Разпореждане по дело №194/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. А. „. К. и В. Д.”, Г.С. против „.-Р. И., Г.К..

Твърди се в същата, че между страните по делото било налице наемно правоотношение, по силата на което ответникът в качеството му на наемател ползвал недвижим имот - публична държавна собственост, находящ се във В.к. - град К., ул. Р. №*, представляващ функционално свързани помещения № 1 с площ 246.00 кв.м., № 21 с площ 27.09 кв.м., № 23 с площ 11.00 кв.м., № 24 с площ 8.17 кв.м., № 25 и № 28 с площ 8.16 кв.м., № 26, № 27, №29 и № 30 с площ 6.40 кв.м., с обща площ 306.82 кв.м., срещу уговорената в т.3.1. от договора месечна наемна цена в размер на 2 000 лева, а считано от 01.01.2008г. съгласно анекс № 1/29.01.2008г. към договора - в размер на 2 250 лева без включен ДДС. Твърди се, че ответникът изпаднал в забава при плащането на дължимите месечни вноски по наемното правоотношение за периода 01.09.2009г. до 03.08.2010г.; въпреки, че бил предизвес‗ен с писмо с изх.№1085/26.07.2010г. за прекратяване на договора, не освободил имота, и не заплатил обезщетение за ползването му след прекратяване на договора, в размер на утроена месечна наемна цена за периода 04.08.2010г. до 09.08.2010г.

Претендира се да бъде осъден ответника да заплати неизплатени месечни наемни вноски за имота, за период, посочен в петитума на ИМ, ведно с неустойка, общо в размер на 31 529,10лв., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В депозирания по реда на чл.367, ал.2 от ГПК отговор се сочи, че предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че процесният договор за наем между страните е нищожен, като се излагат съображения в тази насока – договорът бил сключен от лице без представителна власт за наемодател; алтернативно се твърди, че е нищожна отделна негова част, а именно – клаузата на чл.6.4, която според ответника била сключена в противоречие с добрите нрави, поради което се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

В допълнителна искова молба ищецът И. А. „. К. и В. Д.”, Г.С. поддържа исковите претенции. Сочи, че макар процесният договор за наем да бил сключен за Агенцията от лице без представителна власт, то той бил потвърден впоследствие от компетентен орган чрез Анекс от 30.07.2008г., и действията му по този начин били валидирани. При условията на евентуалност моли съда да уважи исковите претенции на основание чл.59 от ЗЗД.

Постъпил по делото е и допълнителен отговор, с който ответникът счита за недопустимо изменение на иска по чл.59 от ЗЗД; алтернативно прави искане ако съдът счете, че процесният договор не е нищожен, то да прогласи неговата недействителност.

При така разменените между страните книжа – искови молби и отговори, съдът счита, че е сезиран с предявени от И. А. „. К. и В. Д.”, Г.С., против „.-Р. И., Г.К., обективно съединени искове с правно основание чл. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Възражението на ответника за нищожност на процесния наемен договор или на отделна негова клауза не е извършено при условията на предявяване на инцидентен иск – липсва петитум за това, както и не са изпълнени изискванията на закона за предявяване на иск /чл.127-128 от ГПК/, поради което и съдът намира, че следва да се произнесе по същото единствено, обсъждайки го като възражение по съществото на спора.

Във връзка с направеното в допълнителната искова молба искане на ищеца да разреши спорното право, подвеждайки го под нормата на чл.59 от ЗЗД, съдът намира същото за недопустимо, доколкото по този начин ищецът не предявява нов петитум, различен от посочения в исковата молба. Единственото спорно право, което се иска да бъде разрешено от съда е заявеното в петитума на първата искова молба, а именно - да бъде осъден ответника да заплати неизплатени месечни наемни вноски за имота, за период, посочен в същата, ведно с неустойка за времето от 04.08.2010г. до 09.08.2010г., общо в размер на 31 529,10лв., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

І. От фактическа страната съдът съобрази следното:

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ИА „. К. и в.п.д." е правоприемник на ИА „. К. и и.".

Между ИА „. К. и и." и „. - Р. И. е бил сключен договор за наем № 4/01.11.2007г., с предмет временното и възмездно ползване на недвижим имот - публична държавна собственост, находящ се във В.к. - Г.К., ул. Р. №*, представляващ функционално свързани помещения № 1 с площ 246 кв.м., № 21 с площ 27,09 кв.м., № 23 с площ 11 кв.м., № 24 с площ 8.17 кв.м., № 25 и № 28 с площ 8.16 кв м., № 26, № 27, № 29, № 30 с площ 6.40 кв.м., с обща площ 306.82 кв.м., срещу договорената в т.3.1 от договора месечна наемна цена в размер на 2 000 лева без включен ДДС, а считано от 01.01.2008г., съгласно Анекс № 1/29.01.2008г. към договора - в размер на 2 250 лева без включÕн ДДС. В т.6.4 от договора страните са се споразумели в случай, че наемателят продължи да държи имота след прекратяване на договора, и след изтичане на срока по т.6.2 /в едноседмичен срок/, той дължи обезщетение в размер на утроената месечна наемна цена за времето до предаването му на наемателя.

За наемодател договорът е бил подписан от мл.експерт Н.Р., а за наемател – от упълномощено лице –И. Д. Щ..

Приети по делото са доказателства, видно от които е налице редовно упълномощаване от страна на Изпълнителния директор на И. А. „. К. и и.” С. С. на мл.експерт във ВК К. Н. И. Р. да организира и провежда процедури за отдаване под наем на недвижими имоти /Заповед №486/29.12.2006г. на Изпълнителния директор на ИА „. К. и и.”/.

Безспорно по делото е също, че И. Д. Щ. е бил редовно упълномощен от ответника - едноличния търговец „. - Р. И. да извършва действия, свързани с дейността на търговеца /търговско пълномощие по чл.26 от ТЗ/, както и че упълномощаването не е оттеглено, за което процесуалният представител на ответника направи в съдебно заседание на 01.03.2011г. изрично признание от името на доверителката си.

Установява се по делото, че на 26.07.2010г. ищецът е отправил до ответника предизвестие за прекратяването на договор за наем № 4/01.11.2007г. поради забава от страна на наемателя на плащанията на наемната цена, както и поради забава на плащанията за текущи разходи, свързани с ползването на имота, за повече от 30 дни. Наемателят е уведомен да освободи имота, както и за дължимата неустойка по т.6.4 от договора, в случай, че това не бъде сторено. Безспорно се установи, че съобщението е получено от търговеца – чрез признаването на този факт от ответника, по реда на чл.176 от ГПК /л.94 от делото/. Установява се от приетия по делото приемо-предавателен протокол от 17.02.2011г. /л.114 от делото/, че имотът е предаден от търговския пълномощник на ответника И. Щ. на същата дата на комисия в състав, определена от ищеца.

Във връзка с твърдените от ищеца отрицателни факти, а именно, че ответникът не е заплащал дължимата месечна наемна цена за периода 01.09.2009г. до 03.08.2010г., с доклада си по делото съдът постави в тежест на ответника представянето на доказателства в този смисъл. В съдебно заседание от 25.01.2011г. пълномощникът на ответника излага, че няма да сочи такива доказателства. Впрочем, и до приключването на делото доказателства за заплатен за процесния период наем от страна на наемателя не са представени.

ІІ. При така установените правнорелевантни факти, от правна страна съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.

1. На първо място, не е налице нищожност на процесния договор за наем № 4/01.11.2007г., с предмет временното и възмездно ползване на недвижим имот - публична държавна собственост, находящ се във В.к. - Г.К., ул.Р. №*, сключен между страните, доколкото няма данни по делото той да е бил сключен от лица, без представителна власт и които не са били упълномощени за това. Както бе изложено по-горе, налице са по делото доказателства, че и за наемодател, и за наемател, лицата, подписали договора са били упълномощени за сключването на сделката. Дори да се приеме, че не е налице надлежно упълномощаване от страна на Изпълнителния директор на И. А. „. К. и и.” С. С.ов на мл.експерта във ВК К. Н. И. Р. да сключи процесния договор за наем, то с подписването на последващ Анекс към него №4/01.11.2007г. /л.20 от делото/ от С. С., е налице хипотезата на чл.42, ал.2 от ЗЗД - изпълнителният директор на Агенцията е потвърдил извършените до момента от Н. Р. действия по наемното правоотношение.

Налице е договорно отношение между страните по делото за отдаването под наем на ответника на недвижим имот, публична държавна собственост, находящ се във ВК - К., Г.К., ул.”Р.” *, прекратено с отправеното на 26.07.2010г. и получено от ответника на 27.07.2010г. предизвестие. Т.е., договорът се счита за прекратен след изтичането на едноседмичния срок, уговорен в т.6.2 в същия, а именно – от 04.08.2010г.

Предвид на това, че ответникът не доказа да е заплатил наемната цена по договора за претендирания период 01.09.2009г. до 03.08.2010г., то този иск се явява основателен и доказан в пълния му предявен размер 29 961,30лв.

2. Що се касае до възражението за нищожност на клаузата за неустойка като сключена в противоречие с добрите нрави, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД, неустойката е съглашение между страните /без значение са думите, с които договарящите се я обозначават – в процесния договор тя е наречена обезщетение/, което обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Страните са тези, които уговарят кое главно задължение се обезпечава с неустойка, както и формата на неизпълнение, която прави задължението за неустойка изискуемо. Съдът не може да пререшава въпроса за размера и дължимостта на неустойката.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Следва от този текст, че като основание, което води до нищожност на сделката, нашето гражданско право въздига съобразяването с правилата на гражданския морал, част от които са добрите нрави, в задължително изискване за действителността на сделката.

Навеждат се с възражението на ответника доводи, че клаузата за неустойка е уговорена в противоречие с добрите нрави, поради това, че договореното обезщетение значително надхвърля предвидените му функции и не обезщетява реални вреди на ищеца, а по-скоро води до неговото обогатяване. Съдът намира тези аргументи за несъстоятелни. По силата на разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Посочената разпоредба закрепва нормативно принципа за свободата на договаряне. Впрочем, и в практиката си ВКС приема, че няма пречка страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД /Решение № 1095 от 23.12.1999 г. на ВКС по Г. д. № 611/99 г., II г. о./.

По отношение на претенцията за неустойка, съдът намира същата за основателна и доказана в пълния й размер. Това е така, тъй като по силата на сключения между страните договор, в случай, че наемателят продължи да държи имота след прекратяването му, и след изтичане на срока по т.6.2 /в едноседмичен срок/, той дължи обезщетение в размер на утроената месечна наемна цена за времето до предаването му на наемателя. За посочения в исковата молба период, за който се търси неустойката в размер на 1 567,80лв. – 04.08.2010г. до 09.08.2010г. наемният договор е бил прекратен, срокът по т.6.2 от същия е бил изтекъл, а имотът не е бил предаден на наемодателя, ерго, претенцията е доказана и следва да се уважи.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за деловодни разноски, такива се следват в полза на ищеца в размер на 1 080, 58лв. /по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, които следва да се възложат в тежест на ответника; следва ответникът „. - Р. И. да бъде осъден да заплати по сметка на КОС ДТ върху уважените искове в размер на 1 261,16лв.

Водим от изложеното,Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „.-Р. И. със седалище Г.К., и адрес на управление Б. ”Б. *, вх.*, ап.*, ЕИК *, да заплати на И. А. „. К. и В. Д.”, Г.С., суматав размер на 29 961, 30лв., представляваща дължима наемна ценаза периода от 01.09.2009г. до 03.08.2010г. поДоговор за наем № 4/01.11.2007г., сключен между И. А. „. К. и В. Д.”, Г.С. и „.-Р. И., Г.К.; сумата в размер на 1 567,80лв., представляваща неустойка по т.6.4от Договор за наем № 4/01.11.2007г., за задържане на имота след прекратяването му, за периода от 04.08.2010г. до 09.08.2010г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 16.08.2010г. до окончателното им изплащане; както и деловодни разноски в размер на 1 080,58лв.

ОСЪЖДА „.-Р. И. със седалище Г.К., и адрес на управление Б. ”Б. *, вх.*, ап.*, ЕИК *, да заплати по сметка КОС държавна такса в размер на 1 261,16лв

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: