Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 13.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, V въззивен
състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА
АТАНАСВА
при секретаря Цветанка Делова и с
участието на прокурор Димитър Хаджийски, като разгледа докладваното от съдия Гетов
ВНОХД № 3871 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
решение от 03.07.2020 г. по НАХД 18113/2019
г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 17 състав е признал обвиняемия В.М.Ц.
за виновен в това, че на 13.05.2019 г., около 08:20
часа, в гр. София, при управление на МПС – автобус марка БМЦ, модел 320
„Просити“, с рег. № ******по бул. „Сливница“ с посока на движение от площад
„Сточна гара“ към булевард „Княгиня Мария Луиза“ и в района на кръстовището с
ул. „Г.С.Раковски“ е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в
Закона за движение по пътищата, а именно
– чл.
6, т. 1 от ЗДвП гласящ - „Участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка“,
чл.
12 от ЗДвП – „За регулиране движението на пътните превозни средства на
кръстовищата, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват
пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен,
жълт и зелен цвят“;
чл.
31, ал. 7, т.1 от ППЗДвП „червен сигнал означава „преминаването е забранено“,
като
преминал на червен сигнал на светофарната уредба и реализирал ПТП с движещия се
по у „Г.С.Раковски“, с посока на движение от ул. „Козлодуй“ към ул. „Поп
Богомил“ – с лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № ******и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на водача на лекия автомобил – С.Х.С.с ЕГН **********,
изразяваща се във фрактура на 4-то, 5-то и 6-то ребро в ляво, причинила на
пострадалия трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30
дни, съставляващо престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК. Като на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност по повдигнатото му
обвинение и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и на
основание чл. 78а, ал.4, вр. чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1 от НК е лишил
обвиняемия В.М.Ц. от правото да управлява МПС за срок от една година.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил
В.Ц. да заплати направените по делото разноски в досъдебното производство в
размер на 420.00 лева по сметка на СДВР, както и сумата от 392.80 лв. по сметка
на СРС за направени разноски в съдебна фаза.
По
депозирана въззивна жалба от страна на защитника на В.Ц. е образувано ВАНД
№3871/2020 г. по описа на СГС ,НО, V
въззивен състав, с която е атакувано постановеното решение на СРС с доводи за прекомерна
завишеност и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави искане за
изменение на така постановения съдебен акт, изразяващо се в намаляване на така
наложеното административно наказание „глоба“
в размер от 3000 /три хиляди/ лева в размер на 1000 /хиляда/ лева, както и да се отмени изцяло наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 година.
С
въззивната жалба не се депозират искания за събиране на доказателства.
В
проведеното разпоредително заседание на 27.10.2020 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата
инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
Защитата в производството пред Софийски градски съд
поддържа депозираната жалба и излага доводи в посока, че така наложеното наказание на подсъдимия не би
постигнало целите на наказанието, изведени в чл. 36 от НК. Като изрично
подчертава, че пред съда не оспорва вината за настъпване на процесното
транспортно произшествие, а само доколко наложеното наказание е съобразено с
индивидуалната превенция. Излага аргументи в посока, че подсъдимият към
настоящия момент е в пенсионна възраст и размерът на наложеното наказание
„глоба“ е непосилен за неговите възможности. Като изтъква, че подзащитният
е с чисто съдебно минало и изразява съжаление относно случилото се. В
заключение моли съда да намали размера на така наложеното административно
наказание „глоба“ от 3000 на 1000 лева и да отмени изцяло наложеното наказание
„отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на подсъдимия В.Ц..
Прокурорът
в производството пред Софийски градски съд намира
въззивната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение,
респективно да потвърди първоинстанционното съдебно решение.
Подсъдимият
в съдебно заседание моли съда да уважи въззивната жалба и да измени така
наложеното наказание.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното: Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен
акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното съдебно решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите към
решението. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с
приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата
да бъде преповтаряна отново, още повече че и доказателствената съвкупност не е
допълнена във въззивното производство.
При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство
относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за
доказване, в това число: показанията на
свидетелите С.Х.С., А.М.Ю.-С., обясненията на В.М.Ц.,
констативен протокол /л. 6 от ДП/, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и
албум /л.
7 -17 от ДП/, справка от Столична община, ведно с предоставена
циклограма на светофара и видеозапис от кръстовището /л.37
– 44 от ДП/, справка от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД /л.46 от ДП/, справка
от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, ведно с медицинска документация към нея /л.48 – 91 от ДП/, съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 05/2019 г. /л.93 – 96 от ДП/, комплексна
видеотехническа и автотехниеска експертиза /л.
99 – 104 от ДП/, справка АИС „Български документи за самоличност“ /л.109 от ДП/, съдебномедицинска
експертиза по ДП № 11160/2019 г. /л. 126 – 127 от ДП/, допълнителна
съдебномедицинска експертиза /л. 22 – 25
от съдебно производство /,справка
за съдимост /л. 9 от съдебно
производство/.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе
проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
Настоящата
инстанция се присъединява към разсъжденията на първостепенния съд, подробно
изложени в мотивите към съдебния акт, досежно кридитируемостта на показанията
на свидетелката А.Ю., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по
реда и правилата на чл. 378, ал. 2 от НПК. Показанията на свидетелката са
последователни, логични и се намират в синхрон с приобщения по делото протокол
за оглед на местопроизшествие, както и с назначените и изготвени комплексна видеотехническа
и автотехниеска експертиза, съдебномедицинска експертиза и допълнителна
съдебномедицинска експертиза.
Настоящата инстанция се присъединява към
първостепенния съд относно кредитирането на писмените доказателства и
доказателствени средства по делото, счита същите за достоверни и подкрепящи се
от останалия доказателствен материал по процесния случай.
Съдът кредитира и експертните заключения
към назначените и изготвени по време на досъдебното производство и в хода на
съдебното производство експертизи, чиито експертни оценки съвпадат и допринасят
за изграждане на фактическата обстановка,установена от приобщените
доказателства.
Така
формираната доказателствена съвкупност установява по безспорен и категоричен
начин точното място,време, механизъм на извършеното инкриминирано деяние, както
и настъпилите травматични увреждания на пострадалия вследствие на него.
Предвид
изложеното, съобразно установената еднопосочност, взаимосвързаност и синхрон на
събраната по делото доказателствена съвкупност, която по несъмнен начин
подкрепя изложената и приетата по делото фактическа обстановка, както и
съобразно липсата на оспорване относно осъществено ли е инкриминираното деяние
от обвиняемия Ц. и виновността на последния по отношение на извършеното, съдът
счита за ненужно да се преповтарят направените изводи в мотивите към решението
на предходната инстанция.
При така установената фактическа
обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела,
че обвиняемият В.Ц. чрез своите действия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343,ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна В.Ц. при управление
на МПС – автобус, марка „БМЦ“ „Просити“, с рег. № ******по
бул. „Сливница“ с посока на движение от площад „Сточна гара“ към булевард
„Княгиня Мария Луиза“ и в района на кръстовището с ул. „Г.С.Раковски“ е нарушил
правилата за движение по пътищата, уредени в Закона за движение по пътищата и
по- точно чл.6, т.1 от ЗДвП, чл. 12, ал.1 от ЗдвП и чл. 31, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП. Като с осъществяване на цитираните нарушения обвиняемият е причинил средна
телесна повреда на пострадалия Стоил Станев, изразяваща се в счупване на три
ребра /четвърто,пето и шесто/
от лява страна, което е довело до трайно ограничение на движенията на снагата
му. Като съобразно изготвените експертни заключения по комплексна видеотехническа
и автотехниеска експертиза, съдебномедицинската експертиза и допълнителната
съдебномедицинска експертиза, се установи по несъмнен начин и
причинно-следствената връзка между настъпилите травматични увреждания и
установения по делото механизъм на пътнотранспортното произшествие.
Безспорно
се доказа и осъществяване на деянието и от субективна страна. Престъпното
посегателство е извършено под форма на вина непредпазливост. Нарушавайки умишлено
посочените по-горе правила за движение по пътищата, с чието съдържание е
запознат предвид това че е правоспособен водач на МПС и следва да съобразява
поведението си като участник в движението, В.Ц. е причинил по непредпазливост посочените
травматични увреждания, изразяващи се в средна телесна повреда. Подсъдимият е осъществил
деянието под форма на вина несъзнавана непредпазливост, не е предвиждал
деянието и неговите последствия, но като правоспособен водач на МПС е бил
длъжен и е могъл да го предвиди.
По
отношение на наложените на подсъдимия наказания и предвид това, че настоящата
инстанция е сезирана с въззивна жалба, която е свързана с индивидуализацията на
наказанието, въз основа на това и с
оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната
жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо
да посочи следното:
Депозирана е въззивна жалба, свързана с процедурата по
индивидуализация на наложеното от
районния съд наказание и по-конкретно с размера на административно наказание
„глоба“ от 3000 лева, както и да се отмени наложеното на основание чл. 343г от НК кумулативно наказание
„лишаване от право на управление на МПС“.
Съдът
след като направи цялостно проверка на така наложеното наказание на В.Ц.,
прецени че на първо място са налице материално-правните предпоставки,
предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1, б. „а“, пр. 2 от НК за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, като в същото време отсъстват отрицателните, възпрепятстващи
възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК, предпоставки по ал. 7 на
същата норма, както правилно е отсъдил районният съд. По
отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 3000
лева, настоящата инстанция счита, че претенцията на защитата за намаляването на
размера на наложеното наказание следва да бъде уважена. Доводите в тази насока са
свързани предимно с това, че при индивидуализация на наложено наказание „глоба“
съдът следва да отчете имущественото състояние и материалните възможности на
лицето, на което се налага посоченото наказание. Като в настоящия случай
предвид наложеното кумулативно наказание „лишаване от право на управление на
МПС“ става ясно, че В.Ц. е загубил източника си на доходи, неговата работа като
шофьор, както и обстоятелството, наведеното пред съда от страна на защитата, че
към този момент В.Ц. е пенсионер. Като съдът отчете и наведените пред него смекчаващи
отговорността обстоятелства освен материалното състояние на дееца и изразеното
съжаление за извършеното, добри характеристични данни, добро
процесуално поведение и съдействие за изясняване на фактическата обстановка.
Предвид изложеното прецени, че наложеното административно наказание „глоба“ в
размер от 3000 лева следва да бъде изменено и намалено в размер от 1000 лева,
като намира че и минималният размер на санкцията би изпълнил целите на
наказанието.
Относно кумулативно наложено
наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 1 година,
настоящата инстанция прецени, че не следва да бъде удовлетворено искането,
направено от защитата за отмяната му. Съображенията в тази насока са свързани
с характера и обществената опасност на
конкретно извършеното престъпление, в този смисъл както съвсем основателно
предходната инстанция е отчела обстоятелствата около инкриминираното деяние, а
именно че причиняването на пътнотранспортното произшествие и нарушаването на
посочените по-горе правила за движение по пътищата са извършени от лице,
упражняващо професия - шофьор на градски транспорт, както и застрашаването на
живота и здравето не само на останалите участници в движението, но и на
пътниците, намиращи се в автобуса. Предвид изложеното настоящата инстанция
намира, че районният съд обосновано и основателно е преценил, че следва да
наложи и наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 1
година относно В.Ц.. С приложението на така определеното допълнително наказание
в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието, посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК, като от една страна тези санкционни
последици ще спомогнат извършителят да
се превъзпита към спазване на законите и ще въздействат възпиращо в достатъчна
степен върху последващо поведение, което да бъде в пределите на установените
правила.
По всички изложени до тук съображения,
настоящият въззивен състав намира, че следва да бъде изменена постановеното
първоинстанционно решение в горепосочения смисъл, относно намаляне на размера
на наложеното административно наказание „глоба“ от 3000 лева на минималния
възможен размер от 1000 лева.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения, същото следва да бъде изменено, в
указаната по-горе част, а в останалата
част да бъде потвърдено.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2
и 4 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение от 03.07.2020
г. по НАХД 18113/2019 г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 17 състав, като НАМАЛЯВА наложеното на В.М.Ц. на
основание чл. 78а от НК административно наказание „глоба“ от 3000 лева на 1000
лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.