ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№........... 2018година град Свиленград
Свиленградският районен съд, ІІІ -ти наказателен състав на трети октомври 2018 година в закрито
заседание в следния състав:
Председател:Добринка
Кирева
като разгледа докладваното от
Председателя Кирева ЧНД № 534 по
описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.4
НПК.
Образувано е по жалба
на Б.К. чрез пълномощника адв.Ив.Иванов, против
Постановление от 22.08.2018г на прокурор от РП-Свиленград за частично прекратяване
и спиране на наказателното производство
водено по ДП № 114/2017г по описа на ОСлО при ОП Хасково, по отношение на
обвиняемия И. В., за престъпление по чл.206,ал.3 вр с ал.1 НК.
Претендира се отмяната на оспорения прокурорски акт, поради
неговата незаконосъобразност и връщане на делото на прокурора. Конкретните оплаквания, инвокирани с жалбата
са ,че наблюдаващия прокурор е дал превес на обясненията на обвиняемия над
останалия събран по делото доказателствен материал ,без да е отчел двойствената
природа на обясненията,които освен доказателствено средство са били и средство
за защита.Жалбоподателя оспорва изводите на прокурора, касателно липсата на
доказателства относно съпричастността на обвиняемия В. по повдигнатото
обвинение,като пълно и подробно мотивира доводите си в тази насока. Отделно
оспорва извода на прокурора,относно нежеланието на К. да се срещнат с
обвиняемия да опровергава обвинението до степен оневиняваща последния да е
извършил престъплението по чл.206 от НК. Твърди се също,че разследването не
било пълно и не били изпълнени предходни указания на съда в това число не били положени усилия от
разследващите органи да открият процесните ремаркета в инвентара на наличните
циркови трупи в България,доколкото обвиняемия познавал цирковата дейност и
имело възможност същите да са продадени нелегално на лица занимаващи се с
циркова дейност ,а разкриването на процесните вещи било възможно и необходимо
за разследването.
В този смисъл обжалва
горецитираното постановление за прекратяване, като неправилно и незаконосъобразно.
Наличието на правен интерес в свое лице
да упражни правото на жалба против Постановлението на прокурор за
прекратяване на наказателното производство, се обосновава с твърдението Б.К. да
е собственик на инкриминираните движими
вещи – три броя ремаркета – SPIER SGL 290 с рег. № 1AI3635, SPIER SGL 290 с рег. № 1AI3630 и SPIER SGL 290 с рег. № 1AI3634, които са и предмет на престъпното посегателство, от тук и явяващо се пострадало ФЛ от
конкретното престъпление.
Съдът, след като се запозна с жалбата
и наведените доводи в нея, както и с оспореното постановление на
прокурор, така също и с материалите от досъдебното производство, приема за установено от фактическа
страна, следното:
Депозираната жалба срещу Постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство по ДП № №
114/2017г по описа на ОСлО при ОП Хасково е процесуално допустима.
В конкретния случай, съдът
приема за спазен преклузивния 7-мо
дневен срок за обжалване, предвиден в
чл. 234,ал.4 НПК, доколкото обжалваното
е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 17.09.2018година,а жалбата е
постъпила в регистратурата на РП Свиленград на 25.09.2018г. /първия работен
ден,дколкото 24.09.2018година е понеделник е бил почивен/.
Кумулативно изискуемите
др. процесуални предпоставки също са налице -
жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол, както и изхожда
от легитимирано лице – носител на правото да обжалва, в качеството на
собственик на инкриминираните вещи и претърпяло вреди от престъплението, в този
смисъл и явяващо се пострадало ФЛ .
Б. К. – баща и Д. К. – син,
двамата граждани на Република Чехия, се занимавали с циркова дейност по
наследство (латинска транскрипция „B.K.“). В началото на 2010 г. решили да организират
турне на ръководената от тях циркова трупа в Република Турция. За целта се
налагало да ползват транспортни и логистични услуги с оглед пътуването и
настаняването на цирковата трупа. На 07.02.2010 г. бил сключен договор между Б. К. като представляващ „Цирк К.“ и българското
търговско дружество „С. А.“ ЕООД, представлявано от управителя Л. С. (л. 5, том 3 от ДП). Съгласно договора се
предвиждало, че турнето щяло да започне във втората половина на месец
март 2010 г. и да бъде с обща продължителност 6 месеца. Преди тръгването
си от Република Чехия свидетелят Д. К. търсел шофьор за управление на част от
товарните автомобили, с които щяла да пътува цирковата трупа. Д. К. се срещнал
и запознал с обв.И. В., гражданин на Република Чехия, безработен по същото
време, като двамата постигнали устна договорка помежду си, без да имат сключен
писмен трудов договор, че В. ще шофира, в замяна на което ще получава
определено възнаграждение. След като циркът пристигнал в Република България
временно се установил за престой поради оформянето на транспортни и ветеринарни
документи. Престоят продължил около два месеца и в началото на месец
май 2010 г. циркът пристигнал в Република Турция. Турнето се оказало
неуспешно и в края на лятото на 2010 г. цирковата трупа поела обратно към
Република Чехия. Когато преминали българо-турската граница и стигнали българска
територия, отново се оказало, че има проблеми с неуредени документи, като положението
се влошило и поради оттегляне партньорството на български и турски фирми,
ангажирани с пътуването и спонсорирането на трупата. Това наложило циркът и
транспортираното от него имущество да се установят временно на ГКПП „Капитан
Андреево“ до гр. Свиленград. Не след дълго станало ясно, че ще се наложи част
от превозните средства да бъдат оставени в България, докато Б. К. и Д. К. заедно с трупата се завърнат в Чехия
и разрешат проблемите си с кредиторите, които се задълбочили поради финансовия
неуспех на турнето. В гр. Свиленград Б. К.
се запознал със свидетеля Д. Х., който разполагал с паркинг за товарни
автомобили, находящ се в землището на Свиленград, местност „Пъстрогорски“ път“.
Двамата сключили договор за наем, по силата на който на паркинга останали част
от превозните средства на цирк „К.“ срещу заплащането на месечна наемна цена.
Сред оставените на паркинга превозни средства (общо 14 на брой) били и три броя
ремаркета – SPIER SGL
290 с рег. № 1AI3635, SPIER SGL 290 с
рег. № 1AI3630 и SPIER
SGL 290 с рег. № 1AI3634, както и два
влекача (л. 67 – 70, том 2 ДП). Шофьорът обв. В. изразил желание да остане
да живее в едно от ремаркетата, тъй като нямал собствен дом в Прага и нямало
къде да живее. В. бил разведен с бившата си съпруга М. В., от
която имал две деца и бил осъден от чешки съд да им плаща издръжка. Б. и Д. К.
се съгласили с предложението на обв.В.. Преди да поемат обратно за Чехия, те
оставили трите ремаркета и двата влекача на паркинга по такъв начин, че пред
две от ремаркетата било спряно третото ремарке, но разположено напречно, с цел
да се препятства местенето на останалите две, без да има нужда. Д. К. предал на
обв.В. ключовете от двата влекача, заедно с кодове за достъп до тях. По този
начин само двамата знаели как могат да бъдат запалени и приведени в движение
влекачите. Така В. останал на паркинга в гр. Свиленград, а бащата и синът К.,
заедно с останалата част от цирковата трупа, заминали за Чехия. Макар и
първоначално да се планирало, че в скоро време ще се осигури изтеглянето на
превозните средства от паркинга и тяхното транспортиране до Чехия, това не се е
осъществило и престоят на обв.В. в България продължил повече от първоначално
планираното – от есента на 2010 г. до есента на 2012 г. Паркингът бил
