Р Е Ш Е Н И Е
№ 1448 /16.07.2019
г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1602 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. М.Х. *** срещу
Наказателно постановление № 23 – 0000119 от 12.03.2019 г., издадено от
Началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на дружеството
– жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона
за автомобилните превози, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за това, че на 07.06.2018 г. в
гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, блок № 223, вх. 3, ет. 4, ап. № 73,
дружеството „С.“ ЕООД, притежаващо Лиценз на общността за превоз на пътници №
1045/ 04.08.2009 г. е допуснало до извършването на обществен случаен превоз на
пътници на територията на Република България с автобус марка „Бова“ от кат. М3,
с рег. № В 6720 ВМ, собственост на превозвача, видно от тахографски лист от
дата 07.06.2018 г., пътен лист № 720334/ 07.06.2018 г. и пътническа ведомост за
случаен превоз с водача И.Я.С., с ЕГН: **********, без същия да притежава карта
за квалификация на водача от категория „D”, издадена по реда на Наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните
превози, като на водача И.Я.С. никога не е издавана карта за квалификация,
видно от справка в база данни към ИА „Автомобилна администрация“ към датата
10.01.2019 г. – нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози.
Дружеството – жалбоподател
„С.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила,
като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място
подчертава, че от изложената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка не става ясно кой точно подзаконов
нормативен акт е бил нарушен, като също така се акцентира, че единствено е
приета за нарушена нормата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, но същата няма материалноправен характер, а само
санкционен такъв. Във въззивната жалба се посочва, че водачът И.Я.С. притежава
удостоверение за професионална компетентност, като в действителност издаването
на карта е само една формалност за водачите, които притежават такова
удостоверение за професионална компетентност, поради което и дори да се приеме,
че има извършено нарушение, то същото определено е с по – ниска степен на
обществена опасност и не е причинило никакви вредни последици, поради което и
съвсем спокойно според дружеството би могло да се приложи разпоредбата на чл.
28, буква „а“ от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на
15.05.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1602 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „С.“
ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. Антон Иванов от АК –
Варна, който поддържа жалбата на псоочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, мотивирайки се в своята пледоария, че дори и да се
приеме, че е налице извършено административно нарушение, същото е коригирано
веднага, тъй като на водача И.Я.С. е издадена карта за квалификация на водача,
поради което и процесния случай попада в обхвата на разпоредбата на чл. 28,
буква „А“ от ЗАНН.
В проведеното на 15.05.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 1602 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. експерт с
юридическа правоспособност Ивайло Георгиев, който моли за потвърждаване на
наказателното постановление, мотивирайки се, че удостоверението за
професионална компетентност е само един от седемте изискуеми документа, които
следва да притежава водача за да придобие карта за квалификация, поради което и
не може да се приеме, че издаването на подобна карта за квалификация е само
някаква формалност.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 07.06.2018 г.
дружеството – превозвач „С.“ ЕООД, притежаващо Лиценз на общността за превоз на
пътници № 1045/ 04.08.2009 г., допуснало да бъде извършен обществен случаен
превоз на пътници на територията на Република България с автобус марка „Бова“
от кат. М3, с рег. № В 6720 ВМ, собственост на превозвача, от водача И.Я.С.,
който обаче не притежавал карта за квалификация на водача.
На 26.10.2018 г.
дружеството „С.“ ЕООД получило покана от ОО „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна да представи редица документи, свързани с транспортната дейност на
дружеството за периода от 01.06.2018 г. до 31.07.2018 г., като на 02.11.2018 г.
изисканите документи били представени, което действие било удостоверено с
подписване на Приемо – предвателен протокол.
Св. К.Н.К. – инспектор в
ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна извършил проверка на представените
документи, като конкретно проверил тахографски лист от дата 07.06.2018 г.,
пътен лист № 720334/ 07.06.2018 г. и пътническа ведомост за случаен превоз с
водача И.Я.С., като установил, че на тази дата 07.06.2018 г. е бил извършен
обществен случаен превоз на пътници от водача С., но същевременно констатирал,
че водачът не разполага с карта за квалификация на водача.
Преценявайки, че с това
свое поведение дружеството „С.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на 15.01.2019 г. св. К. му
съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го
санкционирал за нарушение на псоочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 12.03.2019 г., Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, наложил на дружеството „С.“ ЕООД „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева за нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози.
По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:
На първо място следва да
се отбележи, че липсва спор между страните по отношение фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на
него наказателно постановление и впрочем приета за установена от съда, поради
което и не е необходим някакъв съвсем детайлен и подробен анализ на
доказателствената съвкупност.
Все пак следва да се
отбележи, че от приложените към административно – наказателната преписка
тахографски лист от дата 07.06.2018 г., пътен лист № 720334/ 07.06.2018 г.
и пътническа ведомост за случаен превоз с водача И.Я.С., се установява, че на
07.06.2018 г. е бил извършен обществен случаен превоз на пътници с превозно
средство автобус марка „Бова“ от кат. М3, с рег. № В 6720 ВМ, собственост на „С.“
ЕООД. Водач на превозното средство е било лицето И.Я.С., но същият към него
момент 07.06.2018 г. не е притежавал карта за квалификация на водача.
В действителност
въззивното дружество не оспорва този факт, като неговите възражения срещу
законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно
естество, като съдът ще се опита да отговори на всички тях по – надолу в своето
решение.
Кредитирайки обаче изцяло
показанията на св. К. и представените в хода на административно – наказателното
производство тахографски лист от дата 07.06.2018 г., пътен лист № 720334/ 07.06.2018
г. и пътническа ведомост за случаен превоз с водача И.Я.С., съдът намира за
категорично установено от фактическа страна, че на 07.06.2018 г. дружеството „С.“
ЕООД е допуснало да бъде извършен обществен случаен превоз на пътници с водач,
който не притежава карта за квалификация на водача.
Според съда с това свое
поведение дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози и правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност.
Съдът не може да сподели
за основателни възраженията на въззивното дружество срещу законосъобразността
на наказателното постановление, поради следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта
за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. В случая безспорно
обстоятелство е, че водачът И.Я.С. не е имал издадена на негово име карта за
квалификация.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона
за автомобилните превози инкорпорира както правилото за поведение, така и
санкцията за неговото евентуално нарушаване, поради което и съдът не намира
процесуални нарушения в този аспект, както се възразява във въззивната жалба.
Не може да се сподели становището, че едва ли не издаването на карта на
водача представлява само една формалност, доколкото съдът се солидаризира с
позицията на въззиваемата страна, че удостоверението за професионална
компетентност представлява само един от седемте изискуеми документи, съгласно
Приложение № 6 към чл. 29, ал. 1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на
Министерството на транспорта, нужни за да бъде издадена подoбна карта за квалификация, поради което и не може да се постави знак за
равенство между картата за квалификация на водача и удостоверението за
професионална компетентност. Още повече, че възниква реторичния въпрос защо при
условие, че дружеството твърди, че представлява само една формалност да се
сдобие с карта за квалификация на водача, водачът И.Я.С. така и не я е изпълнил
до момента на съставяне на АУАН на дружеството.
За пълнота на мотивите
следва да се има предвид, че в рамките на извършената служебна проверка, съдът
не намери в хода на административно – наказателното производство да са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото
във вина на „С.“ ЕООД нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е
накърнено правото му на защита.
Съдът не намира основания
за приложението на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. На първо място колкото и банално
да звучи, процесното нарушение не се отличава с по – ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид. Освен това прави впечатление
продължителния период, в който лицето И.Я.С. не е имал карта за квалификация на
водача – най – малкото нарушението е извършено на 07.06.2018 г., а карта за
квалификация му е била издадена през месец януари 2019 г. (вече след съставяне
на АУАН), което допълнително мотивира съда да приеме за неприложима
разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
В обобщение, съдът не
намери в хода на административно – наказателното производство да са допуснати
съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните правила.
Извършването на нарушението е установено по категоричен начин, санкцията е
строго определена като размер, поради което и Наказателно постановление № 23 – 0000119
от 12.03.2019 г., издадено от Началника на Областния отдел „Автомобилна
администрация” – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно
постановление № 23 – 0000119 от 12.03.2019 г., издадено от Началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „С.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за
това, че на 07.06.2018 г. в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, блок № 223,
вх. 3, ет. 4, ап. № 73, дружеството „С.“ ЕООД, притежаващо Лиценз на общността
за превоз на пътници № 1045/ 04.08.2009 г. е допуснало до извършването на
обществен случаен превоз на пътници на територията на Република България с
автобус марка „Бова“ от кат. М3, с рег. № В 6720 ВМ, собственост на превозвача,
видно от тахографски лист от дата 07.06.2018 г., пътен лист № 720334/
07.06.2018 г. и пътническа ведомост за случаен превоз с водача И.Я.С., с ЕГН: **********,
без същия да притежава карта за квалификация на водача от категория „D”,
издадена по реда на Наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните
превози, като на водача И.Я.С. никога не е издавана карта за квалификация,
видно от справка в база данни към ИА „Автомобилна администрация“ към датата
10.01.2019 г. – нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: