№ 202
гр. В., 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Д.Н.
при участието на секретаря К. Г. И.а
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Гражданско дело № 20231300100336 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на З. А., роден на
*******г., с адрес в гр.****, чрез адв.-пълномощник Н. Д., със заявен съдебен
адрес: гр. София, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3,
срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1124, р-н Изгрев, ж.к. *******, б***.“ № 1 с
предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Претендира се обезщетение за причинени неимуществени
вреди следствие причинена смърт от ПТП на съпругата му В.Р.Е. и на Е. А.ов
Д.-отгледано от ищеца дете на съпругата му.
Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на В.Р.Е., ведно със законната лихва, считано от
09.08.2023г. - датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция
до окончателното издължаване, както и 150 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на Е. А.ов Д., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2023г. -
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция до
окончателното издължаване, както и направените по делото разноски. Прави
искане за присъждане на адвокатски хонорар на процесуалния представител
на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
1
Твърди се, че вследствие на възникнало на 08.07.2023г. в гр.В. ПТП,
предизвикано от виновния водач Р.И. П., управлявал микробус, марка
„Мерцедес“ , модел „Спринтер 311 “с ДРН Е **** НВ , който в разрез с
правилата на движение по пътищата, поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост на движение по околовръстен път Е 79 преди Дунав
мост-2 в посока от гр.Монтана към ГКПП Дунав мост-2, се удря в спрял
вдясно на пътното платно по посока на движението изчакващ ред за
преминаване през светофара на Дунав мост ТИР с влекач, марка „Волво“ с рег.
№ Х 2634 КТ с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“ с рег № РВ
**** ЕВ, с водач К.З.Г..
В резултат и в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, на място,
поради претърпени телесни повреди, несъвместими с живота, е починала
пътничката в ППС-микробуса с ДРН Е **** НВ В.Р.Е. с ЕГН: **********,
явяваща се наследодател на ищеца, както е починал и нейния син Е. А.ов Д. с
ЕГН: **********, явяващ се отглеждан от ищеца син. Е. е седяла на предна
средна седалка, а Д. на най-задна седалка вдясно.
Излага се, че към датата на ПТП е имало валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка ГО по отношение на
увреждащия автомобил с ответното дружество.
По случая било образувано ДП № 129/23г. по описа на ОД на МВР В.,
което не е приключило към датата на предявяване на исковите претенции.
Излага се, че ищецът бил във фактическо съжителство с починалата В.
Е. 14 години, а от 2018г са законни съпрузи. Със смъртта й изгубил
семейството си, своята съпруга, приятел, подкрепа. Загубил и сина на В. -Е., с
когото са имали силна емоционална връзка както между баща и син. Загубата
е оставила дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Преди инцидента ищецът
бил активен, борбен, част от щастливо семейство, с В. отглеждали децата си Е.
и Н. с много любов. След ПТП ищецът се затворил в себе си, спрял да общува
с близки и приятели. В резултат на посттравматичен стрес изгубил съня си,
имал често главоболие и тревожност, като здравословние му проблеми се
засилвали, изпадал в паника, чувствал безизходица, напълно се изолирал.
Посочва се, че депозирал писмена застрахователна претенция, получена
на 09.08.2023г от ответника, с който е сключена застраховка ГО по отношение
на автомобила, управляван от виновния водач, за заплащане на
2
застрахователно обезщетение. Образувана е щета №0801-004677/2023-06 и
щета №0801-004677/2023-07. С допълнителна молба от 24.08.2023 г., съгласно
известие за доставяне, представил допълнителни документи по депозирана
извънсъдебна претенция: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
135 от 08.07.2023 г. по описа на ОДМВР - В.. Ответното дружество с писмо
№4461/30.08.2023г. изискало за представяне допълнителни документи за
произнасяне, което представлява отказ от произнасяне по смисъла на чл. чл.
496, ал. 3 т. 1 от КЗ, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Излага се, че ответникът в разрез с приложимия закон отказал да
разгледа претенциите по същество и да му определи застрахователно
обезщетение, като увредено лице, поради което и на основание чл. 429, ал. 3
от КЗ дължи законна лихва за претърпените от него неимуществени вреди от
дата на депозиране на извънсъдебната претенция - 09.08.2023 г. до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве"
АД, ЕИК *********** е постъпил отговор на ИМ, с който се оспорват
исковете като неоснователни.
Признава се факта на съществувало валидно застрахователно
правоотношение по отношение на собствеността и ползването на л.а.
микробус, марка „ Мерцедес“ , модел „Спринтер 311 “ с peг. № Е **** НВ.
Оспорва се претендирания размер на обезщетението при липса на брачна
връзка, отношенията между ищеца и загиналите лица при процесното ПТП,
като се оспорват всички факти в исковата молба, касаещи отношенията.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на загиналите, които са
пътували в превозното средство без поставени, респ. правилно поставени
предпазни колани, което обстоятелство е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на процесното
произшествие, както и датата, от която се иска присъждане на законната лихва
за забава.
Оспорва се и размера на претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди и се иска прилагане на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Иска се да бъдат отхвърлени претенциите.
3
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по
делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С доклада по делото, по реда на чл.146 ГПК, с протоколно определение
от 21.03.2024г., съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта на
съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение на
собствеността и ползването на л.а. микробус, марка „ Мерцедес“ , модел
„Спринтер 311 “с рег.№ Е **** НВ.
Видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№135/04.08.2023г. на 08.07.2023г около 21:20ч на път е-79, км 4+500 е
настъпило ПТП между ППС peг. № Е **** НВ, марка „Мерцедес", модел
„Спринтер 311“, лична собственост и управляван от водача Р.И. П., ЕГН:
********** и ППС с peг. № X 2634 КТ, марка Волво, собственост на „Виза
транс“ЕООД ЕИК *******, управлявано от водача К.З.Г., с ЕГН **********.
При ПТП са пострадали общо 7 лица, сред които Р.И. П. - водач на ППС под
№1 с peг. № Е **** НВ, В. Р.Е. и Е. А.ов Д.. За случая е образувано
ДП№129/08.07.2023г.
Съгласно препис-извлечение от акт за смърт №0360/10.07.2023г. на
Община В. Е. А.ов Д. ЕГН ********** е починал на 08.07.2023г. в 21:30ч в
гр.В..
Видно от приложеното удостоверение за раждане на Община
Благоевград от 01.06.2024г./л.336/ родители на Е. А.ов Д., роден на 0*****г., са
В.Р.Е.-майка и А. Е. Д.-баща.
Съгласно препис-извлечение от акт за смърт №0359/10.07.2023г. на
община В. В.Р.Е. ЕГН ********** е починала на 08.07.2023г. в 21:30ч в гр.В..
Видно от удостоверение за сключен граждански брак
№**********/******г. на община Дупница, ищецът З. А. и В.Р.Е. сключили
граждански брак на ******г.
Съгласно приложеното удостоверение за наследници изх.
№3511/01.08.2023г. на община Дупница ищецът З. А. е законен наследник-
преживял съпруг на починалата на 08.07.2023г. В.Р.Е., а починалия на същата
дата Е. А.ов Д. е неин син.
От удостоверение за промени на постоянен адрес изх.
4
№3509/01.08.2023г. на Община Дупница за В.Р.Е. се установява, че последната
промяна на постоянния адрес на същата е от 31.12.2018г и е заявен постоянен
адрес: гр.Дупница, ж.к.*******.
Страните не спорят, а и видно от приложената по делото писмена
претенция по чл.380 КЗ до ответника "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД,
получена на 09.08.2023, съгласно приложената обратна разписка, се
установява, че ищецът е предявил пред ответника застрахователна претенция
за неимуществени вреди, причинени от настъпилата смърт на съпругата му
В.Р.Е. и на Н. Н. В.-отгледано от ищеца дете и син на починалата съпруга, като
и двамата са загинали при ПТП настъпило на 08.07.2023г.
С допълнително писмо ищецът е представил на ответното
застрахователно дружество Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№135/04.08.2023г., получено на 24.08.2023г., съгласно приложеното известие
за доставяне.
От уведомление с изх. № 4461 от 30.08.2023г. на ответното
застрахователно дружество до ищеца се установява, че по застрахователната
претенция са образувани застрахователни преписки по щета № 0801-
004677/2023-06 и щета № 0801-004677/2023-0. От ищеца са изискани да
представи допълнителни документи от образуваното по случая досъдебно
производство, както и банкова сметка по която евентуално да бъде преведено
определеното застрахователно обезщетение.
Видно от приложения и неоспорен по делото трудов договор на пълно
работно, сключен на 30.09.2021г. в Берлин между „Тейкъуей Експрес ГмбХ“-
работодател и ищеца-работник се установява, че ищецът е в трудово
правоотношение за неопределено време с посочения работодател. Във връзка
с изпълнение на трудовите функции на ищеца е проведен инструктаж,
съгласно приложената инструкция за поведение на шофьорите куриери.
Видно от приложените отчети за брутни/нетни доходи за периода м.юли
2022г. до м.август 2023г включително на ищеца е изплащано месечно нетно
трудово възнаграждение около 2000 евро.
От договор за наем на жилищен имот сключен на 13.02.2019г. във
Вайблинген се установява, че ищецът З. А. и починалата съпруга В. Е. са
били в срочно наемно правоотношение за периода от 13.02.2019 до
13.02.2020г. с наемодателя С.Г..
5
Видно от приложения по делото договор за наем на жилищна площ
ищецът З. А. и починалата съпруга В. Е. на 24.10.2021г. сключили с Н.П. и
А.А. бесрочен договор за наем на една стая №2 срещу заплащането на месечна
наемна цена от 600 евро.
От разписка за наем №1/2023г. се установява, че В. Е. и ищеца З. А. за
периода м.януари2023г. до м.август 2023г.включително са заплатили на
наемодателя А.А. месечен наем и допълнителни разходи възлизащи на 500
евро месечно.
От приложения по делото Договор за заем от спестовна каса за
физически лица с фиксиран срок от дата 22.10.2020г., приложен в надлежен
превод от немски език, се установява, че В. Е., като заемополучател е
получила от Окръжна спестовна каса Вайблинген паричен заем в размер на
5 496.90 евро със срок на заема до 30.04.2024г., платим на месечни
погасителни вноски съгласно договора. По договора за заем заемопучателя В.
Е. била в забава, видно от напомнителното писмо до нея от дата 14.07.2023г.
Видно от приложените 2 бр. удостоверения за клиент от дата
03.10.2023г., издадени от юридеческото лице С.У.Ф.С.И., С.А.У. на клиента З.
А. се установява че през периода от 13.09.2022г. до 13.04.2023 е извършил
парични преводи -7 бр. в полза на бенефициента В. Е. на обща стойност 2197
евро, а в полза на Е. Д. 315 евро на 24.10.2022г.
За изясняване механизма на ПТП и за нуждите на назначената САТЕ по
делото са приети заверени копия от документи съдържащи се в образуваното
по случая ДП№129/2023г. по описа на ОДМВР: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 08.07.2023г. и фотоалбум от същата дата -08.07.2023г,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 10.07.2023г. за оглед на микробус
с рег.№ Е**** НВ и фотоалбум, изготвен по време на огледа от същата дата -
10.07.2023г.
От приложения Протокол за оглед на местопроизшествието от
08.07.2023г /лист № 217 — 224 от делото/ стр.5 се установява, че на
местопроизшествието са установени труповете на починалите в процесното
ПТП и превозващи се в ППС peг. № Е **** НВ, марка „Мерцедес", модел
„Спринтер 311“, а именно: 1. Р.И. П.; 2. Малинка Георгиева П.а; 3. В.Р.Е.; 4. Е.
А.ов Д. .
От изслушаната и приета, като доказателство по делото, съдебна-
6
автотехническа експертиза на в.л. инж.О. В., която съдът възприема като
компетентно изготвена, обоснована и кореспондираща с доказателствения
материал по делото, се установява механизма на ПТП и техническите причини
за неговото настъпване.
Съгласно експертното заключение, процесното ПТП е настъпило на
08.07.2023г., около 21:20 часа, в тъмната част на денонощието, при суха пътна
настилка, ясно време и нормална видимост, на път I-1 (Е-79) на км 4+500 в
посока към Дунав мост 2 (В. - Калафат) на изход от страната, между лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с peг. № Е **** НВ,
собственост и управляван от Р.И. П. и с прикачено автомобилно ремарке
марка „Навиадов“ с рег.№ РВ 1883 ЕС, собственост на „ФУУД ПРОДЖЕКТ
ПУЛПУДЕВА“ ЕООД гр. Пловдив, и товарна композиция, състояща се от
седлови влекач, марка „Волво“, модел „ФХ“ с peг. № Х****КТ, собственост на
„ВИЗА ТРАНС“ ЕООД, с прикачено полуремарке марка „Шмитц“, модел
„СБР СЗГ“ с peг. № РВ **** ЕВ. В условията на произшествието товарната
композиция е била спряна зад други товарни автомобили в дясната пътна
лента с включени аварийни светлини на влекача и полуремаркето, като е
изчаквала разрешителен сигнал на светофарната уредба за тръгване в посока
към моста. Товарната композиция е била последна от колона спрени товарни
автомобили.
Лекият автомобил управляван от водача Р.И. П. преди произшествието се
е движил в дясната пътна лента със скорост от 89 км/ч, като е следвало да
заобиколи колоната от товарни автомобили, като премине в лявата пътна лента
за движение и да продължи движението си в посока към моста.
В резултат на неупражнен контрол при управление и отклонено
внимание от страна на водача, лекият автомобил не е извършил маневрата
заобикаляне на спряната товарна композиция, а е продължил движението си в
дясната пътна лента и е последвало сблъскване в задната част на
полуреваркето на спряната композиция..
Произшествието е настъпило, като лекият автомобил се е блъснал в
задната част на полуремаркето на товарната композиция.
От заключението се установява, че причина за настъпване на ПТП е
неупражнен контрол при управление и отклонено внимание от страна на
водача на лекият автомобил Р. П., като не е извършил маневрата заобикаляне
7
на спряната товарна композиция, а е продължил движението си в дясната
пътна лента и е последвало сблъскване в задната част на полуремаркето на
спряната в дясна пътна лента композиция, т.е. настъпването на ПТП се дължи
изцяло на субективните действия на водача на л.а.марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер 311 ЦДИ“ с peг. № Е **** НВ Р. П..
При тази скорост на движение от 89 км/ч водачът на лекия автомобил в
зоната на осветеност на фаровете на къси светлини и неупражнен непрекъснат
контрол при управление от негова страна, при възникналата опасност за
движението не е имал възможност да предприеме действия за аварийно
спиране или друга спасителна маневра да предотврати удара в спряното
полуремарке.
В резултат на произшествието на място са починали водачът на лекия
автомобил и трима от пътниците.
От челния удар-предна дясна част по л.а. Мерцедес, модел Спринтер 311
ЦДИ с pег. № Е****НВ е получил съществени деформации, като в дясната
ъглова част деформацията е 2,0 м. Двигателя е изместен вляво по посоката на
движение на автомобила, както и бронята и предната лява врата. В
заключение вещото лице посочва, че лекия автомобил е негоден за по-
нататъшна експлоатация (тотал щета).
Съгласно експертизата, в участъка на произшествието пътят е изграден
от две еднопосочни пътни платна, които са разделени от разделителна
затревена ивица с монтирани върху нея еластични огради (мантинели). Всяко
еднопосочно платно е изградено от по две пътни ленти за движение. Пътният
участък в зоната на ПТП е прав и хоризонтален път с асфалтова настилка в
добро състояние, без надлъжен и напречен наклон.
ПТП е настъпило извън населено място и допустимата скорост за
движение на превозните средства от категория „В“ (какъвто е участващия в
процесното произшествие лек автомобил „Мерцедес Спринтер“) е до 90 км/ч.
Вещото лице е посочило, че съгласно протокола за оглед на
местопроизшествието, на пътен възел „Ново село“ (кръстовище на две нива с
път III-122 (Брегово - Ново село - В.) за посока към моста е намерен пътен
знак, сигнализиращ за колона от автомобили (знак Д1).
Непосредствено преди началото на моста в посока изход от страната е
поставена двусекционна светофарна уредба в режим „червен“ (забраняващ за
8
преминаване сигнал) и „зелен“ (разрешаващ за преминаване сигнал).
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка при управление
със скорост от 89 км/ч и на къси светлини водачът не е имал техническа
възможност да предотврати удара. При тази скорост на движение мястото на
удара ще попадне в опасната зона за спиране. При тази скорост ударът ще бъде
неизбежен.
Автоекспертът е посочил, че водачът е имал възможност да предотврати
удара, като упражнява непрекъснат контрол при управление на автомобил и
управлява с технически съобразена скорост, и при възникналата опасност за
движението да намали скоростта или при необходимост да спре, и да отклони
автомобила в лявата пътна лента, като извърши заобикялане на спряното
полурамерке.
Вещото лице е установило, че в условията на произшествието водачът на
лекия автомобил се е движил в дясната пътна лента, като пред него са се
движили лек и товарен автомобил. Движещите се пред него автомобили (лек и
товарен) са предприели маневрата заобикаляне на колоната от спрели товарни
композиции (ТИР) чрез навлизане в лявата лента на двулентовия път, а
процесният лек автомобил е продължил в същата пътна лента, като се е
блъснал в задната част на полуремаркето на последния ТИР.
От приетите по делото заключения по основната САТЕ, изготвена от
инж.Ол.В., и възложената допълнителна авто-техническа експертиза,
изготвена от инж.Р.И., се опровергава възражението на ответното дружество
за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно, че В. Е. и Е. Д. в
условията на ПТП са се превозвали без поставени обезопасигелни колани, с
което всеки един от тях е допринесъл за настъпване на леталния изход.
Експертите са посочили, че производствено лекият автомобил с рег.№Е
**** НВ управляван от Р.П. е предназначен с общо 9 места (8 пътника и 1
водач, 8+1). Фабрично е оборудван общо с 9 (девет) триточкови
обезопасителни колана от инерционен тип, т.е. за всяко място. В условията на
процесното ПТП, лекият автомобил се е блъснал челно в областта на предната
си дясна част в областта на задна лява част на полуремаркето на товарната
композиция, като се е вклинил под него до задното му ляво колело. В резултат
на произшествието купето на лекия автомобил е деформирано до
неузнаваемост, след врязването му (вклиняването му) под полуремаркето и не
9
може да се установи по категоричен начин какъв е инерционният интензитет
на ограничаване подвижността на телата на пътуващите и в каква степен
телата ще бъдат защитени при правилно поставен предпазен колан.
И в двете заключения вещите лица са посочили, че в случай на
страничен удар или деформиране на купето колана няма предпазно действие,
че предпазните колани са ефективни при движение със скорост до 60 км/ч.
Вещото лице инж.Р.И. е посочил, че при кос и при страничен удар
(ротация, завъртане), какъвто е настоящия, върху телата действат
центробежни сили и кориолисови ускорения, които коланите не могат да
неутрализират и при такъв вид удар е възможен контакт на ползвателите на
колана с части от интериора на автомобила или с други пътуващи в
автомобила.
И двете вещи лица са формирали краен извод, което напълно се споделя
от настоящия състав, че в конкретния случай, предвид деформациите на
купето на лекия автомобил, което е деформирано до неузнаваемост, до
мястото на достигане на деформациите, намиращите се в обхвата на
деформациите пътници и водач, независимо дали са били с поставен, или без
поставен обезопасителен колан, изхода би бил един и същ - летален.
Експертът О. В. в САТЕ е посочил, че в случая не е възможно да се
извърши оглед на пиропатроните на коланите, поради обстоятелството, че за
изваждане на телата от деформирания автомобил екипи на PC ПБЗНС са
извършили срязване на купето на редица места, включително и на местата,
където са монтирани предпазните колани.
Видно от заключението на ДСАТЕ инж.Р.И. е посочил, че починалите
В.Р.Е. е седяла на предна средна седалка, а синът й Е. А.ов Д. - на третата
дясна седалка. Купето на лекия автомобил се е деформирало в посока отпред -
назад, като втория ред седалки е опрял в третия.
Над първия и втория ред седалки тавана се е деформирал в посока
надолу и назад, вследствие пресоване от дъното на полуремаркето на
височина около 1,10 м. над нивото на земята.
Следователно за седящите на предния ред, където е била В. Е. и втория
ред седалки, независимо дали са били е поставени или без поставени
предпазни колани, резултата би бил един и същ - летален.
По отношение на Е. Д. инж.Р.И. е дал заключение, че в момента на удара
10
е бил без поставен обезопасителен колан. При удара от вертикалната
компонента на преносната инерционна сила пострадалия Д. е осъществил
летеж нагоре към тавана, при който е получил удар в гърба. Вследствие на
удара е получил счупване и прекъсване на гръбначния стълб, а от
хоризонталната компонента на инерционната сила - удар в деформираното
купе в предна посока, при което получава счупване от 2-ро до 10-то ребро в
дясно, разкъсване на паренхима на белите дробове и други несъвместими с
живота травми. Смъртта на Д. е настъпила вътре в автомобила вследствие
удари в предмети от неговия интериор, и в предвид тежестта на травмите и
скоростта на автомобила, е настъпила мигновено.
Според експерта и в случай, че Д. е бил с поставен предпазен колан,
изхода би бил същия, но по- мъчителен и по - болезнен за него, подобно на
седящия на предната седалка Борислав Борисов, починал от кръвозагуба и от
раните си, малко след като е бил закаран в болницата.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза/СМЕ/,което съдът кредитира, като компетентно изготвено и
обосновано и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното:
В резултат на ПТП В.Р.Е. е получила съчетана травма несъвместима с
живота. Непосредствената причина за смъртта на Е. са разкъсванията на
аортата и белодробната артерия и последвалата остра масивна кръвозагуба в
двете гръдни кухини. Налице е причинно-следствена връзка между
получените увреждания и настъпилата смърт. Посочва се, че смъртта е
настъпила бързо и е била неизбежна. Изхождайки от вида и мястото на
травматичните увреждания при Е. вещото лице формира извод, че същата е
била с поставен обезопасителен колан непосредствено преди настъпване на
ПТП.
В резултат на ПТП Е. А.ов Д. е получил съчетана травма несъвместима
с живота. Непосредствената причина за смъртта на Д. е острата масивна
кръвозагуба възникнала в следствие разкъсванията на десния бял дроб
причинени от множествените счупвания на десните ребра с разместване и
вдаване към гръдната кухина. Налице е причинно-следствена връзка
между получените увреждания и настъпилата смърт на Е. Д., като смъртта е
настъпила бързо и е била неизбежна.
Крайния извод на експерта е, че всички увреждания при загиналите Е. и
11
Д. биха могли да бъдат получени, както при правилно поставен
обезопасителен колан, така и при непоставянето му.
Съгласно разясненията на вещото лице в о.с.з. в конкретния случай и с
поставен и непоставен колан не би изиграл никаква роля на седящите
пътници. Този извод експерта обосновава с деформацията на купето при удара
- изместване с 2м. в предна дясна част на автомобила отпред назад и от ляво
на дясно с 2м. , като в случая само лицето седящо на последната седалка е
избегнало смъртния изход. Всички останали са били притиснати от седалки,
ламарини на микробуса.
От допълнителната СМЕ, изготвена от д-р И.И., по отношение на
починалия Е. А.ов Д. се потвърждава заключението и изводите на СМЕ на д-р
Р.А., по отношение на получените травматични увреждания довели до смъртта
на Д.. По отношение основния спорен въпрос бил ли е починалия Д. с
поставен или без поставен обезопасителен колан, то вещото лице изказва
предположение, че най-вероятно е бил без поставен предпазен колан,
изхождайки от данните при огледа и аутопсията върху трупа на Е. А.ов Д., че
не са установени и описани травми които да отговарят да са получени от
поставен правил но предпазен колан. От друга страна сочи наличие на
свидетелски, че тялото на същият е намерено извън автомобила след
станалото ПТП. Като краен извод заключенията и по двете СМЕ са идентични,
а именно че и при правилно поставен предпазен колан същият би получил
травмите в областта на гръдният кош, корема, и долният крайник, от които да
настъпи смъртта.
По делото са събрани две групи взаимоизключващи се свидетелски
показания, във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди от
смъртта на В. Е. и Е. Д., настъпила в процесното ПТП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от
ищцовата страна се установява следното:
Свид.Е.ИЯ Х. Д.А - майка на починалата В. Е. и баба на починалия Е. Д.
заявява, че В. заминала на работа в Гърция, където се запознала с ищеца и
заживели заедно. Впоследствие В. взела и сина си Е. в Гърция. Тримата
живели в Гърция 7 години, като свидетелката сочи, че ищецът изгледал Е..
След това всички заминали за Германия, където също работели. Идвали при
свидетелката за по няколко дена. Свидетелката сочи, че откакто починала
12
дъщеря й В. ищецът е като болен. В. и ищецът били сплотено семейство,
взаимно си помагали в домакинството. В. и ищеца сключили граждански брак
преди 4г. Посочва, че ищецът работел на автомивка, а В. чистела по къщите.
Като отишла в Германия, тя през деня чистела, а вечер работела в
дюнерджийница. През цялото време Е. е живял с тях. Е. възприемал З. като
баща. Ищецът го възпитавал, давал му пари, купувал му дрехи. Според
свидетелката ищецът уважавал децата на В., като свои собствени деца. Сочи,
че и момичето на В. също е живяло с тях в Гърция, но същата се омъжила. Е.
останал с В. и З. в Германия, като я посетил през ваканцията.
Свидетелката разбрала за инцидента от сина си, а ищецът през това
време бил в Германия. Синът на свидетелката /свид.Е. Д./ уведо. ищеца за
инцидента и същият веднага пристигнал в България. Посочва, че ищецът бил
съсипан. След погребението един месец престоял в България, като сутрин и
вечер ходел на гробищата. Много тежко приемал загубата на В.. Влошил се и
си заминал за Германия. Сочи, че ищецът пак бил в болницата защото имал
болки в главата и сърцето. Плачел постоянно и звънял на свидетелката.
Според свидетелката били щастливо семейство с В., събирали се с компании.
След погребението ищецът вече не ходел никъде, не се събирал с приятели.
Свидетелката сочи, че внукът й - починалия Е. Д. не е поддържал връзка с
биологичния си баща. Е. е бил на 7г., а момичето на 9г. когато В. се разделила
с мъжа си. Сочи, че биологичния баща на Е. – А. не давал пари на децата си.
Посочва също така, че Е. създал семейство, правили сватба. Е. със
семейството си живеели при З. и В.. З. поддържал връзка със съпругата и
сестрата на Е..
Свид.Е. Д. - брат на починалата В. Е. заявява, че се запознал с ищеца,
след като се оженил за сестра му В., като не си спомня годината, но тогава и
двамата-В. и З. били в Гърция.Дошли в България и си взели апартамент.
Двамата живели много добре, като сочи, че в едно домакинство с тях били и
децата на В. – починалия син Е. и дъщерята. За Германия заминали преди 7-
8г. И двамата работели, като за В. посочва, че била камериерка, чистела къщи.
Според свидетеля ищецът се държал с децата на В., като нормален баща,
поддържал ги финансово. Сочи, че през всичките им години на съвместно
съжителство не са се разделяли.
Когато го уведо.и за ПТП и смъртта на В. и Е. свидетелят бил на работа.
13
Уведо. ищеца и последния тръгнал за България. Ищецът останал безмълвен,
бил съсипан. Сочи, че ищецът си идвал в България през 2 месеца, в зависимост
от работата, а понякога и по 1-2пъти в месеца. Поддържал цялото семейство.
Отношенията между З. и Е. били много добри, разбирали се. Били едно
щастливо и нормално семейство.
Свид.Е.ИЯ Е.ОВА Д.А - първа братовчедка на починалия Е. Д.. Посочва,
че Е. бил много весел и жизнерадостен човек. Според свидетелката обичал
живота- организирал купони, събирал се с приятели. В. описва, като много
добър човек. В. и ищеца никога не са се делили, постоянно били заедно и се
обичали. Идвали често в България, общували съвместно. Отношенията между
Е. и З. според свидетелката били като между роден баща и син. Ищецът
подкрепял Е. и го обичал, като роден син. Много тежко преживява смъртта и
на двамата. На погребението ищецът бил безмълвен, само плачел и викал, бил
в много лошо емоционално състояние и все още не можел да преживее
случилото се.
Съдът кредитира показанията на тази група свидетелите, посочени от
ищеца. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни и
кореспондират на писмените доказателства по делото. От друга страна
свидетелите установяват факти и обстоятелства, относно взаимоотношенията
между ищеца и починалите, които пряко са възприели, вследствие личните
контакти с тях през целия период на съжителството им.
По делото са разпитани и свидетелите А. Е. Д. и В. А.А. посочени от
ответната страна.
Свидетелят А. Е. Д. – бивш съжител на починалата В. Е.ова и баща на
починалия Е. Д.. Свидетелят посочва, че с В. Е. са съжителствали на семейни
начала без брак, а Е. Д. е техен син, като имат и обща дъщеря-Н.. Живели
много добре, но се разделил през 2010г.. Причина за раздялата посочва, че В.
Е.ова била сключвала фиктивни бракове с пакистанци срещу заплащане, които
бракове били уреждани от трето лице – Тито, който бил починал. Виждал Е. с
различни мъже, за които последната му казвала за всеки, че е неин съпруг.
През това време ходела и при свидетеля, като гледала дома, взимала децата
при нея, престоявала по една седмица при свидетеля и пак тръгвала, като това
се случило през 2010г. Свидетелят сочи, че тогава Е. сключила брак и
изчезнала, като заявява, че не знае с кого сключила брак. По-късно се появила,
14
за да види децата. Е. идвала, гледала децата, купувала им дрехи, излизали на
заведение, като била придружавана от непознати мъже. Е. му казала, че с нето
нямала граждански брак, но с мъжа, който я придружавал имала граждански
брак. Сочи не познава пакистанците, като само с един пакистанец се видял на
погребението на В. и Е.. По-късно същия пакистанец видял един-два пъти на
помените - на 40 дни и на 6 месеца и са ходели на гроба.
Свидетелят посочва, че синът му Е. е живял при него и бащата на
свидетеля. След това Е. се оженил и се срещнал с майка си В.. Живели заедно
с майка си в Дупница. За сина си Е. посочва, че заживял самостоятелно, след
като се оженил за С., а по-късно им се родило и дете. Сочи, че и С. се била
омъжила за пакистанец и Е. водел дела за родителските права върху детето.
Свидетелят не знае дали В.Е. е била в Гърция и какво е работила там.
Заявява, че той не е плащал издръжка. Сочи, че В. била осъдена да плаща
издръжка на децата, по образувано от него дело, след като се разделили през
2010г., а децата били при него.
Когато Е. бил в чужбина говорели през скайп и му казал, че си има
отделна квартира, но не може да посочи какво е работил. Не знае и кога синът
му е заминал за Германия с втората си съпруга и бебето. Свидетеля заявява, че
е от гр.Благоевград и Е. е живял и учил там до четвърти - пети клас. Сочи, че
той прибрал тялото на сина си Е. от моргата от В.. Заявява, че преди около
една година получил обезщетение от застрахователя за смъртта на сина ми Е.
по постигнато извънсъдебно споразумение. За последно разговарял с Е. преди
катастрофата на скайп, като В. се била показала на камерата и казала, че
тръгват и като минат границата, тогава ще му се обадят, за да им прати
ваучери за телефона.
Свидетелката В. А.А. – съседка на свид. Ат.Д. в гр.Благоевград. Заявява,
че познава починалите при ПТП - В. Е.ова и Е. Д., които са майка и син.
Заявява, че Е. е син на свид.Ат.Д.. Не познава ищеца З. А.. Знае за водени дела
между Е. и съпругата му за родителски права. Заминал за Германия, за да
може да плати хонорарите за делото. Телата на починалите от моргата били
взети от свид.Д.. Погребението било в Благоевград. Свидетелката изказва
мнение за В., че била добра жена, но тръгнала по лош път, като в тази насока
сочи, че докато живяла със свид.Д. 2010-2012г. сключила брак с чужденец
срещу заплащане, поради което и се разделили. След това В. заминала за
15
чужбина-Германия. От чужбина си идвала с много пари и злато. Децата били
гледани от бащата-свид.Д. до към 2017-2018г . Случайно се видели с В. пред
съда в Благоевград и тога последната предложила на свидетелката, ако иска,
да сключа брак срещу заплащане. Когато В. идвала в България била с
различни мъже и казвала за всеки от тях, че й е мъж. Сочи, че В. и свид.Д.
имат още едно дете-Н., по-голямо от Е.. След раздялата с В. свид.Д.
съжителствал с Теменужка, от която също има дете-Надежда, която е на 8-9
години. Но и тя била заминала по чужбина. Свидетелката сочи, че дъщерята
на свид.Д. Н., когато е била около 14-15г., молила свид.Д. да й разреши – да й
даде пълномощно да отиде с майка си В. в Атина, като впоследствие същия й
дал пълномощно. Посочва, че през това време и сина Е. бил с майка си в
Атина, често ходел при майка си в Атина. Работел - дюнери, автомивки, като
не помни на каква възраст е бил. Заявява, че Е., жена му и детето заминали за
Германия, детето било малко, като били на отделни квартири. Тези
обстоятелства свидетелката била узнала от тях, от съпругата на Е..
Съдът не кредитира показанията на свид.Ат.Д. и В.Асенова в частта, в
която дават показания, че починалата В. Ефтивома след 2010г., т.е. след
раздялата със свид.Ат.Д. сключвала граждански бракове с чужденци срещу
заплащане. На първо място на осн.чл.165, ал.2 ГПК е недопустимо
установяването със свидетелски показания на обстоятелства за които законът
изисква писмен акт, като съгласно чл.10 от СК при сключване на граждански
брак длъжностното лице по гражданско състояние съставя акт за сключване на
граждански брак. Следователно това обстоятелство може да се доказват
единствено с писмени доказателства, издадени по реда на чл.88 и чл.88а от
Закона за гражданската регистрация, каквито по делото не са ангажирани.
На второ място свидетелите заявяват, че след раздялата от 2010г. не
поддържали връзки с В. Е. или срещите им били случайни, като не се посочва
време-дата, месец, година, а в същото време заявяват, че получавала пари
срещу сключването на граждански бракове, но не посочват, кога, как и при
какви обстоятелства са узнали тези факти.
При така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд,
прие за установено следното от правна страна :
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
16
във връзка с чл. 493а от КЗ и чл. 497 от КЗ и във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е
отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1
КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което
кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се
произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три
месеца, считано от предявяването й.
Между страните не е спорно, че ищецът е провел ракламационното
производство пред застрахователя-ответник, като е предявил застрахователна
претенция за неимуществени вреди, причинени вследствие настъпилата смърт
на съпругата му В.Р.Е. и на Е. А.ов Д.- син на починалата съпруга В. Е., като
и двамата са загинали при ПТП настъпило на 08.07.2023г., претенцията е
получена от ответника на 09.08.2023г., съгласно известието за доставяне. С
допълнително писмо ищецът е представил на ответното застрахователно
дружество Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№135/04.08.2023г., получено на 24.08.2023г., съгласно приложеното известие
за доставяне. Видно от уведомление с изх. № 4461 от 30.08.2023г. на
ответното застрахователно дружество по застрахователната претенция са
образувани застрахователни преписки по щета № 0801-004677/2023-06 и щета
№ 0801-004677/2023-07. От ищеца са изискани да представи допълнителни
документи от образуваното по случая досъдебно производство, както и
банкова сметка по която евентуално да бъде преведено определеното
застрахователно обезщетение. Съдът намира, че в случая на основание
чл.496,ал.3, т.1 от КЗ ответникът е следвал да се произнесе окончателно по
претенциите на ищеца, доколкото същият е представил констативен протокол
за пътнотранспортно произшествие, поради което счита, че е налице отказ от
определяне на застрахователно обезщетение, предвид на което предявените
искове са допустими.
По материалноправната легитимация на ищеца по предявените искове:
1. По предявения иск за присъждане на сума от 150 000лв. – неимуществени
вреди от смъртта на Е. А.ов Д. ЕГН **********, настъпила вследствие на
ПТП на 08.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17
09.08.2023г. до окончателното й изплащане ищецът основава
материалноправната си легитимация на твърдение, че е бил отглеждащ
баща на починалия Е. А.ов Д. - син на съпругата му В.Р.Е., също
починала в процесното ПТП.
Настоящият състав намира, че от анализа на ангажираните по делото
доказателства не се установява качеството на ищеца З. А. на „отглеждащ“
баща на Е. А.ов Д. – починал 08.07.2023г.в процесното ПТП, по смисъла на
чл. 493а от КЗ.
В случая не се доказа да е била изградена особена близост, сходна с
връзката родител-дете, между ищеца и починалия Е. Д., която да е възникнала
от тежка житейска ситуация – изоставяне от биологичните му родители и/или
пълното им дезинтересиране от него, които да са обусловили нуждата от
отглеждането му от ищеца, съответно ищецът да е поел цялостната му
издръжка, от което да е последвало и по-интензивно общуване между
двамата, в каквато насока са разясненията дадени в Постановление № 5 от
24.XI.1969 г., Пленум на ВС.
На първо място видно от удостоверение за раждане на Община
Благоевград от 01.06.2024г./л.336/ Е. А.ов Д., роден на 0*****г., е с установен
произход, като за баща на същия в удостоверението е вписан А. Е. Д., а за
майка В.Р.Е.. По делото липсват доказателства, установяващи лишаване от
родителски права на някой от родителите.
Видно от удостоверението за граждански брак ищецът и В. Е.-майка на
Е. Д. са законни съпрузи от ******г. От свидетелските показания на Е. Д. се
установява, че съжителството на съпрузите датира от 2016г., като свидетеля
посочва, че ищецът и В. Е. заминали за Германия преди 7-8 години преди
инцидента. От показанията на другите свидетели не се установява друга по-
ранна дата на съвместното им съжителство, доколкото в показанията липсва
конкретика.
Взаимоотношенията между съпруг на родител с децата на последния са
регламентирани в Семейния кодекс. Съгласно чл.122, ал.3 от СК съпругът на
родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неготите
задължения, а от своя страна децата са длъжни да уважават съпруга на
родителя си, съгласно чл.124, ал.4 СК.
От показанията на свидетеля Ат.Д.-баща на Е. Д. се установява, че след
18
раздялата му с майката В.Е. именно той първоначално е полагал грижи за Е. и
последният е живял с него и бащата на свидетеля в гр.Благоевград. В
следващите години и до смъртта на Е. същите не са прекъсвали връзката
помежду си. Е. периодично е поддържал връзка и е живял и с майка си В. Е..
По късно е създал собствено семейство, като сочи, че е съжителствал с две
жени, като от последната си съжителка-С. имал и дете.Не отрича, че е заминал
с майка си за Германия, но след като се бил оженил, както и че е бил
самостоятелен-работел и живял в отделна квартира. В същата насока са и
показанията на свид.В.Асенова.
В действителност от показанията на свидетелката Е.ия Д.а-баба на Е. Д.
по майчина линия се установява, че между ищеца и Е. са съществували
прекрасни взаимоотношения на взаимно уважение и подкрепа, че ищецът се
грижил бащински за Е., след като заживели с В. Е. на съпружески начала, като
му давал пари, купувал му дрехи, но съдът намира, че тази връзка е обичайна
за взаимоотношенията между дете и съпруг на родител такава, каквато е
очертана в посочените по-горе норми от СК.
Ето защо и предвид така изложените по-горе съображения настоящият
състав намира, че ищецът не доказва качеството си на отглеждащ по
отношение на починалия в процесното ПТП Е. А.ов Д., поради което
предявеният иск за сумата от 150 000лв. – обезщетение за неимуществени
вреди е неоснователен и като такъв следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
съда не следва да разгледа иска по същество.
II. По предявения иск за присъждане на сума от 200 000лв. -
неимуществени вреди-болки и страдания, търпени от ищеца от смъртта на
съпругата му В.Р.Е., настъпила при ПТП на 08.07.2023г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.08.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищецът е материалноправно легитимиран по предявеният иск.
Качеството на ищеца З. А. на съпруг на починалата на 08.07.2023г в
процесното ПТП В.Р.Е. се установяват от приложените по делото
удостоверение за сключен граждански брак №**********/******г. на община
Дупница и удосотоверение за наследници изх.№3511/01.08.2023г. на Община
Дупница, поради което ищецът попада в изброените в чл.493а КЗ лица имащи
право на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
/съгласно заявеното с ИМ/ търпени от смъртта на съпругата му, настъпила при
19
ПТП.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. /
претърпените неимуществени и имуществени вреди, 4. / наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав и на
деликта осъществен от водача на л.а марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311
ЦДИ“ с peг. № Е **** НВ Р.И. П..
Безспорно се установи по делото настъпването на процесното пътно-
транспортно произшествие на 08.07.2023 г. Механизма на ПТП и причините за
неговото настъпване се установяват от приетата по делото САТЕ, съгласно
заключението на която ПТП е настъпило на 08.07.2023 г. около 21:20 часа, в
тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка, ясно време и
нормална видимост, на път I-1 (Е-79) на км 4+500 в посока към Дунав мост 2
(В. - Калафат) на изход от страната, като лек автомобил марка „Мерцедес“,
20
модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с peг. № Е **** НВ, собственост и управляван от
водача Р.И. П., който като не е упражнил контрол при управление на
автомобила и при отклонено внимание от негова страна не е извършил
маневрата заобикаляне чрез преминаване в лява пътна лента на спряната
товарна композиция с включени аварийни светлини, изчакваща разрешителен
сигнал на светофарната уредба за тръгване в посока към моста и състояща се
от седлови влекач, марка „Волво“, модел „ФХ“ с peг. № Х****КТ, собственост
на „ВИЗА ТРАНС“ ЕООД, с прикачено полуремарке марка „Шмитц“, модел
„СБР СЗГ“ с peг. № РВ **** ЕВ с водач К.З.Г., а е продължил движението си в
дясната пътна лента и се е блъснал със скорост от 89 км/ч в задната част на
полуреваркето на спряната композиция . Вследствие на удара на мястото на
инцидента е починал водача Р.И. П. и превозващите се в лекия автомобил
пътници В.Р.Е. и Е. А.ов Д..
Съгласно заключението на САТЕ, причина за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер
311 ЦДИ“ с peг. № Е **** НВ Р. П., който в условията на произшествието се е
движил в дясната пътна лента, като пред него са се движили лек и товарен
автомобил. Движещите се пред него автомобили (лек и товарен) са
предприели маневрата заобикаляне на колоната от спрели товарни
композиции (ТИР) чрез навлизане в лявата лента на двулентовия път, а Р. П. е
продължил в същата пътна лента, като се е блъснал в задната част на
полуремаркето на спрялата товарна композиция със скорост от 89 км/ч. В
случая водача Р.П. не е наблюдавал непрекъснато пътя и поставените пътни
знаци по посока на двиежението му, доколкото от САТЕ се установява, че
съгласно протокола за оглед на местопроизшествието, на пътен възел „Ново
село“ (кръстовище на две нива с път III-122 (Брегово - Ново село - В.) за
посока към моста е намерен пътен знак, сигнализиращ за колона от
автомобили (знак Д1). Другата причина за произшествието е избраната от
водача скорост на движение от 89 км/ч, която е била несъобразена с пътните
условия – сигнализацията за колона от автомобили и движещите се пред него
автомобили, като при движение с тази скорост на къси светлини и
неупражнен непрекъснат контрол при управление от негова страна, при
възникналата опасност за движението не е имал възможност да предприеме
действия за аварийно спиране или друга спасителна маневра да предотврати
удара в спряната товарна композиция с включени аварийни светлини.
21
Съдът намира, че в случая водачът Р.П. е нарушил императивната норма
на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В ал. 2 е
предвидено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Вещото лице инж.В. е посочил, че водачът Р. е имал възможност да
предотврати удара, като упражнява непрекъснат контрол при управление на
автомобила и управлява с технически съобразена скорост, и при възникналата
опасност за движението да намали скоростта или при необходимост да спре, и
да отклони автомобила в лявата пътна лента, като извърши заобикаляне на
спряното полурамерке.
Изводът е, че причина за настъпване на ПТП и вредоносния резултат са
следствие на неправомерните субективни действия на водача Р. П..
Наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото
ПТП се доказват от заключението на приетата по делото СМЕ, съгласно което
в резултат на ПТП В.Р.Е. е получила съчетана травма несъвместима с живота.
Непосредствената причина за смъртта на Е. са разкъсванията на аортата и
белодробната артерия и последвалата остра масивна кръвозагуба в двете
гръдни кухини. Налице е причинно-следствена връзка между получените
увреждания и настъпилата смъртта на Е., която е била неизбежна.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност към датата на ПТП - 08.07.2023г. за л.а.
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 “с peг. № Е **** НВ.
Предвид горното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно
деяние от водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 “с peг. № Е
22
**** НВ Р.И. П..
Ето защо в случая са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество с оглед на което иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по основание.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение №
20б/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г.
по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о. Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Ответникът своевременно с писмения отговор е направил възражение за
съпричиняване от страна на починалата при ПТП В. Е., като същата се е
превозвала в процесния автомобил без поставен предпазен колан, но с оглед
данните по делото настоящият състав намира същото за неоснователно и
недоказано.
Съгласно заключенията на основната и допълнителна САТЕ на инж.В. и
инж.И. при така установения механизъм на настъпване на процесното ПТП
23
независимо дали превозващата се В. Е. в лекия автомобил е била с поставен
или без поставен обезопасителен колан изхода би бил един и същ – летален за
Е..
Съгласно двете заключения, които са еднопосочни, а именно, че
предпазните колани са ефективни при движение със скорост до 60 км/ч., което
условие не е изпълнено в процесния случай. Видно от заключението на САТЕ
в условията на ПТП водача Р. П. е управлявал и се е блъснал челно със скорост
от 89 км/ч с дясната предна част на автомобила в спряната товарната
композиция.
В заключението на допълнителната САТЕ на инж.Р.И. е посочено, че
починалата В.Р.Е. е седяла на предна средна седалка. От удара купето на
лекия автомобил е деформирано до неузнаваемост, деформирало се е в посока
отпред - назад, като втория ред седалки е опрял в третия. Над първия и втория
ред седалки тавана се е деформирал в посока надолу и назад, вследствие
пресоване от дъното на полуремаркето на височина около 1,10 м. над нивото
на земята.
Следователно за седящите на предния ред седалки,където е била В. Е. и
втория ред седалки, независимо дали са били с поставени или без поставени
предпазни колани, резултата би бил един и същ - летален.
От друга страна заключението по приетата СМЕ е категорично, че при
настъпване на ПТП В.Е. се е превозвала с поставен обезопасителен колан,
като този извод е обоснован от вещото лице с вида и мястото на
травматичните увреждания при Е.. Като краен извод вещото лице-медик
посочва, че всички увреждания загиналата Е. би получила, както при
правилно поставен обезопасителен колан, така и при не поставянето му.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост -чл. 52 от ЗЗД. По отношение размера на платимото
застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост
и според действително установения (доказан) техен размер.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
24
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, начина, по който ПТП се е отразило на психиката
му (решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. № ****** г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно
страдание, търпяно от ищеца поради смъртта на неговата съпруга. Смъртта
поставя край на живота, като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
поради което за това житейско събитие следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на
вредите бяха установени от показанията на свидетелите – Е.ия Д.а и Е. Д.,
които са съответно майка и брат на починалата В.Е.. Ищецът е имал
изключително близки и топли отношения на грижа и обич със съпругата си, те
били задружно семейство, не се били разделяли през целия си семеен живот.
Като от показанията на свид. Е.Д. се установява по-конкретна дата, като
начало на съвместното им фактическо съжителство от 2016г., като свидетелят
посочва, че заминали заедно за Германия преди 7-8години. Ищецът
подпомагал съпругата си при отглеждането на децата й - Е. и Н., с които
изградил много добри отношения, като синът на ищцата пребивавал по-дълго
време с тях и имали по-чести контакти. След като се запознали и заживели
заедно в Гърция, впоследствие заедно заминали на работа и в Германия, като
доказателство за съвместното им съжителство е и приложения в превод
договор за наем, което подкрепя свидетелските показания. Ищецът полагал
25
грижи за финансовото обезпечаване на семейството, като доказателство в
тази насока са извършените парични преводи към съпругата В. Е., което е
доказателство за взаимна подкрепа и грижа между съпрузите. Ищецът е
загубил съпругата си, която е била опора в живота му, предвид, че е чужденец,
без близки родственици. Поради това ищецът е преживял изключително тежко
загубата на своята съпруга.След като разбрал за инцидента веднага тръгнал от
Германия за България. Скръбта си показвал с честото ходене на гроба на
починалата, плачел безмълвен. Внезапната загуба и тъга се отразили
негативно и на емоционалното му състояние, като се затворил в себе си и не
общувал. Паметта на починалата си съпруга ищецът почитал чрез
присъствието на всички християнски обичаи.
Съдът отчита и факта, че ищецът е на 48г., нямат общи деца с
починалата съпруга, нито постоянен общ дом, съвместното и съжителство е
продължило 7-8г. и в бъдеще, макар и трудно, ще съумее да пренареди личния
си живот.
При това положение, отчитайки характера и интензитета на
претърпените от ищеца З. А. неимуществени вреди, както и периода през
който същите ще бъдат търпени, настоящият съдебен състав намира, че
сумата от 120 000. 00 лева справедливо ще го обезщети за претърпените от
смъртта на съпругата му В.Р.Е. неимуществени вреди. В останалата част до
пълния размер от 200 000лв. искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 09.08.2023г.-датата
на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция, съдът намира за
основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в
застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска
отговорност" се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред
увреденото лице, считано от най -ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на
застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното
26
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите включва (застрахователят покрива) и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 КЗ, лихвите по чл. 429,
ал. 2 КЗ при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са изключени от
застрахователното покритие по ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по
тази задължителна застраховка обезщетение на увредените лица.
В случая ищецът е предявил писмена застрахователна претенция пред
ответника на 09.08.2023г., съгласно приложеното известие за доставяне, от
която дата следва да се присъди и законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди до окончателното му изплащане.
По претенциите на страните за присъждане на разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има
право да получи от ответника направените разноски, съразмерно с уважената
част от исковете. Ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на
2000лв. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 685.71лева.
Процесуалният представител на ищеца - адвокат Н. Н. Д. ЕГН
**********, адрес на кантората: гр.София, пл. „Позитано“ № 2, сграда
„Перформ Бизнес Център“, ет.3, е направил искане на основание чл.38,ал.2 от
Закона за адвокатурата да му бъде присъдено адв. възнаграждение за
безплатно осъществено процесуално представителство за настоящата
инстанция, изчислено по реда на Наредба №1 на ВАС за минималните
размери съобразно уважената част от исковете, ведно с ДДС. Съдът намира
искането за основателно и законосъобразно, поради което следва да бъде
уважено и ответникът следва да заплати следващото се адв. възнаграждение,
по реда на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ведно с 20% начислен ДДС върху
сумата, предвид регистрацията на адвоката по ЗДДС, удостоверено с
представено заверено копие на удостоверение от НАП от 04.02.2013г.
Изчислено по горния начин, съобразно уважения размер на исковете от
120 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
11 340 лв. /единадесет хиляди триста и четиридесет лева/ с ДДС.
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, съобразно
27
отхвърлената част от исковете. Съгласно представеният списък за разноски по
реда на чл.80 ГПК /л.383/, ответникът претендира разноски в размер на
1355лв.- изплатени депозити за експертизи и съдебно удостоверение, от която
обща сума ищецът ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника на
основание чл.78, ал.3 от ГПК съдебни разноски в размер на 890.43 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете /230000 лв./.
С определение №520/01.11.2023г., постановено по настоящето дело, на
основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса по производството над размера от 2000лв. до пълния дължим размер от
14 000 лв.
При това положение понесените от съдебния бюджет разноски, при
условията на чл. 83, ал. 2, от ГПК - следва да бъдат възстановени от ответника
по сметката на съда. Тази сума възлиза в общ размер на 3150 лева /2800 лева
–държавна такса, 200 лв.-депозит за СМЕ, 150лв.-депозит САТЕ/ и ответникът
следва да бъде осъден да я заплати по сметка на В.ски окръжен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1124, р-н Изгрев, ж.к. *******,
б***.“ № 1, да плати на З. А., роден на *******г., със съдебен адрес: гр.
София, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3 сумата
от 120 000 лева /сто и двадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – страдание
поради смъртта на съпругата му В.Р.Е., причинена в резултат на ПТП,
настъпило на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 09.08.2023 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 200 000 лв.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от ищеца З. А.,
роден на *******г., със съдебен адрес: гр. София, пл. „Позитано“ № 2, сграда
28
„Перформ Бизнес Център“, ет.3 срещу ответника "ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1124, р-н Изгрев, ж.к. *******, б***.“ № 1, иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 493а от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лева /сто и петдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Е. А.ов Д.-отгледан от
ищеца син на съпругата му В.Р.Е., причинена в резултат на ПТП, настъпило на
08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2023 г.
до окончателното й плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1124, р-н Изгрев, ж.к. *******,
б***.“ № 1, да заплати на З. А., роден на *******г., със съдебен адрес: гр.
София, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3 сумата от
685.71 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1124, р-н Изгрев, ж.к. *******,
б***.“ № 1, да заплати на адвокат Н. Н. Д., ЕГН **********, адв.номер:
************, с адрес на кантората: гр.София, пл. „Позитано“ № 2, сграда
„Перформ Бизнес Център“, ет.3, сумата в размер на 11 340 лв. /единадесет
хиляди триста и четиридесет лева/ с начислено ДДС - адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1124, р-н Изгрев, ж.к. *******,
б***.“ № 1, да заплати по сметката на В.ски окръжен съд, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК – сумата от 3150 лева /три хиляди сто и петдесет лева/,
представляваща държавна такса и разноски по производството.
ОСЪЖДА З. А., роден на *******г., със съдебен адрес: гр. София, пл.
„Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3, да заплати на "ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1124, р-н Изгрев, ж.к. *******, б***.“ № 1 сумата в
общ размер на 890.43 лв., представляваща направени разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
29
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
30