охраняван само през нощта, но не и през деня, като там работели служителите на
собственика Д. Х. – свидетелите Г. С., И. Х. -брат на Д. Х. и П. П. През това
време обвиняемият бил безработен, нямал трудова ангажираност и понякога помагал
на свидетеля С. в извършването на ремонтни дейности по товарните
автомобили, паркирани на паркинга. Д. К. изпращал понякога на В. дребни парични
суми само за храна. По време на престоя си в България В. се запознал по
интернет със свидетелката В. С., която живеела в гр. Стара Загора, като с течение на
времето между тях възникнали интимни отношения. Обв.В. посещавал периодично С. в
Стара Загора, оставайки на гости за няколко дни, и постепенно й обяснил за
наемането му като шофьор на цирковата трупа, за провала на турнето в Турция и
причините, поради които решил да остане в Свиленград с част от превозните
средства на цирк „К.“ (л. 79, том 1 ДП). През октомври 2012 г. В. споделил
със служителите на паркинга, че има сериозни финансови затруднения във връзка с
изплащането на дължимата от него издръжка на двете си деца. Междувременно,
престоят му на паркинга в гр. Свиленград продължавал, без да има ясни изгледи
още колко ще продължи. Малко след това, в края на месец октомври 2012 г.,
при идването си на работа свидетелят С. установил, че едно от ремаркетата
липсва (л. 75, том 1 ДП). Следващата вечер на смяна застъпил свидетелят И. Х. , който установил, че и второто ремарке
липсва. В същото време Х. забелязал, че третото ремарке е закачено на единия от
влекачите. На отправен въпрос от страна на Х. към обвиняемия В. къде са останалите две
ремаркета, обвиняемият отговорил, че са дадени под наем и собственикът К. знае за това. Сутринта след случилото се
смяната на Х. приключила и на тръгване той видял, че третото ремарке все още е
на паркинга, закачено на влекача, но когато същата вечер отново дошъл на смяна,
той установил, че вече и третото ремарке липсва (л. 77, том 1 ДП). В същия
период, но по време на нощната смяна на свидетеля П., последният
видял как В. влиза в паркинга, управлявайки само влекача (теглич), но без
ремарке (л. 78, том 1 ДП). Няколко дни по-късно В. споделил на С., че имал
проблеми в Чехия и трябвало да си ходи, но нямал пари за пътни разходи. С. му
услужил с известна сума, след което В. събрал багажа си и напуснал Свиленград.
По досъдебното производство е приобщен платежен документ, съгласно който преди
да отпътува за Чехия, на 25.10.2012 г. В. превел чрез клон на Western Union парична сума в размер на 4000 лв. с получател бившата му
съпруга М. В. . По времето, когато изчезнали трите ремаркета,
собственикът на паркинга, свидетелят Д. Х.
, се намирал извън страната (в Швейцария). В първите дни на месец
ноември Д. Х. се завърнал в България и
когато отишъл на паркинга, забелязал липсата на ремаркетата. Потърсил обяснения
и свидетелят С. му разказал за случилото се. Д.Х. останал много изненадан, веднага се обадил по
телефона на В. и го попитал къде се намират ремаркетата и какво се е случило с
тях. В. му отговорил, че не знае къде се намират ремаркетата, а към този момент
той вече се бил прибрал в Чехия и повече да не го занимава с този въпрос.
Веднага след този разговор Х. се обадил по телефона на Б.К. и го информирал, че
ремаркетата са изчезнали. Б. и Д. К.
били силно изненадани и недоволни от тази новина. Няколко дни след този
разговор в Свиленград пристигнал свидетелят Д. К., който бил упълномощен от
баща си да го представлява на територията на Република България. Д. К. търсел
подробности за случая и се срещнал с Д. Х., който го информирал за това, което
научил от своите служители. В качеството си на пълномощник и от името на баща
си, Д. К. ***, с която сезирал полицейските органи за изчезването на
ремаркетата. Междувременно, след пристигането си в Чехия, обвиняемият В. се
свързал с Б.К. и двамата уговорили
среща, за да изяснят въпроса с ремаркетата. Срещата така и не се състояла.
Впоследствие, И. В. отново се върнал в България, като непосредствено след
пристигането си научил, че е издирван от полицейските органи, за даде
информация по случая и бил разпитан като свидетел по вече инициираното
досъдебно производство. Първоначално то е образувано за извършено престъпление
по чл. 206, ал. 1 НК. За нуждите на разследването е назначена съдебно-оценъчна
експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. К. (л. 25, том 2 ДП), съгласно която стойността на всяко
едно от ремаркетата е в размер на 41 695 лв., т.е. общата стойност и на
трите ремаркета е в размер на 125 085 лв. С оглед на така установената
стойност е прието, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 206, ал.
4 вр. ал. 1 НК – обсебване в особено големи размери, представляващо особено
тежък случай, поради което досъдебното производство е прието за наблюдение от
Окръжна прокуратура – Хасково с постановление от 25.04.2013 г. (л. 6, том 1
ДП). Впоследствие, след привличането на И. В. като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 НК, наблюдаващият прокурор в
Окръжна прокуратура – Хасково е приел, че е налице само един от квалифициращите
признаци на деянието – „особено големи размери“, но същото не може да бъде
определено като „особено тежък случай“ и се явява несъставомерно по чл. 206,
ал. 4 НК, обаче покрива състава на престъплението по чл. 206, ал. 3 НК
(обсебване в големи размери), което е от компетентността на Районна прокуратура
– Свиленград. Ето защо наказателното производство спрямо И. В. за престъпление
по чл. 206, ал. 4 НК е прекратено и делото е изпратено на Районна прокуратура –
Свиленград.
След извършване на допълнителни действия по разследването
и възлагане на съдебна поръчка на разследващите органи в Република Чехия,
наблюдаващият прокурор се е произнесъл с обжалваното постановление, с което е
прекратил частично наказателното производство по отношение на обвиняемия И. В. за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК, а производството следвало да продължи да се води за престъпление по чл.
194, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител, отменена е взетата по отношение на И.
В. мярка за неотклонение „подписка“ и след влизане в сила на постановлението е
разпоредено производството да бъде спряно и изпратено на РУ – Свиленград за
продължаване издирването на извършителя.
Към
онзи момевн на досъдебното производство са извършени различни
процесуално-следствени действия: оглед на паркинга (л. 69, том 1), разпити на
свидетелите Г. С. (л. 75, л. 105 и л. 106, том 1), Д. Х. (л. 76 и л.
98, том 1), И. Х. (л. 77 и л. 101, том 1), П. П. (л.
78 и л. 103, том 1), В. С. (л. 79 и л. 89, том 1), Б.К. (л. 81, том 1), Д. К. (л. 83, том 1), Л. С. (л. 107, том 1), Ангел Попов (л. 109, том 1),
С. К. (л. 110, том 1), С. Л. (л.
111, том 1); проведени очни ставки между И. Х. и Г. С. (л. 90, том
1), Д. Х. и И. В. (л. 92, том 1), И. Х. и И. В. (л. 94, том 1), Г. С. и И. В. (л. 96, том 1); назначена е съдебно-оценъчна
експертиза (л. 23 – 29, том 2); И. В. е
разпитван в качеството си на свидетел (л. 85 и л. 87, том 1) и на обвиняем (л.
16, том 4); приобщени са писмени доказателства;
назначени са съдебни поръчки.
С Постановление на РП-Свиленград от 25.09.2017г. наказателното
производство водено срещу обв.И. В. за престъпление по чл.206, ал.3, вр.ал.1 от НК е частично прекратено, като е постановено да продължи да се води срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
След обжалване на Постановлението на РП-Свиленград от 25.09.2017г. от
упълномощен процесуален представител на пострадалия, същото е било потвърдено
от РС-Свиленград с Определение № 510/17.10.2017г., постановено по ЧНД
№773/2017г. по описа на РС-Свиленград.
След обжалване на Определението на РС-Свиленград от 17.10.2017г. от
представителя на пострадалото ФЛ, същото е отменено от ОС-Хасково с Определение
№ 424/21.11.2017г., постановено по ВЧНД №706/2017г. по описа на ОС-Хасково.
Отменено е и Постановлението на РП-Свиленград от 25.09.2017г. и делото върнато
на РП-Свиленград за изпълнение на дадените от съда указания.
С Постановление на ОП-Хасково от 05.12.2017г. разследването по ДП №
501-12/2013г. по описа на РУ-Свиленград водено за престъпление по чл.206, ал.3,
вр.ал.1 от НК е възложено на следовател от ОСлО при ОП-Хасково.
Съобразно указанията на ХОС
,определения следовател в ОСлО при ОП Хасково е постановил да се извърши писмен
превод на документите от чешки на български език,като такива са постъпили по
делото,/л.21-51,том 10-ти/, като видно от превода на същите процесните три
ремаркета са собственост на пострадалия Б.К. и са с дата на първа регистрация на превозното
средство 2000година.Назначена е и повторна оценъчна експертиза,съобразена с
датата на първоначалната регистрация на процесните ремаркета,съгласно която
средната пазарна стойност на всяко едно от тях към месец окотомври 2012г.
възлиза на от по 9810лева./л.55-61 от том 10ти/.
Изискана е нова справка
за съдимост на обвиняемия,видно от която същият е осъждан за извършено
престъпление по чл.280,ал.2,т.1,т.3 и
т.4 от НК на наказание ЛС в размер на 1година и 5месеца при първоначален общ
режим и глоба в размер на 1500лева по НОХД №1523/2015г. на РС Русе влязло в
сила на 19.08.2015г./л.72 том10, и на л.4,том 12/.
Налична е и справка за
задграничните пътувания на обвиняемия в периода
от 01.01.2010 до 15.01.2018г./л.75-л.79 ,том 10/.
Изискана е справка относно
роднинските връзки на св.Вера Славова/л.83 -84 от том 10/.
Изготвени са и съдебни
поръчки за връчване на призовки касателно Д. К. и Б.К. ,както и призовка за
обвиняемия И. В.,като във връзка с тези поръчки,съответно лицата са били
призовани и разпитани по делото/л.10-л.34 ,том 11/. Повторно са разпитани и
свидителите Д. Х./л.35 -43 от том 11/, Г. С./л.46-53,том 11/
И. Д. Х./л.54-58,том 11/ П. П./л.59-63,том 11/,В. С./л.64-66 том 11/очна
ставка между пострадалия Б.К. и обв.В./л.67-76 том 11/очна ставка между Д. К. и
обвиняемия/л.77-84,том 11/, превод на документи от чешки език на издадените
нови талони на собствените на Б.К. ППС/л.131-140,том 11/.
Изискани и съответно са приложени справки за влизанията и излизанията през
границата на страната на ППС,собственост на К. за периода 01.01.2010г. до 31.12.2012г./
от л.23 до 43вкл и л.46,том 12/.
Изискани и съответно са приложени и справки за влизанията
и излизанията през границата на Р.Турция на ППС ,собственост на К. за периода
01.01.2010г. до 31.12.2012г./л.54-57,том 12/,като от същите се установява,че
процесните три ремаркета са влезли в Турция през месец май 2010година с други
водачи ,а са излезли от Турция през месец ноември 2010година с водач
обвиняемия.
Изискана е и справка
касателно за границите на Румъния,Унгария,Чешка Република,Република Сърбия и
Федерална Република Германия,като от постъпилите справки има единствено
резултат за преминаване на товарен автомобил марка Даф през границата на Сърбия
с прикачено към него ремарке на 23.01.2010год./л.63,том 12/.
Изискани са и други справки,
както и справка за извършения превод от обвиняемия на неговата бивша
съпруга/л.92,том 12/,като впоследствие след предявяване на същото е приключено
с мнение за частично прекратяване .
С Постановление от
22.08.2018г. наблюдаващият прокурор отново е прекратил частично производството по
отношение на обв.И.
В. за престъпление по чл. 206,
ал.3 вр. ал.1 от НК и е постановил наказателното производство да продължи да се
води за престъпление по чл.194, ал.1 от НК срещу неизвестен извършител,което
постановление е обжалвано от пострадалото лице в законнопредвидения за това
срок,както се посочи по- горе.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При тези фактически данни и непосредствени впечатления от обхвата и начина на водене и приключване на
разследването, както и анализа на доказателствения материал, преценена по същество, депозираната жалба
срещу постановлението на РП за прекратяване на наказателното производство, в
частта за престъплението по чл.206,ал.3 вр с ал.1 от НК, според съда е
основателна. В подкрепа на което, решаващият съдебен състав излага следните аргументи:
За да е налице обсебване (чл.206 НК) е
необходимо от обективна страна деецът да е осъществил някоя от формите на
изпълнителното деяние- фактическо или юридическо разпореждане с чуждото
имущество в свой или в чужд интерес. Иначе казано, конкретно това престъпление,
предполага от обективна страна, да е
доказана присвоителната дейност на лице, по отношение вече намиращия се
у него предмет – вещта, обект на престъплението. Действително, допустима, възможна и съставомерна изпълнителна форма на престъпното деяние по
чл.206,ал.1 НК е и отказът да се
върне същата, каквото трайно, последователно
и безпротиворечиво разбиране е възприето
в обвързващата съдебна практика. Но сам по себе си фактът на задържането, респ.
или забавата на дееца да върне вещта
веднага след поискването й от собственика, дори формалния отказ за това, не
могат да бъдат третирани дефинитивно като акт на имуществено разпореждане с
нея, всякога сочещ на присвоителна дейност. Затова, при всеки отделен случай
внимателно следва да се да изясни в пълнота същността и съдържанието на
правното основание, водещо до установяването на фактическа власт на дееца върху
конкретния предмет, за да прецени налице ли е „противозаконно” разпореждане с
него.
Атакуваното Постановление от 22.08.18г
на прокурор от РП-Свиленград, е незаконосъобразно и неправилно, по убеждение на решаващия съдебен състав, тъй като както
фактическите констатации, така и изведените на тази основа правни изводи, в
една своя част, конкретно относимите към липсата на съставомерно престъпно
деяние обсебване –чл. 206,ал.3 вр с ал.1 от НК с оглед отсъствие ,както на
обективния ,така и на субективен
признак, не кореспондират на
доказателствата по делото и не се подкрепят от тях.Поради което се явяват
необосновани, с оглед непълнота на доказателствата, така и в правен аспект,
съобразно установимите от тях факти, същите не са интерпретирани при правилно
приложение на материалния закон. Налице е и недостатък в самото Постановление
за прекратяване, също относими към съображения за незаконосъобразността му,
изразяващи се в непълнота на мотивите, в които отсъства дължимото обсъждане на
доказателствените източници, събрани по делото, с указване на кои от тях се
кридитират или не се кредитират и защо, по какви причини.В мотивите си съвсем
лаконично е прието,че в доказателствения материал по делото
липсват категорични доказателства
уличаващи обв. И.
В. в извършване на присвояване.
В този смисъл липсвали очевидци на
случилото се или други доказателства, които да са достатъчни за повдигане на
обвинение спрямо него за извършено престъпление по чл.206,ал.3 вр. ал.1 от НК.
Наличните такива били косвени и оставяли съмнение както в авторството така и
във виновното поведение на И. В. , а обвинението не можело да почива на предположения, а
евентуална присъда на съмнения. Прокурорът е
приел,че никой от свидетелите не сочи обв. И. В., като човека който е извел и в
последствие, противозаконно се разпоредил като със свои с въпросните ремаркета
собственост на К., за да е налице от обективна страна състав на престъплението
по чл.206, ал.3 вр. ал.1 от НК. Процесните ремаркета въпреки многогодишното им
издирване на били открити. И в този смисъл липсвали каквито и да било
доказателства за това на кого са били предадени, какво е станало с тях, дали да
били откраднати, закупени, укрити или унищожени и още по –малко от кого.Всичко
това налагало извода, че обвинението по отношение на И. В. не е доказано и било налице основанието по чл.243, ал.1, т.2 от НПК за
прекратяване на наказателното производство срещу него. Едновременно с това прокурора е приел, че са налице доказателства за
противозаконното отнемане на чужди движими вещи (3 броя прикачни транспортни
изотермични ремаркета марка ,, Spier SGL 290" с чешки регистрационни № 1
AI3630 , 1 AI3634, 1 AI3635) без съгласие на собственика им, поради което
разследването следвало да продължи
да се води срещу неизвестен извършител за престъпление по 194, ал.1 от НК, тъй
като се касаело за престъпление от общ характер.
В мотивите си прокурора
обстойно е обсъдил производството по несъстоятелност на пострадалите,поради
което е въприел защитната позиция на обвиняемия,без подробно и задълбочено да
обсъди косвените доказателства по делото,въпреки изричните указания на
въззивната инстанция в тази насока. Още повече,че е останал неустановен въпроса
въпреки обясненията на обвиняемия,както и на свидетелите/служители на
паркинга/,че В. е споделил за отдаване под наем на ремаркетата на трети
лица,същите пак са останали неустановени по дело,
защото през цялото време В. така и не обяснява кои са, не посочва техни имена,
къде се намират, от къде са, как са се свързали с него или с К., дали те са
дошли лично да изведат ремаркетата от паркинга или той ги е закарал с влекачите,доколкото
се установено,че единствено той е имал ключове и съответно кодове за ППС. Останал
е неизследван въпроса относно твърдението на обвиняемия,че след повреда на
единия влекач и поправката му от св.С.,кодът за запалване е бил известен не
само на него,но и на пострадалия К.,като същият бил залепен и в МПС и съответно
не е изследван въпроса дали за влекачите пострадалите К. са имали резервни
ключове и ако да къде са се намирали, служителите от паркинга имали ли са достъп до ключовете на ППС,които
са били на паркинга на св.Д.Х..Не е изследван въпроса дали ППС са били
заключени,респективно достъпа до тях е бил свободен от служителите на паркинга
и ако съответно са били заключени, кой е имал достъп до ключовете им.
В тази
насока са допуснати и други пропуски, които въпреки указанията на въззивната
инстанция не са отстранени,а именно не са изискани разпечатки от мобилните
оператори относно твърдението на обв.В. за проведени разговори с двамата К.,
съпругата на Б.К. и съответно други
разговори на обвиняемия с лица, в периода около изчезването на процесните
ремаркета,тъй като подобна справка е можела допълнително да изясни някои от
обстоятелствата, като потвърди или отхвърли твърденията на обвиняемия.
Въпреки повторния разпит на
свидетелката В.С. относно произхода на сумата от 4000 лв., преведена
на 25.10.2012 г. от обв.И. В. по сметка на бившата му съпруга, не са проверени,тъй
като в нейните показания има много неточности и неясноти. Същата твърди ,че е
взела заем от приятелката си Р. М. от Стара Загора,с
която поддържала отношения от три години/разпита е проведен на 09.05.2018г./,а
остава неясен въпроса как като е познавала т.н. Р. М. от три години е взела заем от нея преди приблизително шест години за да помогне на приятелия си
обв.В. . Не е изискана информация от свидетелката,от коя банка и сметка е
изтеглена сумата в размер на 600лева/касателно твърдението й че е изтеглила
пари от сметката на сина си ,който по това време учил в Шонтландия/ за да бъде
проверена достоверността на представената от свидетелката информация. Същата не
е посочила и в коя точно заложна къща е продала златните си накити и съответно
не е проверено това нейно твърдение. Тези обстоятелства /за произхода на
паричната сума/ според настоящият съдебен състав имат важно значение, доколкото
твърденията на С. не са потвърдени или опровергани.
Настоящият
съдебен състав /в унисон с въззивната инстанция/ също не споделя изводите на
наблюдаващия прокурор в прекратителното постановление. Ноторно известен факт е,
че не всяко разследване се крепи само на показанията на преки очевидци на
извършеното деяние. Констатацията, че в случая липсвали очевидци на
престъплението, е едностранчиво коментирана, без да са отчетени всички останали
косвени доказателства, които оставят много неизяснени моменти в действията на И.
В. през октомври 2012 г. Доводът,
че никой от свидетелите не сочел В. да е извел ремаркетата, води до редуциране
съдържанието на свидетелските показания, без да са анализирани в тяхната
взаимна връзка и особено обстоятелствата, че ремаркетата могат да бъдат
изведени само с друг товарен автомобил (теглич); само В. е имал ключове от паркираните там влекачи и
кодове за достъп до тях,както се посочи по горе не е изследван въпроса дали
другите лица служители на паркинга са имали достъп до процесните ППС
посредством достъп до ключове и кодове за достъп; в инкриминирания период
свидетелят И.Х. е видял третото ремарке закачено за единия влекач, а на
следващата сутрин то вече е липсвало; свидетелят П. в
същия период е видял В. да се прибира вечерта с влекача, но без да има закачено
на него ремарке. Игнорирането на тези обстоятелства в известна степен се
обяснява и с пропуска да се извършат определени действия по разследването,
описани по-горе, които са били в състояние да попълнят доказателствената
съвкупност и евентуално да променят изводите на наблюдаващия прокурор относно
приложението на материалния закон.
След
връщане на досъдебното производство на наблюдаващия прокурор, следва да се
уточни последством даването на показания от страна на В. с цел конкретизиране
на лицата, които са „наели“ ремаркетата и които са му предлагали работа (кои
са, техните имена, от къде са, как са се свързали с него или с К., дали те са
дошли лично да изведат ремаркетата от паркинга или той ги е закарал с
влекачите); изискване на разпечатки от мобилните оператори относно твърдението
на обв.В. за проведени разговори с двамата К., съпругата на Б.К. и съответно други разговори на обвиняемия с
лица, в периода около изчезването на процесните ремаркета ; следва да се
изследва въпроса дали след повреда на единия влекач и поправката му от св.С.,кодът
за запалване е бил известен не само на обвиняемия,но и на пострадалия К.,както дали
кодът е бил залепен и в МПС , дали за влекачите пострадалите К. са имали
резервни ключове и ако да къде са се намирали, служителите от паркинга имали ли са достъп до ключовете на ППС,които
са били на паркинга на св.Д.Х.; дали ППС са били заключени,респективно достъпа
до тях дали е бил свободен от служителите на паркинга и ако съответно са били
заключени, кой е имал достъп до ключовете им ;даването на показания от страна
на свидетелката В.Славова как като е познавала т.н. Р. М. от Стара Загора от три
години е взела заем от нея преди приблизително
шест години за да помогне на приятеля си обв.В. ,от коя банка и сметка е
изтеглена сумата в размер на 600лева/касателно твърдението й че е изтеглила
пари от сметката на сина си ,който по това време учил в Шонтландия/ и в коя
точно заложна къща е продала златните си накити.,
като наблюдаващият прокурор прецени дали същите следва да бъдат разпитани.
Именно неизясняването на тези въпроси води до необоснованост на прекратителното
постановление. Намирането на отговор ще позволи на органите на досъдебното
производство да определят предпоставките на наказателната отговорност, нейната
правна квалификация и произтичащите от това последици.
Поради това следва да се приеме, че наказателното производство е напълно
неоснователно прекратено-при отсъствие на предпоставките на чл.
243,ал.1,т.2 НПК. Този извод, при гореизложените правни
аргументи, налага и цялостната отмяна на обжалваното постановление от 22.08.2018г на прокурор от РП Свиленград.
Водим от изложеното и на основание чл.243,ал. 4 и ал.5 НПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление от 22.08.2018г на прокурор от РП- Свиленград, за частично прекратяване на
наказателното производство по ДП № 114/2017г по описа
на ОСлО при ОП Хасково, по отношение на обвиняемия И. В., за престъпление по
чл.206,ал.3 вр с ал.1 НК ,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА досъдебното производство
на РП Свиленград за изпълнение на указанията, дадени в съобразителната
част на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ХОС,
в 7-мо дневен срок от съобщаването на
страните.
Районен съдия:......................