Р Е Ш
Е Н И Е № 8
Гр.Сливен,
12.05.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети
май, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
При
участието на секретаря Мария Тодорова и прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ, като сложи за разглеждане ЧНД № 170 по
описа за 2020 година на Сливенския окръжен съд, докладвано от съдия-докладчик Яница Ченалова,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА наказателна присъда /наказателно решение/ № 115, произнесена на 22.01.2020 г.
от Районен съд Арад, Република Румъния, влязла в сила на 05.02.2020 г., с която
същият орган е наложил на българския гражданин А.И.Д.,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, финансова санкция –
съдебни разноски в размер на 1600 леи с левова равностойност 654,89 лв. /шестстотин петдесет и четири
лева и осемдесет и девет стотинки/, направени във връзка с наказателно
производство, образувано за извършено престъпление по чл.335 ал.1 и чл.323 от
Наказателния кодекс на Република Румъния.
ИЗПРАЩА
препис от настоящото решение на органите на НАП за изпълнение, незабавно след
влизането на последното в сила.
Решението
може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд – Бургас в 7-дневен
срок, считано от днес.
ДА
СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от
уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
М О
Т И В
И
към решение от 12.05.2020 г. по ЧНД
№ 170/2020г. на СлОС
Производството
пред Окръжен съд гр.Сливен е образувано по повод на получена наказателна
присъда /наказателно решение/ № 115, произнесена на 22.01.2020 г. от Районен
съд Арад, Република Румъния, влязла в сила на 05.02.2020г., с което на
засегнатото лице А.И.Д., ЕГН ********** ***, е наложена финансова санкция – съдебни разноски в размер на 1600 леи във връзка с наказателно
производство, по което Д. е осъден за извършено престъпление по чл.335 ал.1 и
чл.323 от Наказателния кодекс на Република Румъния. Изпратено е удостоверение /вкл.
и на български език/, издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл.
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, както копие от съдебното решение.
В
с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че не са налице
основания, поради които да бъде отказано признаване на решението на органа на
Република Румъния за налагане на финансова санкция, поради което предлага съдът
да постанови решение, с което да признае решението на Районен съд Арад,
Република Румъния, за налагане на финансова санкция, както и да го изпрати за
изпълнение на органите на НАП.
Засегнатото
лице А.И.Д., нередовно призован, не се явява в с.з. Назначеният за целите на
производството служебен защитник не оспорва искането за признаване на
финансовата санкция. Защитата намира искането за основателно, като изразява
съгласието си решението да бъде признато от настоящия съд и да бъде изпратено
за изпълнение от органите на НАП.
Въз
основа на наличните доказателства по делото, съдът прие за установено следното:
С наказателна присъда /наказателно решение/ № 115,
произнесена на 22.01.2020 г. от Районен съд Арад, Република Румъния, влязла в
сила на 05.02.2020 г., българският гражданин А.И.Д., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, е признат за
виновен в извършени престъпления по чл.335, ал.1 и чл.323 от Наказателния
кодекс на Република Румъния. В удостоверението по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, са резюмирани фактите и
обстоятелствата, въз основа на които е постановено наказателното решение.
Посочва се, че на 13 септември 2018 г. около 15:39 ч. А.Д. се е явил на ГКПП
Надлак-II, посока излизане
от Румъния, управлявайки лек автомобил марка Ауди А8, регистриран в България
под номер ********, като при
проверка, извършена от граничната полиция е представил за проверка полско
свидетелство за управление, за което е установено, че е фалшифицирано.
Относно вида и правната квалификация на престъплението
и приложимите правни разпоредби, въз основа на които е постановено съдебното
решение, в удостоверението е отразено, че се касае за две деяния – управление
на МПС без свидетелство за управление на МПС и документно престъпление –
съставомерни по чл.335 ал.1 и чл.323 от НК на Румъния. За разходи по съдебната
процедура довела до обявяване на решението А.Д. е осъден да заплати сумата от
1600 леи.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за
решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила
акт на съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на разходи по съдебна процедура, довела до постановяване
на акта. От описанието на извършеното от Д. е видно, че същият е осъден за
престъпление по транспорта – управление на моторно превозно средство без
свидетелство за управление, както и за документно престъпление – използвал
неистински официален документ за установяване на определени обстоятелства.
Деянията представляват престъпления и по българското законодателство, макар в
случая да не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2
т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции – нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Решението
за налагане на финансова санкция е представено в заверен препис от органа, който го
е издал, ведно с превод на български език, и е придружено с удостоверение по
образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа
от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава, който орган е удостоверил и неговото съдържание.
От
съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа необходимите реквизити
предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на
Европа, така и според изискванията на приложение 2 към Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции и то съответства на решението за налагане на
финансова санкция.
Присъдените
от съдебния орган на издаващата държава разноски за съдебното производство,
довели до решението представляват финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.3
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Не
са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
доколкото няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата да е издадено и/или
изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за
деяние подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира
въпроса за евентуално изтекла давност на българското законодателство;
засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство,
които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася
за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България;
наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение
на физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е
посочено, че производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава за правото на обжалване и сроковете за
това, както и че не се е явило лично на делото. Освен това, от удостоверението
е видно, че в нито в издаващата държава, нито в трета страна, е постъпвало
частично плащане на финансовата санкция.
Ръководен
от констатираното по-горе, настоящият
съд направи извод, че са налице предпоставките в Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции за признаване на решението за налагане на
финансова санкция, издадено от съдебен орган – Районен съд Арад, Република
Румъния – за налагане на финансова санкция общо в размер на 1600 леи,
представляващи разходи за съдебната процедура, довела до решението по отношение
на българския гражданин А.И.Д..
Равностойността
на наложената финансова санкция в размер 1600 леи възлиза на 654,89 лв. към
датата на постановяване на решението на издаващата държава.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото
заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на
последното, следва да се изпратят на органите на Националната агенция по
приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентният орган на
издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението следва да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: