етаж, със застроена площ от 120 кв.м, съсобственост на 5 /пет/ физически
лица.
Към молбата са представени постановление за вдигане на възбрана и
постановление за налагане на възбрана. Липсва доказателство за платена
държавна такса.
За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията е
приел, че сезиралият го орган не е внесъл необходимата такса за вписването,
в размер на 7.50 лева. Мотивирал е отказа си с това, че освобождаването от
държавна такса става само по силата на закон и при наличието на определени
предпоставки които в конкретния случай не са налице.
Въз основа на така установеното съдът прие следното от правна
страна:
Служебното вдигане на наложените възбрани означава, че съдебният
изпълнител трябва да констатира влизане в сила на постановлението за
прекратяване на изпълнителното дело и по своя инициатива да отправи
искане за заличаване на възбраната.
В разпоредбите на чл. 494, ал.2 ГПК и др. не е налице текст, който
изрично да освобождава молителя (съдебния изпълнител) в производството
по вписване от заплащане на държавна такса. Вписването и заличаването на
възбраната от съдията по вписванията се осъществяват в охранително
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя.
Молител в производството по заличаване на възбраната на основание
чл. 494, ал. 2 ГПК и заинтересовано лице е съдебният изпълнител (чл. 531, ал.
1 ГПК и т. 8 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012
г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, по силата на чл. 541 ГПК, задължение
на съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за внесена
държавна такса, дължима в охранителното производство.
Освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания –
в случая държавна такса, става само със закон, при изрично предвидени в
2
закона предпоставки. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.05.2009 г. по
тълк. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 540 ГПК приложение
в охранителното производство намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща
освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи, като
настоящият случай не е сред тях.
В случаите, когато се касае за частни вземания, съдебният
изпълнител следва да приложи към молбата за заличаване на възбраната и
документ за заплатена държавна такса. В конкретния случай не са ангажирани
доказателства страните по изпълнителното дело да са освободени от
заплащане на държавна такса за заличаване на възбраната, поради което
постановеният от съдията по вписванията отказ е законосъобразен.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да потвърди, а
подадената частна жалба да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ДСИ при СИС към РС
– гр. С. срещу определение №12 от 07.07.2022 г. на съдия по вписванията при
Районен съд – гр. С., с което е отказано заличаването на възбрана под вх. рег.
№2272/28.08.2021 г., акт № 96, том №1 по описа на СВ- С., наложена по
изпълнително дело № 45/2021г. по описа на СИС при РС- С., по искане с вх.
№ 1894/07.07.2022 г., подадено от Държавен съдебен изпълнител при РС- С..
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3