Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 310
14.07.2022г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Стефка Х.
и с участието на прокурор Юлияна Станева
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова касационно административно
дело № 389 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §
19, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба на К.
***, подадена чрез пълномощника й адв. Г.Н.Г. – М. ***, против Решение № 71
от 11.02.2022г., постановено по адм. дело № 1891/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд. С обжалваното
решение е отхвърлена като неоснователна подадената от К.П. жалба против Заповед № 10-00-606 от 25.02.2020г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед е признато на Р.С.М.
правото да придобие собственост върху имот № 330.279 с площ от 250кв.м,
местност „Юнаците“, землище на с. Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти.
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост – касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателката оспорва като необосновани формираните от
съда фактически и правни изводи, че по отношение на Р.С.М. са изпълнени
условията по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие правото на собственост върху
имот № 330.279 с площ от 250кв.м, местност „Юнаците“, землище на с. Малка Верея.
Поддържа, че противно на приетото от Старозагорския
районен съд, събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението
на изпълнената съдебно-техническа експертиза, не установяват и не доказват по
безспорен и несъмнен начин съществуването на изискуемата се материалноправна предпоставка
за трансформиране правото на ползване в право на собственост – наличието към
релевантния момент - 01.03.1991г., на построена в имота сграда, отговаряща на изискванията
на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Счита, че наличието на несъответствия между съдържащите се в административната
преписка документи относно площта на предоставения за ползване и заявения за
придобиване имот, респ. относно площта на разрешеното и изпълнено в имота
строителство, обуславя извод за недоказаност на възникнало и съществуващо право
на Р.М. да придобие при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху имота. По подробно изложени съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменена Заповед № 10-00-606 от 25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, като неправилна
и незаконосъобразна.
Ответникът по касационната жалба - Кмет
на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
доказателства, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона
Старозагорският районен съд е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми
се елементи от правопораждащия фактически състав по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на
собственост, за което излага подробни съображения.
Ответниците по касационната жалба – М.Ж.Д.,
П.И.П., М.И.М., З.Д.С., К.З.Х., Р.И.Р., К.Д.В. и Р.С.М., редовно и своевременно
призовани за съдебно заседание, не се явяват, не се представляват и не вземат
становище по основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в законово установения срок, от лице с
правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството по
адм.
дело № 1891/ 2021г. по описа на
Старозагорския районен съд се е развило по жалба на К.И.П. против Заповед № 10-00-606 от 25.02.2020г., издадена
от Кмета на Община Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.44, ал.2
от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР към Постановление № 456 на МС от
11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и Протокол
от 04.05.2018г. на Комисията, назначена със Заповед № 10-00-244/
15.02.2017г., изменена със заповеди № 10-00-1985/ 02.10.2017г., № 10-00-20/
09.01.2018г. и № 10-00-619/ 02.05.2018г., на основание §
62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 11.12.1997г., е признато на Р.С.М. правото да
придобие собственост върху имот № 330.279 с площ от 250кв.м, местност „Юнаците“,
землище на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно
Протокол на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и
съседи: № 330.783; № 330.303; № 330.782, и № 330.703.
С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна подадената от К.П. жалба против Заповед № 10-00-606 от 25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства Старозагорският районен съд е приел, че е доказано кумулативното наличие на юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва възникването и признаването правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот. По съображения, че оспорената заповед е издадена при спазване на административно-производствените правила и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, съдът е обосновал извод, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен.
Решението
на Старозагорския районен съд е правилно.
Обоснован, от гл.т на доказателствата и правилен, от гл.т
на материалния закон, е направеният от Старозагорския районен съд извод, че по
отношение на ползвателя Р.С.М. са изпълнени кумулативно изискуемите се
материалноправни условия за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
във вр. с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съотв. за признаване на правото да придобие
собственост върху имот № 330.279 с площ от 250кв.м, местност „Юнаците“, землище
на с. Малка Верея. Съгласно приложимата за случая
хипотеза на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото на
ползване в право на собственост, е необходимо кумулативното наличие на две
материалноправни предпоставки, а именно: 1. Правото на ползвателя да е учредено
/предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към
ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и 2. В имота да има
сграда, построена преди 01.03.1991г., която не попада в изключенията по §1в,
ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. От
доказателствата по несъмнен начин се установява, че ползвателят Р.М. е получила
процесния имот на основание акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63
от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС № 12 от 13.04.1971г., по силата на което ПМС
на М. е предоставено право на ползване на земя с площ от 0.5 дка в местността „Юнаците“,
землище на с. Малка Верея. А съгласно
представеното Удостоверение № 212/ 12.04.1989г., в изпълнение на ПМС № 11 от
02.03.1982г. /също акт на МС, посочен в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/ и
Решение № 29б от 30.03.1989г. на ИК на ОбНС, на Р.М. е предоставено право на
ползване на земя с площ от 0.25дка в местността „Юнаците“, землище на с. Малка
Верея. В този смисъл не е налице твърдяното от касатора
несъответствие между заявената и удостоверената като предоставена за ползване
площ на имота – очевидно посочената в подаденото от Р.М. заявление вх. №
9403-1711/ 26.01.1998г. площ на имота, за който е направено искане за трансформиране
правото на ползване в право на собственост /750кв.м/, обхваща предоставената й
за ползване земя по ПМС № 12 от 13.04.1971г. /0.5дка/ и по ПМС № 11 от
02.03.1982г. /0.25дка/.
Касационният състав на съда намира за обоснован извода на
Старозагорския районен съд, че са налице и доказателства за установяване
съществуването на другия регламентиран в закона, като материална предпоставка
за придобиване на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, релевантен
факт - в имота преди 01.03.1991 да е построена сграда, която
не попада в изключенията по §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Действително,
съгласно изпълнената по делото СТЕ и отговорите на вещото лице при изслушването на
заключението в съдебно заседание, извършеното в имота строителство /полумасивно
строителство с размери 2.70/7.00м с височина 2.00м и застроена площ от
18.90кв.м, представляващо постройка за сезонно обитаване, състояща се от две
помещения/, не съответства по вид и обем на разрешеното такова със строително
разрешение № 2 от 03.01.1990г. /за построяване на стопанска постройка за
домашни животни за лични нужди върху 30 кв.м./ и със строително разрешение №
288 от 28.12.1989г. /за построяването на пристройка към сезонна постройка върху
13.85кв.м/. Но както правилно е приел районният съд, изводът за наличието на
втората материалноправна предпоставка по §4а, ал.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ /в имота да има построена преди 01.03.1991г. сграда/, следва от представения
по делото Акт за узаконяване № 14 от 08.12.1987г., за узаконяване на изградена
без строително разрешение сезонна постройка на един етаж от 20кв.м в м.
„Юнаците“, каквато по вид и предназначение постройка е установена от СТЕ като
изпълнена в процесния имот, с площ от 18.90кв.м, приблизително съответстваща на
площта на узаконената сграда. Не води до друг извод обстоятелството, че Актът
за узаконяване е издаден на 08.12.1987г. /т.е преди датата на предоставяне на
правото на ползване на имота на Р.М./ и за постройка, посочена като изградена от
лицето И.Б.Д.. От представения и приет като доказателство по делото Протокол №
1 от 09.05.1988г. на Общинска комисия по ТПС, утвърден с Решение № 70а по
Протокол № 6 от 26.05.1988г. на ОбНС – Стара Загора, се установява, че предоставеното
на Р.М. право на ползване на земя с площ от 0.5 дка в местността „Юнаците“,
землище на с. Малка Верея, е в хипотезата на
извършена замяна по т.4 от ПМС № 12 от 13.04.1971г. – предоставена земя на лица,
заявили желание да я обработват, след отказ на лицата, на които е била дадена
по ПМС 21. В този смисъл и предвид установените по делото обстоятелства, а
именно : 1. Че на Р.М. със Строително разрешение № 288 от 28.12.1989г. е разрешено в
предоставения й за ползване имот в м. „Юнаците“ да построи пристройка върху площ от 13.85кв.м към вече съществуваща
сезонна постройка; 2. Че в подаденото от Р.М. заявление вх. 0905013/
22.05.1992г. по § 4 от ЗСПЗЗ, е посочено наличието на построена сграда на
основание строително разрешение № 288 от 28.12.1989г. и Акт № 14 от 08.12.1987г. /приложени към заявлението/, с площ от 33.85кв.м
/съответстваща на сбора от площта на узаконената с Акт
за узаконяване № 14 от 08.12.1987г. сезонна постройка и площта на
разрешеното със Строително разрешение № 288 от 28.12.1989г. изграждане на
пристройка с площ от 13.85кв.м към съществуваща сезонна постройка в м. „Юнаците“/ и 3. Че съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, че предвид състоянието на съществуващата към момента в процесния
имот сграда за сезонно ползване, с определена от вещото лице площ от 18.90кв.м
и използваните за построяването й строителни материали, се касае за старо
строителство – от преди повече 20 или 30 години, съдът приема, че още към
момента на предоставянето на Р.М. за ползване на земя с площ от 0.5 дка в
местността „Юнаците“, землище на с. Малка Верея, на мястото е
имало изградена и узаконена сезонна постройка с посочена в Акт за узаконяване №
14 от 08.12.1987г. площ от 20кв.м. Различията в площта на сградата - 20кв.м по
Акт за узаконяване № 14 от 08.12.1987г.; 19 кв.м- според извършеното нанасяне
на сградата по неодобрения план на новообразуваните имоти на с. Малка Верея и
18.90кв.м -според заключението на СТЕ, очевидно са несъществени и би могло да
са резултат от непрецизност или неточност на измерванията, съотв. на отразяването
на параметрите на строителството при неговото узаконяване, нанасяне в плана или
при изпълнението на експертизата. Поради което тези незначителни разминавания
по никакъв начин не могат да обусловят и обосноват извод, различен от
направения от такъв, а именно че в предоставения на Р.М. за ползване имот, към
релевантния момент /01.03.1991г./, е имало изградена сезонна постройка – сграда
по см. на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, строителството на което е узаконено с Акт за узаконяване № 14 от 08.12.1987г. и която постройка не попада в
изключенията по §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Доколкото правата за ползвателите възникват по
силата на закона, като административният акт, който се издава в зависимост от
приложимата през годините правна уредба, единствено констатира вече
възникналите права, какво е състоянието на имота и на сградата към настоящия
момент, е ирелевантно за възникналото за
ползвателя Р.М. право да придобие в собственост предоставения й за ползване
имот, което право й е признато с оспорената Заповед № 10-00-606 от 25.02.2020г.
на Кмета на Община Стара Загора. А тъй като признатото с оспорения
административен акт право за придобиване в собственост на предоставен за
ползване имот, е при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е абсолютно ирелевантно дали
е доказано че имотът представлява лозе или овощна градина, като материалноправни
предпоставки за трансформиране правото на ползване в право на собственост по §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид
гореизложеното правилно Старозагорският районен съд е приел, че е доказано
кумулативното наличие на юридическите факти –
елементи от правопораждащия фактически състав по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които
правната норма свързва възникването и признаването правото на ползвателя да
придобие в собственост предоставения му за ползване имот. Съответно при
наличието на материалноправните
предпоставки за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, обоснован
е извода на съда, че оспореният административен акт е постановен в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон.
Противно на твърдяното от
касатора, плащането на цената земята не съставлява материалноправна
предпоставка за признаване правото на ползвателя да придобие в собственост
предоставения му за ползване имот. Съгласно нормата на §62, ал.4 от ПЗР на ПМС
№ 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, след влизането в сила на
заповедта за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху
имота, оценката за предоставената за ползване земя, извършена съгласно
изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ и за размера на прогресивно нарастващата
такса по § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се утвърждава със заповед на кмета на
общината или на упълномощено от него длъжностно лице. Следователно издаването и
влизането в сила на заповедта на кмета на общината за признаване право на
ползвателя при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие право на
собственост върху предоставения му за ползване имот, е предпоставка за
изготвянето и утвърждаването на оценката и съотв. за заплащането на земята. В
тази смисъл плащането на цената не е условие за издаването на заповед по § 62,
ал.3 от ПЗР към Постановление № 456 на МС от 11.12.1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ във вр. с § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване
правото на ползвателя да придобие собствеността върху ползвания имот, а тъкмо
обратното - влязлата в сила заповед е условие за изготвяне на оценка за
предоставената за ползване земя, след утвърждаването на което оценка с
последваща заповед на кмета на общината, се дължи заплащането на цената на
земята.
Не е налице и твърдяното от касатора допуснато от
Старозагорския районен съд съществено нарушение на процесуалните правила. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на съда съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение. Противно на твърдяното от касатора, съдът не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на
доказателствения материал, като формираните фактическите изводи съответстват на
установените въз основа на доказателствата по делото релевантни факти и
обстоятелства.
С оглед на изложените съображения съдът
приема че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, както и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба - Кмет
на Община Стара Загора, за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде уважено, като жалбоподателката К.П. следва да
бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71 от
11.02.2022г., постановено по адм. дело № 1891/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на
Община Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.