Определение по дело №414/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 ноември 2019 г.
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20192000500414
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

№ 621                                      29.11.2019 год.                                   гр.Бургас

           

Бургаският апелативен съд,                                           гражданско отделение,

в закрито заседание,                                      на двадесет и девети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав : 

                                                                                  

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Манкова       

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:Събина Христова

                                                                                             Калина Пенева

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

ч.гр.дело № 414 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.396 и от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от „Българо-американска кредитна банка“АД /“БАКБ“АД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 2, ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори - В. С. С. и И. П. Г., чрез процесуален представител юрисконсулт Д., срещу определение № 1765/24.09.2019 год. по ч.гр.д. №1436/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на Е. И. К., ***** гражданка, родена на **.**.**** г., в Р. *., гр. *., с адрес: Р. *. , гр. *., ул. „* ***, вх. *, ап. ***, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ **, ет. *, адв. С. П. срещу “АКЛАДИ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Черноморец, Община Созопол, Бургаска област, с.о. Червенка, ул. „Морска“ 2, както следва: 1. Частичен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 30 000 лева от общо дължимата от 45 000 лева, която сума представлява увеличената стойност на самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., в резултат на извършените от ищцата в периода от октомври 2008г. до януари 2015г. подобрения и полезни разноски, както следва: в банята-хидроизолация, подът с теракот; стените с фаянс до тавана, санитарно оборудване - тоалетна чиния, мивка със смесителен кран, смесител за душ, огледало, поставки за сапун и тоалетни принадлежности, окачен таван с осветление, врата МДФ; тераси-къртене и извозване на съществуващи подови настилки, нанасяне на хидроизолация- стаи и тераси; поставяне на гранитогрес; отводняване на тераси-сифони и воронки; Демонтаж и монтаж на дограма- Доставка и монтаж на PVC дограма;Демонтаж, извозване и депониране на съществуващата дограма;Монтаж на нови подпрозоречни первази; Демонтаж, извозване и депониране на съществуващи парапети на двете тераси; Доставка и монтаж на нови дървени парапети на две тераси и боядисване и шпакловане. 2. Частичен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 5 000 лева от общо дължимата от 31 917 лева, която сума представлява направени необходими разноски за самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., включващи заплатена такса за поддръжка на имота в размер на 18 417,93 лева от закупуването му до сегашния момент и направена разноски за ремонт на ел. инсталация, В и К инсталация и хидроизолация през 2014г. в размер на 6 750 лева, ведно със законната лихва върху търсените суми,чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело 20188000400965 по описа за 2018г. на частен съдебен изпълнител И. Б., регистрирана под номер *** на КЧСИ, по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., след внасяне на гаранция в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева по сметка на Бургаския окръжен съд. Постановено е издаване на обезпечителна заповед, след внасяне на определената от съда гаранция в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева по сметка на Бургаския окръжен съд, определен е на молителя 1-месечен срок за предявяване на бъдещия иск, като е указано на молителя, че следва да представи доказателства, че е завел бъдещите си искове в срок, в противен случай, наложеното обезпечение ще бъде отменено служебно от съда.

В частната жалба се твърди, че правният интерес на жалбоподателя да обжалва допуснатото обезпечение произтича от качеството му на ипотекарен кредитор и взискател в изпълнителното производство. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че молителката по молбата за допускане на обезпечение на бъдещите искове е закупила ипотекиран имот в полза на „БАКБ“АД от бъдещия ответник посочен в молбата, поради което твърдените от нея права по чл.177, ал.1 от ЗЗД могат да бъдат реализирани само при проведена публична продан на имота, а осуетяването на проданта на имота сочи единствено злоупотреба с право. Изложени са съображения, че дори да бъдат приети за евентуално основателни бъдещите искове, приложената обезпечителна мярка извън възпрепятстването на възможността за разпределение на сумата която би се получила при публичната продан на имота, се явява неадекватна на обезпечителната нужда на бъдещия ищец, в какъвто смисъл е цитирана съдебна практика – определение №226/11.05.2018 год. по ч.т.д. №1156/2018 год., 1 т.о. на ВКС и др. Твърди се, че не са налице предпоставките за допускане на поисканото обезпечение. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение. Към частната жалба е приложено копие от уведомление изх. №23654/25.10.2019 год. на ЧСИ И. Б., № *** на КЧСИ, по изпълнително дело № 2018800400965 до „Българо-американска кредитна банка“АД ЕИК *********, за наложената обезпечителна мярка, съгласно издадената в полза на бъдещата ищца обезпечителна заповед във връзка с което банката е уведомена за спиране на публичната продажба на ипотекирания имот представляващ СОС с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на гр. Ч., общ. С., обл. Б.

Постъпил е отговор на частната жалба от молителката Е. И. К. чрез процесуален представител адв. С. П., в който са изложени твърдения за неоснователност на частната жалбата. Твърди се, че обжалваното определение е правилно, тъй като при евентуално уважаване на бъдещите искове, в качеството и на присъединен взискател тя би имала възможността да обжалва оценката на имота и да участва в публичната му продан, които действия предхождат разпределението, поради което е налице пълна нужда от защита чрез спиране на всички действия по изпълнение спрямо процесния имот. Твърди се, че е налице абсолютна съответност на допуснатото обезпечение с обезпечителната нужда, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно приетото по т.6 от TP № 6/2013г. от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС, като лице чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка, “БАКБ“АД има право на жалба срещу посоченото по-горе определение на Бургаския окръжен съд. Жалбата е подадена в срока по чл.396, ал.1 от ГПК, срещу акт на съща, за който е предвидена възможност за обжалване пред настоящия съд и е ДОПУСТИМА.

Бургаският апелативен съд намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Пред Бургаския окръжен съд е поискано да бъде допуснато обезпечение на бъдещите искове на Е. И. К., ***** гражданка, родена на **.**.**** г., в Р. *. , срещу “АКЛАДИ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Черноморец, Община Созопол, Бургаска област, с. о. Червенка, ул. „Морска“ 2, както следва: 1. Частичен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 30 000 лева от общо дължимата от 45 000 лева, която сума представлява увеличената стойност на самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., в резултат на извършените от ищцата в периода от октомври 2008г. до януари 2015г. подобрения и полезни разноски, както следва: в банята - хидроизолация, подът с теракот; стените с фаянс до тавана, санитарно оборудване - тоалетна чиния, мивка със смесителен кран, смесител за душ, огледало, поставки за сапун и тоалетни принадлежности, окачен таван с осветление, врата МДФ; тераси-къртене и извозване на съществуващи подови настилки, нанасяне на хидроизолация- стаи и тераси; поставяне на гранитогрес; отводняване на тераси- сифони и воронки; Демонтаж и монтаж на дограма- Доставка и монтаж на PVC дограма;Демонтаж, извозване и депониране на съществуващата дограма;Монтаж на нови подпрозоречни первази; Демонтаж, извозване и депониране на съществуващи парапети на двете тераси; Доставка и монтаж на нови дървени парапети на две тераси и боядисване и шпакловане 2. Частичен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 5 000 лева от общо дължимата от 31 917 лева, която сума представлява направени необходими разноски за самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., включващи заплатена такса за поддръжка на имота в размер на 18 417,93 лева от закупуването му до сегашния момент и направена разноски за ремонт на ел. инсталация, В и К инсталация и хидроизолация през 2014г. в размер на 6 750 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело 20188000400965 по описа за 2018г. на частен съдебен изпълнител И. Б., регистрирана под номер *** на КЧСИ, по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч..

Ищцата сочи, че е ипотекарен длъжник по отношение на имот ипотекиран от друго лице / нейния праводател – ответник по бъдещите искове / за обезпечаване на вземанията на ипотекарен кредитор - банка. Твърди, че по отношение на собствения и ипотекиран в полза на банката имот са предприети действия по принудително изпълнение. Искането за налагане на обезпечителната мярка е мотивирано с правата на ищцата по чл.177, ал.1 от ЗЗД, които би имала при положително за нея решение по предявените искове. Представени са доказателства, включително относно твърденията на молителката за извършени от нея дейности за увеличаване на стойността на ипотекирания имот, и извършване на необходими разноски за същия.

От представените доказателства се установява, че молителката е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., придобит чрез покупко-продажба от бъдещия ответник, по н.а. №2/2017 год. на нотариус №458. По отношение на имота е предприето принудително изпълнение по изпълнително дело 20188000400965, по искане на банката - взискател “БАКБ“АД – София, в чиято полза имотът е бил ипотекиран – вписана договорна ипотека № 1* том 12, дв. вх. № 17796/2006г. и подновена /новирана договорна ипотека с акт 264, том 4, вх.рег. № 5880/19.05.2015г. Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.08.2018 г. по гр. д. № 6282/2018 г. по описа на БРС, VII състав, „Българо-американска кредитна банка“ АД, ЕИК 12124619, е образувала изпълнително дело № 2* по описа на ЧСИ И. Б. , peг. № 8* с район на действие Бургаски окръжен съд срещу „Аклади” ООД, ЕИК *********, като по отношение на собствения на ищцата имот е бил насрочена публична продан за периода от 25.09.2019г. до 25.10.2019 г.

За да постанови обжалваното определение Бургаският окръжен съд, който е компетентен да се произнесе по молбата на осн. чл.390, ал.4 от ГПК е приел, че са налице предпоставките по чл.391 от ГПК за допускане на поисканото обезпечение, а именно: исковете са допустими и вероятно основателни, без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно осъществяването на правата по решението, а също – поисканата обезпечителна мярка е съответна на обезпечителната нужда. Прието е, че бъдещите претенции, чието обезпечаване се иска от ищцата в качеството и на собственик на ипотекиран имот, без лично задължение по обезпечения дълг, са допустими такива, с оглед разпоредбата на чл. 177, ал.1 от ЗЗД, която предвижда, че ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. Прието е, че с оглед на представените с молбата за обезпечение на иска доказателства, а именно: справка за платени такси за поддръжка, договори за строителство, двустранни констативни протоколи и квитанции към приходен касов ордер, може да се направи извод за вероятна основателност на изложеното от бъдещият ищец, че е извършил изброените подобрения в ипотекирания имот, с което е увеличил стойността му, както и е направил необходимите разноски за поддръжката му и необходимите разноски за запазването му, но за гарантиране на правата на насрещната страна обезпечението следва да бъде допуснато при определяне на гаранция от 3500 лв. платима от молителя.

Горните изводи на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящия съд, който препраща към тях.

Бургаският окръжен съд е приел още, че поисканата от молителката обезпечителна мярка е абсолютно адекватна на обезпечителната и нужда, тъй като ищцата обосновава правен интерес да се конституира като взискател по образуваното изпълнително производство преди да бъде извършена продажба на собствения и ипотекиран имот. Прието е, че само така молителката ще може да се удовлетвори преди ипотекарния взискател от продажната цена, поради което следва да бъде спряно изпълнението по отношение на собствения й ипотекиран имот, тъй като по отношение на същия са налице доказателства за насрочена публична продан, за да може в бъдещия исков спор, молителката да установи качеството си на кредитор за твърдените вземания и за да може да се конституира като взискател в изпълнителното дело. Прието е, че именно поисканата обезпечителна мярка адекватно ще даде възможност на молителя за това.

Изложените по-горе съображения настоящият съд споделя частично.

За да се произнесе по спорния въпрос за адекватността на наложената обезпечителна мярка настоящият съд взе предвид изложеното в цитираното от частния жалбоподател определение №226/11.05.2018 год. по ч.т.д. №1156/2018 год., 1 т.о. на ВКС, с което при изцяло аналогичен казус касационната инстанция е приела, че при наличието на останалите предпоставки по чл.391 от ГПК адекватна обезпечителна мярка в случая не е цялостно спиране на действията по изпълнението по отношение на ипотекирания в полза на банката имот. Прието е, че не е налице обезпечителен интерес за ипотекарния длъжник от спиране на тези действия по изпълнителното производство, които предхождат момента, в който е налице възможност за удовлетворяване привилегировано за вземането му за подобренията /в качеството му на недлъжник и собственик на ипотекирания имот, върху който е насочено изпълнението/. Посочено е, че приоритетно вземане за разноски по чл.177, ал.1 ЗЗД ипотекарният длъжник има само по отношение на получената цена от собствения му имот след проведената публична продан при насочено изпълнение върху имота му за събиране задълженията на длъжника. Следователно, самият ипотекарен длъжник /при добросъвестност и отсъствие на намерение за злоупотреба с право/ има интерес от провеждането на проданта, защото правото му по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД на предподчтително удовлетворяване може да бъде упражнено само по отношение на реализираната от продажбата на имота му за чуждото обезпечено задължение цена - чл.177, ал.1 ЗЗД. Посочено е, че носителят на приоритетното вземане по чл. 177, ал.1 ЗЗД за разноски за имота няма обезпечителен интерес от спиране на изпълнителните действия преди разпределението, защото интересът на молителя е да участва в разпределението на сумите по изпълнителното дело, тъй като именно при извършване на разпределението съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането на третото лице, собственик на ипотекирания имот да участва в разпределението и да се удовлетвори преди ипотекарния кредитор. Прието е, че когато по отношение на имота на ипотекарния длъжник, по изпълнителното дело, чието спиране е поискано е била насрочена публична продан, тя се осуетява поради постановеното спиране на изпълнителното дело, поради което, подходяща, съобразена и адекватна със субективното материално право, което се защитава, с обезпечителната нужда при реализацията на възможността по чл. 177, ал.1 ЗЗД, е спирането на изпълнението - мярката, поискана от молителя, но само във фазата на разпределението на сумата, за която е предявен иска срещу длъжника по изпълнението.

Настоящият съд изцяло възприема приетото от по-горната съдебна инстанция с определение № 226/11.05.2018 год. по ч.т.д. №1156/2018 год., 1 т.о. на ВКС, поради което макар и да споделя изводите на районния съд за наличие на останалите предпоставки за допускане на обезпечението на бъдещите искове на ищцата, намира, че подходяща обезпечителна мярка в случая не е спиране на изпълнението изцяло по отношение на ипотекирания имот, а спирането на изпълнението, но само във фазата на разпределението на сумата от публичната продан. В противен случай би се засегнала неоснователно правната сфера на третите лица - взискатели в изпълнителното производство.

Съдът не споделя направените възражения от ответницата по жалбата, че при спирането на изпълнителното производство за процесния ипотекиран имот от по-късен момент – т.е. от момента на пристъпване към разпределение на покупната цена, се възпрепятства правото и в качеството на присъединен взискател за вземанията, за които е призната привилегия по чл.177, ал.1 от ЗЗД да влияе върху изпълнителния процес чрез обжалване на действията по публичната продан до момента на разпределението, каквито права според нея, тя би имала като присъединен взискател. В разпоредбата на чл.435 и сл. от ГПК лимитативно са изброени действията, които могат да бъдат обжалвани от длъжника и взискателя, включително тези в процеса на публичната продан на имот. Взискателят би могъл да обжалва отказа за извършване на нова оценка и постановлението за възлагане. Тъй като ищцата като ипотекарен длъжник също е длъжник в изпълнителното производство по отношение на изпълнителните действия предприети спрямо ипотекирания имот, тя би могла да се брани срещу незаконосъобразни действия на ЧСИ във връзка с публичната продан, за които е допустимо да бъдат обжалвани, в това и качество – на длъжник, а не като присъединен взискател. В този смисъл защитата, която е предоставена на длъжника по чл.435 от ГПК дори е в по-голям обем от тази на взискателя. Следва да се има предвид, също, че дори при уважаване на исковете, което би създало правото на привилегия по чл.177, ал.1 от ЗЗД, предвид забраната по чл.490 от ГПК, за ищцата в качеството и на ипотекарен длъжник не съществува възможност за участие в публичната продан на имота. В качеството и на присъединен взискател по чл.177, ал.1 от ЗЗД, тя би могла реално да участва в процеса по осребряване на процесния имот единствено при извършване на разпределението.

Предвид изложеното по-горе обжалваното определение е валидно и допустимо, но се явява частично неправилно и следва да бъде отменено частично, като в отменената част спорът бъде решен по същество от настоящия съд с частично отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение на бъдещите искове. В останалата част обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съд.

Ето защо, Бургаският апелативен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 1765/24.09.2019 год. по ч.гр.д. №1436/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело 20188000400965 по описа за 2018г. на частен съдебен изпълнител И. Б., регистрирана под номер *** на КЧСИ, до изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл.460 и сл. ГПК на сумата, която би се получила в резултат на публичната продан на недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., върху който е насочено принудителното изпълнение.

ВМЕСТО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. И. К., ***** гражданка, родена на **.**.**** г., в Р. *., срещу “АКЛАДИ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Черноморец, Община Созопол, Бургаска област, с. о. Червенка, ул. „Морска“ 2, за допускане на обезпечение на бъдещите искове както следва: 1. Частичен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 30 000 лева от общо дължимата от 45 000 лева, която сума представлява увеличената стойност на самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., в резултат на извършените от ищцата в периода от октомври 2008г. до януари 2015г. подобрения и полезни разноски, както следва: в банята - хидроизолация, подът с теракот; стените с фаянс до тавана, санитарно оборудване — тоалетна чиния, мивка със смесителен кран, смесител за душ, огледало, поставки за сапун и тоалетни принадлежности, окачен таван с осветление, врата МДФ; тераси-къртене и извозване на съществуващи подови настилкщнанасяне на хидроизолация- стаи и тераси; поставяне на гранитогрес; отводняване на тераси — сифони и воронки; Демонтаж и монтаж на дограма- Доставка и монтаж на PVC дограма;Демонтаж, извозване и депониране на съществуващата дограма;Монтаж на нови подпрозоречни первази; Демонтаж, извозване и депониране на съществуващи парапети на двете тераси; Доставка и монтаж на нови дървени парапети на две тераси и боядисване и шпакловане 2. Частичен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 5 000 лева от общо дължимата от 31 917 лева, която сума представлява направени необходими разноски за самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., включващи заплатена такса за поддръжка на имота в размер на 18 417,93 лева от закупуването му до сегашния момент и направена разноски за ремонт на ел. инсталация, В и К инсталация и хидроизолация през 2014г. в размер на 6 750 лева., чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело 20188000400965 по описа за 2018г. на частен съдебен изпълнител И. Б., регистрирана под номер *** на КЧСИ, до изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл.460 и сл. ГПК на сумата, която би се получила в резултат на публичната продан на недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., върху който е насочено принудителното изпълнение.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1765/24.09.2019 год. по ч.гр.д. №1436/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ, включително относно допуснатата обезпечителна мярка спиране на изпълнителните действия по изпълнително дело 20188000400965 по описа за 2018г. на частен съдебен изпълнител И. Б., регистрирана под номер *** на КЧСИ, изразяващи се в разпределение по реда на чл.460 и сл. ГПК на сумата, която би се получила в резултат на публичната продан на ипотекирания недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.39.6.7. по КККР на град Ч., върху който е насочено принудителното изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.