Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260007/13.01.2021 година град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на осми
декември година 2020
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:
А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 479
по описа на Варненския апелативен съд за
2020г.,
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от СНЦ „Шуменска
търговско промишлена палата“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул.“Съединение“№ 71, представлявано от председателя на УС Нурхан Зия
Риза против решение № 68/13.07.2020г. на Добричкия окръжен съд, постановено по
т.д. № 216/19г., с което са отменени всички
решения на Общото събрание на сдружението, взети на 06.02.2019г. Подробно са изложени доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в
нарушение както на материалния, така и
на процесуалния закон. Иска се същият да бъде отменен и вместо него –
постановен друг, с който производството по делото да бъде прекратено поради
недопустимост на иска, предвид липсата на активна легитимация за неговото
предявяване, а в условията на евентуалност
- предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Съдът,
за да се произнесе по съществото на
въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.25 ал.6 вр. ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Ищецът
„Топлоснабдяване“ АД, ЕИК *********, гр.Шумен претендира спрямо ответника
„Шуменска търговско промишлена палата“, сдружение с ЕИК *********, гр.Шумен за
отмяна на всички решения на Общото събрание на сдружението, взети на 06.02.2019г. поради това, че събранието е свикано и
проведено при множество нарушения на ЗЮЛНЦ и Устава, подробно описани в
исковата молба.
На
първо място на изследване подлежи активната материалноправна легитимация на
ищеца, доколкото същата е оспорена от ответника и това оспорване се поддържа и
пред настоящата инстанция. Твърди се, че дружеството не е
учредител на сдружението, както и че не е приемано за член на палатата на по-късен етап. В условията
на евентуалност се твърди, че дори и да е бил член на сдружението, то той е
изключен с решение на УС към 17.07.2019г., поради което към датата на
предявяване на иска той няма качеството на член и като така не е активно
легитимиран да води настоящия процес.
Съгласно
чл.25 ал.6 вр.ал.4 от ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание на СНЦ подлежат на
съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като исковете се предявяват пред окръжния съд по седалището на
сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в
едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на
вземане на решението. Следователно искът за отмяна по чл.25 от ЗЮЛНЦ е
предоставен на всеки член на сдружението, който притежава това качество към
момента на провеждане на общото събрание, чиито решения оспорва. Качеството на съдружник е абсолютна
процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи
служебно и която касае допустимостта на иска. Прекратяването на това качество в
един последващ момент няма за последица загубата на легитимация на ищеца и
недопустимост на иска. /реш.128/19.11.2009г. на ВКС по т.д. 269/09г., първо
т.о, произнесено в производство по чл.74 ТЗ, което производство се явява
аналогично на процесното/.
Преди
всичко самият ответник твърди и представя доказателства, че ищецът е изключен
като член на сдружението с решение на УС от 17.07.2019г. Този факт сам по себе
си имплицитно съдържа признание, че до този момент ищецът е бил член на
палатата. Тъй като е неизгоден за ответника, този факт се ползва с материална
доказателствена сила, обвързваща съда.
Независимо
от горното, събраните по делото доказателства безспорно установяват наличието
на активна легитимация у ищеца:
С
писмо изх.№ 066/12.06.2001г. до управителя на „Топлоснабдяване“ ООД – л.61
Палатата е уведомила ищеца, че с решение по Протокол № 5 от 11.06.2001г. на УС
на сдружението дружеството е прието за постоянен нейн член, посочила е размера
на дължимия членски внос, както и банковата сметка, по която той може да бъде преведен. От
протоколите от ОС се установява, че
представляващият ищцовото дружество Д.Д. е бил избиран на различни длъжности през годините. В извлечението от протокола от
ОС от 29.06.2020г. – л.99, е
констатирано по т.5 от дневния ред, че „Топлоснабдяване“ АД като постоянен член
на Общото събрание на сдружението е заплащало годишен членски внос до 2016г.
вкл.“
Твърдението на ответника, че дори и да се
приеме, че „Топлоснабдяване“ ООД е било член на палатата, то след преобразуването му в АД е трябвало да бъде
отново прието за член, което не е сторено, е неоснователно. Преобразуването на
едно дружество от ООД в АД представлява промяна на неговата
правноорганизационна форма по реда на чл.264 ТЗ, при която промяна новоучреденото
дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се
прекратява без ликвидация. Преобразуващото се и новоучреденото дружество имат
един и същ материален и персонален субстрат/имущество и членски състав/.
След
като прекратяването и учредяването се извършват едновременно, правоприемството
е общо, а имуществото и членският състав са едни и същи, правосубектността
на преобразуващото се дружество не изчезва в нито един момент, за разлика
от хипотезата при смърт на физическо лице или заличаване на юридическо лице без
правоприемство. Касае се за едно и също юридическо лице, което до
вписването на преобразуването в търговския регистър има една
правно-организационна форма, а след това придобива друга, като правата и
задълженията преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото
дружество – чл.264з от ТЗ. Ето защо в теорията се приема, че преобразуването
води както до правоприемство на имуществото, така и на членствените правоотношения.
От
друга страна самият ответник твърди, че на 17.07.2019г. като постоянен член на
палатата е изключено именно „Топлоснабдяване“ АД.
С
оглед на горното процесуалната и материалноправна легитимация на ищеца се явява
доказана.
Вторият
спорен по делото въпрос касае редовността на свикването на ОС от 06.02.2019г.
Съгласно
чл.26 ал.1 от ЗЮЛНЦ общото събрание на сдруженията с нестопанска цел се свикват
от УС по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на
сдружението.Ако в последния случай управителния съвет в двуседмичен срок не
отправи писмена покана за свикване на общото събрание на сдружението,то се
свиква от окръжния съд по седалището му по искане на заинтерсованите членове
или оправомощено от тях лице.Съгласно чл.26 ал.3 от ЗЮЛНЦ ако друго не е
предвидено в устава, поканата се обнародва в регистъра за юридическите лица с
нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията и се поставя на мястото за
обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко
един месец преди насрочения ден.
Няма
спор, че събранието е свикано от Шуменския
окръжен съд с определение от 27.12.2018г., на основание
чл.26 ал.1 от ЗЮЛНЦ, а поканата е обявена в ТР на 10.01.2019г., т.е. - по-малко
от един месец преди провеждането му.
Актуалният към момента на провежда на
събранието Устав на сдружението е обявен в ТР на 10.01.2019г. В чл.15 ал.3 от
същия е предвидено, че общото събрание
се свиква чрез покана, която се поставя на мястото за обявления в сградата на
Палатата и се изпраща до постоянните и почетните членове най-малко седем дни
преди събранието.
Установено
е по делото, че ищецът в качеството му на постоянен член на сдружението не е получил такава покана. Този факт сам по
себе си предпоставя свикване на ОС от
06.02.2019г. в противоречие с Устава на сдружението, което е самостоятелно
основание за уважаване на исковата претенция.
Но
дори и да се приеме, че редът за свикване на ОС по чл.15 ал.3 от Устава е
неприложим от окръжния съд, остава извода за неспазване на едномесечния
срок по чл.26 ал.3 ЗЮЛНЦ за обявяването
на поканата в ТР.
По
изложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, без да е необходимо да се разглеждат другите въведени от ищеца
нарушения на закона и Устава при провеждането на процесното общо събрание.
Неоснователно
е оплакването в жалбата, че ищецът не е спазил законоустановения срок за искане
на отмяна на процесните решения, тъй като поканата за свикване на ОС е обявена
в ТР през януари 2019г., а искът е предявен през август 2019г., т.е. – извън
срока по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ. Преклузивният
едномесечен срок за предявяване на иска тече от момента на узнаване за
взетите решения, а не от момента на поканата за събранието. Моментът на
узнаване за поканата за свикване на събранието съдът намира за ирелевантен към
процесните отношения. Ищецът твърди, че е узнал за атакуваните от него решения
на 24.07.2019г. във връзка с уведомяването му по ел.поща за изключването му от
сдружението. Липсват каквито и да е
твърдения и доказателства от страна на ответника за друг момента на узнаване.
Поради
изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете
инстанции, обжалваното решение се потвърждава.
Въззиваемата
страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила
доказателства за това, поради което съдът не присъжда такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 68/13.07.2020г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. №
216/19г., с което са отменени всички
решения на Общото събрание на СНЦ „Шуменска търговско промишлена палата“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Съединение“№ 71,
взети на 06.02.2019г.
Разноски
не се присъждат.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: