РЕШЕНИЕ
№ 290
град Плевен, 28.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА И. |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело
№ 300/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „С. Плевен – 2017“
ЕООД с. Ралево, общ. Плевен, ул. „Х. Димитър“ № 16 представлявано от Г.Ж.Г.
чрез адв. С.Н. ***, срещу решение № 260093/24.02.2021 г. по н.а.х.д. №
1876/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен с доводи, че решението е незаконосъобразно
и необосновано. Твърди се, че от обстоятелствената част на
наказателното постановление, а и в откритото съдебно заседание не става ясно в
какво се състои противозаконното създаване на пречки от страна на
жалбоподателката по отношение на контролните органи да изпълнят служебните си
задължения. Твърди се, че административно -наказващият орган е допуснал
нарушение на процесуалните правила като не е спазил разпоредбата на чл.52, ал.
2 от ЗАНН да върне акта на актосъставител, когато установи, че актът не е
предявен на нарушителя. Навеждат се доводи, че неоказването на съдействие на
контролен орган за изпълнение на служебните му задължения не би могло да бъде
равнозначно на противозаконно създаване на пречки на същия орган да изпълни
служебните си задължения. Нарушението не е описано в АУАН и наказателното
постановление с неговите признаци, които сочат противозаконно пречене, т.е.
създаване на непреодолими или трудно преодолими пречки за изпълнение за техните
функции или служебни задължения. Счита се, че неявяването на страната точно на тази дата -10.02.2020 г. не би следвало
да се счита за противозаконно действие, което пречи на контролен орган да
изпълни служебните си задължения. Посочва се, че Районен съд - Плевен
необосновано вместо да отмени изцяло наказателното постановление като
незаконосъобразно е намалил размера на имуществената санкция от 20 000 лева на
2500 лева. Моли се съдът да отмени решението.
В съдебно заседание касаторът - „С. Плевен – 2017“
ЕООД с. Ралево, общ. Плевен, ул. „Х. Димитър“ № 16 представлявано от Г.Ж.Г.
чрез адв. С.Н. ***, се представлява от адв Н., който подържа жалбата и
представя писмени бележки, в които се посочвата вече изложените съображения в
жалбата.
В съдебно заседание ответникът – Дирекция „Инспекция
по труда“ – Плевен, гр. Плевен, ул. „Ал. Стамболийски“ № 1, се представлява от
юрк И., която намира решението за
правилно и законосъобразно и посочва, че следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е изменено наказателно постановление №
15-0000973 от 26.06.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Плевен, с което на „С. Плевен – 2017“ ЕООД с. Ралево, общ. Плевен, ул. „Х.
Димитър“ № 16 представлявано от Г.Ж.Г., за това, че Дружеството „С. Плевен –
2017“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.Ж. Г., с ЕГН **********, в
качеството си на работодател противозаконно е попречил на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, като
не е изпълнил задължението си да окаже съдействие на контролните органи при
изпълнение на техните функции – нарушение на чл. 415, ал. 2 от КТ и на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 415, ал. 2 от КТ е наложената
имуществена санкция в размер на
20 000 /двадесет хиляди/ лв., е намален на 2500 /две хиляди и петстотин/
лв.
Настоящата инстанция намира решението за валидно,
допустимо. В случая съдът е изменил наложената с НП имуществена санкция, като е
намалил размер от 20 000 лева на 2500 лева. Безспорно в случая е налице
нарушение на чл. 415 ал. 2 от КТ , но след изменението с ДВ бр. 107, в сила от
21.12.2020 г. ал. 2 е нова, а предишната ал. 2 става ал. 4 на чл. 415 от КТ,
съгласно която работодател, който
противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 20 000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание,
а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание. Налице е именно това нарушение, тъй като при връчена покана
на представляващия дружеството на 27.01.2020г. за явяване и представяне на
документи в Инспекция по труда Плевен не е налице съдействие от страна на
представляващия и по този начин е невъзможно извършване на проверка от
контролните органи.
Съдът, на основание чл. 221, ал. 2, изр.второ от АПК,
споделя мотиви на РС Плевен по отношение на установените факти и изводи относно
извършване на нарушението. Районният съд обаче неправилно е изменил размер на
санкцията. Към дата на съставяне на АУАН и НП редакцията на чл. 415, ал. 2 от КТ е със съдържание - работодател, който противозаконно пречи на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си
задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв.
ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. С промяна на КТ
обн. в ДВ бр. 107 на 18.02.2020 г. са създадени нови ал. 2 и ал. 3, а досегашната
ал. 2 става ал. 4, като се запазва изцяло съдържанието й, както по отношение на
състав на нарушението, така и по отношение на санкцията по вид и размер, като същата е в размер на 20 000 лева и
не е налице минимум, към който може да се намали.
Първоинстанционният съд неправилно е изменил размер на
санкцията като е приложил устатновения минимум за имуществената санкция по ал.
2 на чл. 415 от КТ след изменението, тъй като по ал. 2 вече е наказуемо друго
нарушение -който не изпълни задължително
предписание на контролен орган на инспекцията по труда, издадено на основание чл.
405а, ал. 4, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 2500 до
15 000 лв., какъвто не е настоящият случай. Установеното от контролните органи
е наказуемо по ал. 4, като тази норма има идентично съдържание с ал. 2 преди
изменението от декември 2020 г. и не
може да бъде намалена имуществената санкция към минимум, тъй като такъв не е
предвиден от законодателя.
С оглед обстоятелството, че касационната жалба е
подадена от санкционираното лице, то не може да бъде влошено положението му и
следва решението да бъде оставено в сила, макар и постановено при неправилно
прилагане на закона по отношение на размер на имуществената санкция.
Неоснователно е и посоченото в жалбата
относно непредявяване на АУАН на лицето и опорочена процедура, която прави НП
незаконосъобразно. Приложима е нормата на чл. 416, ал. 3 вр ал. 4 от КТ, съгласно които актът за
установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление,
на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401, като в случаите по ал.
3, изречение второ актът за установяване на административно нарушение се смята
за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. Налице
са данни по делото за изпращане на АУАН на седалището и адрес на управление на
дружеството, което не е получено и АУАН е съобщен по реда на ал. 3, като е
поставен на табло за обявления в сграда на дирекция „ИТ“ Плевен на 23.04.2020
година.
Предвид горепосоченото съдът намира, че решението
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изход на делото и искането на пълномощник на
ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 5 от ЗАНН съдът намира,
че следва „С. Плевен – 2017“ ЕООД, ЕИК
*********, с. Ралево, общ. Плевен, ул.
„Х. Димитър“ № 16 представлявано от Г.Ж.Г. да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ –Плевен , гр. Плевен, ул. „ Ал. Стамболийски“ № 1 разноски в размер на
100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 260093/24.02.2021
г. постановено по н.а.х.д. № 1876/2020 г. по описа на Районен съд
– Плевен.
Осъжда „С.Плевен – 2017“
ЕООД, ЕИК *********, с. Ралево, общ.
Плевен, ул. „Х. Димитър“ № 16 представлявано от Г.Ж.Г. да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Плевен , гр. Плевен, ул. „ Ал. Стамболийски“ № 1 разноски
в размер на 100 лева
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1./п/ 2./п/