№ 403
гр. София, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500123 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, вр.78 от ГПК.
Производството е образувано по повод частна жалба от Столична община, с
която обжалва определение № 272 710 от 11.08.2021 г., постановено по гр.д. № 950/14 по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 15 състав, в частта, в която съдът е
редуцирал дължимото възнаграждение за адвокатска защита, т.е. за разликата между
присъдените 75 000 лв. с ДДС до претендираните от страната 107 640 лв. с ДДС.
В частната жалба се твърди от жалбодатгеля, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че съдът е пропуснал едно от водените между страните частни
производства, както и че с оглед данните по делото не са налице основания за редуциране на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Ето защо моли съда да постанови определение, с
което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да присъди
пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
С частна жалба МК „Ялта“ оспорва определение № 272 710 от 11.08.2021 г.,
постановено по гр.д. № 950/14 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
15 състав, в частта, в която съдът е присъдил разноски в полза на ответника в размер на
75 000 лв. с ДДС. В тази връзка твърди, че определението е постановено в нарушение на
разпоредбите на чл.80 и чл.81 от ГПК. В тази връзка развива доводи свързани с момента на
постановяване на прекратителното определение, за липсата на отправено искане за разноски,
както и за липсата на представени доказателства, за направени такива към момента на
влизане в сила на определението за прекратяване. По отношение на законосъобразността
оспорва начина на изчисление на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като
твърди, че същият е изчислен неправилно от първоинстанционния съд.
Ответникът по частната жалба Столична община редовно уведомен за същата
1
я оспорва. Твърди, че искането е отправено в срок, с оглед неразделянето на адвокатските
хонорари по отделните искове, както и оспорва наведените твърдения за допусната грешка
при изчислението на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
определение № 272 710 от 11.08.2021 г., постановено по гр.д. № 950/14 по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 15 състав, че съдът е осъдил Младежка
кооперация „Ялта“ да заплати на Столична община на основание чл.78, ал. 4 ГПК вр. чл. 81
ГПК сумата от 75 000 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение по гр. дело № 950/2014 г. на
СГС, 1-15 с-в.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от Младежка
кооперация „Ялта“ срещу Столична община на обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване положителни установителни искове за собственост,
предявен по реда на чл.124 от ГПК и негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС. Видно
от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът МК „Ялта“ твърди, че е
собственик на недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, а именно:
самостоятелен обект за търговска дейност, находящ се в гр.София, район Средец, бул.“Цар
Освободител“ № 22, в подлез „Ректората“, на две нива, с обща застроена площ от 832.20
кв.м., при граници: север-подход към Софийски Университет, изток - подлез, юг - подход
към метростанция, запад - подход към бул.“Цар Освободител“, с идентификационен номер
по кадастралната карта 68134.106.133.1.13; самостоятелен обект за търговска дейност,
находящ се в гр.София, район Средец, бул.“Цар Освободител“ № 22, в подлез „Ректората“, с
обща застроена площ от 232.40 кв.м., при граници: от север - пилоти и подход с посока
паметник Левски, изток - подход към Софийски Университет, юг - подход към
метростанция и подход към бул.“Цар Освободител“, запад - обект с търговско
предназначение, с идентификационен номер по кадастралната карта 68134.106.133.1.9 и
самостоятелен обект за търговска дейност, находящ се в гр.София, район Средец, бул.“Цар
Освободител“ № 22, в подлез „Ректората“, с обща застроена площ от 64 кв.м., при граници:
север - пилоти и подход с посока паметник Левски, изток - обект с търговско
предназначение, юг - подход Пешеходен подлез, метростанция и подход към бул.“Цар
Освободител“%, запад - подход към Народно събрание, с идентификационен номер по
кадастралната карта 68134.106.133.1.8. Твърди, че е придобил правото на собственост върху
същите по силата на давностно владение в продължение на повече от 10 години. С оглед на
изложените фактически твърдения относно придобиването на правото на собственост върху
процесните имоти, както и извършените действия от страна на ответника, с които се
смущава упражняването на правото на собственост е предявил иск за установяване на
правото му на собственост върху имотите описани в исковата молба и иск за осъждане на
Столична община да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на
ищеца върху имота с площ от 832.20 кв.м., като преустанови конкурсната процедура по
провеждане на конкурс за отдаване под наем, обявен със Заповед № СО-РД-09-081 от
15/1/2013 год. на Кмета на СО.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е
представляван в производството от адвокат Воденичарски, въз основа на сключен на
2
06.03.2014 г. от ответника договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество
„С. и Д.“ за сумата от 89 700 лв. без ДДС. Видно от представеният по делото договор,
възнаграждението следва да се изплати на 4 вноски по 14 950 лв. без ДДС и пета вноска от
29 900 лв. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е
представил преводни нареждания за заплатени по сметка на адвокатското дружество 4 суми
на стойност 17 940 лв., както и пето плащане на стойност 35 880 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към 2014 г. за
книжарница с две нива със застроена площ от 832,20 кв. м. данъчната оценка е 1 722 646.90
лв., за информационен център със застроена площ от 232.40 кв. м. данъчната оценка е
343 618.60 лв. , а за аптека с обща застроена площ 64.00 кв. м. - 132 479.50 лв., като общия
сбор от данъчните оценки на процесните имоти представлява сумата от 2 198 745 лв.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Константната практика на ВКС, изразена в определение № 438/17.07.2009 г. по
ч.т.дело № 352/2009 г. на ВКС I т.о., определение № 362/06.08.2012 по ч.гр. д. № 152/2012 на
ВКС, ГК, II г.о., определение № 50 от 12.03.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 71/2018 г. и
определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК, даваща
задължителни указания по приложението на закона приема, че при отказ или оттегляне на
иска, на ответника се дължат разноски. В случая когато не е приключило производството
пред съответната инстанция и срокът по чл. 80 от ГПК не е изтекъл, то може да се
представят доказателства и след това за направените с оглед производството по делото
разноски, заплатени преди прекратяване на производството по делото. Разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без
да установява обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски
следва да бъде отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не установява краен срок
по отношение на искането за присъждане на разноски, според настоящия състав приложение
следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои
процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В
същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски.
Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба /арг. от чл.
131, ал. 2 ГПК/ нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски, още
повече, че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в
съда. С определение № 455 от 12.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 405/2010 г., II г. о., ГК е
прието, че когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на
ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с
допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът
разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението (в случая на определението) в
частта за разноските. В изложения смисъл е и определение № 66 от 7.04.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 49/2017 г., I г. о., според което при прекратяване на делото ответникът разполага с
възможността да заяви претенцията си по чл. 78, ал. 4 ГПК в рамките на образуваното дело
чрез молба за допълване на определението за прекратяване, която ще бъде уважена, ако
3
направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на
производството по недопустимия иск. Искането за допълване на постановеното определение
следва да се разгледа по реда на чл.248 от ГПК, съгласно който молбата за изменение на
постановеното решение/определение следва да бъде подадена в срока за обжалване. В
същият срок ответникът е длъжен и да ангажира доказателства за установяване на размера
на направените от него разноски, които подлежат на обезщетяване.
С оглед на изложеното и предвид доказателствата по делото, настоящият
състав намира, че атакуваното определение е частично незаконосъобразно. Видно от
доказателствата по делото производството по делото е образувано по предявени от
Младежка кооперация „Ялта“ срещу Столична община на обективно съединени, при
условията на кумулативното обективно съединяване положителни установителни искове за
собственост, предявен по реда на чл.124 от ГПК и негаторен иск с правно основание чл.109
от ЗС. Видно от приложените по делото дънъчни оценки, към 2014 г. за книжарница с две
нива със застроена площ от 832.20 кв. м. данъчната оценка е 1 722 646.90 лв., за
информационен център със застроена площ от 232.40 кв. м. данъчната оценка е 343 618.60
лв., а за аптека с обща застроена площ 64 кв. м. - 132 479.50 лв., общият сбор (цената на
предявените установителни искове за собственост е 2 198 745 лв. Четвъртия обективно
съединен иск е неоценяем, с оглед на постановките на т.1, предложение 3 от ТР №4 от
06.11.2017 г., по т.д. № 4/15 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които когато негаторният иск
съдържа осъдителен петитум - претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от
определени действия/да бездейства или да извърши определени незаместими действия,
искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се
определя от съда.
Общият размер на договореното и заплатено от ответника възнаграждение за
всички предявени искове е сумата от 89 700 лв. без ДДС Видно от представеният договор в
него липсва конкретизация за договореното възнаграждение по всеки един от предявените
искове. Договорено е заплащане на сумата на 4 вноски по 14 950 лв. без ДДС и пета вноска
от 29 900 лв. Към нетните суми е отразена дължимост на ДДС. Ответникът, с писмена
молба, приета в открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2020 г. представя преводни
нареждания за заплатени по сметка на адвокатското дружество 4 суми на стойност 17 940
лв., както и пето плащане на стойност 35 880 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с отговора на
исковата молба ответникът е направил изявление за присъждане на разноски в
производството, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, т.е. същият е
отправил искането за присъждане на разноски в установените срокове. Към момента на
прекратяване на прекратяване на производството по предявените искове за установяване на
правото на собственост ( приключване на делото, съобразно правилото на чл.81 от ГПК)
ответникът не е ангажирал доказателства за извършените разноски-. Такива не са
ангажирани и до изтичането на срока по чл.248 от ГПК, а същите са ангажирани в
едномесечен срок от изтичането на предвидения в ГПК срок за подаване на молба за
изменение на решението в частта за разноските. Липсата на представени доказателства за
реално извършени разноски, предпоставя неоснователност на молбата за присъждане на
4
разноски, обективирана в отговора на исковата молба, по отношение на направените такива
за защита по предявените искове с правно основание чл.124 от ГПК. Такива, макар и
направени не се дължат, с оглед липсата на доказателства за тяхното извършване,
ангажирани от ответника в срока по чл.81 от ГПК, по отношение на приключване на
производството с акт на съда по предявените искове.
Разноски за осъществена адвокатска защита се дължат на ответника по
отношение на предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС. Ответникът е направил
изявлението си за присъждане на разноски до приключване на устните състезания
(31.01.2020 г.), както и е представил доказателства за действително направените такива.
Видно от доказателствата по делото ищецът е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение (протокол от о.с.з., проведено на 31.01.2020 г.). Дължимото
адвокатско възнаграждение, съобразно действащата редакция към датата на сключване на
договора за правна помощ (06.03.2014 г.) на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения за възнагражденията по неоценяемите искове предвижда
минимално възнаграждение в размер на 150 лв. ( чл.7, ал.1,т.4). С оглед на практиката на
Върховен касационен съд, изразена в определение № 670 по ч.гр. д. № 3982/2015 г. на ІV г.о.
и определение № 253 от 29.5.2017 г. по ч.т.д. 2614/16 г., ВКС, II ТО, съгласно която
преценката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение при наличие на
десезиране на съда от ищеца чрез оттегляне или отказ от иска, не следва да се извършва с
оглед на действително осъществените фактически действия, а с оглед правната и фактическа
сложност на спора към момента на образуване на делото. Неизвършването на процесуални
действия в резултат на поведение на насрещната страна, не могат да са основание за
намаляване на вече уговореното договорно възнаграждение, което е доказано заплатено. С
оглед на това настоящият състав намира, че договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение не следва да се редуцира под предвидения в Наредба №1 размер.
С оглед производството по предявеният негаторен иск, за които настоящият
състав намира, че на ответника се дължат разноски са образувани и проведени производства
по обжалване на определенията на първоинстанционния съд – по частна жалба вх. № 119
077/05.10.2015 г., обжалваното определение е потвърдено по ч.гр.д. № 5 389/15 г. по описа
на Софийски апелативен съд; по частна жалба вх. № 37 370/15.03.2018 г. - оставена без
разглеждане по в.ч.гр.д. № 3 287/18 г. по описа на Софийски апелативен съд; по частна
жалба вх. № 16 944/03.10.2018 г. - оставена без уважение по ч.к.д. № 457/19 по описа на
Върховен касационен; по частна жалба вх. № 73 874/05.06.2019 г. - оставена без разглеждане
по в.ч.гр.д. № 4 930/19 г. на Софийски апелативен съд; вх. № 14 532/05.02.2020 г. - оставена
без уважение по ч.гр.дело № 2 141/20 г. по описа на Софийски апелативен съд; вх. № 14
773/23.11.2020 г. - обжалваното определение на САС е потвърдено и вх. № 159
742/27.12.2019 г. по ч.гр. дело № 674/20 по описа на Софийски апелативен съд и по ч.к.гр.д.
№ 1 110/20 г. по описа на Върховен касационен съд, т.е. по осем частни производства.
Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждение, в редакцията й към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие, в производства по частни жалби минималния размер на
възнаграждения е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и
интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11. Размерът по чл.11 от същата
наредба е 100 лв. за всяко производство, поради което настоящият състав намира, че
ответника се дължи възнаграждение за защитата по частните производства общо в размер на
400 лв.
С оглед на изложеното, и предвид фактическата и правна сложност на делото
към момента на образуването му настоящият състав намира, че на ответника се дължат от
ищеца разноски за адвокатска защита общо в размер на 550 лв.
Като неоснователни следва да се възприемат наведените доводи в частната
5
жалба на ответника по отношение на законосъобразността на атакуваното определение, в
частта относно процесуалното поведение на ищеца, свързано с невнасянето на дължимите
държавни такси по подадените от него частни жалби. Това поведение не може да окаже
въздействие върху фактическата и правната сложност на производството. Неоснователни са
и наведените твърдения относно минималното адвокатско възнаграждение по предявеният
негаторен иск, с оглед изложеното по горе по отношение на неговата цена.
По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че
атакуваното определение е незаконосъобразно в частта, в която съдът е осъдил ищеца да
заплати на ответника разноски в производството над сумата от 550 лв. до присъдения
размер от 75 000 лв., в която част същото следва да се отмени. В останалата част
атакуваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 272 710 от 11.08.2021 г., постановено по гр.д. № 950/14 по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 15 състав, в частта, в която съдът е
осъдил МК „Ялта“ да заплати на Столична община разноски в производството над сумата от
550 лв. до присъдения размер от 75 000 лв., като неправилно и незаконосъобразно.
Потвърждава определение № 272 710 от 11.08.2021 г., постановено по гр.д.
№ 950/14 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 15 състав, в останалата
обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6