№ 5874
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100106690 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Ю.Б."АД, с ЕИК:*******,
със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „О*******, представлявано от Д.Ш. и
П. Д. -Изпълнителни директори, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Р.",
представлявано от адв. Д. М., със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, срещу Л. П. П., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* с която са предявени искове с правно
основание чл.430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот №HL 36678/16.04.2008г., сключен между страните по делото, както следва:
-сумата от 57 864,17 швейцарски франка (петдесет и седем хиляди осемстотин
шестдесет и четири швейцарски франка и седемнадесет рапена) - главница за периода от
10.04.2020г. до 07.06.2023Г.;
-сумата от 10 198,67 швейцарски франка (десет хиляди сто деветдесет и осем франка
и шестдесет и седем рапена) - възнаградителна лихва за периода от 10.04.2020 г. до
07.06.2023 г.;
-сумата от 1088,89 швейцарски франка (хиляда осемдесет и осем швейцарски франка
и осемдесет и девет рапена)- мораторна лихва за периода от 10.04.2020г. до 07.0б.2023г.;
-сумата от 637,05 швейцарски франка (шестстотин тридесет и седем швейцарски
франка и пет рапена) - такси за периода от 10.04.2020г. до 07.06.2023г.;
-сумата от 213,46 швейцарски франка (двеста и тринадесет швейцарски франка и
четиридесет и шест рапена) - застраховки за периода от 06.06.2019г. до 07.06.2023г.
1
Ищецът твърди, че на 16.04.2008г„ между „Ю.И Е.Д.Б.Я" АД, ЕИК ******* (сегашно
„Ю.Б." АД)- кредитодател и ответника, е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL 36678/16.04.2008г., по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 43 460 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита. Усвоеният кредит в швейцарски франкове се
превалутира служебно от банката, за което с подписване на договора кредитополучателят
дава своето безусловно и неотменимо съгласие.
По гр. д. №58497/2016г. на СРС банката е осъдена да заплати на Л. П. сумите както
следва: 7 392,22 евро, представляваща завишената стойност на погасителни вноски по
договор за кредит, събрана от банката въз основа на нищожно договаряне за валутен риск от
потребителя за периода от 10.11. до 10.10.2016г., ведно със законна лихва от деня на
подаване на исковата молба - 17.10.2016, и 2 350,39 лева - съразмерно с уважената част от
исковете. Осъжда Л. П. да заплати в полза на банката сумата от 1023,33 лева - разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковете. Решението на СРС е обжалвано в срок и от
двете страни. С решение от 26.04.2023г. по гр.д.№8163/19г. СГС частично потвърждава
първоинстанционното решение. И двете решения са надлежно имплементирани в
счетоводната система на банката.
Въпреки осчетоводяване на горепосочените решения, кредитополучателят е в големи
просрочия, тъй като е спрял обслужването на кредита още преди април 2020г. и
задължението му към момента е в общ размер на 70 002,24 швейцарски франка.
В законоустановения срок ответникът Л. П. П. е подала отговора на исковата молба, с
който е оспорила изцяло иска, като се иска отхвърлянето му като неоснователен.
Ответникът е оспорил като неравноправни клаузите на чл. 1, ал. 1 и чл. 22 от
процесния договор за кредит, в които е предвидено договорно условие за погасяване на
кредита в швейцарски франкове и прехвърляне върху кредитополучателя на целия валутен
риск от промяната на курса швейцарския франк/евро и лева. Клаузите на чл. 1, ал. 1 и чл. 22
заедно с клаузата на чл. 6, ал. 2, са нищожни поради неравноправност на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП.
Ответникът е направил и възражение за нищожност на целия договор за кредит по
подробно изложени съображения. Процесният договор за кредит не може да се прилага без
неравноправните клаузи на чл. 1, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 22, поради което тяхната
неравноправност има за последица нищожност на целия договор за кредит.
Ответникът твърди, че за периода от 10.05.2008г. до 10.01.2019г. ответницата е
платила за погасяване на кредита 55 830,14 швейцарски франка по увеличения курс на
швейцарския франк към датата на всяко плащане, или сума на обща стойност 45 034,83 евро.
По курса към датата на отпускане на кредита платените 55 830,14 швейцарски франка се
равняват на 33 887,42 евро. Така ответницата е надплатила валутни разлики в общ размер 11
147,42 евро при начална липса на основание.
2
На основание чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД ответникът е направил възражение за
прихващане със своето вземане за неоснователно обогатяване в размер на 11 147,42 евро
срещу евентуално установено исково вземане на банката в настоящето производство.
На основание чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД ответникът е направил възражение за
прихващане със своето вземане за неоснователно обогатяване за вземането си от банката за
съдебни разноски в общ размер 4 375,39 лева с равностойност 2 237,10 евро срещу
вземането на банката за останалата непогасена главница по договора за кредит след
прихващането по предходното възражение.
Ответникът твърди, че след второто прихващане остава непогасена главница на
стойност 16 297,50 евро.
Ответникът твърди, че предвид неравноправността на договорни клаузи и
възражението за прихващане, исковите вземания за възнаградителна лихва с неясно
основание и за такси не са в претендирания от ищеца размер и валута. Лихви и такси се
дължат само върху размера на реално дължимата главница и предсрочните помесечни
погасявания на главницата чрез прихващане редуцират размера на дължимите лихви и
такси.
Оспорва като неоснователен иска за 1 088,89 швейцарски франка за периода от
10.04.2020 г. до 07.06.2023 г., тъй като в исковата молба няма твърдения за правното
основание на това вземане.
Ответникът оспорва като неоснователен иска за застраховки.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Няма спор между страните по делото, а и от приетите по делото доказателства е
видно, че страните по делото са сключили Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL 36678/16.04.2008г.
Съгласно чл.1, ал.1 от Договора банката предоставя на кредитополучателя кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 43
460 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита. От тях 9800 евро са за покупка на недвижим имот, а 33 660 евро са за други
разплащания. Договорена по кредита е годишна лихва в размер на сбора от БЛП за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта.
3
Съгласно чл.2 и сл. усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира
служебно от банката, за което с подписване на договора кредитополучателят дава своето
безусловно и неотменимо съгласие. За усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора от БЛП за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5%. При просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят
дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от
10 пункта. Кредитополучателят заплаща на банката следните такси: 1,5% - върху размера на
разрешения кредит еднократно, платима при усвояването; 0,03% - ежемесечно върху размера
на непогасената главница; 20 лева - еднократно при подаване на документите за кредит.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е 420 месеца,
считано от датата на усвояване.
Съгласно чл.6, ал.2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
Съгласно чл.22 кредитополучателят с съгласява с превалутирането на кредита при
условията на договора, като декларира, че запознат с валутния риск
Съгласно споразумение от 25.06.2013г. към Договор за жилищен кредит №HL 36678,
страните постигат съгласие за следващите 60 месеца, считано от 10.06.2013г., до 10.06.2018г.
кредитополучателят да дължи за усвоения кредит променлива годишна лихва в размер на
действащия БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на издължаване, намален с 1,5 процентни пункта. След изтичане на този
срок до крайния срок за издължаване на кредита, кредитополучателят дължи променлива
годишна лихва в размер на действащия БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, намален с 1,3 процентни
пункта. Към момента на сключване на споразумението БЛП на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове е в размер на 6,95%. При просрочие на дължими погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
При промяна на приложимия към кредита годишен лихвен процент вследствие на
увеличаване на БЛП за жилищни кредити, кредитополучателят има право да погаси изцяло
или частично кредита в срок от 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на новия БЛП.
Страните се съгласяват със сумата от 3 900 швейцарски франка да бъде намален размерът на
редовната главница по кредита, при запазване на срока на кредита и намаляване на
месечната вноска.
Няма спор, че с влязло в сила на 12.06.2023г. решение по гр. д. №58497/2016г. на СРС
е призната за нищожна поради неравноправност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 146,
ал.1 и чл.143 ЗЗП клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL 36678/16.04.2008г., предвиждаща, че погасяването на кредита се извършва във
4
валутата, в която същият е разрешен и усвоен- швейцарски франкове.
С горепосоченото решение ответната банка е осъдена да заплати на Л. П. сумите
както следва: 7 392,22 евро, представляваща завишената стойност на погасителни вноски по
договор за кредит, събрана от банката въз основа на нищожно договаряне за валутен риск от
потребителя за периода от 10.11.2011г. до 10.10.2016г., ведно със законна лихва от деня на
подаване на исковата молба - 17.10.2016г. до окончателното плащане на сумата.
Видно от заключението по СИЕ, неоспорено от страните, е установено, че с
трансакция, извършена на 10.05.2008г. по бордеро с номер 7216544 банковата сметка на
кредитополучателя е кредитирана/заверена с 71 636 шв.франка. с посочено основание
„Усвояване на кредит“. На същата дата е заплатена и комисионна за управление на кредита в
размер на 1,5% от усвоената сума, еднократно за сумата от 1074,54 шв.франка (б.бордеро
7218030 Продадени 43 600 евро, превалутирани в 71 635,16 шв.франка при курс на
превалутиране шв.франк/евро=1,648301-валутна сделка. Отделно от това, /с цел плащане на
комисиона/ на каса са закупени от банката 681,93 евро от кредитополучателя, превалутирани
съответно в 1075 шв.франка. С оглед посоченото, експертизата приема, че на 10.05.2008г. е
извършено първоначалното отпускане на суми по кредита по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL36678/16.04.2008г.
Последното плащане на ответника, осчетоводено в системата на ответната банка е от
10.12.2018г., като няма спор, че след този момент ответникът не е заплащал суми по
процесния договор за кредит.
Видно от СИЕ общият размер на дължимата главницата според счетоводството на
банката е в размер на 57 864,17 CHF, от които редовна главница 53 661,95 CHF, и просрочена
главница 4 202,22 CHF.
Видно от СИЕ общият размер на дължимата възнаградителна лихва за периода
10.04.2020г. до 07.06.2023г. според счетоводството на банката е в размер на 10 198,67 CHF.
Видно от СИЕ общият размер на дължимата мораторна лихва за периода 10.04.2020г. до
07.06.2023г. според счетоводството на банката е в размер на 1 088,89 CHF. Осчетоводени са
и неплатени задължения за сумата от 637,05 CHF за такси за периода от 10.04.2020г. до
07.06.2023г. и за сумата от 213,46 CHF за застраховки за периода от 06.06.2019г. до
07.06.2023г.
Видно от заключението по СИЕ, неоспорено от страните, е установено, че общият
размер на заплатените суми от кредитополучателя Л. П. в швейцарски франкове по
процесния договор е в размер на 55 830,14 CHF. Общата равностойност на платените от
кредитополучателя Л. П. П. в евро суми по приложения от банката курс на швейцарския
франк към датата на всяко плащане, респективно по курс на БНБ за внесените на каса
швейцарски франкове, е на стойност за 45 034,80евро.
Видно от заключението по СИЕ, неоспорено от страните, при преизчисление на
платените от ответника суми за погасяване на кредита, като всички суми се преизчислят в
евро по приложения от банката курс на швейцарския франк към датата на всяко плащане,
5
респективно по курс на БНБ за внесените на каса швейцарски франкове, общата заплатена
от ответника сума е в размер на 45 034,80 евро.
Със заплатените вноски в евро в общ размер на 45 034,83 евро, при прихващане на
надвзети суми по остатъчна дължима главница ежемесечно, съобразно прилагания от
банката лихвен процент при срок на кредита 420 месеца, биха били погасени всички
дължими погасителни вноски до вноска №127, падежираща на 10.12.2018г. по погасителния
план- включително, в пълен размер;
СИЕ констатира остатъчен неплатен размер на дължима главница за сумата от 20
132,68 евро, който ще остане такъв при липсата на други плащания и към датата на исковата
молба-08.06.2023г.
По отношение на дължимият размер на възнаградителната лихва и на таксите за
периода от 10.04.2020 г. до 07.06.2023 г., експертизата констатира, че с настъпил падеж ще са
вноските от 10.04.2020г. до 10.05.2023г.включително, като размерът на дължимите суми по
пера са както следва:възнаградителна лихва за сумата от 3 392,72 евро; и такси за сумата от
216,18 евро.
Видно от обясненията на в.л.Д. в съдебно заседание на СГС от 10.10.2024г. банката-
ищец не е отразила в счетоводството си сумите, присъдени на ответника по гр. д.
№58497/2016г. на СРС, като не е прихванала същите суми от задълженията на ответника.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съгласно актуалната практика на ВКС, намерила израз в Решение № 50015 от
27.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 657/2021 г., II т. о., ТК, както и посочената в него съдебна
практика- решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г. на ІІ т. о., решение № 168 от
29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ІІ т. о., решение № 170 от 16.03.2021 г. по т. д. №
1901/2019 г. на ІІ т. о. т. о., решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г., І т. о.,
решение № 83 от 12.05.2022 г. по гр. д. № 2859/2021 г. на ІІІ г. о. и др., предвидената в чл. 9
ЗЗД свобода на договаряне позволява на страните по договор за кредит да уговорят сумата
на кредита да бъде отпусната във валута, различна от националната (лев) или резервната за
страната (евро); Уговорката за предоставяне на кредит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на швейцарски франкове в лева/евро по курс "купува" за швейцарски
франк към лева/евро на банката в деня на усвояване на кредита определя основната,
характеризираща договора за кредит престация и не протИ.речи на специални разпоредби от
Закона за кредитните институции, нито на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ;
Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитора към кредитополучателя в
швейцарски франкове не е налице, както и фактическото предоставяне на усвоения кредит
на разположение на кредитополучателя в националната или резервната валута, а не в
чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, въз основа
на подадени от кредитополучателя искане за усвояване на суми по кредита и молба за
превалутиране, не обуславя извод, че договорът е сключен в български левове или в евро и
6
че кредитът е предоставен в националната или резервната валута; Когато механизмът за
изчисление на общата заета сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно,
така че средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може да прецени въз основа на точни и ясни критерии икономическите
последици за него, произтичащи от договора за кредит по отношение на размера на общата
заета сума и обменния курс, клаузите относно валутата, в която се договаря кредитът и
които касаят основния предмет на договора, не са неравноправни, действителни са и
обвързват страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че клаузата на чл.1, ал.1 от процесния
договор не е неравноправна и обвързва страните.
Съгласно горепосочената практика неравноправни обаче са клаузи, свързани с
носенето на валутния риск – чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 (в частта, с която е прието
превалутирането да се извършва по курс "купува", съответно "продава" на банката за
швейцарския франк към евро/лева към деня на превалутирането/погасяването). Процесният
договор за кредит е сключен в швейцарски франкове при очевидна необходимост за
ответника от паричен ресурс в евро (с оглед целта на договора за кредит), при клауза в
договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски
франкове (сметката в швейцарски франкове е блокирана), респективно договорът е сключен
в посочената валута, само поради по-ниския лихвен процент на кредита в швейцарски
франкове. При сключване на договора на ответника е била предоставена информация, че е
възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че
това ще рефлектира върху размера на дълга в евро. Не е предоставена обаче каквато и да е
информация относно икономическите последици за задълженията по договора при
значителна обезценка на евро/лева спрямо швейцарския франк, относно очакваните
прогнози за промяната на курса швейцарски франк/евро, с каквато информация банката, с
оглед професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и относно
действията, които могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска.
Въз основа на високия професионализъм и експертен потенциал на служителите на банката,
анализът на обективно съществуващите и осъществили се в световен икономически план
към момента на сключване на договора факти, ищецът е могъл и е бил длъжен да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк, за което и за икономическите
последици от което е следвало да уведоми кредитополучателите, но такова уведомяване
липсва – предоставената от банката информация е била недостатъчна ответника да прецени
дали да носи валутния риск при нисък лихвен процент по кредита или да получи кредит при
по-висок лихвен процент, но без да носи валутния риск. При липсата на ясни и разбираеми
критерии за икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с
носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен начин, а при липса и на предоставяне
на достатъчна информация, банката е действала в нарушение на принципа на
добросъвестност.
В процесния случай съдът намира, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от процесния
7
договор са неравноправни.
Установяването на неравноправния характер на клаузите относно курса, по който ще
се превалутират платените в лева или евро суми в швейцарски франкове, и поемането на
целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към лев/евро само от кредитополучателите-потребители позволява да се
възстанови правното и фактическото положение на последните каквото би било без
наличието на посочените неравноправни клаузи. Договорът за кредит може да се прилага и
да се изпълнява и без тези клаузи, тъй като се запазват съществените задължения на
страните – задължението на банката да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок и задължението на заемателя да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. С оглед конкретните
обстоятелства, запазването на действието на договора без неравноправните клаузи не
протИ.речи на интересите на кредитополучателите-потребители. При преценка за
последиците от неравноправните клаузи настоящият съдебен състав съобразява практиката
на СЕС и ВКС и разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП, транспонираща разпоредбата на чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, съгласно която наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага и без тези клаузи. С посочените разпоредби се цели не обявяване
недействителността на целия договор, съдържащ неравноправни клаузи, а замяна на
формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на
съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между
тях, като се прави уточнението, че по принцип съответният договор трябва да продължи да
се изпълнява без друго изменение, освен произтичащото от премахването на
неравноправните клаузи. В практиката си СЕС е посочил, че ако последното условие е
изпълнено, съгласно чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО съответният договор трябва
да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на
неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува
правна възможност за запазване на договора без неравноправните клаузи, което трябва да се
провери, като се приложи обективен подход (в този смисъл решение от 14.03.2019 г. по дело
C-118/17, EU:C:2019:207, т. 40 и 51, решение от 26.03.2019 г. по дело C-70/17 и C-179/17,
EU:C:2019:250, т. 57, решение от 03.10.2019 г. по дело С-260/18, т. 39, решение от 15.03.2012
г. по дело С-453/10, EU:C:2012:144, т. 32).
Съобразявайки посочената практика, както и указанията в междувременно
постановеното определение по дело С-117/23 на СЕС, настоящият състав преценява, че
процесният договор може да продължи да съществува и без неравноправните клаузи,
доколкото не се налага да бъде допълван от съда чрез изменение на съдържанието на тези
клаузи (в какъвто смисъл е приетото в т. 55 и т. 57 на посочения акт), тъй като и след
премахването на неравноправните клаузи в него се запазват клаузите, съдържащи уговорки
относно съществените за всеки кредитен договор престации – поето от банката задължение
за предоставяне на определена парична сума при конкретно посочен при сключването на
8
договора лихвен процент и поето от кредитополучателя задължение за връщане на същата в
определен срок.
По аргумент от Решение № 83 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2859/2021 г., III г.
о., ГК, съдът намира, че процесният кредит е бил уговорен в швейцарски франкове и следва
да бъде върнат в уговорения размер и валута, но поради нищожността на клаузите на чл. 6,
ал. 2 в частта за приложимия при служебното превалутиране курс, както и на чл. 22, ал. 2 и
чл. 24 от договора, кредитополучателят дължи връщане на равностойността на кредита в
швейцарски франкове в евро по курса за превалутиране за швейцарския франк към еврото
на банката в деня на усвояване на кредита, а именно: при курс на превалутиране
шв.франк/евро=1,648301. Същият курс е бил известен и на двете страни към датата на
сключване на процесния договор за кредит. По аргумент от Тълкувателно решение №
4/2014г. от 29.04.2015г. на ОСГТК на ВКС паричните задължения са задължения за стойност,
като такива са и задълженията за чуждестранна валута. Съдът намира, че задълженията по
процесния договор следва да се присъдят в швейцарски франкове, които се явяват
номиналната валута на процесния договор, но по валутния курс на швейцарския франк за
еврото към датата на сключване на договора, която е реалната стойност на парите. Така
може да се постигне баланс между уговорената валута от страните и реалната стойност на
парите към датата на сключване на договора. В същото време така няма да се наруши
приетото със СПН по частичния иск между страните по гр. д. №58497/2016г. на СРС.
Постоянната съдебна практика, намерила израз в решение № 10/25.02.2020 г. по т. д.
№ 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 39/30.06.2022 г. по т. д. № 56/2021 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 50068/05.07.2023 г. по т. д. № 718/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 86/27.10.2020 г. по т. д.
№ 2118/2019 г. на ВКС, I т. о. приема, че без значение дали предявеният иск е установителен
или осъдителен за заплащане на суми по договор за кредит, обективираното в исковата
молба или в отделен приложен към нея документ изявление на банката кредитор за
обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки за това, стига до
длъжника кредитополучател с връчването на преписа от исковата молба с приложенията към
нея, като това е моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява настъпил след
предявяване на иска правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай съдът намира, че процесният договор за
кредит е обявен за предсрочно изискуем с получаване от ответника на препис от исковата
молба.
Доколкото съдът намира за основателно възражението на ответника за нищожност на
клаузата от процесния договор, която му прехвърля валутния риск, то и при опреД.е размера
на неплатените от ответника задължения по процесния договор за кредит съдът намира, че
следва да кредитира заключението по СИЕ във варианта му, с който вещото лице е
извършило преизчисление на платените от ответника суми за погасяване на кредита, като
9
всички суми се преизчислят в евро по приложения от банката курс на швейцарския франк
към датата на всяко плащане, респективно по курс на БНБ за внесените на каса швейцарски
франкове. При това преизчисление вещото лице е установило, че общата заплатена от
ответника сума по процесния кредит е в размер на 45 034,80 евро, като неплатени са
главница за сумата от 20 132,68 евро, възнаградителна лихва за сумата от 3 392,72 евро; и
такси за сумата от 216,18 евро.
По изложени по- горе съображения поради нищожността на клаузите на чл. 6, ал. 2 в
частта за приложимия при служебното превалутиране курс, както и на чл. 22, ал. 2 и чл. 24
от договора, кредитополучателят дължи връщане на равностойността на кредита в
швейцарски франкове в евро по курса за превалутиране за швейцарския франк към еврото
на банката в деня на усвояване на кредита, а именно: при курс на превалутиране
шв.франк/евро=1,648301. Същият курс е бил известен и на двете страни към датата на
сключване на процесния договор за кредит.
От гореизложената фактическа обстановка е видно, че съгласно неоспореното
заключение на СИЕ остатъчния неплатен размер на:
1.дължима главница е за сумата от 20 132,68 евро или 33 184,72 швейцарски франка
при използван курс за превалутиране шв.франк/евро=1,648301, използван към датата на
сключване на договора.
2.възнаградителна лихва за сумата от 3 392,72 евро или 5592,22 швейцарски франка
при използван курс за превалутиране шв.франк/евро=1,648301, използван към датата на
сключване на договора.
3.такси за сумата от 216,18 евро или 356,33 швейцарски франка при използван курс за
превалутиране шв.франк/евро=1,648301, използван към датата на сключване на договора.
На основание чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД ответникът е направил възражение за
прихващане със своето вземане за неоснователно обогатяване за вземането си от банката за
съдебни разноски в общ размер 4 375,39 лева с равностойност 2 237,10 евро срещу
вземането на банката за останалата непогасена главница по договора за кредит. При
прилагане на горепосочения курс за превалутиране съдът намира, че разноските са в общ
размер на 3687,41 швейцарски франка, които следва да бъдат прихванати от дължимата
главница.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 29 497,31 швейцарски франка, като за разликата от 3687,41 швейцарски
франка искът следва да бъде отхвърлен, поради извършено прихващане с разноските
присъдени по гр. д. №58497/2016г. на СРС, и като неоснователен за разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 57 864,17 швейцарски франка.
Съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5592,22
швейцарски франка, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.04.2020г. до
07.06.2023г., като отхвърли като неоснователен иска за разликата до пълния му претендиран
размер от 10 198,67 швейцарски франка.
10
Съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 356,33
швейцарски франка, представляваща такси по процесния договор, като отхвърли като
неоснователен иска за разликата до пълния му претендиран размер от 637,05 швейцарски
франка.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете за сумата от 1088,89
швейцарски франка (хиляда осемдесет и осем швейцарски франка и осемдесет и девет
рапена)- мораторна лихва за периода от 10.04.2020г. до 07.0б.2023г.; и сумата от 213,46
швейцарски франка (двеста и тринадесет швейцарски франка и четиридесет и шест рапена) -
застраховки за периода от 06.06.2019г. до 07.06.2023г.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на направените по делото разноски.
Предявени са осъдителни искове в общ размер от 70 002,24 швейцарски франка, като
са основателни такива с общ размер от 35 445,86 швейцарски франка или 50,64% от
предявените искове.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 12352,26лв., а адв. Д.-
процесуален представител на ответника, претендира такова по чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Съдът е обвързан от решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е нищожна,
като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази
хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че адвокатско
възнаграждение в размер на 7000лв. с ДДС е справедлИ. такова и следва да бъде взето
предвид при опреД.е отговорността за разноски и на двете страни.
Предвид гореизложеното ищецът е доказал разноски в общ размер на 13443,55лв. за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза, от които в съответствие с
уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 6807,81лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 500лв. за експертиза, от които в
съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от
246,80лв.
11
По изложени по- горе съображения дължимото се възнаграждение на адв. Д. за
настоящето производство е в размер на 7000лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Д. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство в полза на ответника в размер на 3455,20лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. П. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на
„Ю.Б."АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „О*******,
представлявано от Д.Ш. и П. Д. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника си
Адвокатско дружество „М. и Р.", представлявано от адв. Д. М., със съдебен адрес: гр. София,
ул. „*******, на основание чл.430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, следните суми по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 36678/16.04.2008г., сключен между
страните по делото, както следва:
-сумата от 29 497,31 швейцарски франка, представляваща невърната главница, след
извършена компенсация с платените от ответника суми за погасяване на кредита,
преизчислени в евро по приложения от банката курс на швейцарския франк към датата на
всяко плащане, респективно по курс на БНБ за внесените на каса швейцарски франкове,
както и след преизчисление при използван курс за превалутиране швейцарски
франк/евро=1,648301, използван към датата на сключване на договора.
- сумата от 5592,22 швейцарски франка, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 10.04.2020г. до 07.06.2023г., след извършена компенсация с платените от
ответника суми за погасяване на кредита, преизчислени в евро по приложения от банката
курс на швейцарския франк към датата на всяко плащане, респективно по курс на БНБ за
внесените на каса швейцарски франкове, както и след преизчисление при използван курс за
превалутиране швейцарски франк/евро=1,648301, използван към датата на сключване на
договора.
-сумата от 356,33 швейцарски франка, представляваща такси по процесния договор,
след извършена компенсация с платените от ответника суми за погасяване на кредита,
преизчислени в евро по приложения от банката курс на швейцарския франк към датата на
всяко плащане, респективно по курс на БНБ за внесените на каса швейцарски франкове,
както и след след преизчисление при използван курс за превалутиране швейцарски
франк/евро=1,648301, използван към датата на сключване на договора.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска на „Ю.Б." АД за осъждане на ответника Л. П. П. да му
заплати и разликата от 3687,41 швейцарски франка от претендираната главница, поради
извършено прихващане с разноските присъдени по гр. д. №58497/2016г. на СРС, както и
като КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на „Ю.Б." АД за осъждане на ответника Л. П. П. да
12
заплати и следните суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
36678/16.04.2008г., сключен между страните по делото, както следва:
-за разликата до пълния претендиран размер на главницата от 57 864,17 швейцарски
франка.
-за разликата до пълния претендиран размер на възнаградителната лихва от 10
198,67 швейцарски франка.
-за разликата до пълния му претендиран размер на претендираните такси от 637,05
швейцарски франка.
-иска за сумата от 1088,89 швейцарски франка (хиляда осемдесет и осем швейцарски
франка и осемдесет и девет рапена)- мораторна лихва за периода от 10.04.2020г. до
07.0б.2023г.;
-иска за сумата от 213,46 швейцарски франка (двеста и тринадесет швейцарски
франка и четиридесет и шест рапена) - застраховки за периода от 06.06.2019г. до 07.06.2023г.
ОСЪЖДА Л. П. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на
„Ю.Б."АД, със снети данни, сумата от 6807,81лв., представляваща разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и експертиза в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Б."АД, със снети данни, да заплати на Л. П. П., с ЕГН:**********, с
адрес: гр. София, ж.к. ******* сумата от 246,80лв., представляваща направени по делото
разноски за експертиза в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Б."АД, със снети данни, да заплати на адв. Д. Д.- САК, сумата от
3455,20лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника в настоящето производство.
Присъдените суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната банкова сметка в
„Ю.Б." АД:
IBAN: *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13