РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. ХАСКОВО, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500057 по описа за
2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260461/30.11.2021 г., по гр.д. № 471/2021 г.,Районен съд - Хасково
е отхвърлил предявените от Е.М. Г., с ЕГН ********** от *****, съдебен адресат адв.
Десислав Веселинова М., с адрес на кантората: гр.Пловдив срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София искове за обявяване за
нищожен сключения между тях договор за потребителски кредит № ****/15.05.2020 г.
поради противоречието му с добрите нрави, а при условията на евентуалност - за обявяване
нищожността на следните клаузи, съдържащи се в него, а именно на чл. 7.1, чл. 9 и чл. 10,
поради противоречието им с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и
т. 10, във вр. с чл. 22 ЗПК. С решението Е.М. Г. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
да заплати на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, гр. София сумата от 100,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Недоволна от решението е останала въззивницата Е. М. Г., която чрез
пълномощника си адв. М. го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
Изложени са правни съображения по съществото на спора, като е направен анализ на
текстовете на договора за потребителски кредит сключен между страните. Цитирана е и
съдебна практика, която според въззивницата води до извод за основателност на исковата
претенция. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС -
1
Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло
исковата прететция. Претендират присъждане на разноски и за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на подадената
въззивна жалба, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за нейната
неоснователност.Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение
на РС - Хасково.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира
следното:
С исковата молба са предявени при условията на евентуалност искове с правно
основание чл.26,ал.1, предл.трето,чл.26,ал.1,предложение първо ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и
чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил
изложените от страните доводи и съображения и събраните по делото доказателства,
поотделно и взети в тяхната съвкупност.
Прието е от съда след съвкупния анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства,че страните са били в договорни отношения по силата на сключен
между тях на 15.05.2020 г. договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Длъжникът по договора има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и на
ЗЗП.
Настоящият състав на съда приема изцяло изложените в обжалваното решение
доводи относно клаузата с която е уговорен годишен лихвен процент в размер на 46.81 %.
Клаузата не е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, или като
неравноправна.Свободата на договаряне на страните не е ограничена от разпоредбата на чл.
10, ал. 2 ЗЗД, поради което не съществува законова пречка страните да се споразумеят за
възнаградителна лихва над размера на законната лихва.С ПМС № 72/8.04.1994 г. се определя
размера на законната лихва, но не и максималният размер на договорната лихва. Съгласно
2
чл.9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави.Възнаградителната лихва спада към т. нар. граждански
плодове и представлява цената на кредита, като в случая е необходимо да се отчете и че
същият е необезпечен и е предоставен от банката за срок от 36 месеца.Уговореният
фиксиран размер на годишния лихвен процент от 46,81 % не надвишава предвидения в чл.
19, ал. 4 ЗПК максимално определен за ГПР петкратен размер на законната лихва, в който се
включва и възнаградителната лихва, поради което клаузата за възнаградителната лихва е
действителна и като такава обвързва страните.Неоснователни са и доводите за нищожност
поради противоречие на добрите нрави по отношение на ГПР. Доколкото уговореният такъв
в договора между страните е в размер 49,71 %, и не надвишава петкратния размер на
законната лихва, равняваща се на 10 %, не е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което не са накърнени добрите нрави /вж. Решение № 144 от 10.04.2020 г. по в. гр.
д. № 165/2020 г. по описа на ОС - Хасково/.С оглед изложените съображения искът по чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит №
****/15.05.2020 г. се явява неоснователен.
Неоснователни са и предявените при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, и чл. 26, ал. 1, предл.трето ЗЗД.
При иск за нищожност на договора или на отделна клауза, основанието за нищожност се
определя от твърденията за съответния порок, като при евентуално обективно съединяване
на искове, поредността, в която исковете следва да се разгледат произтича от естеството на
материалното право, т.е. на твърдения от страната порок, като съдът не е обвързан от
искането на ищеца. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложената теза е и че
нищожната сделка или отделна нейна клауза не съществува за правния мир и след като
нищожността бъде прогласена по съдебен ред, липсва правен интерес от установяване на
същото, само че на друго основание, тъй като целеният резултат вече е постигнат.
При това положение не е необходимо да се изследва дали клаузата е сключена
при накърняване на добрите нрави, ако преди това се констатира, че противоречи на закона.
/Определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/2011 г. на ВКС, IV г./ В чл. 9.1 - чл. 9.3
на договора са посочени конкретният лихвен процент по кредита,който е 46,81 %, както и
условията за прилагането му - „изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината,
като за ден се изчислява като 1/360 част от лихвения процент". Ето защо и доколкото
уговореният лихвен процент е фиксиран е неприложимо изискването относно индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В чл. 10 на договора
са посочени ГПР - 49,71 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента
на сключване на договора за кредит - 7 552,47 лева. Доколкото по делото не се спори, а и от
съдържанието на сключения между страните договор за потребителски кредит №
**********/15.05.2020 г. не се установява да са уговорени някакви допълнителни такси,
разходи и др. подобни, следва да се приеме, че ГПР включва само ГЛП, като разликата от
3
2,9 % се дължи на използваните различни компоненти от сложната формула за
изчисляването му, определена в Приложение № 1 към чл. 19. ал. 2 ЗПК.С оглед изложеното
следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл.11, т. 9 и т. 10 ЗПК и следователно не
са налице основания за нищожност на клаузите от сключения с ответника договор.Не е
налице й противоречие с чл. 7.1, чл. 9 и чл. 10 и с добрите нрави.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди с препращане към мотивите на решението по реда
на чл. 272 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на въззиваемата страна
за въззивното производство следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8, изр.второ ГПК, вр. чл.37 ЗПП. Съдът след като взе
предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществената защита
от страна на въззиваемата страна счита,че в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение,определено
съобразно чл.78, ал.8, изр.второ ГПК, вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260461/30.11.2021 г. на РС-Хасково по гр.дело №
471/2021 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Е.М. Г., с ЕГН ********** от ****, съдебен адресат адв. Десислав
Веселинова М., с адрес на кантората: гр.Пловдив да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с
ЕИК *********, с адрес на управление гр.София разноски за въззивното производство в
размер на 100,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС-София, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4