№ 150
гр. Пазарджик, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600449 по описа за 2025 година
Производството е по Глава 21 от НПК.
С протоколно определение рег.№170 от 24.03.2025г в публично
заседание от 21.03.2025г по НДЧХ№253 по описа за 2024г В.ският РС
е прекратил наказателното производство по делото и е оставил без
разглеждане искане за присъждане на разноски.
Против определението ,с което е прекратено наказателното
производство от частният тъжител Д. е постъпила частна жалба,чрез
повереникът му адв.М. с искане да бъде отменено като неправилно и
делото да бъде върнато за продължаване на съдебното производство.
Против определението ,с което е оставено без разглеждане искане за
присъждане на разноски е постъпила частна жалба от
адв.К.,защитник на подс.К. с искане да бъде отменено и да бъде
осъден частният тъжител да заплати разноските по делото направени
от подс.К..
Пред въззивният съд частният тъжител ,който не се явява ,чрез
повереникът си заявява, че поддържа жалбата си и молят съдът да я
уважи. Застъпва се че съдът правилно е оставил без разглеждане
искане за присъждане на разноски.
Подс.К. и защитникът й адв.К. ,в писмено становище застъпват,че
1
жалбата на частният тъжител е неоснователна,а определението на РС
е правилно и законосъобразно.Поддържа се искането за присъждане
на разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите в частната
жалба ‚ както и тези, изложени от жалбоподателя в съдебно заседание
материалите по делото и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира
следното:
По жалбата на частният тъжител:
Производството пред първостепенния съд е образувано по подадена
тъжба от Д., против К. с направено искане да призната за виновна в
това, че след 12.06.2023 с жалбата си до РУ В. е разпространила
неверни обстоятелства и е разпространила и разгласила позорни
обстоятелства пред колектива на почивна станция „М. И.“ гр. В. и
държавните институции - РУ В., РП Пазарджик ТО В. и Инспекция по
труда гр. Пазарджик, че съм и се „заканвал “ и „заплашвал“, че съм се
„гаврил“ с нея и съм я „притискал“, че съм „некадърен, като
управител“ поради което и на основание чл. 147, ал. 1 от НК да й
наложи справедливо наказание.
За да прекрати наказателното производство съдът е приел че
повдигнатото обвинението не е достатъчно ясно. Твърди се като
инкриминиран период „след 12.06.2023 г.",което не е достатъчно, тъй
като съдът не може по този начин да направи и проверка дали е спазен
6- месечния срок за сезирането му, отчитайки, че тъжителят Д. е
депозирал жалба до РП Пазарджик, ТО В. на 13.02.2024 г., т. е. 8
месеца след началото на инкриминирания период. Именно за това
липсата на уточнение на времето на извършване на деянието води до
непреодолима невъзможност да се провери срока по чл. 81, ал. 3 от
НПК.
Отделно от това правилно съдът е канстатирал че в тъжбата не се
съдържат и други задължителни фактически твърдения, които да
очертаят годно обвинение - като място на извършване на деянието,
колко на брой деяния са - само подаване на жалба от подсъдимата до
РУ В. или и други такива, включително кога е
извършено всяко едно от тях, пред кой е разпространила невярно и
позорящо обстоятелство /кои колеги/. Клеветата е свързана с
накърняване на обществените отношения, гарантиращи спазването на
конституционната забрана за засягане на достойнството на личността.
За да е осъществен престъпният състав, е необходимо деецът
2
съзнателно да съобщи на друго лице
неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на
пострадалия. Престъплението е формално и то е довършено в
момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от
дееца позорна информация за пострадалия. В случая липсват
твърдения в този смисъл, най-малкото не е посочено кога
съобщаването на тези обстоятелства е станало достояние на други
лица и кои са тези лица.
Правилна е и констатацията на съда че към настоящият момент е
минал период от време над година и половина, и така е пропуснат
срока за частния тъжител да навежда допълнителни твърдения в
тъжбата си.
За пълнота на изложението следва да се добави и това че за
правилния изход на делото се явява релевантен въпросът дали тъжбата
отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, респективно годна ли е да
постави началото на наказателно производство от частен характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал.1, т.2 НПК производството по
дела от частен характер се образува по тъжба на пострадалия до съда.
Следователно тъжбата е онзи сезиращ съда акт, който поставя
началото на съдебното производство и определя фактическите рамки
на обвинението и предмета на доказване. Предвид на тази й
процесуална функция, тъжбата следва да отговаря на определени
изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 81 НПК, едно от които
е посочване на обстоятелствата на престъплението, които включват
времето, мястото, начинът на извършването му. Ето защо следва да
бъдат ясно, точно и конкретно посочени фактите, въз основа на които
се твърди, че дадено лице е извършило престъпление. Без да са ясно и
точно посочени всички релевантни факти съдът не би бил в състояние
да прецени във всеки конкретен случай така описаните факти
осъществяват или не някакво престъпление, респективно какво по
вид. Отделен стои и въпросът че съгласно чл.81 ал.3 от НПК „Тъжбата
трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато
пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или в
едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение
за прекратяване на досъдебното производство, на основание че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия“.
Тъжителя твърди, че с тази жалба до РУ - В., подсъдимата е
разпространила неверни и позорни обстоятелства за него, които са
унизили честа и достойнството му и иска да бъде признаете за
виновна, че с тази жалба до РУ — В., след 12.06.2023 г. тя е
3
осъществила състава на чл. 147, ал. 1 от НК, тоест за клевета.
В тъжбата е написано да я признаете „за виновна в това, че след
12.06.2023 г. с жалбата си до РУ В. е разпространила неверни
обстоятелства“, защото е очевидно, че тъжбата е написана далеч след
изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл.81, ал.З от НПК.
(По преписка вх.№ 367000-4683/2023 г. по описа на РУ — В., на М. Д.
е снето сведение на 24.07.2023 г. и това е най - късната дата в която М.
Д. е узнал за депозираната от М. К. жалба срещу него, тоест за
приписваното й престъпление с настоящата тъжба.) Този срок е
абсолютна прецесуална предпоставка за образуване на делото от
частен характер. Следователно, настоящото наказателно производство
следва да се прекрати, на първо място, поради това че липсва тъжба в
законоустановения преклузивен шестмесечен срок на второ място,
тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК.
По тези съображения въззивната инстанция намира частната жалба на
тъжителя, за неоснователна и определението на съда за прекратяване
на наказателното производство следва да бъде потвърдено.
По жалбата на подсъдимата:
Съдът е оставил без разглеждане искането на присъждане на
разноски,като е приел че то е направено в момент след произнасяне на
определението за прекратяване на наказателното производство.Такова
разбиране е неправилно. Разпоредбата на Чл. 190. (1) от НПК е
императивна.Когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от
общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
тъжител.
В този смисъл жалбата е основателна,определението следва да
бъде отменено и делото бъде върнато на РС за произнасяне по реда на
чл.306 ал.1 т 4. От НПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение рег.№170 от
24.03.2025г,с което в публично заседание от 21.03.2025г по
НДЧХ№253 по описа за 2024г В.ският РС е прекратил наказателното
производство по делото.
4
Отменява определението с което е оставил без разглеждане
искане за присъждане на разноски и връща делото на РС за
произнасяне по реда на чл.306 ал.1 т 4. от НПК.
Решението на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5