Р Е Ш Е Н И Е
№ _68___/14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Галя Кирилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 170 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
„Алианц банк България“ АД е предявил против „Меф Лоджистик“ ООД и А.Х.М. обективно съединени искове
по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД общо за сумата от 42 916. 63 лв.
В исковата молба се твърди че между „Алианц банк
България“ АД и „Меф Лоджистик“ ООД е сключен Рамков договор за предоставяне на
кредитен лимит за отпускане на кредити № 43348 от 08.01.2015 г., по който като
поръчител се е задължила и А.Х.М.. По силата на договора банката отпуснала на
кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на 261 000 лв., който
ответникът усвоил. Поради неизпълнение на уговорените в договора задължение, а
именно по чл. 20, б. „п“ - за срока на договора да сключва съответно подновява
застраховка „Пълно Каско“ в ЗАД „Алианц България“ за своя сметка и в полза на банката на предоставеното имущество за
обезпечение по сделката, по чл. 20, б. „р“ – за срока на договора да сключва
застраховка „Живот“ или „Злополука“ в ЗАД „Алианц България“ на представляващия
дружеството, по чл. 20, б. „в“ - да реализира 90% от банковите обороти през откритите в банката
разплащателни сметки на дружеството кредитополучател, по чл. 20, б. „с“ - да осигурява
ежемесечно превод на работните заплати на своите служите по картови сметки в банката
и по чл. 20, б. „н“ – за срока на договора без предварително писмено съгласие
на банката да не получава или кандидатства за каквато и да е било кредити или
каквато и да е друга форма на финансово
подпомагане от други банки, финансови институции, лизингови дружества или трети
лица, на основание чл. 33, б. „ж“ от договора е обявила кредита за предсрочно
изискуем, за което уведомила представляващия дружеството с нотариална покана,
връчена на 21.03.2018 г. Със Заявление от 24.04.2018 г. „Алианц банк България“
АД е поискал от РС Хасково издаване на
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК за сумата от 42 392. 88 лв., представляваща главница, както и
523. 75 лв. – наказателна лихва за просрочената главница за периода от
22.03.2018 г. до 23.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, което е уважено
изцяло по ч. гр. д. № 1003/2018 г. по описа на РС Хасково. Срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е
възразил спрямо издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което на основание чл. 415 ГПК ищецът „Алианц
банк България“ АД иска да бъде
признато за установено по отношение на ответниците „Меф Лоджистик“ ООД и А.Х.М., че дължат на банката присъдените
със заповедта за незабавно изпълнение суми.
Ответникът „Меф Лоджистик“ ООД чрез пълномощника си оспорва предявените искове.
Ответницата А.Х.М. не взима становище по предявените искове
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
„Алианц банк България“ АД е предявил против „Меф Лоджистик“ ООД и А.Х.М. при условията на субективно и обективно кумулативно
съединяване иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
79 ЗЗД за сумата от 42 392. 88 лв. – главница по Рамков договор за предоставяне на
кредитен лимит за отпускане на кредити № 43348 от 08.01.2015 г., както и иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 523. 75 лв. –
наказателна лихва за просрочената главница за периода от 22.03.2018 г. до
23.04.2018 г.
По делото не е спорно, че между
„Алианц банк България“ АД, от една страна, и „Меф Лоджистик“ ООД като
кредитополучател, от друга, е сключен Рамков договор за предоставяне на
кредитен лимит за отпускане на кредити № 43348 от 08.01.2015 г., по силата на който банката е
предоставила на „Меф Лоджистик“ ООД заем в размер на 241 000 лв. със срок за погасяване 15.12.2019
г.
С Договор за поръчителство
от 08.01.2015 г. А.Х.М. се е задължила да
отговаря пред „Алианц банк България“ АД за задълженията на „Меф Лоджистик“ ООД
по сключения между „Алианц банк България“ АД и „Меф Лоджистик“ ООД договор за
банков кредит.
В чл. 20 от договора са уредени задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит, при неизпълнението на което и да е от
тях банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 33.
С Нотариална покана рег. № 676/ 21.03.2018 г. на
Нотариус № 078 – Н.Т. от „Алианц банк България“ АД до кредитополучателя „Меф
Лоджистик“ ООД банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради
неизпълнение на задълженията по чл. 20, б. „п“ - за срока на договора да
сключва съответно подновява застраховка „Пълно Каско“ в ЗАД „Алианц България“ за своя сметка и в полза на банката на предоставеното
имущество за обезпечение по сделката, по чл. 20, б. „р“ – за срока на договора
да сключва застраховка „Живот“ или „Злополука“ в ЗАД „Алианц България“ на
представляващия дружеството, по чл. 20, б. „в“ - да реализира 90% от банковите обороти през откритите в банката
разплащателни сметки на дружеството кредитополучател, по чл. 20, б. „с“ - да
осигурява ежемесечно превод на работните заплати на своите служите по картови
сметки в банката и по чл. 20, б. „н“ – за срока на договора без предварително
писмено съгласие на банката да не получава или кандидатства за каквато и да е
било кредити или каквато и да е друга
форма на финансово подпомагане от други банки, финансови институции, лизингови
дружества или трети лица.
Следователно в тежест на
ищеца да установи сбъдването на цитираните в нотариалната покана предпоставки
по чл. 20 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Първото основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е нарушение на чл. 20, б. „п“, който урежда задължението на
кредитополучателя за срока на договора да сключва съответно подновява застраховка
„Пълно Каско“ в ЗАД „Алианц България“ за своя сметка
и в полза на банката на предоставеното като обезпечение имущество. Според чл.
29 от договора за кредит кредитополучателят „Меф Лоджистик“ ООД се задължил да
учреди в полза на банката първи по ред особен залог върху 20 на брой точно
описани пътни превозни средства, като с Анекс № 10 към договора за кредит
кредитополучателят се задължил да учреди залог върху още 9 бр. надлежно описани
пътни превозни средства. С оглед заявената в исковата молба времева рамка на
неизпълнението кредитополучателят ще бъде неизправна страна, ако към м. ноември
2017 г. не е застраховал със застраховка
„Пълно Каско“ в ЗАД „Алианц България“ посочените ППС и
по този начин не е осигурил непрекъснато застрахователно покритие върху
предоставеното като обезпечение имущество. От приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза е видно, че по отношение на предоставените от
кредитополучателя като обезпечение ППС – товарни автомобили ремаркета, за нито
едно от тях към 30.11.2017 г. не е налице действаща застраховка „Пълно Каско“. Видно
от заключението застрахователните договори са сключени при условията на
разсрочено плащане на застрахователната премия, като по голямата част от тях са
прекратени предсрочно поради неплащане на някоя от вноските, а само 4 поради
изтичане на срока, но по отношение на нито един от тях няма действаща
застрахователна полица към 30.11.2017 г. съгласно Приложение № 1 – колона 12 и
13 от Таблица за сключени застраховки от ЗАД „Алианц България“ – „Пълно Каско“
на МПС, собственост на „Меф Лоджистик“ ООД. От изложеното се налага извод, че
кредитополучателят „Меф Лоджистик“ ООД виновно е нарушил задължението си по чл.
20, б. „п“ от договора за кредит във всеки един момент от действието му осигури
застрахователно покритие на предоставените като обезпечение ППС.
Второто основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е нарушение на чл. 20, б. „р“, който вменява в задължение на
кредитополучателя за срока на договора да сключва застраховка „Живот“ или
„Злополука“ в ЗАД „Алианц България“ на представляващия дружеството. Видно от
електронната партида на „Меф Лоджистик“ ООД в търговския регистър, считано от
10.10.2016 г. за единствен управител на ответното дружество е вписан А.О..
Следователно от датата, на която е вписан като управител, за ответното дружество
е възникнало задължение да сключи по отношение на него в ЗАД „Алианц България“ застраховка „Живот“ или „Злополука“. Ответникът не
ангажира доказателства, че е изпълнил посоченото задължение, с което е станал
неизправна страна по договора. Налице са данни в заключението на вещото лице,
че със Застрахователна полица № ********** / 14.04.2016 г. такава застраховка е
сключена по отношение на заличения с вписване №
20161010150616 по партидата
на дружеството управител А.Х.М.,
но това не изключва задължението на дружеството според уговореното в договора
да сключи застраховка „живот“ или „Злополука“ и по отношение на действащия
управител, още повече, че сключената застраховка е останала неподдържана.
Следващото основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е нарушение по чл. 20, б. „в“,
което задължава кредитополучателя да реализира 90% от банковите обороти през откритите в банката
разплащателни сметки на дружеството кредитополучател, изпълнението на което
задължение се отчита на шестмесечие. В тази връзка след анализиране на
оборотната ведомост на ответното дружество и извлечение от сметка 503 вещото
лице дава заключение, че за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. „Меф
Лоджистик“ ООД е реализирало 44 % от банковите си обороти през откритата в
„Алианц банк България“ АД разплащателна сметка, с което същото е нарушило
задължението си по чл. 20, б. „в“ да реализира не по – малко от 90 % от
банковите си обороти в откритите в банката разплащателни сметки.
Четвъртото основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е нарушение по чл. 20, б. „с“,
което вменява в задължение на кредитополучателя да осигурява ежемесечно превод
на работните заплати на своите служите по картови сметки в банката. Видно от
заключението на вещото лице е, че към 30.06.2017 г. персонала на „Меф
Лоджистик“ ООД включва 36 служители, от които само на 18 заплатите са
превеждани картовите им сметки в банката, с което кредитополучателят е нарушил
задължението си по чл. 20, б. „с“ от договора.
Последното нарушение на договора, дало основание на
банката да направи кредита предсрочно изискуем, е на чл. 20, б. „н“, което
урежда забрана на кредитополучателя за срока на договора без предварително
писмено съгласие на банката да не получава или кандидатства за каквато и да е
било кредити или каквато и да е друга
форма на финансово подпомагане от други банки, финансови институции, лизингови
дружества или трети лица. Съдът намира цитираната клауза за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречието й със закона, а именно чл.
19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, гарантиращ свободната
стопанска инициатива, тъй като със забраната за получаване на кредити от други
кредитни институции без съгласието на банката – кредитодател се ограничава
прокламираното от Конституцията право на свободно развиване на стопанска
дейност.
Независимо от недействителността на цитираната клауза
всяко едно от посочените по – горе нарушения – по чл. 20, б. „в“, „п“, „р“ и
„с“, представлява самостоятелно основание за обявяване на кредита в предсрочно
изискуем съгласно чл. 33 от договора. Съгласно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, за да обяви кредита за предсрочно
изискуем, банката следва да уведоми за това длъжника. По настоящето дело е спорен
именно въпросът дали банката е уведомила кредитополучателя за намерението си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка по делото е представена
Нотариална покана рег. № 676 от 21.03.2018 г. до кредитополучателя „Меф Лоджистик“ ООД и поръчителя А.Х.М. за това, че
поради неизпълнение на задълженията по чл. 20, б. „в“,
„н“, „п“, „р“ и „с“ от Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит за
отпускане на кредити № 43348 от 08.01.2015 г. банката обявява кредита за
предсрочно изискуем. Видно от приложената Разписка № 47А/ 2018 г. поканата е
връчена лично на А.Х.М. на 23.03.2018 г.,
а на кредитополучателя „Меф Лоджистик“ ООД – на 21.03.2018 г. при условията на
удостоверен по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК отказ за получаване. По силата на чл.
540 ГПК връчването и удостоверяването на връчването следва да се извърши
съобразно предвидените в общата част на ГПК правила за това, а именно чл. 43 и
чл. 44 ГПК. Разписката за връчване на книжата по чл. 44, ал. 1 ГПК представлява
официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК, който задължава съда да приеме, че
удостовереното в него – връчването на книжата, реално се е случило. В случая
отказът на представляващия ответното дружество - А.О., да получи нотариалната
покана е обективиран в съставената от връчителя – помощник – нотариус Х.З., за
целта разписка, като ответникът не ангажира доказателства да опровергае нейната
материална доказателствена сила. Напротив. От показанията на св. Х.М. по
категоричен начин се установи както опита на помощник – нотариуса да връчи
нотариалната покана, така и отказа на управителя А.О. да я получи. Отделно от
това св. М. недвусмислено заяви, че управителят А.О. разбира и говори български
език, поради което същият е разбрал за повода за срещата в офиса на банката в
гр. Хасково и за съдържанието на поканата, което обяснява и защо е отказал да я
получи. Предвид изложеното съдът намира, че кредитополучателят „Меф Лоджистик“
ООД е надлежно уведомен за желанието на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем, за което са налице уговорените в договора предпоставки.
По настоящето дело не е спорно, че след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем непогасената главница е в размер на 42 392.
88 лв., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №
1003/ 2018 г. на РС – Хасково, което обосновава извод за основателност на
предявения иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за претендираната главница. Предявеният
иск следва да се уважи и по отношение на поръчителя А.Х.М., която по силата на
чл. 141, ал. 1 ЗЗД е солидарно отговорна с кредитополучателя, спрямо когото
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено в рамките
на 6 – месечния срок от деня, в който кредитът е станал предсрочно изискуем
(чл. 147, ал. 1 ЗЗД).
Обстоятелството, че по образуваното
изпълнително дело № 20189290401067 на ЧСИ № 929 – Н.К. предсрочно изискуемата
главницата от 42 393. 88 лв. е събрана, е без правно значение за
основателността на иска, тъй като съгласно т. 5г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по чл. 422 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Предявеният иск по чл. 415 ГПК вр.
чл. 92 ЗЗД за сумата от 523. 75 лв., представляваща наказателна лихва за
просрочената главница за периода от 22.03.2018 г. до 23.04.2018 г., съдът счита
за неоснователен.
Банката претендира наказателна лихва,
имаща характер на неустойка, върху
предсрочно изискуемата главница на основание чл. 13, ал. 2 от договора, според
която при забава от страна на кредитополучателя при изплащане на главница на
възникнало кредитно задължение банката начислява и събира в допълнение на
действащата към съответния момент годишна лихва и наказателна надбавка в размер
на 10 пункта годишно над нея върху просрочената главница до окончателното й
издължаване. Съгласно ТР № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в
такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. В тази връзка следва да се има предвид, че договорът за кредит по
съществото си представлява договор за продължително изпълнение, а обявяването на кредита за
предсрочно изискуем има характера на разваляне на договора с действие занапред.
От изложеното следва, че банката има право на наказателни лихви (неустойка)
върху просрочената главница само от датата на просрочието до датата, на която
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. След тази дата банката няма право на
наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница, а само на лихва за
забава по чл. 86 ЗЗД. Предвид изложеното предявеният иск за наказателна лихва
за периода от 22.03.2018 г., следваща датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, до 23.04.2018 г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, следва да се отхвърли като
неоснователен.
С исковата
молба е предявен иск по чл. 415 ГПК и за направените в заповедното производство
разноски за ДТ в размер на 858. 33 лв. и 260 лв. за адвокатско възнаграждение,
който следва да се остави без разглеждане, а производството по отношение на
него да се прекрати поради недопустимост, тъй като съгласно т. 10 в от ТР № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г.,
ОСГТК разноските в заповедното производство разноски не могат да бъдат предмет
на иск по чл. 415 ГПК.
При това положение следва да се ревизират направените в заповедното
производство разноски, като съобразно установения размер на дължимите вземания
ответниците „Меф
Лоджистик“ ООД и
А.Х.М. следва да заплатят на „Алианц банк България“ АД сумата
от 1104. 68 лв. Като се има предвид, че направените в заповедното производство
разноски са събрани (макар и незаконосъобразно – вж. разясненията по т. 12 от ТР
№ 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК) по образуваното въз
основа на издадената заповед за незабавно изпълнение изпълнително производство,
по отношение на тях не следва да се постанови осъдителен диспозитив, а само
установителен.
С оглед изхода на спора ответниците „Меф Лоджистик“ ООД и А.Х.М. дължат на ищеца направените по делото разноски за ДТ, вещо лице и адвокатско
възнаграждение в размер на 2365. 01 лв. съобразно размера на уважения иск, а от
своя страна ответникът „Меф Лоджистик“ ООД има право на разноски в размер на 140. 93 лв.
съобразно отхвърлената част на иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Меф
Лоджистик“ ООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Недялка
Симеонова“ № 3А и А.Х.М. с ЕГН ********** ***,
че дължат солидарно на „Алианц банк България“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Мария Луиза“ № 79 сумата
от 42 392. 88 лв. -
главница по Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит за
отпускане на кредити № 43348 от 08.01.2015 г., за която е издадена Заповед № 440
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 30.04.2018 г. по
ч. гр. д. № 1003/ 2018 г. на РС Хасково, ведно със законната лихва
върху главницата от 25.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Алианц банк
България“ АД против „Меф Лоджистик“ ООД и А.Х.М. иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 523. 75 лв. - наказателна лихва за
просрочената главница за периода от 22.03.2018 г. до 23.04.2018 г. по Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит за
отпускане на кредити № 43348 от 08.01.2015 г., за която е издадена Заповед № 440
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 30.04.2018 г. по
ч. гр. д. № 1003/ 2018 г. на РС Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Алианц банк България“ АД против „Меф Лоджистик“ ООД и А.Х.М. иск с правно
основание чл. 415 ГПК за направените по ч. гр. д. № 1003/ 2018 г. на РС Хасково
разноски за ДТ в размер на 858. 33 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
260 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Меф Лоджистик“ ООД и А.Х.М., че дължат на „Алианц банк България“ АД разноски по ч. гр. д. № 1003/ 2018 г. на РС Хасково в размер на 1104. 68 лв.
ОСЪЖДА „Меф
Лоджистик“ ООД и А.Х.М. да заплатят на „Алианц банк
България“ АД разноски по делото в размер на 2365. 01 лв.
ОСЪЖДА „Алианц банк България“ АД да заплати на „Меф Лоджистик“ ООД разноски по делото в размер на 140. 93 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: