РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. ХАСКОВО, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500389 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
С Решение № 200/11.03.2024 г. постановено по гражданско дело №
907/2023 г. Районен съд – Хасково приема за установено на основание чл.
124, ал. 1 ГПК по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г.
Данов“ № 37, че М. Я. В., ЕГН **********, от гр. ***, не дължи сумата от
336.43 лева, представляваща корекция на сметка за минал период, а именно
от 10.03.2023 г. до 23.03.2023 г. общо за 13 дни, като допълнително начислена
ел.енергия за клиентски номер ********** с ИТН 1533753 и електромер с
фабричен № *********.
С решението се осъжда дружеството да заплати на въззиваемата
страна сумата от 450 лева разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, който чрез процесуалният си представител
обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният
1
съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална
незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на
решаващия съд, че не са налице предпоставки за корекция на сметката. Сочи,
че неправилно съдът e приел, че след като не е доказано по надлежния ред
виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за
корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата
практика на ВКС. Твърди още, че с промяната на ПИКЕЕ правомощието да
извършва преизчисляване на количеството доставена енергия е предоставено
именно на „Електроразпределение Юг“, а не на „ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски,
представляващи платено възнаграждение на адвокат.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Д., пълномощник на
въззиваемата М. В., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че
постановеното от РС - Хасково решение е правилно и моли то да бъде
потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
въззивната инстанция, разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РС - Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, предявен от М. Я. В. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа
на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск
е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да
се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна
2
корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както
и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този
въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не
може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да
установи, че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена
за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на
неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е
отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на
едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от
самия него и обвързващи потребителите Общи условия.
Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на
чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са
нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите
при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа
енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82
от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно
противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно
отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху
потребителя.
Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство, поради което същото следва да полага
необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното
устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно
отстранявани, и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.
В случая при проверката, е констатиран тъмен дисплей. При това, ако в
паметта на електромера са запазени данни за потребената ел.енергия,
ответникът е могъл да ангажира доказателства за установяване действителния
размер на потребената, но незаплатена ел.енергия от потребителя. Това би
било основание тази реално потребена, но незаплатена от потребителя
ел.енергия да бъде претендирана като дължима. Същият не е сторил това и
3
след като не е установено действително потребената ел.енергия, то
заплатената от потребителя сума се явява платена без основание и подлежи на
връщане.
На следващо място при констатирано неточно измерване на
средството за техническа измерване на доставената електрическа енергия
ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа
следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в качеството
му на ползвател на мрежата фактура за покриване на технологичните му
разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за преизчислените
количества електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на
крайният клиент за неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите
услуги. От изложеното се налага извод, че ответникът в качеството си на
оператор на електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като
краен клиент за допълнително начислената ел. енергия, което вземане
принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по
договора за продажба по чл. 15 ПТЕЕ и което изрично е предвидено в чл. 98а,
ал. 6 от ЗЕ.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати разноски на
въззиваемата страна предвид изхода от делото и представения договор за
правна защита и съдействие в размер на 200 лв., съобразени с минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
и действителната правна и фактическа сложност на делото, както и
еднотипността на същото с многобройни други такива дела.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200/11.03.2024 г., постановено по
гражданско дело № 907/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, да
заплати на М. Я. В., ЕГН **********, от гр. *** сумата в размер на 200 лева,
4
представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5