РЕШЕНИЕ
№ ………………../………….12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на петнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. №
8601 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Община Варна срещу Е.П.П.,
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.3513.141,
индивидуализиран по КККР на гр. *, административен
район *, административен адрес: бул. „*", одобрени със Заповед № * на ИД на АГКК, с площ 619 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг обществен комплекс, обект,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 417, при съседи: *.
Твърди се в исковата молба, че ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, административен район * е идентичен с част от имот пл. № **., както и идентичен с част от имот пл. № *. на 26 м.р. на гр. *. Сочи се, че съгласно НА №* г. **е призната за собственик по наследство на 1045 кв.м. от пл. №*, целия с площ 1260 кв.м. в кв.
1115 на 26 п.р. на гр. *, както и че с НА №* г. **е дарила на дъщеря си * П.П. * кв.м. ид.ч. от 1045 кв.м. от пл. №*, кв. *, находящ
се в м-ст „*". Твърди се, че във връзка с предвиденото по регулационен план
мероприятие обходен път ул. „*" с оценителен протокол от 09.04.1975г. е
изготвена оценка на 648 кв.м. ид.ч. от пл. №* по плана на 26-ти подрайон на гр. * със съответните подобрения и
сгради, собственост на **и * П.П., като е издадена Заповед № * г. на Председателя на ИК на ГНС
за отчуждаване на 648 кв.м. ид.ч. от пл. №4366, като
е определено обезщетение на посочените лица. Бил съставен и АДС *. за дворно място от 27411 кв.м., включващо и част от пл. №* с вписани бивши собственици * П.П.
и * *. Сочи се, че с оценителен
протокол от 20.02.1978 г. по повод изпълнение на мероприятие бул. „*" е извършена оценка на част
от имот с пл. №* по плана на *-ти подрайон на гр. * със
съответните подобрения и насаждения, собственост на **и * П.П. и е издадена Заповед №*/21.04.1978 г. на Председателя на
ИК на ГНС за отчуждаване на частта от пл. №*, като е определено обезщетение
на лицата. Във връзка с това отчуждаване са съставени обобщен АДС №*/15.06.1979
г. за 7934 кв.м. и обобщен АДС №*/30.12.1979
г. за 95667 кв.м., включващ и част от пл. №* с вписани бивши собственици * П.П.
и *. Сочи, че със заявление от 09.07.1992г., депозирано до
Кмета на Община *, * П.П. е
поискала възстановяване на 500 кв.м. от пл. №*, находящи
се в м-ст „*", отчуждени за Обходен път ул. „*", но такова е отказано с
решение от 10.12.1992 г. на Кмет на Община * .
Твърди се, че **е поискала възстановяване правото на 600 кв.м. ид.ч. от пл. №*, находящи се в м-ст „*" отчуждени за Обходен път ул. „*" , по което искане е издадено решение № */05.02.1993г. на Кмет на Община *, с
което на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ е възстановена собствеността на лозе и
овощна градина от 300 кв.м. ид.ч. от описания
имот и е въведена във владение на 02.03.1993 г. Сочи, че съгласно НА №
*., собственик на от ПИ 417 по
действащия КП на 26 п.р. на гр. * = част от бивш имот пл. № * (част) е Е.П. *
/с настоящо фамилно име П./, която е придобила правото на собственост от
* /нейна майка/
срещу издръжка и гледане. Излага, че със заповед № 0180/20.01.2009г. на Кмета
на Община *, на основание чл.
25, ал. 2 във връзка с чл. 21 от ЗОС, чл. 205, чл. 206, ал. 1 от ЗУТ и основа
на влезлия в сила ПУП-ПРЗ/ЗРП/, одобрен със Заповед № *на Кмет на Община * е отчужден недвижим имот ПИ № * = ПИ */част/ с площ 300 кв.м.,
собственост на Е.П. *. Излага се, че със заповедта за отчуждаване е определено обезщетение,
чийто размер е изменен с влязло в сила решение на административния съд. Сочи,
че обезщетението е изплатено на правоимащата и с АОС
№*/17.05.2010г., на основание Заповед от 20.01.2009г. на Кмет
на Община * на осн. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е актуван като общинска
собственост ПИ с идентификатор * с площ 619 кв.м. Излага, че със Заповед № *0/28.05.2011г. на началник на
СГКК - гр. *, постановено въз основа на подадено от Е.П.П. нарочно заявление, е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. *, одобрени със
Заповед № */16.05.20108г. на ИД на АГКК, състоящо се в изменение границите на
ПИ с идентификатор *, поради отчуждаване на част от имота. Заповедта е потвърдена от
Административен съд **а.
По тези съображения намира, че праводателката на
ответницата не е била собственик на целия имот, поради което на Е.П. * са прехвърлени само и
единствено 300 кв.м., възстановени на * по силата на издаденото от Кмета на Община * Решение */1993г., а не както е посочено в договора 626 кв.м.
Намира в тази част сделката за нищжожна, поради липса
на основание, тъй като не е настъпил вещнопрехвърлителния
ефект, целян със сделката. Намира, че процедурите по
отчуждаване са проведени успешно, поради което ищеца се легитимира като
собственик на целия имот. Настоява се за уважаване на
така предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от
ответника, в излага становище за недопустимост на иска предвид липса на правен
спор между страните, евентуално релевира признание на
иска и претендира разноски. Поддържа се, че с протокола за въвод
от 02.03.1993 г. праводателката на ищцата е въведена във владение на парцел №* с площ от 626 кв.м., а не за 300
кв. м., което я е заблудило, че притежава в този обем права. Сочи, че
актуваният до 326 кв.м. имот към датата на прехвърлителната
сделка с НА о т 1995 г. не е бил собственост на Елена Христова, тъй като тази част е била отчуждена със заповедта от
21.04.1978 г. и 26.04.1975 г. Сочи, че
тези права не са оспорвани от ответницата, поради което дори е
предприела действия за изменение на КК и КР, но е бил постановен отказ. С това
изрично заявява, че не оспорва правото на собственост за 319 кв.м. на Община *, които са й прехвърлени от
несобственик, но не е имала право да иска отмяна на нотариалния си акт за
собственост. Отделно от това, сочи, че Общината разполага с титул за
собственост АОС № */10.06.2010 г. и след 2012 г. не е оспорвала правата на ищеца. Навежда, че
е предприела действия пред местната администрация, пред която е заявила, че
имотът е отчужден и не се ползва от него. Поради тази причина намира, че с извънпроцесуалното си поведение не е давала повод за
завеждане на исковата молба и моли да не й се възлагат разноски. По отношение
на останалата част от имота от 300 кв.м., намира също, че не е налице интерес,
доколкото тази част е отчуждена със заповед № */20.01.2009 г. на Кмета на Община
* и е
актувана от Общината. За това обстоятелство било налице и отразяване в
документите за собственост. Заявява, че ищецът няма интерес от водене на
производството, тъй като признава правата му, в евентуалност да се уважи иска и
моли да не й бъдат възлагани в тежест разноски, като такива да бъдат присъдени
в тежест на ищеца.
Съдът, след като взе в
предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при
признание на иска, намира следното:
В съдебно заседание и с отговора на исковата молба
ответникът е релевил искане за прекратяване на
делото, поради липсата на правен интерес, а по същество е направил признание на
иска.
Съдът намира предявения иск за допустим.
Съгласно трайната
съдебна практика правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице,
когато ответникът оспорва претендирано от ищеца
право. При признат иск от ответника интересът от предявения установителен
иск не отпада, тъй като от значение е извънсъдебното оспорване. Ищецът има
правен интерес от водене на положителен установителен
иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за
който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и ако в хода
на производството ответникът признае иска, това не води до отпадане на интереса
от търсената с този иск защита (в този смисъл Решение № 135/10.07.2013 г. по
гр.д. № 61/2013 г. на ВКС).
В случая не е спорно между страните, че ПИ с идентификатор * КККР на гр. *, административен
район * е идентичен с част
от имот пл. № **., както и идентичен с част
от имот пл. № * от КП-1992г.
на 26 м.р. на гр. *, както и че имотът
е отчужден със заповедта от
21.04.1978 г. и 26.04.1975 г.
Не се спори, че на праводателката на ответницата са възстановени 300 кв.м. ид.ч. от
пл. №* и че същата е прехвърлила
на ответницата с НА № */1995г. 626 кв. м., вместо притежаваните от нея 300 кв.м.
При това ответницата се легитимира пред трети лица с титул за собственост
на целия имот, поради което и със Заповед № */28.05.2011г. на началник на СГКК
- гр. *, е отказано
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, одобрени със Заповед № */16.05.20108г. на ИД на АГКК, състоящо се в изменение границите на
ПИ с идентификатор *.
На 06.06.2012 г. ищцата е поискала деактуване на част от имота от актовите книги, тъй като
съставлява нейна собстъвеност.
Макар ответницата да твърди, че след 2012 г. не е оспорвала правата на
ищеца, процесният нотариален акт от 1995 г. я
легитимира като собственик на имота пред трети лица, като едновременно с това ищцовата община също се легитимира с титули за собственост
върху имота от 1978 г. и 2010 г. Наличието на актове за общинска собственост
променят единствено доказателствената тежест относно
легитимиращото действие на акта за собственост, но не изключват автоматично
собственическите права на ответника.
Ето защо ищецът има интерес от установяване собствеността върху процесния имот, доколкото двете страни в процеса разполагат
с взаимноизключващи се титули за собственост върху процесния обект. Поради това и предявеният иск е
допустим.
Налице е изрично признание на предявения иск от
страна на ответницата, обективирано в отговора на
исковата молба и поддържано в съдебно заседание.
В съдебно заседание е отправено
и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и
доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237,
ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да
бъде уважен.
Отделно от това,
направеното от ответницата признание се подкрепя и от представените по делото
доказателства и приетото за безспорно между страните, че в полза на
праводателката на ответницата са възстановени единствено 300кв.м. и че същата
не е била собственик на останалата част от 326кв.м. от имота, съответно и
ответницата не ги е придобила, както и че с АОС №*/17.05.2010г. на
основание Заповед от 20.01.2009г. на Кмет на Община * ПИ с идентификатор *, с площ 619 кв.м. е актуван като
общинска собственост.
По тези съображения, съдът намира, че ищцовата
Община се легитимира като собственик на целия процесен имот, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира, че разноските, сторени от ответника,
следва да бъдат възложени на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК. Посочената
разпоредба изисква наличието кумулативно на две предпоставки – ответникът да не
е дал повод за завеждане на делото с поведението си, както и да признае иска.
В случая дължимостта на
тези разноски не се оспорва от ищцовата страна, видно
и от изричното изявление на процесуалния представител в съдебно заседание.
Освен това, от представените по делото писмени доказателства – заявление до Община
*, Местни данъци и такси от 2018 г., ответницата е заявила, че не е
собственик на имота и желае възстановяване на надвнесените данъци. Действително
няма данни след 2012 г., когато е постановен отказът на АСГКК и е подадено
заявление за деактуване на имота, ответницата да е
предприемала действия по оспорване правата на ищеца. Ето защо, съдът намира,че
с извънпроцесуалното си поведение същата не е дала
повод за завеждане на делото и доколкото с отговора на исковата молба е
признала иска следва да й бъдат възстановени сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.П.П., ЕГН **********, с
адрес ***, представлявана от кмета *, е
собственик на поземлен имот с идентификатор *, индивидуализиран по КККР на гр. *, административен район *, административен
адрес: * одобрени със Заповед № *.05.2008г. на ИД на АГКК, с площ 619 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг обществен
комплекс, обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: ПИ *, на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община *, представлявана от кмета *, да заплати на Е.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/,
представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: