№ 393
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на пети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202201 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
Мит“ ЕООД, представлявано от Т.С.Ц., против Наказателно постановление № 23-
0000059/25.01.2021г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация”-Варна, с
което на „ Мит“ ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена
санкция ” в размер на 200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.
С жалбата се твърди, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила тъй като било налице противоречие в описанието на
нарушението, а именно че от една страна било посочено, че дружеството притежава
лиценз на общността, а от друга че е извършвало превоз за собствена сметка, че не е
било отговорено на изложените във възражението основания и др. Наведени са доводи
за това, че нарушението не е описано съгласно изискванията на ЗАНН, като не била
направена конкретизация коя хипотеза на чл.8 от Наредба № 11 е била нарушена, като
дори и да се приеме, че е била нарушена разпоредбата на чл.8 ал.1, то в нея нямало
изискване за уведомяване на административния орган за прекратяване на трудовото
правоотношение с ръководителя на транспортната дейност. Твърди се още, че не било
съобразено изключението , визирано в чл.12 „б“ от ЗАвП, касаещо извършване на
превоз на товари за собствена сметка с превозни средства с товароносимост до 3,5
тона и с максимално допустима маса до 6 тона, в чиито параметри превозното средство
попадало.Навеждат се доводи и за това, че неправилно е била приета за нарушена
1
нормата на чл.9 ал.4 от Наредбата, тъй като тя уреждала международния превоз на
товари, а приложимия нормативен акт бил Наредба Н-8/2008г. на МТ. Поради тези и
други съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.И.Г. отново пледира за отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно и за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.В
съпроводителното писмо са изложени съображения за това, че жалбата е
неоснователна, иска се постановлението да бъде потвърдено, както и присъждане на
разноски за процесуално представителство.Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м.04.2020г. служители на РД „АА“-Варна, един от които св. К.К. ,
извършили проверка на „ Мит “ ЕООД.Дружеството притежавало лиценз за
извършване на международен автомобилен превоз на товари № 6903. От представените
документи, а именно заповед за прекратяване на трудов договор, уведомление до НАП
и др., се установило, че на 29.07.2020г. е било прекратено трудовото правоотношение
на ръководителя на транспортната дейност.Към момента на проверката за ръководител
на транспортната дейност била назначена М.К..Дружеството обаче не било подало
заявление / приложение № 11“б“ в 30-дневен срок от настъпване на промяната в това
обстоятелство, което било удостоверено с документи по чл.8 от Наредба № 11
/31.10.2002г. Този срок бил изтекъл на 28.08.2020г.
Поради това св. К. съставил против „Мит“ ЕООД акт за установяване на
нарушение, за това че на 29.08.2020г. дружеството , притежаващо лиценз на
общността, не е подало заявление в 30 –дневен срок от настъпване на промяна в
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.8 от Наредба № 11, а именно за
прекратяване на трудовото правоотношение на ръководителя на транспортната
дейност. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.9 ал.4 от Наредба №
11/ 31.10.2002г. на МТС. При предявяването на акта на управителя на дружеството той
посочил, че ще представи допълнително обяснения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
били депозирани писмени възражения, в които били наведени доводи, че не е била
посочена конкретната разпоредба на чл.8 от наредбата, че не е посочен наказателно-
отговорния субект, че липсвали факти за вида на проверката и др.Било изложено
2
становище, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а в заключение било
формулирано искане производството да бъде прекратено.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката,
наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по
чл.9 ал.4 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС.За него, на „ Мит“ ЕООД, на
основание чл.105 ал.1 от ЗАвП била наложена „Имуществена санкция” в размер на
200лв. Депозираните възражения били приети за неоснователни, както и били
изложени съображения за това, че случая не е маловажен.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.К. -свидетел при
съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и
обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението е било установено при
извършената проверка и се състои в това, че превозвача не е подал в срок уведомление
за настъпила промяна на ръководителя на транспортната дейност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима , депозирана в законния
срок и от надлежна страна , поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000059 / 25.01.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на РД „Автомобилна инспекция”-Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии и в шест
месечния преклузивен срок.Актът също е съставен в сроковете по чл.34 от
ЗАНН.Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочена е датата, на която е
било осъществено нарушението, както и нарушената правна норма. В
постановлението наказващият орган е изложил мотиви защо не приема случаят за
маловажен.Депозираните възражения също е посочено, че са приети за неоснователни
3
.В хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване н а правото на защита на нарушителя,
което е било реализирано в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира , че правилно административно-наказващият орган е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.От всички доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, че „ Мит“ ЕООД има качеството на лицензиран превозвач, както и че със
Заповед № 25 / 29.07.2020г. , считано от 29.07.2020г. е било прекратено трудовото
правоотношение с М.М., който е бил организатор автомобилен транспорт, поради
смърт на лицето. Доказано е и че към момента на проверката на тази длъжност е било
назначено друго лице.Нормата на чл.8 ал.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС
предвижда, че за издаване на лиценз на Общността и на заверени копия към него,
превозвача подава заявление по образец, към което прилага съответните документи,
част от които са свързани с ръководителя на транспортната дейност.В този смисъл,
след като конкретното лице, което е назначено по силата на трудов договор да
изпълнява задължения на ръководител на транспортната дейност, е променено, то е
налице промяна в обстоятелства, визирани именно в чл.8 от Наредбата, поради което и
възраженията в тази насока в жалбата са неоснователни. Правилно е било установено,
че за превозвача е било налице задължение да подаде заявление, обективирано в
приложение 11 „б“ от наредбата, считано от 29.07.2020г., като това е датата на която,
трудовото правоотношение с предходния ръководител на транспортната дейност е
било прекратено поради неговата смърт.Съгласно чл.9 ал.4 от Наредбата превозвачът
е бил длъжен в 30 – дневен срок от настъпване на тази промяна на обстоятелствата да
подаде съответното заявление, което безспорно не е било сторено.Правилно е била
определена и датата на извършване на нарушението – 29.08.2020г., доколкото
законовият срок е изтекъл на 28.08.2020г. Съдът намира за неотносими към спора
възраженията в жалбата, свързани с приложението на чл.12 „б“ от ЗАвП , тъй като в
случая установеното нарушение не е свързано с управление на МПС с определени
технически характеристики.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че правилно е било прието, че от
страна на „ Мит “ ЕООД е допуснато нарушение на чл.9 ал.4 от Наредба № 11/2002г.
на МТС. Съдът не споделя становището на адв.Г., изложено в жалбата, че не е
извършено нарушение от страна на превозвача, тъй като той е извършвал превоз за
собствена сметка и е следвало да се приложи Наредба Н-8/2008г. на МТ, в която не е
налице такова изискване за уведомяване.Безспорно по делото е установено, че
дружеството притежава лиценз на Общността за превоз на товари.След като същият е
валиден и превозвача не е се е отказал от него, за да извършва единствено и само
превози за собствена сметка, при които съгласно чл.10 от наредбата не се изисква
4
лиценз или друго разрешително, то той е длъжен да изпълнява законовите изисквания
към превозвачите, притежаващи съответен лиценз. В случая от страна на „Мит“ ЕООД
не е било изпълнено именно такова задължение- да изпрати в 30-дневен срок
уведомление за настъпила промяна , с което нарушението на чл.9 ал.4 от Наредба №
11/2002г.. е реализирано. В този смисъл е и Решение по к.а.н.д. № 2789/2019г. на
Административен съд-Варна.
Правилно е била определена и санкционната норма- чл.105 ал.1 от ЗАвП, тъй
като именно в нея е предвидена санкция нарушение на подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на закона, каквато се явява Наредба № 11/ 31.10.2002г. ,
която е издадена на основание чл. 7, ал. 3 и др. от Закона за автомобилните превози.
Правилно наказващият орган е наложил на „Мит “ ЕООД наказание „
Имуществена санкция” в размер на 200лв., тъй като това императивно е предвидено в
нормата на чл.105 ал.1 от ЗАвП.Поради това и съдът няма законова възможност да
намали размера на тази санкция.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не се отличава от
останалите нарушения от този вид по своята обществена опасност, като за неговата
съставомерност не е необходимо да настъпват вредни последици.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Доколкото по делото не е било осъществено процесуално представителство на
наказващият орган, съдът намира, че искането за присъждане на възнаграждение за
такова представителство, посочено в съпроводителното писмо следва да бъде оставено
без уважение
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000059/25.01.2021г. на
Директора на РД ”Автомобилна администрация”-Варна, с което на „ Мит“
ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена санкция ” в размер на
200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална Дирекция „Автомобилна
5
администрация“-Варна за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство .
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6