№ 512
гр. Кюстендил, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от КР. Д. СТ., ЕГН
**********, М. В. В., ЕГН **********, В. Д. В., ЕГН ********** и ИВ. Д. ЗЛ., ЕГН
**********, действащи чрез процесуалният представител по пълномощие адв. А. Петкова,
срещу определение № 260954/06.10.2021 г. на Районен съд – Кюстендил по гр.д. №
677/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е върнал на основание чл.129,
ал.3 ГПК исковата молба като нередовна и е прекратил производството по образуваното гр.
дело поради констатирано неизпълнение на дадени указания за отстраняване на
нередовности на сезиращата съда искова молба.
Частните жалбоподатели релевират доводи за неправилност на обжалваното
определение. Излагат съображения, че с последващи молби – уточнения са отстранили
сочените от районният съд нередовности на исковата молба. Ето защо поддържат искане за
отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи,
както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирани за това лица, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава
въпроса по жалбата.
1
Производството пред Районен съд – гр. Кюстендил е образувано по искова молба,
подадена от КР. Д. СТ., М. В. В., В. Д. В. и ИВ. Д. ЗЛ. срещу Веска Мирева Беломъжева, с
която се иска ответницата да бъде осъдена да възстанови старата реална граница между
собствените на страните недвижими имоти, като неправомерно изместена от последната без
знание на ищците и при нарушение на законовите разпоредби.
Преценявайки редовността на исковата молба, районният съд е констатирал
несъответствие на последната с изискванията на закона и в частност с разпоредбите на
чл.127 и чл.128 ГПК. Това е мотивирало съда да обездвижи исковата молба и даде
задължителни за ищците указания. Последните се свеждат до следните констатации:
наличие на непълна и неясна обстоятелствена част на ИМ, произтичаща от непосочването
от страна на ищците на какво правно основание са съсобственици, респ. при какви права за
процесния имот с идентификатор 29386.26.92 в землището на с. Жиленци; в какво се
изразява извършената от ответницата „промяна в кадастъра“; какви са били границите
между двата НИ и същите били ли са трайно материализирани чрез поставянето на плътна
или прозирна ограда; дали ответницата е завладяла част от имота им и по-конкретно каква
като площ, като последната да бъде индивидуализирана с граници и площ, или ответницата
при заснемането на нейния имот по реда на ЗКИМ е посочила граници и съседи, които не са
съответни на реалните; да бъде формулиран петитум, съответстващ на уточнените
обстоятелства.
С уточняваща молба процесуалният представител на ищците адв. Петкова е
направила следните уточнения: че доверителите й са съсобственици на процесния имот на
основание наследство и давностно владение, като са уточнени и квотите от собствеността на
всеки от тях; ответницата навлязла в имота на ищците с около пет метра югозападно откъм
техния имот и четири метра от югоизточната част откъм дерето. От югозападната част на
имота на ищците имало прозирна ограда, която била съборена и ответницата направила
ограда от бетон и дърво. Откъм дерето югоизточно също имало прозирна ограда, която била
съборена и към момента липсвала. Конкретизирано е, че ответницата е завладяла около 300
кв.м. от имота на ищците при граници вътре в имота – дол, Борис Якимов Тасев и път.
Имотът преди нанасянето в кадастъра бил околовръстен полигон. Заявен е петитум да бъде
осъдена ответницата да възстанови старата ограда откъм югозападната част на имота на
ищците и отстъпи пет метра, както и от югоизточната част откъм дерето и да отстъпи четири
метра, така както е била старата ограда и я възстанови във вариант прозирна ограда, като
възстанови и завладените 300 кв.м. от имота на ищците. Да се възстановят старите реални
граници на ищците по нотариален акт от 1970 г., а именно: дол, Борис Якимов Тасев и път.
Районният съд отново оставя без движение исковата молба, приемайки, че част от
указанията не са изпълнение, респективно други са противоречиви. Дадени са повторни
указания, а именно: да бъде индивидуализирана в максимално възможна степен завладяната
от ответницата част от НИ, като се посочат нейните граници и съседи спрямо останалата
част на собствения на ищците недвижим имот, а така и спрямо съседните имоти и съответно
да това уточнение да се формулира ясен и точен петитум. Указано е да бъдат представени
доказателства за цената на иска, доколкото се предявявал иск ответницата да бъде осъдена
да отстъпи на ищците владението на завзетата част, както и да бъде вписана исковата молба.
С последваща уточнителна молба ищците сочат, че видно от представен нотариален
акт за собственост № 117, том втори, дело 795 от 1970 г. на нотариус при КРС, са
собственици на имот в м. „Сиракова“, с. Жилинци, община Кюстендил, при съседи: дол,
Борис Якимов Тасев и път. От югозападната страна на имота през 1985 г. ищцата е закупила
част от терен, без граници по нотариален акт и е изградила къща. Към настоящия момент
последната била завзела и изместила границата между двата имота и е назвлязла около 300
кв.м. в имота на ищците, като това е станало от югозападната част на имота на ищците, при
граници дол, Борис Якимов Тасев, н-ци на Добри Велинов С. и път. Приложена е
2
декларация за данъчна оценка на имота, внесена е такса за вписване на исковата молба и
последната е вписана в срок.
Последвала е размяна на книжа в производството по реда на чл.131 ГПК, като след
това с определение № 260879/12.08.2021 г. районният съд за трети път е обездвижил
исковата молба с дадени указания да бъдат точно уточнени квотите на ищците в
недвижимия имот, като се съобрази дали имотът е придобит от праводателя им по време на
брака му с ищцата М.В.; дали към датата на придобиване на собствеността имотът се е
намирал в регулация или околовръстен полигон, съответно дали към тази дата, респ. тази на
придобиване на собствеността на имота от ответницата, двата имота имали ли са обща
граница и по какъв начин е била материализирана, кога имота на ищците, респ. този на
ответницата, е придобил регулационен статут и с каква площ относно имота на ищците; по
какъв начин ответницата е извършила промяна в кадастъра през 2019 г. и кога част от имота
им е завладян от ответницата.
С молба от 30.09.2021 г. ищците отново са посочили квотите в собствеността ми
относно процесния имот, че същият към датата на придобиване се е намирал в околовръстен
полигон, че към датата на придобиване на имота на ответницата, между двата имота е имало
обща граница, отразена с прозирна ограда, която към момента е изместена и ответницата е
навлязла в имота на ищците, че през 2019 г. имота на ищците и този на ответницата са
нанесени в КККР на населеното место в с. Жиленци, м. Сиракова, община Кюстендил.
Уточнено е отново, че ответницата е навлязла в имота на ищците близо пет метра
югозападно откъм техния имот и четири метра от югоизточната част от дерето. От
югозападната част на имота на ищците е имало прозирна ограда, която е съборена и
ответницата е направила ограда с бетон и дърво, а откъм дерето – югоизточно също е имало
прозирна ограда, която е съборена и липсва в момента. Към момента ответницата била
завладяла около 300 кв.м. от имота на ищците при граници вътре в имота: дол, Борис
Якимов Тасев и път. Заявен е и съответен петитум.
С обжалваното определение, отчитайки неизпълнение на дадените указания,
районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
След преценка на представените по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира по отношение на констатираните от първоинстанционния съд нередовности
на исковата молба, че такива са били налице.
За да е законосъобразно връщането на исковата молба поради неотстраняване в срок
на нередовността й съобразно дадените указания, е необходимо едновременно да са налице
следните предпоставки: да е налице нередовност на исковата молба; съдът да е дал на ищеца
правилни и ясни указания в какво се състоят нередовностите и как да бъдат отстранени.
Наред с това, ищецът следва надлежно да е уведомен за дадените указания, които той следва
да изпълни в указания срок и да му са разяснят последиците от неизпълнение.
Както беше изложено по-горе първоинстанционният съд неколкократно е оставял
исковата молба без движение и е давал указания за нейното поправяне. Въпреки това с
обжалваното определение е приел, че последните не са изпълнени и като последица от
процесуалното бездействие на ищците е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото.
Настоящият въззивен състав не споделя този извод. Както бе изложено
първоначалната искова молба действително е страдала от пороци, касаещи нейната
редовност, при което дадените от районния съд указания са били правилни и съответни на
установените пороци. С последващите молби уточнения обаче ищците са съумели да
отстранят в голяма част констатираните по исковата молба нередовности и несъответствия.
Съдът счита, че спорната площ от процесния недвижим имот е достатъчно
3
индивидуализирана към този етап на производството /впоследствие същата може да бъде
изменена чрез изменение на иска, респективно индивидуализацията на спорната площ да
бъде прецизирана/, като е посочено, че ответницата е навлязла с около 300 кв.м. в имота на
ищците, като това е станало от югозападната част на имота на ищците, при граници: дол,
Борис Якимов Тасев и път, като правно логично е да се приеме, че четвъртата граница е
именно имота на ищците, в който е осъществено навлизане от страна на ответницата. Още
по-конкретно е обяснено, че ответницата е навлязла в имота на ищците с около пет метра
югозападно откъм техния имот и четири метра от югоизточната част откъм дерето. Площта
на имотите е посочена още с първата уточнителна молба, като доказателствата от двете
страни по спора са представени скици на имотите. Въпросът от кога имотът е бил включен в
околовръстен полигон не обуславя редовността на иска, а е въпрос по съществото на спора и
изясняването му е свързано с процесуалните действия по събиране на доказателства. .
Същото касае и изясняване на въпроса за начина, по който имотът на ответницата е
включи в КККР.
Ищците са формулирали и петитум, съдържащ искане за петиторна защита .
За пълнота съдът ще укаже, че преодоляването на непрецизно или бланкетно
изложени обстоятелства,, респективно на неясноти или противоречия в и.м., следва да стане
по реда указан в чл.145, ал. 1 и 2 ГПК, в каквато насока е и константната практика на ВКС.
Когато страната не е формулирала точно обстоятелствата или твърденията й са
противоречиви, съдът при условията на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК има правомощието да
зададе на страната въпроси за изясняване на фактите, като укаже значението им за спора,
като укаже на страната да конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях.
Разпоредбите на чл. 143, ал.2 и чл. 145, ал.2 от ГПК предоставят на страните право, а
на съда задължение във връзка с поясняване, допълване и отстраняване на противоречия в
исковата молба в първото по делото съдебно заседание. Първоинстанционният съд обаче не
е съобразил горепосочените процесуални разпоредби, а е приел, че се касае до неотстранени
нередовности на и.м.
Ищците са формулирали и петитум, съдържащ искане за петиторна защита
Същевременно, считат че са спорни границите между техния имот и този на ответницата,
като се позовават на разпоредбите на чл. 109а от ЗС и чл.53, ал. 2 от ЗКИР.
Многократно в съдебната практика е посочвано, че правната квалификация на иска се
определя от съда, а не от ищците. Последните са длъжни да заявят ясно и точно искане,
съответстващо на правния спор, който следва да бъде разрешен, чийто рамки се определят с
изложението в обстоятелствената част на исковата молба.
В случая с определенията, с които съдът е оставял исковата молба без движение се
съдържат единствено констатации за противоречие между обстоятелствена част и петитум,
неясен петитум и др. Давани са указания да бъде формулиран ясен и точен петитум, без
обаче същите да са ясни и конкретни.съдът е следвало да даде подробни и конкретни
указания касаещи нередовностите свързани с петитума на исковата молба, а при
констатирано противоречие да укаже в какво се състои същото.Това в случая не е сторено.
Ето защо обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като
делото да бъде върнато на РС . Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените
действия с оглед дадените от настоящата инстанция указания.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260954/06.10.2021 г. на Районен съд – Кюстендил по гр.д.
4
№ 677/2021 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на РС - Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените
действия съгласно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5