№ 6539
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Г. П. Наказателно дело частен характер №
20251110206038 по описа за 2025 година
Съдът намира, че тъжбата, подадена от С. Г. С. ЕГН ********** срещу Б. Г. Б. ЕГН
********** не отговаря на императивните изисквания на чл.81, ал.1 от НПК – в нея липсват
обстоятелства за престъпление.
В частната тъжба се посочва, че тъжителката и Б. са съседи и в периода от 2019г. до
29.05.2024г. са провеждани общи събрания на ЕС, на които са приемани различни решения.
Сочи, че на проведеното на дата 29.05.2024г. събрание на ОС на ЕС, били разгледани общо
осем точки, които след проведеното гласуване били приети с мнозинство. С. не била доволна
от взетите решения по гласуваните точки, поради което ги обжалвала пред СРС, където било
образувано гр.д. №40036/24г. по описа на СРС 85 с-в. В осъществената размяна на книжа по
делото и по-конкретно в депозирания на дата 16.10.2024г. „Отговор на искова молба“, от
страна на Б. Б., спрямо С. се правят оплаквания, че са изложени клевети и обиди.
Твърди се, че:
1. на 16.10.2024г. в депозиран пред СРС 85 с-в отговор на искова молба по гр.д.
40036/24г., Б. е приписал престъпление на С. Г. С. ЕГН**********, чрез посочването и като
автор на неистински документи, както за тяхното използване, престъпление по чл.147, ал.1,
пр. 2 от НК.
2. за това, че на 16.10.2024г. в депозиран пред СРС 85 с-в отговор на искова
молба по гр.д. 40036/24г., Б. е „извършил“ обидни квалификации на С. Г. С. ЕГН**********,
чрез квалифицирането и като човек злоупотребяващ с алкохола, неспособен да прави разлика
между себе си и другите, изразяващ ненавист към човечеството, създаваща интриги, злобна
и омразна, неспособна да съчувства, както и да проявява човешка съпричастност,
престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 от НК.
3. за това, че на 16.10.2024г. в депозиран пред СРС 85 с-в отговор на искова
молба по гр.д. 40036/24г., Б. е разгласил позорни обстоятелства и е приписал престъпление
на С. Г. С. ЕГН**********, чрез посочването и като човек изхвърлящ боклука си на
стълбите и виновна за смъртта на друг човек, престъпление по чл.147, ал.1, пр. 2 от НК.
Дейността на съдията-докладчик по производствата от частен характер включва
преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен
престъпен състав. Тази предварителна оценка на твърденията на тъжителя гарантира, че в
съдебното заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да
1
ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по
инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в
тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия,
и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано несъставомерно поведение – да прекрати
наказателното производство. Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която
следва да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под
определен фактически състав на престъпление по НК.
В наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че престъплението „клевета“ се
осъществява по два начина. Едната от формите на престъплението клевета се характеризира
с разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство, свързано с личността на
пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото. Това
обстоятелство може да се отнася до миналото или настоящото поведение на жертвата, което
да е укоримо от гледна точка на господстващия морал.
При втората форма на престъплението чрез клеветата се приписва на пострадалия
неизвършено от него престъпление. При нея деецът твърди пред трето лице/а, че
пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е
извършил, което твърдение се отразява отрицателно на доброто име и честта му.
За да е налице клевета, следва деецът съзнателно да съобщи на другиго неистини,
позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.
В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е прието, че
предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които
носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат
позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвикват негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване
на престъпление.
Следва да се отбележи и че съставът на клеветата е свързан с разгласяване на
определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия, а не с
вменяване на определени неконкретизирани отрицателни качества, отрицателни оценки,
съждения, епитети и т.н.
Затова престъплението се осъществява чрез изразяване на твърдения – с
конкретизирано съдържание по смисъл, така че да носи информация за конкретно
обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а не да са изложени абстрактно и да се
сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и определено за
кое лице се отнасят тези обстоятелства и какви реално са тези обстоятелства. В този смисъл
изводите, които някой си прави от прочетеното или чутото, създаването на различни версии,
предположения, аналогии, внушение, мнение – не са клевета. Те не могат да бъдат доказани
и не подлежат на доказване.
При преценка дали посочените в тъжбата факти разкриват извършено престъпление,
съдията докладчик намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, защото в случая в
тъжбата не се съдържат твърдения, които могат да се отъждествят с приписване на
престъпление или разгласяване на позорни обстоятелства за личността на тъжителя. Това е
така тъй като посочените като клеветнически изрази не покриват горепосочените критерии,
за да бъдат причислени към категорията „позорни обстоятелства“ или приписване на
престъпление. Следва да се има предвид, че самата тъжителка признава изразите да са
употребени в отговор на подадена от нея искова молба срещу Б. в рамките на гражданско
дело, очевидно инициирано от нея.
Съдът следва да посочи, че от така депозираната тъжба става ясно, че
инкриминираните изрази са точно възпроизведени в тъжбата, доколкото са цитирани
2
дословно от написаното от Б. в отговора на исковата молба на С., депозиран до гражданско
отделение на Софийски районен съд. Същите не подлежат на допълнителна конкретизация
от страна на тъжителката и съдът не намира за нужно да дава допълнителни указания в тази
насока, тъй като всички инкриминирани изрази по изложеното в самата тъжба съответстват
дословно и са тъждествени на употребените в отговора на искова молба на Б.. Ето защо
единствено следва да се прецени дали те отговарят на посочените по-горе критерии и в
принципен план да се характеризират като клеветнически или обидни. В случая проверката
не сочи това да е така.
Първите инкриминирани твърдения са, че на 16.10.2024г. в депозиран пред СРС 85 с-
в отговор на искова молба по гр.д. 40036/24г., Б. е приписал престъпление на С. Г. С.
ЕГН**********, чрез посочването и като автор на неистински документи, както за тяхното
използване, престъпление по чл.147, ал.1, пр. 2 от НК според тъжителката. Следва да се
държи сметка, че твърденията за неистинност на документа са изложени на свой ред в
документ с процесуален характер, предвиден в чл. 131 от ГПК. Отговорът на исковата молба
е основно средство на защита на ответника срещу предявения срещу него граждански иск.
Целта му е да организира активна защита по предявената гражданска претенция. Това е
главният инструмент на ответника да изложи твърденията си и да обори претенциите на
ищеца. ГПК изрично предвижда, че истинността на документ може да бъде оспорена от
насрещната страна, като дори предвижда и преклузивни процесуални срокове за това.
Съобразно чл.193, ал.1 от ГПК Заинтересованата страна може да оспори истинността на
документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е
представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да
бъде направено най-късно до края на заседанието. В случая, ако желае да оспори
истинността на документ, респективно съдържанието на същия, ответникът е длъжен да го
стори именно с отговора си на исковата молба, когато е представен от ищеца с исковата
молба. Упражнявайки свои гарантирани от закона процесуални права не би могъл Б. да носи
наказателна отговорност за клевета ако счита, че документ, представен от С., е неистински.
Обратното твърдение би го поставило в неравнопоставено положение в гражданския процес
и би го лишило, под страх от наказателна отговорност, да излага своите доводи и да
реализира пълноценна защита в исковото производство срещу него. С оглед спецификата на
отговора на искова молба, документ с критично значение в гражданския процес, няма как да
бъде разгласено позорно обстоятелство за другиго или да му се припише престъпление.
Следва да бъде съобразено, че отговорът на исковата молба касае гражданския процес,
адресира се до съда и в тази връзка с подаването му и посоченото в него се цели
упражняване на граждански процесуални права, а не разгласяване на позорни обстоятелства.
Без значение е дали обстоятелствата са позорни или се твърди престъпление, тъй като целта
не е да се засегне личността на лицето, а привлеченият да отговаря по иска да упражни
защита по него в обем и по начин, какъвто намери за ефективен.
По отношение на второто твърдение, че на 16.10.2024г. в депозиран пред СРС 85 с-в
отговор на искова молба по гр.д. 40036/24г., Б. е „извършил“ обидни квалификации на С. Г.
С. ЕГН**********, чрез квалифицирането и като човек злоупотребяващ с алкохола,
неспособен да прави разлика между себе си и другите, изразяващ ненавист към
човечеството, създаваща интриги, злобна и омразна, неспособна да съчувства, както и да
проявява човешка съпричастност, престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 от НК, според
тъжителката, съдът също намира, че не са налице данни за осъществен състав на
престъпление от частен характер. В случая в по-голямата си част изложените твърдения от
Б. са оценъчни съждения и не могат да бъдат квалифицирани като факти, подлежащи на
доказване и на проверка. Това е така, доколкото съществуването на факти може да бъде
установено, докато истинността на оценъчни съждения не се поддава на доказване.
Доказването на истинността на оценъчните съждения е неизпълнимо и нарушава самата
свобода на мнение, която е основна част от правото, гарантирано от чл. 10 от ЕКПЧ (делото
3
"Лингенс срещу Австрия” , Решение от 08.07.1986г на ЕСПЧ). В случая се твърди Б. да е
посочил в отговора на исковата си молба, че „С. е егоцентрик, мизантроп, интригант,
изпълнен със злоба и омраза човек, неспособен на емпатия и на елементарна човешка
съпричастност.“ Това, макар и твърдения с крайно негативен характер, са субективна и
неподлежаща на доказване оценка на Б. за характера на тъжителката, не подлежат на
установяване по реда и правилата на НПК и по отношение на тях не е налице нито
разгласяване на позорно обстоятелство, нито казване или извършване на нещо унизително за
честта и достойнството на другиго. Макар и да е засегната тъжителката от тези твърдения,
се касае за лично мнение на Б. по отношение на характера и личността на С., което освен
несъставомерно, се явява и възприета от Б. форма на защита срещу претенцията на самата
тъжителка в рамките на образувания по нейна искова молба граждански процес. Също
форма на защита се явява и твърдението от исковата молба, че С. „редовно употребява
алкохол и се напива, което е известно не само на съседите от блока, но и на хора от
квартала“. Макар и твърдението, че някой злоупотребява с алкохол да е обективно възможно
да покрие състава на чл.147 от НК, следва отново да бъде обърнато внимание, че Б. е
отправил същото в отговор на искова молба без намерение да разгласява подобно твърдение,
чиято цел е да упражни свои процесуални права по ГПК, излагайки нужните според него
твърдения и факти, които субективно приема, че биха довели до успешна защита в рамките
на производството пред гражданския съд. Аргументите по-горе са важими и тук. Следва да
бъде обърнато и внимание на предмета на иска, а именно такъв по ЗУЕС, който касае
междусъседски отношения в рамките на етажната собственост. Дали подобен род защита е
ефективна и надежда е отделен въпрос, който не може да бъде изследван в рамките на
наказателното производство и доколкото подобни твърдения са в рамките на съдебен
процес, в който Б. е страна, същите не представляват нито обида, нито клевета, а начин на
упражняване на процесуални права.
По отношение на твърдението, че на 16.10.2024г. в депозиран пред СРС 85 с-в
отговор на искова молба по гр.д. 40036/24г., Б. е разгласил позорни обстоятелства и е
приписал престъпление на С. Г. С. ЕГН**********, чрез посочването и като човек
изхвърлящ боклука си на стълбите и виновна за смъртта на друг човек, престъпление по
чл.147, ал.1, пр. 2 от НК, според тъжителката, съдът следва да посочи, че тълкуването и
субективния прочит на тъжителката на изнесеното в отговора на исковата молба не отговаря
на написаното. Самата тъжителка посочва, че в отговора на Б. е записано, че„С. се промъква
по стълбите и изхвърля боклуците“.; „ Предвид това, че И. се занимаваше основно със
създаваните от С. проблеми, почина пред очите на всички по време на общо събрание,
организирано по нейната поредна нелепа претенция....“. Никъде в така цитираните изрази от
отговора на исковата молба няма изнесени твърдения боклуци да са изхвърляни по стълбите,
а единствено, че С. се промъква по стълбите и изхвърля боклуците без да се посочва, че
мястото на което го прави е именно стълбището. Така цитираното от отговора на искова
молба на Б. е дотолкова неконкретизирано, че е лишено от каквито и да било твърдения за
позорящо обстоятелство още по-малко това, което тъжителката посочва. В случая частната
тъжителка прави собствена интерпретация, тълкуване и допълва фактически твърдения,
непосочени в тъжбата като източник на позорящи обстоятелства. Второ, никъде в
цитираните твърдения на Б. не се твърди С. да има „вина“ за смъртта на друг човек, бил той
и И. И., респективно липсва твърдение по отношение на причините за неговата смърт и за
активна роля на С. в нея. Това е субективен прочит на изнесеното в отговора на исковата
молба и не намира никаква опора в реално използваните изрази и наведени твърдения от Б..
Ето защо няма твърдения, които да са позорни или преписващи престъпление. В този смисъл
липсва въобще елемент от обективната съставомерност на деянието по чл.147 от НК –
разгласяване на позорно обстоятелство или преписване на престъпление. Според настоящия
съдебен състав и по отношение на тези обвинения в тъжбата са важими вече изложените
4
аргументи за характера на отговора на исковата молба и процесуалната му роля в
гражданския процес, които изключват наличието на престъпление по чл.147 и чл.146 от НК
изначално.
Както се посочва и в Решение № 978 от 27.11.2019 г. на СГС по в. н. ч. х. д. №
2702/2019 г. не следва да бъде подминат и контекстът в който са били използвани изразите
- от ответник по искова претенция, заведена от тъжителката, като с изявленията за
неистинност, практически подсъдимият е упражнил правото си да оспори твърденията в
исковата молба и по този начин се е защитавал. Ето защо правилно е преценено от
контролирания съд, че при това положение инкриминираните изрази, са представлявали
единствено способ за защита в гражданскоправен спор, отнесен пред компетентен съд.
Именно процесуалното качество на документа, подаден от Б., в който частната тъжителка
твърди да са употребени изразите, навежда на извод, че целта е организиране и провеждане
на защита по претенцията. Подобна теза е застъпени и в Решение № 728 от 25.11.2024 г. на
СГС по в. н. ч. х. д. № 1251/2024 г.
Също така в Решение № 772 от 22.06.2016 г. на СГС по в. н. ч. х. д. № 659/2016 г. се
посочва, че инкриминираните твърдения в исковата молба, отговор на исковата молба,
становище по отговор на искова молба, становище по възражение и молба, няма как да
бъдат позорни, тъй като се касае за законоустановени правни възможности на всяка една
от страните в един граждански процес да твърди определени факти и обстоятелства, с
цел да докаже пред съответния съд своята теза или да обори тази на противната страна.
Противното би означавало да бъдат отречени законово гарантирани процесуални права на
страните в гражданския процес, а именно да предявят свои претенции, респ. да се
защитят срещу предявения срещу тях иск и да оспорват твърденията, на които той се
основава. Подобни аргументи са развити и в Решение № 1120 от 11.10.2016 г. на СГС по в.
н. ч. х. д. № 1337/2016 г.
Приема се от съдилищата, че доколкото инкриминирани по делото са изрази,
употребени в отговор на искова молба и насрещен иск, то налице е упражняване на правото
на защита от страна на ответника по образуваното гражданско дело, респ. налице са
граждански правоотношения между тъжителката и лицето срещу което е подадена тъжбата.
За съставомерността на деянието, описано в тъжбата, е без значение обстоятелството дали
изложените в отговора на исковата молба твърдения отговарят на истината. Приема се, че
тъжбата, станала повод за образуване на наказателно частно дело, не отговаря на условията
на чл. 81 от НПК, тъй като отговора на искова молба, депозиран по гражданското не са
представени с цел да бъдат разгласени позорни обстоятелства за ищцата по това дело, а са
подадени пред гражданския съд в резултат от упражнено право на защита от ответната
страна. Поради това и ирелевантна за съставомерността на описаната в тъжбата деятелност,
е истинността на твърденията, обективирани в тези документи, с които се претендира да е
осъществен състав на престъпление по чл. 147 от НК. В този смисъл е Решение № 183 от
25.02.2019 г. на СГС по в. ч. н. д. № 5391/2018 г.
По принцип съдържащи се в писмен отговор на искова молба позорни обстоятелства
за другиго не се разгласяват, ако отговорът е подаден до надлежния орган – съда /те се
разгласяват, ако копие от отговора на исковата молба е подадена до друго лице/. В случая не
се твърди в тъжбата отговорът да е бил разпространен от Б. извън рамките на гражданското
дело (напротив, твърди се изрично да е постъпил по делото), поради което изначално липсва
елемент от състава на престъплението. Очевидно твърденията на Б. са строго лимитирани до
гражданския спор, иницииран от тъжителката, поради което същите са направени с цел
ефективна защита в рамките на така водения процес.
Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за престъпления,
преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на последния е да индивидуализира,
конкретизира и посочи ясно и изчерпателно обстоятелствата, въз основа на които се подава
частната тъжба. Именно от обстоятелствената част на частната тъжба се определя и
5
формулира фактическата рамка на частното обвинение, въз основа на която лицето, срещу
което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат изложени факти, а не
предположения и субективна оценка на подалия я. Основната процесуална функция на
тъжбата е да формулира частното обвинение и по този начин да определи предмета на
доказване в наказателното дело от частен характер и съответно да даде възможност на
подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея. В случая тъжбата не съдържа
данни за престъпление.
Поради тези съображения съдът намира, че тъжбата, подадена от С., не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, при липсата на процесуални способи за преодоляване
на недостатъците и, тъй като посочените в тъжбата обстоятелства не могат да бъдат
субсумирани под хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по
частен или общ ред. Тъжбата е ясно формулирана, инкриминираните фрази също, поради
обстоятелството, че се касае за точни изрази под формата на цитати, тяхното допълнително
изясняване и конкретизиране не е необходимо и не би довело до друг резултат.
Наказателното производство следва да бъде прекратено.
Съдът следва да укаже на тъжителя, че ако твърди настъпили неимуществени вреди
от поведението на Б., то следва да предяви претенцията си си пред гражданския съд, защото
тези вреди не са в резултат на извършено престъпление.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по н.ч.х.д.№ 6038/2025 год.по описа на
СРС, НО, 116-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред Софийски градски съд по реда на глава двадесет и втора.
ПРЕПИС да се връчи на частния тъжител и на повереника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6