№ 1017
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:Ваня Н. И.
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело №
20231100514469 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14469/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л. Д. Й. ЕГН
******* от гр.София срещу решение №14193 от 21.08.2023 г постановено по гр.д.
№65052/2022 г на СРС , 50 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
******* от гр. София , че Й. дължи сумата от 1196,56 лв. цена на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2021 г за ап.№17 в гр.София ж.к.******* ******* ,
ведно със законна лихва от 27.05.2022 г до изплащане на сумата , за която сума е издадена
/частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №16859 от
20.06.2022 г по ч.гр.д. №27796/22 г. на СРС , 50 състав ; както и въззивникът е осъден да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 354,08 лева разноски в заповедното
производство и пред СРС .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС в
обжалваната част. В исковата молба е посочена „ответница“, което може и да е грешка , но
същевременно се прави доказателствено искане от ищеца за имот собственост на П.Л. .
Докато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира сума от 1784,72
лева , то в исковата молба е претендирана сумата от 1582,82 лева . Финансовите отношения
между страните са уредени „до размера на сумата от 1415,22 лева“ и са представени
доказателства за извършени плащания .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Д.” ЕООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.09.2023 г,
поради което въззивната жалба от 10.10.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират .
Не представлява нередовност на исковата молба претендирането на по-малки като брой
и/или размер суми в исковата молба по чл.415 ГПК . Обикновено , както и в процесния
случай , това може да е продиктувано от новонастъпили факти и/или на доводи на ответника
във възражението срещу заповедта за изпълнение . В случая ищецът изрично е посочил в
становище от 18.10.2022 г , че са извършени от ответника плащания на 15.08.2022 г .
Поради това е безцелно ищецът да предявява искове и/или размери на искове , с които се
претендират вземания , които междувременно са били погасени . В частта , в която не са
били предявени искове заповедта за изпълнение подлежи на частично обезсилване от
СРС /заповедния съд/ съгласно чл.415 ал.5 ГПК . Не представляват нередовности на
исковата молба посочване на „ответница“ вместо „ответник“ в исковата молба – очевидно се
касае за технически грешки . Технически грешки има и в искане на ищеца по чл.192 ал.1
ГПК за представяне на документ касаещ лицето П.Л.. Те обаче не опорочават исковата
молба , още повече , че ищецът е представил документ за собственост на ответника за
процесния имот и този факт не е спорен между страните по делото .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . В
случая ответникът е оспорил размера на дължимата /присъдената/ главница поради
извършени плащания .
По отношение на размера на процесното вземане за главница правилно СРС е кредитирал
допълнението към приетата пред СРС ССЕ . Същото установява , че и след извършените от
ответника плащания е останала дължима главница в размер на 1196,56 лв. цена на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2021 г . Ответникът не е оспорил
допълнението към ССЕ в о.с.з пред СРС и не е поискал допускане на повторна или тройна
ССЕ пред СРС или пред настоящия съд , с които да опровергае това заключение на вещото
лице .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
2
обжалваната част . Делото трябва да се върне на СРС за частично обезсилване на процесната
заповед за изпълнение .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14193 от 21.08.2023 г постановено по гр.д.№65052/2022 г на
СРС , 50 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр. София
, че Л. Д. Й. ЕГН ******* от гр.София дължи сумата от 1196,56 лв. цена на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2021 г за ап.№17 в гр.София ж.к.*******
******* , ведно със законна лихва от 27.05.2022 г до изплащане на сумата , за която сума е
издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №16859
от 20.06.2022 г по ч.гр.д. №27796/22 г. на СРС , 50 състав ; както и Л. Д. Й. ЕГН ******* от
гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 354,08 лева
разноски в заповедното производство и пред СРС .
ВРЪЩА делото на СРС , 50 състав за частично обезсилване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №16859 от 20.06.2022 г по ч.гр.д. №27796/22 г. на СРС ,
50 състав , съгласно мотивите на настоящото решение .
ОСЪЖДА Л. Д. Й. ЕГН ******* от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Д.” ЕООД гр.София като трето лице помагач на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3