Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 305/03.05.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура -
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 292
по описа на съда за 2023г., за
да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Началника на Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/, чрез надлежно упълномощения
процесуален представител юрисконсулт Б. М*** против Решение №46 от 17.02.2023
година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 20221630201286 по описа
за 2022 година. С обжалваното съдебно решение въззивния съд е отменил
Наказателно постановление № М-8-ДНСК-175/09.09.2022год.
издадено от и.д.
Началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София. С
наказателното постановление на „О*** Е*** “
ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А*** Г*** Й. е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000.00лева /пет хиляди/, за това, че като строител е
нарушило разпоредбите на чл.163, ал.2, т.1, изр. Второ от ЗУТ и чл.224,
ал.1,т.1 от ЗУТ, поради което е санкционирано на основание чл.237, ал.1,т.15 от ЗУТ.
Касационният жалбоподател Началника на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/, чрез
надлежно упълномощения процесуален представител юрисконсулт Б. М*** в жалбата и
в подробна писмена защита по делото, навежда доводи за незаконосъобразност и
неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на
процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Моли за отмяна на
въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП.
Ответника по касационната жалба „О*** Е*** “ ООД с ЕИК
* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А***
Г*** Й.,
чрез
надлежно упълномощения адвокат Г.Т. от САК оспорва касационната жалба и моли съда да остави
в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за неговата правилност,
законосъобразност и обоснованост. Претендира разноски съобразно представен
списък.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят
на извода за липса на извършено административно нарушение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, с което
е отменил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел, че в случая при
извършена от служители на РДНСК - Монтана проверка по сигнал в община Б*** на
10.03.2022 г., е установено наличието на издадена от главния архитект на община
Б*** Заповед от 14.12.2017 г. по чл.
154, ал. 5 от ЗУТ за допълване на разрешение за строеж №
6/14.07.2014 г. за М*** "О*** 9" - втори етап, находящ се в землищата
на гр. Б*** и с. П*** , община Б*** , област Монтана, както и че регионалната
дирекция не е уведомена по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ за посочената заповед. Констатирано е, че заповед от 14.12.2017
г. към разрешение за строеж № 6/14.07.2014 г. е издадена в нарушение на чл. 182, ал. 1
и чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. При проверката е съставен констативен протокол.
Впоследствие от служители на РДНСК -
Монтана е извършена проверка на горепосочения строеж „М*** "О*** 9" -
втори етап, находящ се в землищата на гр. Б*** и с. П*** отразена в констативен
акт № 1/22.03.2022г., при която е установено, че „О*** Е*** “ ООД с ЕИК * във
функциите си на строител по смисъла на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, на строеж: М*** "О*** 9" - втори етап на строеж е
извършило строително-монтажни работи (СМР) без влязла в сила Заповед от
14.12.2017 г. по чл.
154, ал. 5 от ЗУТ към Разрешение за строеж № 6/14.07.2014 г. за горе
цитирания строеж, в нарушение на чл. 224, ал. 1, т.
1 от ЗУТ, с което не е изпълнило задължението си по чл. 163, ал. 2, т.
1 от ЗУТ и е осъществило състава на чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ.
Посочено е, че нарушението е извършено в периода от 14.12.2017 г. - датата на
издаване на заповед от 14.12.2017 г. по чл.
154, ал. 5 от ЗУТ от главния архитект на община Б*** до 22.03.2022г.
- датата на извършване на проверката на строежа от служителите на РДНСК –
Монтана.
При тези фактически констатации въззивния
съд е приел, че нарушението на „О*** Е*** “ ООД с ЕИК * не е доказано по
несъмнен начин и поради това не следва да понася административнонаказателна
отговорност на основание чл. 237, ал. 1, т.
15 от ЗУТ, тъй като е отменена и административнонаказателната
отговорност на архитекта на Община Б*** , за нарушението по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Посочено е още, че
административнонаказващия орган не е доказал неизпълнение на
задължението по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, респ. налично правно основание за приложение на чл. 237, ал. 1, т.
15 от ЗУТ спрямо строителя, поради което и поради неправилното
приложение и на материалния закон е отменил обжалваното НП.
Освен тези доводи които се споделят от касационния
състав следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
154, ал. 5 от ЗУТ допуска при издадено разрешение за строеж промяна
на инвестиционните намерения на възложителя, свързани със съществени отклонения
от одобрения вече инвестиционен проект в обхвата по чл.
154, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗУТ,
въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж,
като тези изменения следва да се отразят със заповед за допълване на издаденото
разрешение за строеж. За да се одобри обаче инвестиционен проект за изменение
на вече одобрен проект и да се издаде заповед по реда на чл. 154, ал. 6 от ЗУТ е необходимо да е спазено императивното изискване на чл.
154, ал. 5, изр. второ от ЗУТ, предвиждащо, че допълването на
разрешението за строеж е допустимо само преди реализиране на залегналите в
инвестиционния проект съществени отклонения, но не и в случай на вече изградени
такива. Наличието на изпълнено фактическо строителство, което не отговаря на
одобрения инвестиционен проект за процесната М*** "О*** 9" - втори етап на
строеж,
а съответства изцяло на проекта за изменение в процеса на строителство му, е
пречка за одобряване на инвестиционния проект за преработка по време на
строителството и за издаване на заповед за допълване на издаденото разрешение
за строеж, съгласно разпоредбата на чл.
154, ал. 5, изр. второ от ЗУТ. Докато в случая за строежа има издадени, Заповед
за назначаване на Държавна приемателна комисия (ДПК) РД-19- 411/11.08.2022 г.
по описа на ДНСК; протокол Образец 16 за установяване на годността за ползване
на строеж М*** "О*** 9"от 05.09.2022 г. за приемане на строежа и
разрешение за ползване № СТ-05-463/13.09.2022 г. издадено от ДНСК и подписано
от Началника на ДНСК, с което се въвежда в експлоатация строежа т.е. прието е,
че строежа не е извършен в отклонение от одобрен инвестиционен проект. Наред с
това по делото са събрани доказателства, че наличието на подаден протест против
разрешението за строеж №06/14.07.2014г. издадено от гл.архитект на Община Б*** ,
с искане за прогласяване на неговата нищожност е било основание за отразяване
на дата на влизане в сила на Заповед от 14.12.2017 г. по чл.
154, ал. 5 от ЗУТ за допълване на разрешение за строеж №
6/14.07.2014 г. за М*** "О*** 9" - втори етап на 30.06.2022г. Още
повече, че е
установено, че Община Б*** е изпратила писмо изх. №К-2921/20.12.2017 г., с
което на РО "НСК"- Монтана е изпратена Заповед от 14.12.2017 г. за
допълване на Разрешение за строеж №6/14.07.2014 г. на Главният архитект на
Община Б*** , тоест изпълнено е изискването на разпоредбата на чл.
149, ал. 5 от ЗУТ, съгласно която органите, издали разрешение за
строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален
строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за
строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в
7-дневен срок от издаването им, за което е установено, че не е заведено в
деловодна програма, входящ дневник на РО" НСК" – Монтана, което обаче
не променя факта на изпращане на уведомлението.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответника, съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН при липса на възражение за
прекомерност, следва да бъде присъдено поисканото адвокатско възнаграждение,
предвид приложения списък с разноски, фактура и доказателства за плащането им в
размер на 2640,00лева с ДДС /две хиляди шестстотин и четиридесет/, съгл. §2а от
ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в, ал.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №46 от
17.02.2023 година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 20221630201286
по описа за 2022 година.
ОСЪЖДА Дирекция за национален и строителен
контрол гр. София да заплати на „О*** Е*** “ ООД с ЕИК * със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя А*** Г*** Й., сумата от 2640,00лева с ДДС
/две хиляди шестстотин и четиридесет/ представляваща адвокатско възнаграждение пред
касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: