№ 316
гр. П., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102129 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Т. И. М. с ЕГН ********** , А. И. М. с ЕГН **********
и С. Т. Н. с ЕГН ********** тримата от град П., ул.“К. М. Л.“№135, ет.5, ап.20 ищецът И.
И. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 чрез пълномощника си адв. А.К.
твърди, че с първите двама ответници са деца- единствени закони наследници на И. С. М. ,
починал на 01.11.2020г в САЩ/ акт за смърт №0096/19.01.2021г. , издаден от Община П..
Твърди, че третата ответница е майка на първите двама ответници, която няма сключен
граждански брак с починалия И. М.. Твърди се, че ищецът е син на И. М. от прекратения му
с развод граждански брак с М. И. Й.-М..Твърди се, че след смъртта си И. М. оставя в
наследство на трите си деца недвижим имот в град П., негова изключителна индивидуална
собственост, , придобит чрез покупко-продажба през 2007г и представляващ :
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.585.3.1 по КККР на град П.,
одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес на имота град
П., п.к.4400, ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 55155.503.585.3 с предназначение жилищна сграда със смесено
предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.503.585 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта:1, площ от 175.45кв.м., ниво1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, под обекта: 55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5,
55155.503.585.3.6, над обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част от поземления
имот, в който се намира сградата, в която е разположен самостоятелния обект , с
1
идентификатор 55155.503.585 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД 18-
97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение , засягащо
поземления имот от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., , п.к.4400, ул.“Б.“№18, с площ на
целия поземлен имот от 327 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/ № по предходен план 4696,
квартал 367, парцел IV,при съседи: 55155.503.584, 55155.503.9583, 55155.503.9584,
55155.503.760.
Твърди се, че на основание наследство ищецът и първите двама ответници са
съсобственици на описания по-горе имот при дялове по 1/3 идеални части за всеки от тях.
Твърди се, че след смъртта на наследодателя целият съсобствен имот се владее само от
ответниците, които живеят в него като за ответницата С.Н. липсва правно основание за
това.Сочи се, че ищецът многократно е настоявал пред ответниците да му осигурят достъп
до съсобствения имот, като му предадат ключове от същия , както и от ответницата С.Н. да
напусне жилището ,да преустанови ползването на същото. Отговорът бил, че жилището е
закупено от баща им за тях.
Твърди се, че на 09.02.2021г. ищецът е отправил до първите двама ответници
нотариална покана с рег.№660, том 1, акт №18 чрез нотариус с рег.№154, с която отново ги
уведомява, че следва да му предадат ключ от съсобствения имот и да освободят в жилището
едно от трите спални помещения със самостоятелна баня и тоалетна към него, което той да
ползва. Поканата е получена от ответниците , които на 15.02.2021г чрез нотариус с рег.№154
подават отговор на същата като заявяват, че ще предоставят ключ на ищеца от
съсобственото жилище, но само лично на него , а не чрез пълномощника му А. М./ техен
чичо/. Твърди се, че ответниците знаят, че ищецът преимуществено живее в САЩ, не на
територията на страната интересите му се защитават валидно от упълномощени от него
лица, включително и адвокати, че връщането му в България за получаване на ключ от
съсобственото жилище и то в разгара на пандемията от COVID-19 с всички произтичащи от
това рестрикции, ограничения и забрани е изключително трудно и неясно във времето.
Поддържа се,че неоснователният отказ на ответниците да предадат ключ от жилището на
редовно упълномощено от ищеца лице е отказ да бъде допуснат ищеца до владение на
съсобствения имот съобразно правата му . След допълнителни разговори между ищеца и
първия ответник , последният се е съгласил да изпрати на ищеца ключ от жилището чрез
нарочна куриерска пратка, но и до настоящия момент това не е сторено.Ищецът е потърсил
защита на правата си и чрез подаване на тъжба срещу първите двама ответници до РП-П. за
образуване на предварително производство за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, но му е
отказано да бъде образувано такова с указания да потърси правата си по гражданско правен
ред.
Твърди се, че ответниците чрез действията си, респ.бездействието си водят до
неоснователно лишаване на ищеца от владение и ползване на съсобствения имот съобразно
правата му, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение
2
на ответниците, че ищецът е собственик на 1/3 идеална част от описания по-горе недвижим
имот и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху тази 1/3 идеална
част от процесния имот. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците А. И. М. и Т. И. М. е подаден писмен
отговор, с който изразяват становище, че предявеният иск равандикационен иск е
недопустим и неоснователен. Не се оспорва твърдението, че тримата с ищеца са единствени
наследници по закон на покойния им баща И. С. М..Не се оспорва твърдението, че в
наследството , оставено от баща им е включен описания в исковата молба недвижим имот.
Не се оспорва и правата на ищеца в обем на 1/3 идеални части от този имот.
Твърди се, че след смъртта на баща им неговият брат А., представящ се за
пълномощник на ищеца, изпратил до тях нотариална покана , в която от името на ищеца
поискал ключ от процесния апартамент и заявил претенция да се освободи и предостави за
ползване една от трите спални със самостоятелна баня и тоалетна , посочвайки как да се
ползват останалите помещения в жилището. Тъй като в телефонен разговор ищецът
поддържал друга позиция, в онзи момент не повярвали, че изразените с поканата претенции
изхождат именно от него , затова му отвърнали по реципрочен начин- с отговор, изпратен
чрез същия нотариус до пълномощника му А. М. и до посочения от последния съдебен адрес
в кантората на адвокат А.К..В този отговор са заявили, че не оспорват правата на брат си
върху 1/3 идеална част от жилището и държат на негово разположение ключ от това
жилище, който той би могъл да получи при свое идване в България, но категорично отказват
да предадат ключ на което и да било трето лице, защото никое трето лице няма право да
ползва жилището. Твърди се, че пълномощникът на ищеца нарушил добрия ток в
роднинските им отношения като подал тъжба до РП-П. с твърдение, че са извършили
самоуправство като не са му предали ключ. Оттогава досега ищецът не им е съобщавал да е
посещавал България и град П., затова предвидения за него ключ продължава да бъде в тяхно
владение и на разположение на ищеца. Ответниците М. твърдят, че заетата от тях позиция в
отговора на нотариалната покана не може да се квалифицира като лишаване от право на
съсобственика или като отнемане на владението/ ищецът никога не е владял част от този
имот или част от него/ и ползването на жилището . Изрично са поканили ищеца да дойде и
да ползват заедно процесния имот според правата си и ако това до момента не е станало се
дължи единствено на личния избор на ищеца, а не защото са създавали пречки или са
оспорвали неговите права.
Твърди се ,че в установителната си част искът е недопустим по отношение на тях ,
тъй като никога не са оспорвали правото на собственост на ищеца върху 1/3 идеална част
от процесния имот. Ако в установителната си част искът се приеме за основателен, тъй
като не са дали повод за завеждане на делото ищецът следва да понесе разноските в това
производство. Сочи се , че в осъдителната си част искът също е недопустим съгласно
формираната съдебна практика на ВКС във връзка с ревандикирането на идеална част от
недвижим имот. Молят съда да прекрати производството по делото поради недопустимост
3
на предявения иск по чл.108 от ЗС, евентуално да бъде отхвърлен като неоснователен като
им се присъдят сторените по делото разноски. Ако се приеме в която и да е част иска за
допустим и основателен да бъде осъден ищеца да заплати на ответниците разноските по
делото, тъй като същите не са дали повод за предявяването му.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата С. Т. Н. е подаден писмен отговор, с който
се оспорва предявения иск. Същата заявява, че е майка на ответниците А.М. и Т.М. , поради
което е осведомена за отношенията между тях и ищеца във връзка с процесния имот. Знае за
отправената нотариална покана и за отговора на тази нотариална покана. Запозната е и със
съдържанието на двете писмени изявления.Знае също така, че пълномощникът на ищеца и
брат на покойния баща на децата и е нарушил добрия тон в роднинските отношения и е
подал тъжба в РП-П. с твърдение, че Т. и А. били извършили самоуправство като не се му
предали ключ от процесния имот. Ответницата Н. не оспорва правото на собственост на
ищеца върху 1/3 идеална част върху процесния имот и на това основание счита, че в
установителната си част искът срещу нея е недопустим. Твърди, че нито владее, нито държи
процесния имот, а го посещава понякога, за да посети сина си Т., който периодично
пребивава там. Посещенията и са евентуално, за да почисти помещенията, да ги проветри и
да приготви храна за сина си. По същия начин подхожда и когато в жилището се намира
дъщеря и А.. Ако се случи да влиза сама в този апартамент, ползва ключа на сина или ключа
на дъщеря и, иначе звъни на входната врата и онзи от тях, който се намира вътре и отваря
да влезе.Твърди, че с това си поведение по никакъв начин не възпрепятства владението на
никого от собствениците , особено на ищеца , който и досега не е понечвал да прекрачи
прага на жилището и то по свой избор. Ответницата твърди, че с поведението си не е дала
повод за завеждане на делото, поради което искът е недопустим в установителната част,
защото липсва правен интерес от завеждането му.Моли се съда са прекрати производството
по делото поради недопустимост на предявения иск , евентуално да бъде отхвърлен като
неоснователен и да се осъди ищеца да и заплати направените по делото разноски. Ако съдът
счете, че искът е допустим и основателен ответницата отново претендира разноски с довод,
че не е дала повод за завеждане на делото.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 26.10.2021г.с оглед позицията
на ответниците Т. и А. М. , заявена в отговора им на исковата молба за недопустимост на
иска и оспорването от ответницата С.Н. на твърдението ,че живее в процесния имот, без да
въвежда нови факти и обстоятелства , тоест без да променя основанието на иска ищецът
допълни заявения с исковата молба петитум: при условията на евентуалност ако съдът
приеме , че предявеният срещу Т. и А. М. иск е недопустим и неоснователен и се установи
по делото, че само ответницата С.Н. живее в жилището, държи целия имот същата да бъде
осъдена да предаде владението върху целия имот.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
4
Не е спорно по делото, а и този релевантен факт се установява от приложеното по
делото удостоверение за наследници / на лист 15 от делото/, че ищецът И.М. и първите
двама ответници- Т.М. и А.М. са единствени преки наследници по закон/ низходящи/ на И.
С. М., починал на 01.11.2020г.
Не е спорно по делото, че ответницата С.Н. е майка на първите двама ответници,
която няма сключен граждански брак с починалия И. М.. Безспорно, е че ищецът е син на
наследодателя И. М. от прекратения му с развод граждански брак с М. И. Й.-М., а и този
факт се установява от приложените по делото писмени доказателства.
Безспорно е, че ищецът и първите двама ответници са съсобственици при равни
права по 1/3 идеални части по силата на наследствено правоприемство на описания в
исковата молба недвижими имот, който е бил индивидуална собственост на наследодателя
им И. М..
Видно от данните по делото на 09.02.2021г. ищецът е отправил до първите двама
ответници нотариална покана рег.№660, том I,акт №18 чрез нотариус с рег.№154, с която ги
уведомява, че следва да му предадат ключ от съсобствения имот и да освободят в жилището
едното от трите спални помещения със самостоятелна баня и тоалета към него, което той да
ползва.Поканата е получена от ответниците на 11.02.2021г. , които на 15.02.2021г. чрез
нотариус с рег.№154 подават отговор на същата, като заявяват, че ще предоставят на ищеца
ключ от съсобственото жилище, но само лично на него , а не чрез пълномощника му А. М. /
техен чичо/.
Установява се от приложеното пълномощно от 09.12.2020г., съдържащо се на лист 6
от делото, че ищецът е упълномощил М. И. Й.-М. и А. С. М. да го представляват пред
всички органи и институции на територията на Република България , включително и пред
съд и прокуратура.Двамата пълномощници, считано от 21.04.2021г. са преупълномощили
адвокат А.К. да представлява И. И. М. като извършва всякакви правни действия в защита на
неговите права и интереси пред всички физически и юридически лица, съд, прокуратура,
полиция, следствие , както и пред всички държавни и общински ведомства и институции на
територията на РБългария както и с всичките, дадени им от упълномощителя права.
Ищецът , чрез пълномощника му А. М. е подал жалба до Районна прокуратура-П.
срещу Т. и А. М. , в която са изнесени данни за евентуално извършено престъпление от общ
характер по смисъла на чл.323, ал.1 от НК. Въз основа та жалбата е образувана прокурорска
преписка вх.№1049/2021г. по описа на РП-П.. С постановление от 13.04.2021г. е отказано да
се образува досъдебно производство по пр.пр.вх.№1049/2021г по описа на РП-П. за
извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК с мотив, че се касае за неуредени гражданско
правни отношение, които могат да се решат единствено по реда на ГПК пред Районен съд-
П., а не чрез намеса на прокуратурата. Този отказ е обжалван на 18.05.2021г. от И.М. ,чрез
пълномощника му адв.А.К. пред Окръжна прокуратура –П. и съответно е бил потвърден от
по-горестоящата прокуратура.
По реда на чл.176 от ГПК ответникът Т.М. заяви, че въпреки регистрирания му
5
постоянен адрес : град П., бул.“К. М. Л.“№135, ет.5, ап.20/ което обстоятелство бе
констатирано от съда след извършената в съдебно заседание справка по личната карта на
ответника/ живее в процесното жилище, което се намира на ул.“Белацица“. Заяви, че майка
му и сестра му живеят в жилището, находящо се на ул.“ К. М. Л.“.
Видно от писмо вх.№20621/04.11.2021г. на Община П. след справка в
НБД“Население“ С. Т. Н. е с постоянен адрес гр.П., ул.“К. М. Л.“№135, ет.5, ап.20 и с
регистриран от 03.08.2017г настоящ адрес град П., ул.“Б.“№18, ет.1. Установява се от писмо
вх.№20744/05.11.2021г. от Община П., че за календарните 2019, 2020 и 2021г. на С.Н. е
издаван пропуск за местодомуване на лично МПС по настоящия и адрес - гр.П.,
ул.“Б.“№18, ет.1.
От разпита на свидетеля П. Н. се установи, че същият познава както страните по
делото , така и наследодятеля И. М. . Процесният апартамен, който през 2007г купил И. М.
дефакто бил закупен от свидетеля. След 2007г около 4-5 години жилището стояло
недовършено, , заключено, празно. И. М. живеел в Америка и идвал в България през лятото
за по един месец . На всяко идване след 2015-2916г извършвал ремонтни дейности по
апартамента. Едната година направил баня, другата стая по стая. Според свидетеля
довършен е коридор спална и хол с кухненски бокс. Според свидетеля от 2017г. процесното
жилище трайно се обитава от ответницата С.Н.. Свидетелят обясни от къде дефакто са
неговите възприятия за твърдените факти. Конкретизира, че той е построил сградата в която
се помещава процесния апартамент и в тази сграда свидетелят отдава под наем 2
апартамента и 4 магазина, което налага свидетелят да посещава имота, а и родителите на
свидетеля живеят в непосредствена близост . В това жилище свидетелят рядко вижда Т. и
А.. Според свидетеля и преди 01.01.2022г ответницата С.Н. живее в процесния имот. Видно
от изисканата справка за съдимост свидетелят П. Н. е бил осъждан, понастоящем
реабилитиран, за престъпления различни от престъплението лъжесвидетелстване.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
За успешното провеждане на ревандикационния иск следва да бъде установено
наличието на следните кумулативни предпоставки:1/ ищецът да е собственик на процесния
имот , 2/ имотът да се намира във владение на ответника и 3/ ответникът да владее имота без
правно основание.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкпуност, а и не бе спорно
между страните, че недвижимият имот, предмет на настоящия иск, е съсобствен по силата
на наследствено правоприемство при равни дялове- по 1/3 идеални част за всеки – между
ищеца и ответниците Т. и А. М. . Не бе спорен релевантният факт, че ответницата С.Н. е
трето на съсобствеността лице. Безспорно е, че ищецът преимуществено живее в САЩ и
че на територията на Република България интересите му се защитават от валидно
6
упълномощени лица/ негови близки роднини- майка и чичо/, както и от адвокат.
От съвкупния анализ на доказателствените материали/ писмените доказателства,
гласни доказателства,събрани чрез разпита на свидетеля П. Н., обясненията на ответника
Т.М., дадени по реда на чл.176 от ГПК/ се установи, че тримата ответници обитават
процесния имот след смъртта на наследодателя им И. М., починал на 01.11.2020г.След
внимателен анализ на доказателствата съдът приема, че ответницата С.Н. трайно се е
настанали и живее в процесния имот от 2017г. Този извод съдът прави на база следните
установени по делото обстоятелства, а именно- нейната регистрация по настоящ адрес е от
2017г.и е на административния адрес на процесния имот. На същият този адрес от 2019г е
получила от Общината документ за местодомуване на личното и МПС. Тук е момента да се
отбележи, че изводите, които съдът прави въз основа на писмените доказателства, се
обезпечават доказателствено и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на
свидетеля П. Н.. Съдът кредитира показанията на този свидетел като непосредствени,
наситени с конкретика и хармонизиращи с неоспорените от ответниците писмени
доказателства. Сам по себе си фактът, че този свидетел е бил осъждан в миналото/
понастоящем е реабилитиран/ не е достатъчен априори да бъдат напълно игнорирани от
съда неговите показания. Липсва също така основание да се поставя под съмнение
способността на свидетеля обективно и точно да възприема фактите от действителността,
да съхранява впечатленията си и да ги възпроизвежда точно. Свидетелят е с нормални
паметовоинтелектуални способности/ данни в обратната посока не са ангажирани/. Важно е
да се обърне внимание на обстоятелството , че макар и да е бил осъждан за престъпления
по различни състави от НК, сред тях не е за лъжесвидетелстване, което в случая е
релевантното обстоятелство за преценка достоверността на показанията му.Обясненията на
ответника Т. М. се ценят единствено в частта,в която същият заяви, че живее в процесния
имот, тъй като това е неизгоден за него факт. В останалата част, в която заявява, че
ответницата С.Н. и А.М. не живеят в процесния имот обясненията му не се ценят, тъй като
са в противоречия с останалите доказателствени материали, които са еднопосочни и
взаимодопълващи се. В писмения си отговор ответникът А.М. не въведе фактическо
възражение, че не живее в имота. От писмения отговор на ответницата С.Н., която е майка
на А./ също става ясно, че А. обитава процесния апартамент
Безспорен бе факта, че ищецът не притежава ключ от съсобственото жилище, от
който факт се извежда извода, че същият не упражнява фактическа власт върху процесния
имот съобразно правата си.Установи се по категоричен начин, че ищецът е заявил пред
ответниците Т.М. и А.М. искането си да получи достъп до съсобствения имот чрез
предоставяне на ключ от същия и е заявил искането си по отношение на разпределя на
ползването между съсобствениците на имота чрез изпратена на 09.02.2021г нотариална
покана, получена от ответниците на 11.02.2021г. Това свое искане ищецът е отправил чрез
пълномощника си А. М., който пълномощник е бил надлежно упълномощен от ищеца да го
представлява на територията на Република България във връзка със защита на правата му,
произтичащи от откритото наследство след смъртта на И. М..
7
Безспорно се установи, че ответниците Т.М. и А.М. са отказали да предоставят на
ищеца, чрез пълномощника му, ключ от съсобствения имот,видно от отговора на
нотариалната покана и от отговора на исковата молба.
Тук е момента да се обсъди възражението на ответниците за процесуална
недопустимост на предявения срещу тях иск по чл.108 от ЗС в установителната му част.
Това възражение е неоснователно. Процесуалната допустимост на установителната искова
защита е свързана с наличието на правен интерес. Преценката за това се прави на база
изложените в исковата молба фактически твърдения. Предвид твърденията на ищеца, че
ответниците М. са отказали да му дадат ключ от съсобственото жилище следва да се
приеме, че правата му са оспорени , което е достатъчно основание, за да се направи извод за
наличие на правен интерес от търсената съдебна защита, респективно допустимост на
претенцията в установителната и част. Неоснователно е възражението на ответниците М., че
никога не са оспорвали правата на ищеца върху 1/3 идеална част от процесния имот.
Напротив, противопоставяйки се да дадат ключ на ищеца чрез неговия пълномощник, който
пълномощник напълно легитимно действа от името и за сметка на ищеца , а не в своя полза
, ответниците очевидно оспорват правата му. Това е така, тъй като последиците от
действията на пълномощника настъпват в правната сфера на упълномощителя- ищец.Съдът
не споделя довода на ответниците, че действайки от името и за сметка на представлявания,
пълномощникът се е домогвал да се възползва от личните права на ищеца. Това е едно
голословно твърдение, необезпечено доказателствено по никакъв начин. Изводи в обратния
смисъл не могат да се правят и от сезирането на Районна прокуратура с жалба за евентуално
извършени самоуправни действия, тъй като това действие на пълномощника не излиза извън
обхвата на учредения мандат. Дори и да не се възприемат горните разсъждения на съда, ако
ответниците М. действително са искали да предоставят ключ от процесния имот единствено
и само на ищеца биха могли да сторят това и в хода на съдебното дирене. В съдебно
заседание, проведено на 11.01.2022г. ищецът се яви лично. В това съдебно заседание
ответниците М. бяха поканени от ищеца, чрез пълномощника му адв.К., да дадат ключ от
съсобственото жилище, но същите отказаха. Това тяхно действие не само не резонира, а
напротив- напълно опровергава поддържаната както в отговора на нотариалната покана ,
така и в отговора на исковата молба позиция, че ключ от имота биха дали само лично на
ищеца и която позиция не би могла се квалифицира като оспорване на правата му .
Неоснователно е възражението на ответницата С.Н. за процесуална недопустимост
по отношение на нея на исковата претенция в установителната част, тъй като същата като
майка на Т. и А. не оспорва и никога не е оспорвала правото на собственост на ищеца върху
1/3 идеална част от процесния имот. По вече развитите по-горе съображения за
допустимостта на установителната претенция се изхожда от заявените в исковата молба
фактически твърдения, а досежно ответника С.Н. същите са както следва: след смъртта на
наследодателят целият съсобствен имот се владее само от ответниците, които живеят в него
, като за ответницата С.Н. липсва правно основание за това. Ето защо в установителната
част искът е процесуално допустим и по отношение на ответницата С.Н.. На така
8
инвокираните в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, ответникът С.Н. в
отговора на исковата молба противопоставя възражение, че не живее в жилището, не държи
същото, няма ключ от имота , посещава го периодично, за да го почисти и да приготви
храна на сина си.Твърди, че по същия начин подхожда и, когато в жилището се намира
дъщеря и А..Противопоставя довод, че ако се случи да влиза в имота сама , ползва ключа на
сина и или ключа на дъщеря и, иначе звъни на входната врата и онзи от тях който се намира
вътре и отваря да влезе.
След като в исковата молба изрично се навежда твърдение, че ответникът С.Н.
владение имота при липса на правно основание за това, в рамките на срока за отговор по
чл.131 от ГПК същата е следвало да направи фактическите си възражения срещу иска ,
тоест да се позове на правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, какъвто е
например е фактът, че владее имота на основание договор за заем за послужване от
23.12.2020г.Респективно в срока за отговор следвало да представи и писмените
доказателства, обезпечаващи правоизключващите и правопогасяващите възражения.
Действително в първото по делото съдебно заседание съдът допусна допълване на петитума
на исковата молба както следва: при условията на евентуалност ако се приеме за
установено, че процесният имот се държи само от ответницата С.Н. , то същата да бъде
осъдена да предаде на ищеца владението върху целия имот.Следва да се отбележи, че в
случая не се касае до въвеждане на нови факти или обстоятелства, водещи до изменение на
основанието на иска. Допълването на петитума е продиктувано единствено и само от
предприетата от ответниците с отговорите им процесуална защита чрез наведеното
възражение за недопустимост на иска. Въведеният в исковата молба петитум тримата
ответници, включително и ответникът С.Н. да предадат на ищеца владанието на 1/3
идеална част от имота на изложеното в исковата молба основание, конкретно за ответника
Н., че ползва жилището без валидно правно основание предполага провеждането от
ответника Н. на идентична защита при предявяване при условията на евентуалност петитум
за предаване от нея на ищеца на владението върху целия имот,тъй като остава непроменено
основанието на иска, а именно – осъществяване на фактическа власт върху имота, живеене в
жилището , държи вещта без правно основание. Следва са се отбележи ,че без значение е
дали се иска ревандикация на идеална част от имота или на целия имот, тъй като и в единия
и в другия случай се сочат от ищеца едни и същи факти и обстоятелства. Трайно в
съдебната практика е залегнало становището, че съсобственик може да иска ревандикация
на цялата вещ от трето за съсобствеността лице , ако това трето лице без валидно правно
основание упражнява фактическа власт върху целия съсобствен имот. В такава именно
насока б е поискано от пълномощника на ищеца, респективно бе допуснато от съда при
условията на евентуалност допълване на петитума на предявения ревандикационен иск.
В контекста на гореизложеното съдът намира, че е преклудирано възражението на
ответницата С.Н., че владее имота на правно основание – договор за заем за послужване,
респективно преклудирана е и възможността за ангажиране писмени доказателства в тази
насока. Ето защо не следва да се обсъждат възраженията на ответника С.Н., инкорпорирани
9
в молба вх.№535/11.01.2022г, съдържаща се на лист 117 от делото и приложените към тази
молба писмени доказателства - договор за заем за послужване от 23.12.2020г и решение по
чл.32, ал.1 от ЗС/ на лист 118-120/.
Тук е момента да се посочи, че с Тълкувателно решение №3/ 05.01.2022г. по тълк.д.
№3 по описа за 2020г. на ОСГК на ВКС е разрешено противоречието в съдебната практика
като е отговорено, че по иск по чл.108, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик
за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване
на владунието върху претендираната идеална част , когато ответникът е установил
фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на
ищеца.
Съгласно чл.30 от ЗС съсобственост е налице, когато правото на собственост
принадлежи общо на две или повече лица. Всеки съсобственик притежава , макар и в обем
на припадащата му се идеална част, всяко от трите правомощия, които дава вещното право
на собственост- владение, ползване и разпореждане с вещта. Правомощието владение е най-
характерният и съществен елемент от съдържанието на единното субективно право на
собственост. То е правото на собственика да упражнява чрез съответните материални
действия фактическата власт върху вещта. Упражняването му, лично или чрез трето лице, е
предпоставка за пълноценното реализиране на другите правомощия на собственика. Затова
лишаването на титуляра от правната възможност да осъществява фактическа власт върху
вещта е сериозно посегателство върху неговото право на собственост. Съсобствеността дава
право на съсобственика да упражнява фактическа власт върху цялата обща вещ, при
съобразяване на същото право на останалите съсобственици. Това означава, че
съсобственикът следва да зачита правата и на другите участници в съсобствеността и да
ограничава собствената си фактическа власт до обема на притежаваната от него идеална
част.
Ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е средство за съдебна защита на
правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно
право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице , което я владее и
държи без да има основание за това. Не може да се приеме , че това средство за защита
принадлежи изключително на изключителния собственик или на съсобственика срещу трето
за съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите , когато владението на
последния е било отнето от друг съсобственик. Тъй като правомощието на съсобственика да
владее е елемент от правото му на собственост върху идеална част, с иска по чл.108 от ЗС,
предявен срещу друг съсобственик, той може да брани същия обект- съответната идеална
част , върху която съществува и правото му на собственост.Нито един друг иск не може да
замести защитата, която дава на съсобственик срещу друг съсобственик
ревандикационният иск- предаване владение върху идеална част от недвижимия имот/
наред с признаването правото му на собственост на притежаваната идеална част/.
В контекста на така изложените разсъждения, почерпени от мотивите на
Тълувателното решение е допустима ревандикация на идеална част от съсобствен недвижим
10
имот по иск, предявен от един съсобственик срещу друг съсобственост, каквато е
първоначално заявената осъдителна претенция по чл.108 от ЗС и по която съдът дължи
произнасяне преди да разгледа , искането предявено при условие на евентуалност.
По въпроса следва ли съдът , сезиран с осъдителен иск по чл.108 от ЗС, да се
произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца е даден отговор, в т.2А на Тълкувателно решение №4 от
14.03.2016г по тълк.д.№4/2014г на ОСГК на ВКС. Искът за собственост съдържа в себе си
две искани яза правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено , че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден
ответника да му предаде владението върху имота. На тези две искания следва да се даде
отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източник на
сила на присъдено нещо на решението, поради което съдът следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца.
Ищецът установи при условията на пълно и главно доказване първата предпоставка
на иска по чл.108 от ЗС, а именно, че е собственик на 1/3 идеална част върху процесния
имот на основание наследствено правоприемство от неговия баща И. М., починал на
01.11.2020г.
Ето защо като основателен искът в установителната част следва да бъде уважен като
следва да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
1/3 идеална част от недвижимия имот, подробно индивидуализиран в обстоятелствената
част на исковата молба.
Основателен е предявения иск и в осъдителната си част, тъй като по несъмнен
начин се установи, че другите двама съсобственици- ответниците М., притежаващи общо 2/3
идеални части от процесния имот са осъществили фактическа власт върху този имот,
надхвърляща обема на собствените им права като владеят, заедно с трето за съсобствеността
лице/ ответникът С.Н./ и частта, принадлежаща на ищеца. Установи се, че ответникът С.Н.
владее собствената на ищеца 1/3 идеална част от процесния имот без каквото и да било
валидно правно основание.
Ето защо следва да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението
върху 1/ 3 идеална част от имотът – предмет на делото.
Не следва съдът да се произнася по искането на ищеца, предявено при условията на
евентуалност, поради несбъдване на предпоставките за това.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
заплатят на ищеца сумата от 1 715.94 лв. сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. М. с ЕГН ********** , А.
И. М. с ЕГН ********** и С. Т. Н. с ЕГН ********** тримата от град П., ул.“К. М.
Л.“№135, ет.5, ап.20, че И. И. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 е
собственик на 1/ 3 идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.503.585.3.1 по КККР на град П., одобрени със Заповед
№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение,
засягащо самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., п.к.4400,
ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
55155.503.585.3 с предназначение жилищна сграда със смесено предназначение, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.585 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м.,
ниво1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5, 55155.503.585.3.6, над
обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част от поземления имот, в който се намира
сградата, в която е разположен самостоятелния обект , с идентификатор 55155.503.585 по
КККР на град П., одобрени със Заповед №РД 18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение , засягащо поземления имот от 07.05.2021г. с адрес на имота
град П., , п.к.4400, ул.“Б.“№18, с площ на целия поземлен имот от 327 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/ до 10 метра/ № по предходен план 4696, квартал 367, парцел IV,при съседи: 55155.503.584,
55155.503.9583, 55155.503.9584, 55155.503.760.
ОСЪЖДА Т. И. М. с ЕГН ********** , А. И. М. с ЕГН ********** и С. Т. Н. с
ЕГН ********** тримата от град П., ул.“К. М. Л.“№135, ет.5, ап.20 ДА ПРЕДАДАТ на И.
И. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 владението върху 1/3 идеална
част от следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.585.3.1 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на
изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от
07.05.2021г. с адрес на имота град П., п.к.4400, ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект
се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.585.3 с предназначение жилищна
сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.503.585 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м., ниво1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4,
55155.503.585.3.5, 55155.503.585.3.6, над обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част
от поземления имот, в който се намира сградата, в която е разположен самостоятелния обект
, с идентификатор 55155.503.585 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД 18-
97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение , засягащо
поземления имот от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., , п.к.4400, ул.“Б.“№18, с площ на
12
целия поземлен имот от 327 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/ № по предходен план 4696,
квартал 367, парцел IV,при съседи: 55155.503.584, 55155.503.9583, 55155.503.9584,
55155.503.760.
ОСЪЖДА Т. И. М. с ЕГН ********** , А. И. М. с ЕГН ********** и С. Т. Н. с
ЕГН ********** тримата от град П., ул.“К. М. Л.“№135, ет.5, ап.20 да заплатя на И. И. М.
с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 сумата от 1 715.94лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13