МОТИВИ
към Присъда № 260108,
постановена на 17.05.2021 г. по
НОХД № 5677 по
описа на Районен съд – Варна за 2017 г.
Производството по НОХД № 5677 по описа на Районен съд – Варна за 2017 г.
е образувано с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от
Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 53 по описа за 2016
г. на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Варна срещу подс. Т.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** и срещу подс. Х.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. М. за това, че в периода от 22.05.2015 г. до
04.06.2015 г. в гр. Варна (на 22.05.2015 г., 25.05.2015 г. и 04.06.2015 г.), в
условията на продължавано престъпление, с цел да принуди другиго – С.В.И. да се
разпореди с вещ – парична сума в размер на 150 000 лева (сто и петдесет хиляди
лева) в полза на П.В.П., го заплашил в личен разговор и чрез разговори със
съпругата му К.И. с насилие и други противозаконни действия с тежки последици
за него и негови ближни – двете му деца, с репликите „знаеш какво става по
училищата“, „измислете как ще връщате парите, защото ще пострадат децата“, „не
гарантирам сигурността на мъжа ти и децата ти, защото съм от хората, дето ще
натроша краката и ръцете на мъжа ти, даже и свирка ще ми направи“ –
престъпление по чл. 213а, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. А. за това, че в периода 20.08.2015 г. – 06.10.2015
г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган
на властта – разследващ полицай В.Б., при Първо РУП на МВР Варна, като свидетел
по досъдебно производство № 1849/2015 г. по описа на Първо РУП Варна устно,
съзнателно, потвърдил неистина в подписани от него протокол за разпит на
свидетел от 20.08.2015 г., протокол за очна ставка от 06.10.2015 г. в
качеството му на свидетел проведена с друг свидетел – К.И. и протокол за очна
ставка от 06.10.2015 г. в качеството му на свидетел проведена с друг свидетел –
С.И., като в тези процесуално – следствени действия заявил, че в качеството си
на управител на „Бул Форс Груп“ ЕООД, през 2015 г. на
определени дати, които не си спомня, се е срещнал с К.И. (която не сочи по
имена) пред дома й в „цветния квартал“, и в следващ ден със съпругът й – С.И.
на бензиностанция ОМВ до ж.п. гара Варна, с цел да уреди събиране на вземане по
дълг на последния в размер от 150 000 лв. към П.П. –
престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С протоколно определение от 29.01.2018 г., постановено в производството
по НОХД № 5677 по описа за 2017 г. на Варненския районен съд, е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от С.В.И.
против подс. Т.С.М. за заплащане на парична сума в
размер на 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на евентуално извършеното престъпно деяние
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване
на престъплението до окончателното изплащане на сумата.
В проведеното на 17.05.2021 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5677
по описа на Районен съд – Варна за 2017 г., представителят на Варненската
районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу двамата
подсъдими, мотивирайки се, че в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие по безспорен и категоричен начин се е доказала вината им.
Представителят на държавното обвинение акцентира в своята пледоария върху
доказателствата, които установяват отправените заплахи от страна на подс. М. към частния обвинител и граждански ищец С.В.И.,
отправени именно с цел И. да се разпореди с парична сума, която е дължал на св.
П.В.П., с което поведение прокурорът счита, че подс. М.
е осъществил престъпния състав на чл. чл. 213а, ал. 1, предл.
1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и моли
съдът да постанови осъдителна присъда спрямо подс. М..
Представителят на Варненската районна прокуратура обосновава позицията си за съставомерността на извършеното от подс.
А. деяние с гласните доказателства, събрани в хода на наказателното
производство, в частност показанията на св. М.П.П.,
който категорично посочва подс. А. като лицето, на
което е възложено да поеме вината в случай на оплаквания от страна на длъжници пред правоохранителните
органи в страната. Поради тази причина, прокурорът моли съдът да постанови
осъдителна спрямо подс. А. присъда, като му наложи
наказание в минимален размер, предвид липсата на предходна съдимост. По
отношение предявения граждански иск срещу подс. М.,
представителят на държавното обвинение не изразява конкретна позиция.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец С.В.И. – адв. Й.А. *** също застъпва
становище за доказаност на повдигнатите обвинения на
двамата подсъдими, като моли съдът да постанови осъдителна спрямо тях присъда. Адв. А. отправя предложение да бъде наложено на подс. М. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4
(четири) години, а по отношение подс. А. наказание в
минималния, предвиден в наказателния закон, размер.
Частният обвинител и граждански ищец С.В.И. се придържа към становището
на адв. А., заявявайки, че е изпитал страх от действията
на подс. М., поради което и се е наложило да премести
местоживеенето си.
Упълномощеният защитник на двамата подсъдими адв.
Д.Д. *** застъпва позиция за недоказаност на
повдигнатите обвинения срещу неговите подзащитни,
излагайки подробни аргументи в защита на своето становище. Адв.
Д. поставя акцент в своята пледоария върху изключително противоречивите според
него доказателства, които не могат да обосноват по категоричен начин съставомерност на деянията, за които са възведени обвинения
на двамата подсъдими, анализирайки ги както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. Предвид изложените аргументи, адв. Д.
моли за постановяване на оправдателна спрямо подсъдимите присъда, както и отправя
молба за отхвърляне в цялост на предявения граждански иск.
Упълномощеният защитник на подс. М. – адв. Б.Ж. *** също моли за оневиняване на неговия подзащитен, акцентирайки в своята пледоария, че изначално несъставомерна е тезата на Прокуратурата за извършено престъпление
по чл. 213а, ал. 1, предл. 1 вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото частния обвинител и граждански ищец И. е
изразил нееднократно желанието си да погаси финансовото си задължение към св. П.,
поради което и не може да става и дума за някаква принуда за разпореждане с
неговото имущество. Адв. Ж. също обръща внимание на
съда върху изключително противоречивите свидетелски показания, които според
него не представляват годни доказателства да обосноват категоричност на
обвинението, поради което и следва неговия подзащитен
да бъде оправдан.
Подс. Т.А.М. се придържа към
становището на своите упълномощени защитници адв. Д.
и адв. Ж., като моли да бъде обявен за невиновен. В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази
своята последна дума пред съда, подс. М. моли да бъде
оправдан по повдигнато му обвинение.
Подс. Х.С.А. се придържа към
становището на своя защитник адв. Д., като моли да
бъде обявен за невиновен. В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, подс. А.
също отправя молба да бъде оправдан по повдигнато му обвинение.
От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
Частният обвинител и граждански ищец С.В.И. имал
финансово задължение към св. П.В.П. в размер на 150 000 лева, като св. П.
получил заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от дата 05.01.2015 г. по ч. гр. дело № 16534 по
описа за 2014 г. на Варненския районен съд и бил издаден изпълнителен лист в
негова полза за цитираната сума от 150 000 лева.
Частният обвинител и граждански ищец С.В.И. не
оспорвал финансовото си задължение и неговия конкретен размер, но така и не го
погасявал.
Поради тази причина св. П. се обърнал към дружество,
предоставящо колекторски услуги с цел евентуално
дружеството да му помогне да събере вземането си от частния обвинител и граждански ищец С.В.И.
*** бил подписан договор между св. П.В.П. в
качеството на възложител и дружеството „Бул Форс
Груп“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Петко Каравелов“ № 3, офис № 1, в качеството на
изпълнител, по силата на който дружеството „Бул Форс
Груп“ ЕООД, поело задължение да извърши действия по събиране на вземането срещу
съответно заплащане.
Собственик на капитала на дружеството „Бул Форс Груп“ ЕООД и негов управител бил подс.
Х.С.А. и именно той парафирал от името на дружеството „Бул Форс
Груп“ ЕООД договора от 11.05.2015 г. със св. П..
Макар, че не се намирал нито в трудови, нито в
граждански правоотношения с дружеството „Бул Форс Груп“
ЕООД, подс. Т.С.М. подпомагал активно дружествената
дейност.
На 22.05.2015 г. подс. М.
с неустановено по делото лице отишли пред дома на майката на частния обвинител
и граждански ищец С.В.И.,***, където се срещнали със св. К.С.И. и я
предупредили, че съпругът й трябва да изплати финансовото си задължение към св.
П., като подс. М. дал на св. И. малък лист хартия,
върху който било изписано името „Николай“ и бил посочен телефонен номер, като подс. М. поискал частния обвинител и граждански ищец С.В.И.
да му се обади по телефона.
В един от следващите дни частният обвинител и
граждански ищец С.В.И. се обадил на телефонния номер, предоставен от подс. М., като С.В.И. и подс. М.
си уговорили среща на бензиностанция OMV (“ОМВ“), находяща се в непосредствена близост до
ЖП гара Варна.
Самата среща се провела в предиобедните
часове на 25.05.2015 г. на една от масите, разположени на територията на
търговския обект, като подс. М. приканил частния
обвинител и граждански ищец С.В.И. да погаси финансовото си задължение към св. П.,
а частния обвинител и граждански ищец С.В.И. неколкократно
заявил на подс. М. да не се меси в техните взаимоотношения,
понеже св. П. му бил близък личен приятел.
На 04.06.2015 г. св. К.С.И. се намирала на
територията на бензиностанция „ОМВ“, находяща се в
непосредствена близост до ЖП гара Варна, като зареждала с гориво превозното
средство, което управлявала.
В този момент към нея се приближил подс. М. и заявил: „Вие няма ли да връщате парите?, като
след това отправил заплаха към частния тъжител и граждански ищец И. с думите:
„Аз съм от тези хора, които могат да хванат Вашия съпруг, да го закарат в
гората и да му начупят ръцете и краката. Даже и свирка ще ми направи!“
Св. К.С.И. много се уплашила от заплахите и
агресивното поведение на подс. М., като се обадила на
съпруга си и го уведомила за срещата си с подс. М.,
след което частния обвинител и граждански ищец С.В.И. депозирал жалба в ОД на
МВР – гр. Варна срещу поведението и действията на подс.
Т.С.М..
На 28.07.2015 г. с постановление на прокурор от
Районна прокуратура Варна било образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител, за това, че през месец май 2015 г. в гр. Варна, с цел да
принуди С.В.И. да разпореди със своя вещ или със свое право или да поеме
имуществено задължение го заплашил с насилие и други противозаконни действия с
тежки последици за него и негови ближни,
В хода на разследването по цитираното досъдебно
производство бил разпитан в качеството на свидетел подс.
Х.С.А., който въпреки, че бил предупреден за отговорността по чл. 290 от НК и
същевременно отлично осъзнавал, че не отговаря на действителността, заявил пред
разследващ полицай В.Б. от Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, че именно той е
лицето в качеството му на представител на „Бул Форс
Груп“ ЕООД, което се е срещало на определени дати със св. И. *** и със съпруга
й С.В.И. на територията на бензиностанция „ОМВ“, находяща
се до ЖП гара Варна, с цел да уреди събирането на финансовото задължение на
частния обвинител и граждански ищец И. към св. П.В.П..
Подс. А. общо на три пъти в периода 20.08.2015 г. –
06.10.2015 г. заявил пред разследващ полицай В.Б. от Първо РУ към ОД на МВР –
гр. Варна посочената неистина, в протокола си за разпит в качеството си на
свидетел от 20.08.2015 г., в протокола за проведена очна ставка, проведена с
друг свидетел К.С.И. от 06.10.2015 г. и в протокола за проведена очна ставка,
проведена с частния обвинител и граждански ищец С.В.И. от 06.10.2015 г.,
изготвени по досъдебно производство № 53 по описа за 2016 г. на Окръжен
следствен отдел към Окръжна прокуратура – Варна.
По отношение повдигнатото обвинение на подс. Т.С.М. за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На първо място, съдът би желал да отбележи, че
кредитира показанията на частния обвинител и граждански ищец С.В.И. и показанията
на св. К.С.И., като последователни, логични и взаимнодопълващи
се по отношение проведените срещи на двамата членове на семейството с подс. М. и конкретно начина по който подс.
М. е изразил желанието си да бъде погасено финансовото задължение към св. П..
От показанията на св. И. се установява, че на
22.05.2015 г. подс. М. с неустановено по делото лице са
отишли пред дома на майката на частния обвинител и граждански ищец С.В.И.,*** и
са срещнали със св. И.. Св. И. подробно разказва как е протекла тази среща,
като според нея тя и съпруга й са били заплашвани вербално от подс. М., с цел да бъде принуден
частния обвинител и граждански ищец И. да изплати финансовото си задължение към
св. П..
Според съда от съществено значение за изясняване на
обективната съставомерност на деянието е да се
установи каква е конкретната заплаха, отправена от дееца, като в случая св. И.
посочва, че е била заплашена от репликата „Нали знаеш какво става по
училищата?!?“ Самата тя призна, че е възприела и е почувствала тази реплика
като заплаха но тази нейна субективна преценка, според съда не почива на
някакви обективни обстоятелства. Св. И. посочи, че подс.
М. е държал и демонстративно е размахвал пред нея нейни снимки и снимки на
децата й, свалени вероятно от социалната мрежа Facebook (Фейсбук), но дори и този
факт, в който съдът по принцип няма причина да се съмнява, гарниран с думите „Нали
знаеш какво става по училищата?!?“, макар и изречени със заплашителен тон не
могат да обосноват позиция, че е осъществена вербална заплаха срещу семейството
на св. И..
Ето защо съдът приема за установено, че действително
на 22.05.2015 г. на ул. „Острава“ пред дом № 5 е била проведена среща между подс. М. и св. И., но съдът не счита, че по някакъв начин подс. М. е отправял вербални заплахи към св. И..
Идентични са разсъжденията на съда за проведената на
25.05.2015 г. среща между частния обвинител и граждански ищец И. и подс. М. на бензиностанция ОМВ, находяща
се в близост до ЖП гара Варна. Конкретните думи, които частния обвинител и
граждански ищец И. е възприел като заплаха са: „Нали знаеш какво става по
училищата“, които дори и да се приеме, че са изречени със заплашителен тон, не
могат да обосноват обективен извод за осъществена заплаха.
Същевременно обаче, съдът намира, че по време на
срещата си със св. И., състояла се на 04.06.2015 г. отново на територията на бензиностанция „ОМВ“, находяща се в непосредствена близост до ЖП гара Варна, подс. М. е отправил категорична и недвусмислена заплаха срещу
телесната неприкосновеност на частния обвинител и граждански ищец И..
Конкретните думи на подс. М., изречени към св. И. са
били: „Аз съм от тези хора, които могат
да хванат вашия съпруг, да го закарат в гората и да му начупят ръцете и
краката. Даже и свирка ще ми направи.“ Св. И. сподели съдържанието на
заплахата по време на разпита й в хода на съдебното следствие и без да е
необходимо да се използва някакво специално тълкувание на думите, изречени от
подсъдимия, очевидно и категорично тези думи следва да се квалифицират като
заплаха за насилие към съпруга на св. И. – частния обвинител и граждански ищец И..
Следва да се отбележи, че показанията на св. И. се потвърждават изцяло от
показанията на частния обвинител и граждански ищец И., който потвърди пред
съда, че именно тази заплаха е достигнала до него, споделена му от съпругата
му. Действително частния обвинител и граждански ищец И. не е присъствал на
срещата между св. И. и подс. М. на 04.06.2015 г., но
показанията му, макар и да представляват косвено доказателство изцяло
потвърждават показанията на св. И. за вида и съдържанието на отправената
вербална заплаха.
За съставомерността на престъпното
деяние по чл. 213а от НК следва да се изследва и въпроса за целта на
отправените заплахи. В случая без съмнение те са насочени към мотивиране на
частния обвинител и граждански ищец И. да погаси финансовото си задължение в
размер на 150 000 лева към св. П., още повече, че дори и срещата на 04.06.2015
г. е започнала с думите на подс. М. „Вие няма ли да
връщате парите?“. На практика и трите срещи, които подс.
М. е провел с членовете на сем. И. (на 22.05 и 04.06.2015 г. със св. И.) и (на
25.05.2015 г. с частния обвинител и граждански ищец И.) са имали за предмет
разговор единствено и само по този въпрос, а именно погасяването на финансовото
задължение към св. П..
Няма някакви твърдения, още по – малко доказателства
за някакъв евентуален личен конфликт между подс. М. и
частния обвинител и граждански ищец И., който да е причина за отправената
заплаха от страна на подс. М. за насилие над частния
обвинител и граждански ищец, поради което и съдът приема, че заплахата е
отправена именно заради това да бъде мотивиран частния обвинител и граждански
ищец да предприеме активни действия за изплащане на своето финансово
задължение.
По отношение отправената заплаха важно значение в доказателствената съвкупност имат и показанията на св. П.В.П..
Самият св. П. не е пряк очевидец на срещата на подс. М.
със св. И., но самият той призна пред съда, че частния обвинител и граждански
ищец лично му се е оплакал, че е бил заплашван именно за да бъде принуден да
върне задължението си към св. П..
Съдът би желал да обърне внимание и върху
показанията на св. М.П.П., които също кредитира като
обективни и последователни. Самият св. П. няма касателство
с взаимоотношенията между подс. М. и частния обвинител
и гражданки ищец, самият той също така призна, че не се намира в добри
отношения с подс. М., поради което и съдът се отнася
с по – висока степен на критичност към неговите показания, но съдът няма
причина да не ги кредитира в частта им, че подс. М.
активно се е занимавал с дейност по събиране на просрочени финансови задължения
и още повече, че е използвал вербални заплахи към длъжниците.
В тази посока показанията на св. П. са изключително категорични и се подкрепят
от показанията на св. И. и частния обвинител и гражданки ищец И., че заплахите
„влизат в арсенала“ и са приом, който се използва от подс. М. да принуди длъжниците с
просрочени задължения да погасят дълговете си.
Самото престъпление с квалификация чл. 213а от НК е
формално по своя характер и за осъществяване на състава му е необходимо
подсъдимият да употреби принуда спрямо пострадалото лице, в случая обективирана като вербална заплаха, насочена към частния
обвинител и граждански ищец И.. Няма изискване в наказателния закон заплахата
да бъде пряка, т.е. да бъде чута непосредствено от пострадалия, в случая
частния обвинител и граждански ищец И. е бил заплашен чрез своята съпруга св. И.,
която е предала заплахите, които подс. М. е изрекъл
към съпруга й. Целта на отправените заплахи е била да бъде мотивиран частния
обвинител и граждански ищец И. да погаси своето финансово задължение към св. П.,
като за самата обективна съставомерност на деянието е
без значение дали заплахата е довела до действително имуществено разпореждане
или не.
От субективна страна, извършеното престъпление по
чл. 213а от НК е извършено от подс. М. с пряк умисъл.
Съзнавал е напълно, че чрез съпругата му св. И., отправя заплаха с насилие към
частния обвинител и граждански ищец за постигане на поставената си цел – да го
принуди да извърши определено имуществено разпореждане.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че
следва да ангажира наказателната отговорност на подс.
М. за това, че на 04.06.2015 г. в гр. Варна, с цел да принуди другиго – С.В.И.
да се разпореди с вещ – парична сума в размер на 150 000 лева (сто и петдесет
хиляди) в полза на П.В.П., го заплашил чрез разговор със съпругата му – К.И., с
насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него с репликата
„Аз съм от тези хора, които могат да хванат Вашия съпруг, да го закарат в
гората и да му начупят ръцете и краката. Даже и свирка ще ми направи!“.
Предвид позицията на съда, че на датите 22.05.2015
г. и 25.05.2015 г. подс. М. не е отправял конкретни
вербални заплахи, насочени към частния обвинител и граждански ищец И., съдът го
оневини по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпния състав на чл.
213, ал. 1 от НК на конкретно тези две дати. Респ. в случая не може да се
говори и за продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК, поради
което и съдът оневини подс. М. да е извършил
престъплението по чл. 213а, ал. 1 от НК при условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.
По отношение вида и размера на наказанието, което
съдът наложи на подс. Т.С.М., следва да се има предвид,
че самата разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от НК предвижда извършителите на този
вид престъпни деяния да се наказват с наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една до шест години и с „глоба“ в размер от 1000 до 3000 лева. Съдът наложи
на подс. М. минимално по размер наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и му наложи „глоба“ в размер на 1000 лева,
макар, че в случая смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице.
Същевременно е налице едно безусловно отегчаващо отговорността обстоятелство, а
именно предходната съдимост на подс. М., който с
влязла в сила на 17.04.2013 г. присъда, постановена по НОХД № 594 по описа за
2011 г. на Районен съд – Сливен, е бил осъден за извършено престъпление по чл.
159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 2 и т. 6 вр. ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Въпреки, че е налице отегчаващо отговорността
обстоятелство, макар и само едно, съдът намира, че е справедливо да
индивидуализира двете кумулативно предвидени наказания в минимален размер, отчитайки
продължителността на наказателното производство, водено срещу подс. М.. Принципно продължителността на наказателното
производство, предвид спецификата на повдигнатите обвинения, е висока, но
според съда не е в състояние да обоснове приложение на чл. 55 от НК. Същевременно
следва да бъде отчетена и съобразена при индивидуализацията на наказанието, още
повече, че са налице доказателства, че под. М. полага грижи за малко дете,
родено именно в хода на съдебното производство, поради което и съдът намира, че
наказания, определени в минимален размер, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от една година и „глоба“ в размер на 1000 лева се явяват съответни на
тежестта на извършеното престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК и със сигурност ще способстват за изпълнение на целите на наказанието,
очертани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2,
буква „В“ от ЗИНЗС, съдът постанови наложеното наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК,
съдът приведе в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три
години, наложено на подс. М. по НОХД № 594 по описа
за 2011 г. на Районен съд – Сливен, доколкото изпълнителното деяние на
престъплението, предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство (НОХД №
5677 по описа за 2017 г. на Варненския районен съд) е извършено именно в
рамките на изпитателния срок на осъждането по НОХД № 594 по описа за 2011 г. на
Районен съд – Сливен.
По отношение предявения граждански иск.
С протоколно определение от 29.01.2018 г.,
постановено в производството по НОХД № 5677 по описа за 2017 г. на Варненския
районен съд, е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, граждански
иск, предявен от С.В.И. против подс. Т.С.М. за
заплащане на сума в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на евентуално извършеното
престъпно деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на довършване на престъплението до окончателното изплащане на сумата.
Предвид признаването на подс.
М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК, съдът
намира, че е налице основание и за ангажирането на гражданската му отговорност за
заплащане на обезщетение за нанесените от извършеното престъпно деяние
неимуществени вреди.
Същевременно съдът намира, че претендирания
от гражданския ищец И. размер на гражданския иск е силно и неоправдано завишен.
В производството по делото не се установи и доказа наличието на някакви
изключително продължителни и сериозни неимуществени вреди. Разбира се,
отправената заплаха за телесната неприкосновеност е брутална и без съмнение е
причинила стрес, притеснение, страх у гражданския ищец И., но според съда
парична сума в размер на 1000 лева е напълно достатъчна да обезщети гражданския
ищец за нанесените му неимуществени вреди. В крайна сметка следва да се отбележи,
че заплахата е била изречена само веднъж (на 04.06.2015 г.), съдът вече
обоснова позицията си защо не приема за обективни заплахи, изречените думи от подс. М. на другите две дати, за които му е повдигнато
обвинение. Действително бяха наведени твърдения, че вследствие на отправената
заплаха, семейство И. заедно с двете си деца са се преместили да живеят в гр.
София, но следва да се подчертае, че това се е случило повече от 14 месеца след
инкриминираната дата, поради което и съдът не може да приеме, че това решение
на семейството е продиктувано само и единствено от страха, който е изпитвал
гражданския ищец вследствие отправената заплаха.
Поради тази причина, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на гражданския ищец И.
възлиза на 1000 лева, като за разликата до претендирания
размер от 150 000 лева гражданския иск следва да бъде отхвърлен.
Съдът също така осъди подс.
М. да заплати парична сума в размер на 50 лева в полза на Държавата, представляваща
държавна такса върху уважената част на предявения граждански иск.
По отношение повдигнатото обвинение на подс. Х.С.А. за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В началото на своето изложение, съдът би желал да
отвори една скоба и да отбележи, че напълно се солидаризира с позицията на адв. Б.Ж., че не е особено уместна конструкцията
обвинението по чл. 290, ал. 1 от НК да бъде разглеждано в едно и също
наказателно производство с обвинението, което е свързано с това лъжесвидетелстване,
но в крайна сметка начина на конструиране на обвиненията е изцяло прерогатив на
Прокуратурата на Република България.
В случая налице са категорични писмени
доказателства, че на три пъти в периода 20.08.2015 г. – 06.10.2015 г. подс. А. е заявил пред разследващ полицай В.Б. от Първо РУ
към ОД на МВР – гр. Варна неистина, че именно той е лицето в качеството му на
представител на „Бул Форс Груп“ ЕООД, което е лицето,
което се е срещало на определени дати със св. И. *** и със съпруга й С.В.И. на
територията на бензиностанция „ОМВ“, находяща се до
ЖП гара Варна, с цел да уреди събирането на финансовото задължение на частния
обвинител и граждански ищец И.. Тези неистини, изречени от него са обективирани в протокола му за разпит в качеството си на
свидетел от 20.08.2015 г., в протокола за проведена очна ставка, проведена с
друг свидетел К.С.И. от 06.10.2015 г. и в протокола за проведена очна ставка,
проведена с частния обвинител и граждански ищец С.В.И. от 06.10.2015 г.
Следва да се подчертае, че подс.
А. е бил запознат с правата и задълженията си в качеството на свидетел, вкл. е
бил предупреден, че носи наказателна отговорност по чл. 290 от НК –
обстоятелство, с което подс. А. сам е удостоверил, че
е бил запознат с полагането на неговия личен подпис върху цитираните протоколи, поради което и съдът намира, че със своето поведение
същият е извършил престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и следва
да бъде ангажирана наказателната му отговорност за този вид престъпна проява.
Доколкото подс. А. е
извършил престъплението на 20.08.2015 г. и на 06.10.2015 г. следва действията
му да се квалифицират като продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото трите деяния осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Престъплението с правна квалификация чл. 290, ал. 1
от НК е резултатно по своя характер и бива довършено с факта на научаване от
надлежния орган на неверните твърдения на свидетеля. Съдът се солидаризира с
Прокуратурата, че „надлежни органи“, пред които могат да бъдат депозирани
лъжливи показания са тези органи, които имат правомощия да извършват разпити на
свидетели, сред които безспорно попадат разследващите полицаи в системата на
МВР.
Предвиденото наказание за извършено престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК е „лишаване от свобода“ за срок до пет години. В процеса
по индивидуализация на наказанието, съдът оцени като смекчаващо отговорността
обстоятелство липсата на предходна съдимост на подс. А.,
а същевременно съдът не намери някакви факти и обстоятелства, които да утежнят
вината му. Предвид това, съдът намира, че следва да наложи наказание близко до
минималния праг, предвиден в наказателния закон. Доколкото се касае за
продължавано престъпление по см. на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК, според
съда е справедливо наказанието да не бъде съвсем в минимален размер, а именно
три месеца „лишаване от свобода“, а да бъде индивидуализирано в размер малко по
– висок от минималния праг на наказанието.
Според съда наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 6 месеца се явява се явява съответно на тежестта на извършеното
престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК и със сигурност ще
способстват за изпълнение на целите на наказанието, очертани в разпоредбата на
чл. 36 от НК. Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не
следва да бъде изтърпявано ефективно, тъй като лицето не е било осъждано, а и
за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не
е необходимо същият да постъпи и да изтърпи наказанието си в пенитенциарно заведение, поради което и отложи изпълнението
на така наложеното наказание за срок от три години, предвид разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
съдът осъди двамата подсъдими – Т.С.М. и Х.С.А. да заплатят сторените разноски
в досъдебната фаза на наказателното производство в размер на 55, 48 лева по
сметка на ОД на МВР гр. Варна.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: