№ 7910
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110108019 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу С.О., с която е
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 208.64 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ по щета № **** за вредите по лек автомобил марка марка, с рег. ****, настъпили в
резултат на ПТП на 19.10.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 15.11.2021 г., до окончателното плащане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65179/2021 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и исковото
производство и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че застрахователното обезщетение е било изплатено за нанесени
щети на застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил, като
щетите са в резултат на ПТП, настъпило на 19.10.2020 г. в гр. София, възникнало поради
отчупване при движение на автомобила на парче асфалт от пътната настилка – част от
общинската пътна мрежа – собственост на С.О., която има задължение да осигури
непрекъснато, безопасно и удобно движение и да поддържа общинските пътища.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника С.О., с
който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ към датата на събитието поради
липса на доказателства за извършването на оглед и заснемане на МПС, които са условия за
влизане на застрахователната полица в сила, както и поради липса на доказателства за
извършено плащане на застрахователната премия. Изтъква, че липсват доказателства
твърдените щети да представляват покрит риск. Счита за недоказани времето, мястото и
механизмът на ПТП, като изтъква, че Протоколът за ПТП и Уведомлението за настъпило
застрахователно събитие нямат материална доказателствена сила. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и щетите. Релевира възражение за съпричиняване
на вредите от водача на автомобила поради движение с несъобразена скорост. Моли за
отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение.
1
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65179/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено възражение срещу
Заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената Заповед по
чл. 410 ГПК.
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу С.О. в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в
исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от парче
асфалт върху пътната настилка на общински път, дължащо се на противоправно бездействие
на служители на ответника във връзка с поддържането на общинските пътища.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина и да
докаже наличието на други обстоятелства, изключващи отговорността му, както и да докаже
възражението си за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил.
В случая от писменото доказателство на л. 7 се установява наличието към процесната
дата на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
процесното МПС по имуществена застраховка „Каско“ с покритие „Клауза 1“.
Възражението на ответника за липса на застрахователно правоотношение поради липса на
доказателства за заплащане на застрахователната премия е неоснователно, тъй като в
застрахователната полица изрично е отбелязано еднократното й плащане в брой при
сключване на договора, поради което в тази част тя има значението на разписка за платената
сума. Неоснователно е и възражението, че договорът не е влязъл в сила поради липса на
доказателства за извършването на оглед и заснемане на МПС, като в тази връзка съдът се
позовава на Решение № 147/06.02.2017 г. по т. д. № 2481/2015 г. на ВКС, II ТО, и Решение
№ 30/28.04.2017 г. по т. д. № 2334/2015 г. на ВКС, II ТО, съгласно които неизпълнението на
предвидено в застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за оглед и
заснемане само по себе си не се отразява на влизането в сила на застрахователния договор
по имуществена застраховка „Каско“, щом цялата дължима премия или първата вноска от
нея при разсрочено плащане са надлежно престирани и приети от застрахователя, какъвто
именно е настоящият случай. Като неоснователно съдът преценява и възражението в
отговора за недоказаност твърдените щети да представляват покрит риск. Макар по делото
действително да не са представени от ищеца приложимите към застрахователното
2
правоотношение общи условия, съдът намира, че предвид естеството на процесното събитие
– ПТП, настъпило поради наличен дефект на пътната настилка, се налага еднозначен извод,
че то представлява покрит риск дори при една базова застраховка „Каско на МПС“, каквато
несъмнено е сключена в случая, защото това следва от същността на самата застраховка.
При съвкупната преценка на Протокола за ПТП на л. 9 /гръб/ и показанията на свид.
Станчов се изясняват датата, мястото и механизма на настъпване на процесното
застрахователно събитие. Установява се, че на 19.10.2020 г., в гр. София, процесният лек
автомобил при движение по ул. „Босилеградска“ е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, при което част от настилката ударила
автомобила и по него са настъпили имуществени вреди. Така установеният механизъм се
потвърждава по експертен път и от заключението на САТЕ. Следователно процесното ПТП
е настъпило в резултат от попадането на лекия автомобил в необезопасена и необозначена
дупка на пътя, довело до удар на парче асфалт в него.
Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от писмените
доказателства по делото и показанията на свид. Станчов – установява се, че при процесното
ПТП парчето асфалт е направило отвор в кората отдолу под шофьорската седалка, поради
което изтекла течност, като конкретните вреди са установени в Описа-заключение на
застрахователя.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и установените от застрахователя вреди съдът прави,
преценявайки съвкупно показанията на свид. Станчов, Протокола за ПТП и заключението на
САТЕ, съгласно което вредите по автомобила от техническа гледна точка са вследствие
реализираното на 19.10.2020 г. ПТП, като конкретно по отношение на маркуч ад блу вещото
лице изрично посочва, че макар то да се намира в задната част на превозното средство, при
увреждане на пода на купето е възможно същият да бъде увреден.
С Определение № 11717/10.05.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ул. „Босилеград“ в гр. София представлява част от общинската пътна мрежа.
От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на
настъпване на застрахователното събитие е имало необезопасена и необозначена дупки, се
налага изводът, че С.О. не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 и чл. 167, ал. 1
ЗДвП задължения по ремонт и поддържане на общинските пътища и сигнализиране за
наличието на опасност на пътя. Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната
настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик, и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради
което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – С.О., за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно.
От писмените доказателства по делото се изяснява, че във връзка с процесното
застрахователно събитие при ищеца е заведена щета № ****. С Определение №
11717/10.05.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че във връзка с процесното събитие ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 2 208.64 лв.
Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по средни
пазарни цени в страната към деня на увреждането. В случая съгласно заключението на
САТЕ размерът на вредите по средни пазарни цени възлиза на 2 408.64 лв., т.е. надвишава
платеното от ищеца застрахователно обезщетение.
3
Установява се от писмените доказателства, че ищцовото дружество е изпратило
регресна покана до ответника за исковата сума, но ответникът на 02.02.2021 г. е отказал
плащане по регресната претенция на ищеца.
В контекста на изложеното съдът счита, че за увреденото лице /собственикът на
застрахованото МПС/ е възникнало срещу ответника С.О. вземане по чл. 49 ЗЗД, като
застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на 11.12.2020 г. е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди, и за него е възникнало регресно право
срещу възложителя за сумата от 2 208.64 лв., представляваща платеното застрахователно
обезщетение.
Недоказано е твърдението на ответника за поведение на водача на застрахования
автомобил, което да е противоправно /нарушаващо изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП/ и да е
допринесло за настъпване на процесното ПТП и щетите по автомобила. Нещо повече – от
показанията на свид. Станчов се изяснява, че той се е движил в процесния участък със
скорост от порядъка на 20-30 км./ч., именно съобразявайки наличието на дупки и паркирали
коли. Ето защо следва да се приеме, че единствената причина за процесното ПТП е
наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътя, поради което не е налице
основание за редуциране на дължимото от ответника обезщетение.
Предвид всичко изложено предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като
ответникът дължи върху главницата и законната лихва, считано от 15.11.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за производството възниква за ищеца.
Сторените от него разноски за исковото производство са в общ размер на 484.20 лв., както
следва: 44.20 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за експертиза, 40 лв. – депозит за
свидетел, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното производство – в
общ размер 94.20 лв., от които: 44.20 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, че С.О., ЕИК
****, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес,
сумата от 2 208.64 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № **** за вредите по лек
автомобил марка марка, с рег. ****, настъпили в резултат на ПТП на 19.10.2020 г. в гр.
София, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.11.2021 г., до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65179/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ****, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
484.20 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 94.20 лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5