Решение по дело №4217/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 371
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330104217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е 371/9.7.2020г.

                                                09.07.2020година                            град Ямбол

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 30.06                                                                                                 2020 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

    

    Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 4217 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството се води по предявен от „СТИВА 14“ЕООД , представлявано от управителя С.М.С. против адвокат Г.И.Д. иск с правно основание чл. 51 от ЗА.

В исковата молба се посочва, че по повод заведено срещу ищцовото дружество гражданско дело между ищеца и ответницата бил сключен договор за правна защита и съдействие. Ищецът снабдил ответницата с всички документи касаещи делото, като в писмено становище подробно й обяснил хронологията на случая, която описва.Бил убеден, че ответницата ще убеди съда в неоснователността на претенцията заведена срещу дружеството.Провели се няколко заседания, събрали се допълнителни доказателства.В периода след последното с.з. и преди постановяване на решението ищецът починал.Решението частично признавало иска му, като насрещните искове били отхвърлени. Ищецът счита, че нищо от представените от него писмени доказателства не било отразено, а Д. пледирала единствено забава.Заявил, че желае да обжалва, за което заплатил още един хонорар, включително държавна такса. При второинстанционното разглеждане на делото Д. го уведомила, че  нищо, което не било отразено в решението на РС не можело да се коментира. Решението на ОС – С. буквално приповратяло това на РС. Освен това ищецът бил осъден да заплати разноски в размер на 3160 лв.При разговор с отв. Д. същата му съобщила, че не знаела, че ищецът е починал. Ищецът се съмнява, че  ответницата  е влязла в сговор с насрещната страна, че не е използвала предоставените й доказателства, отдава нейните действия и бездействия на слабата й квалификация и ниския й професионализъм. Твърди, че ***. Д. умишлено е премълчала пред него  законовите разпоредби, които го касаят.

Претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от общо 4146, 50 лв. – заплатен хонорар за въззивно обжалване, държавна такса и разноски заплатени на наследниците на починалия в хода на процеса ищец.

            В депозирания в законоустановения срок отговор, ответницата оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът сам е инициирал обжалване на решението, като нито той, нито адвоката са знаели за смъртта на ищеца Р. Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че ***. Д. е представила и събрала всички необходими и относими доказателства.  Претендира се отхвърляне на претенцията, както и присъждане на разноски.

В с.з. ищецът се представлява от законния си представител, който поддържа претенцията.

Ответницата – лично и чрез упълномощен *** оспорва иска.

Третото лице – помагач, редовно уведомено не изпраща представител. С писмено становище моли за отхвърляне на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Гр. дело № *** год. на СлРС е образувано по искова молба на  Р. И. Р. против „СТИВА 14“ЕООД, с която са предявени ОСИ  с правно основание чл. 232 ЗЗД и чл. 233 , ал.1 ЗЗД. С договор за правна защита и съдействие от 19.06.2017 год. *** на ищцовото дружество е упълномощил ***. Д. да го представлява по посоченото гр. дело, включително за предявяване на насрещен иск.На 26.06.2017 год. ***. Д. е депозирала отговор на исковата молба, с който изрично е посочила, че оспорва предявените искове, включително насрещна искова, с приложени към същата многобройни писмени доказателства, вкл. релевирала доказателтвени искания. С протокол от о.с.з. от 19.10.2017 год. съдът е съобщил на страните доклада си по делото. По делото са проведени четири открити с.з., на които упълномощеният *** е присъствал. По делото е постановено решение № *** год. ,  с което са частично отхвърлени първоначално предявените искове и изцяло насрещните такива, както и в полза на страните са присъдени разноски.

В законоустановения срок ***. Д. е депозирала въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част, по която е образувано в.гр.д. № *** год. на ОС – С. С определение от 08.10.2018 год., връчено на ***. Д. на 12.10.2018 год. делото е насрочено за о.с.з., като са конституирани наследниците на починалия в хода на процеса Р. Р. По делото е проведено едно о.с.з., в което е участвал както представител на ищцовото дружество, така и ***. Д.. С постановеното решение ОС – С. потвърждава изцяло решение на РС – С. в обжалваната част.Въззивникът е осъден да заплати разноски на конституираните на мястото на въззиваемата страна наследници.

Страните са представили многобройни писмени доказателства, касаещи процеса на доказване, включително възражения по гр. дело № ***год. и в.гр.д. № ***год., тъжби , възражения, практика на ВКС и др.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Й.- *** на ***. Д., работещ в същата кантора посочва, че познава ответника, който бил клиент на ***. Д..Дошъл през есента на 2017 год. , като казал че ***му е препоръчан от негов познат. Дошъл с искова молба за неплатен наем искал ***. Д. да го представлява по делото. Последната поела защитата му като поискала няколко дни да се запознае със случая. След няколко дни ищецът дошъл отново, обсъдили исковата молба и заявил, че иска да предяви насрещни искове. Бил с папка  с документи и обсъдили обстоятелствата бурно.***. Д. му обяснила подробно всичко по основателността на исковете.Той държал всеки един от исковете му да бъде включен в НИМ.Имало период когато идвал всеки ден в кантората. След това винаги идвал преди заседанието и ходели заедно с ***. Д..Винаги идвал с бележки, носел текстове, които искал да бъдат представени в съда. Решението по делото било изготвено 5- 6 месеца след приключването му.Почти всяка седмица ищецът идвал да си търси решението.Когато го получила ***. Д. му се обадила , той дошъл в кантората и след като се запознал не бил доволен, като изразил грубо отношение към съдията – докладчик.***. Д. му изготвила препис от решението. След няколко дни се върнал, казал, че това не е решение , искал да съди съдията. ***. Д. му обяснила, че реда за обжалване на решението е пред въззивна инстанция, като по този начин ще се извърши проверка за неговата правилност.Ищецът категорично заявил, че ще обжалва, като адвокатът му обяснил какви ще бъдат евентуалните последици от обжалването.Коментирали финансовата част, включително го запознала, че при евентуално потвърждаване дължи разноски.Той бил категоричен за обжалването, дори поискал сметката на ОС, за да внесе таксата.Ситуацията с въззивната жалба била , както и при изготвяне на отговора и НИМ, била коригирана, допълвана, зачерквана от ищеца.След изготвяне на въззивната жалба ***. Д. получила определение, с което били конституиран наследниците на въззиваемата страна. До този момент не било коментирано някоя от страните да е починала. ***. Д. се обадила на ищеца, з ада го уведоми.Той казал, че също не знаел.След като започнало делото ищецът идвал няколко пъти в кантората, носел бележки, които искал да бъдат представени пред съда. Свидетелят мисли, че ***. Д. е представлявала ищеца по още едно дело, по което резултатът го удовлетворил.***. Д. била с дългогодишна практика, клиенти й били фирми с доста големи обороти, вкл. банки. Свидетелят работил с нея в един офис от 2008 год. и я познавал като добър професионалист. Счита я за компетентна. Не си спомня да са водени разговори, при които ***. Д. да е обещала някакъв резултат по делото.Не можел да твърди, че е приставал на всички срещи между страните, присъствал на тези, при които е бил в офиса.Не си спомня ***. Д. да е отказала на ищеца да му предостави документи по делото. Кантората се състояла от една стая, двете бюра били близо едно до друго.Много от разговорите се водели на висок тон и неволно свидетелят присъствал на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 51 от ЗА. Казусът, с който е сезиран настоящия състав е свързан с претендирано неизпълнение на задължения по специален закон /Закона за адвокатурата/, което произтича от сключения между страните договор за правна помощ и процесуално представителство по гр. д. №***год. на СлРС и в.гр.д. № *** год. на ОС – С.

С договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя си какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от него или срещу него материално субективно право, така че то да може да бъде реализирано, респ. реализирането му да бъде осуетено. При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин и дори от тази на добрия търговец, тъй като чл. 2, ал. 2 от ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя си по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя му вредитози смисъл решение № 227/19.08.2013 г., постановено по гр. д. № 1166/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о./.

В чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата е предвидено, че при упражняване на професионална си дейност, адвокатът следва да се ръководи само от върховенството на закона, като е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Така по най-общ начин са уредени задълженията на адвоката, без да се фиксирани такива за поддържане на определено качество на защита /т.нар "задължение за резултат"/, нито пък да води защитата на своя клиент по определен начин, поради което сам по себе си резултатът по делото не е основание да се ангажира отговорността на адвоката. Нещо повече, поемането на ангажимент за постигане на определен резултат, се приема от съдебната практика, че противоречи на правилата на адвокатската етика.

Ето защо като задължение на адвоката следва да се вмени точното осведомяване на клиента му за неговите права и задължения /чл. 40, ал. 3 от ЗА/, както и в действията си при или по повод воденето на делата да подхожда с необходимата професионална компетентност, отговорност и почтеност, като преценява най-висшия интерес на своя клиент и ако, с оглед събраните по делото доказателства и закона, неговата теза е необоснована, респ.неоснователна, трябва да му разясни това обстоятелство и съобразно своето вътрешно убеждение, което формира свободно /арг. от чл. 40, ал. 5 от ЗА/ да предприеме процесуални действия, респ. да се въздържа от такива, които биха влошили или застрашили интереса на неговия клиент.

В случая, от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ***. Д. е представлявала ищцовото дружество по горепосочените дела, като по гр. дело № *** год. е депозирала отговор на исковата молба, съответни предявила насрещни искове от името на ищеца, а по в.гр.д. № *** год. е подала от името на ищцовото дружество въззивна жалба.

Съгласно чл. 51 ЗА адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет. Съгласно общата разпоредба за неизпълнение на договорите на чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението. Отговорността на адвоката има договорно основание, защото задължението му за защита на правата и законните интереси на клиента, произтича от сключения договор за правна помощ. Тъй като е налице договорна обвързаност между страните за реализирането на отговорността по този договор по смисъла на чл. 82 ЗЗД на обезщетение ще подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Посочените изисквания за характера на вредите са меродавни и в двете хипотези на цитираната правна норма, като разграничението е че при добросъвестност на длъжника е предвидено допълнително условие - да са били предвидими при пораждане на задължението. Вредите са преки, доколкото са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника по договора.

В аспекта на изложеното с доклада по делото съдът е указал на ищцовата страна, че в настоящото производство следва да установи при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на отговорността, а именно: сключен договор, виновно неизпълнение на поетите с този договор задължения и вреди, които да са пряка и непосредствена последица от това неизпълнение. От горепосочените предпоставки е установено наличието единствено на първата - сключения договор с *** Д.. Ищецът не установи останалите елементи на фактическия състав.

От представените по делото доказателства съдът счита, че не може да се направи извод, че ответникът по делото не е защитавал правата и законните интереси на клиента си. По делото липсват каквито и да било доказателства, събрани в производството по надлежния ред, които да обусловят извод, че *** Д. не е представила пред съда предоставените от ищеца документи. Напротив подобно твърдение се опровергава от факта, че при изграждане на защитната си теза по настоящото гражданско дело ищецът е представил абсолютно същите писмени доказателства, представени и приети и в процесните граждански дела. Не може да бъде вменено във вина на същата и обжалване на решението на СлРС пред въззивна инстанция. В настоящия процес ищецът изрично е заявил, че той е пожелал да обжалва, несъгласен с решението на РС – С., което впрочем е постановено частично в негова полза, т.к. предявените първоначални искове  срещу него са отхвърлени, както и са му присъдени разноски. На следващо място по делото е безспорно установено, че наследодателят на въззиваемите е починал, но посоченото обстоятелство е станало ясно на ***. Д. едва на 12.10.2018 год. с получаване на определението по насрочване на делото и конституиране наследниците на починалото лице. Не са ангажирани никакви доказателства ***. Д. да е знаела за смъртта на Р. преди подаване на въззивната жалба.

Съдът приема, че не може да се направи извод, че ответникът по делото не се е ръководил от върховенството на закона и че същият не е защитавал правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начинЛипсват доказателства, които да обусловят извод, че ***. Д.  е разяснила неточно правата на ищеца и процесуалните възможности за тяхната защита. От приетите в цялост граждански дела се установява, че ответникът е изпълнил точно произтичащите от договора за правна защита и съдействие задължения и е защитил по най-добрия начин правата на клиента си в рамките на възложената му работа- представителство в първоинстанционното производство, включително предявяване на насрещни искове, като *** е присъствал във всяко едно от насрочените о.с.з, не са отхвърлени искания поради негов процесуален пропуск, както и след това- като е изготвил и депозирал въззивна жалба.Според съда в проценсия случай не може да бъде вменено във вина на *** отхвърлянето на насрещните искови претенции, нито потвърждаването на решението на РС – С. от въззивна инстанция. 

От една страна уговорка за постигането на определен резултат липсва в текста на приложения договор, като дори и да беше налице, както беше посочено по-горе  тя би била в противоречие с нормите на ЗА и Етичния кодекс на адвоката. От друга страна задължението за разпределяне на доказателствената тежест по предявените искове е на съда разглеждащ делото , който своевременно с доклада по делото и на осн. чл. 146,ал.2 от ГПК следва да укаже на страната за кои от твърдените от нея факти и обстоятелства не сочи доказателства, което не е сторено по отношение на част от насрещните искови претенции на ищеца, както и отново не може да се вмени във вина на ***.

По изложените аргументи съдът приема, че ищецът не доказа неточно изпълнение на задълженията на *** Д. по сключения договор за правна защита и съдействие като пряка и непосредствена последица от което да са възникнали вреди, което обуславя неоснователността на претенцията. Достатъчно е да липсва само един от елементите на фактическия състав по чл. 82 от ЗЗД, за да се приеме, че той не е осъществен, а предявения иск като неоснователен следва да се отхвърли.

По разноските :

Предвид пълното отхвърляне на претенцията и на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горното, ЯРС

                                                   РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „СТИВА 14“ЕООД, ЕИК *** против *** Г.И.Д. ***, офис ***  иск за заплащане на сумата от общо 4146, 50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вредите, които последната е причинилa поради виновно неизпълнение на задълженията по сключения договор за правна защита и съдействие от 19.06.2017  г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.3 ГПК „СТИВА 14“ЕООД, ЕИК *** да заплати на *** Г.И.Д. ***, офис ***   сумата от 800 лв. – разноски за настоящата инстанция.

 

            Делото е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД , гр. С.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: