Решение по дело №1167/2019 на Районен съд - Харманли

          Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

 

гр. Харманли  08.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на  осми февруари  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

 

Производството е образувано по депозирана искова молба от Ц.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Д.Н. с ЕГН **********,*** против ЗД „ Евроинс” АД с ЕИК ****, със седалище в гр. София, обективно кумулативно съединени искове с правно основание  чл. 238, ал. 1, вр. чл. 231, ал. 2, вр. чл. 230, ал. 1, вр. чл. 249, т. 3 КЗ (отм.);, вр. чл. 9, ал. 2 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", §22 от Кодекса за застраховането, /чл. 459, ал. 5 от КЗ, вр с чл. 448, ал. 7, вр с ал. 1 от КЗ/  и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 13006,26 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпила трудова злополука на наследодателят им Д. Н.Н., водеща до трайно намалена работоспособност, изразяваща се пълна и частична ампутация на ІІІ-ти и 1V-ти пръсти и разкъсна рана на втори пръст на лявата ръка, настъпила на 26.01.2016г. в гр. Стара Загора около 15.30 часа на строителен обект „Жилищна сграда с гаражи" в УПИ VIII -760, кв.6517, кв."Железник" по плана на гр.Стара Загора, по сключен застрахователен договор по застраховка "трудова злополука" със застрахователна полица №04400100007283, заедно с лихвата за забава считано от 26.01.2016г. до окончателното му изплащане.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците – Д. Н. Н. е работил по трудов договор при „РУДИН"ООД - Стара Загора на длъжност „строителен работник".

На 26.01.2016г. в гр. Стара Загора около 15.30 часа на строителен обект „Жилищна сграда с гаражи" в УПИ VIII -760, кв.6517, кв."*** по плана на гр.Стара Загора при изпълнение на служебните му задължения като строителен работник в резултат на трудова злополука на ищеца е било причинено увреждане, изразяващо се в пълна и частична ампутация на ІІІ-ти и ІV-ти пръсти и разкъсна рана на втори пръст на лявата ръка. С Разпореждане №145/01.11.2016г. на НОИ-ТП-Стара Загора злополуката била призната за трудова злополука.

С решения №885/20.07.2018г. и №164/06.02.2019г. по гр.д.№2578/2017г. на РС-Стара Загора и №489/15.07.2019г. по в.гр.д. №1102/2019г. на ОС-Стара Загора работодателят „РУДИН"ООД гр. Стара Загора бил осъден да заплати на ищците общо 7500 лева обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва от 26.01.2016г. до окончателното му изплащане. С мотивите на решение №489/15.07.2019г. по в.гр.д. №1102/2019г. на ОС-Стара Загора било прието, че наследодателят на ищците е допринесъл за вредоносния резултат при 50% съпричиняване.

Към датата на  трудовата злополука работодателят „РУДИН"ООД гр. Стара Загора е имал сключен договор за групова застраховка „ Трудова злополука” на работниците, съгласно чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд с ответника - застрахователна полица №04400100007283 с период на действие 24.08.2015г. - 23.08.2016г.

Отговорността за застрахователя била определена в т.5 от полицата и чл.8 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" и била в размер на 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на застрахования работник. От приложения списък на личния състав към 05.08.2015г. месечната брутна работна заплата на ищеца, пострадал /т.1028/ е 884.78 лева или 10617.36 лева годишна брутна работна заплата, а застрахователната сума следва да е в размер на 7 кратния й размер или 74321.52 лева.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че увреждането на починалия било трайно съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата обезщетението му следва да е в процент, равен на процента на трайно намалена работоспособност. Поради последвали здравословни проблеми след увреждането, довели до смъртта му на 02.08.2017г., наследодателя на ищците не бил се снабдил със съответния медицински документ, установяващ степента на трайно увреждане. Затова се налагало процента на трайно намалена работоспособност да бъде установен в настоящото съдебно производство. Считат, че процента на трайно намалена работоспособност следва да бъде определен на 35 %. От дължимото от ответника обезщетение следвало да се приспадне и 50 % съпричиняване, установено с влязло в сила решение №489/15.07.2019г. по в.гр.д. №1102/2019г. на ОС-Стара Загора. Така определено дължимото от ответника обезщетение е в размер на 13006,26  лева.

С писмо до ответника било поискано дължимото обезщетение да бъде изплатено доброволно, по което ответника образувал щета №**********/ 05.02.2018г. След водената кореспонденция и представяните допълнително искани документи, с писмо изх. №14877/10/08.08.2019г. ответникът отказал доброволното изплащане на обезщетение поради липсата на „доказателства за установяване на трайно намалена работоспособност, а именно решение на ТЕЛК".Ответникът дължал и лихва за забава, считано от датата на увреждането – 26.01.2016г.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищците сумата от 13006,26  лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпила трудова злополука на наследодателят им Д.Н. Н., водеща до трайно намалена работоспособност, изразяваща се пълна и частична ампутация на ІІІ и ІV-ти пръсти и разкъсна рана на втори пръст на лявата ръка, настъпила на 26.01.2016г. в гр.Стара Загора около 15.30 часа на строителен обект „Жилищна сграда с гаражи" в УПИ VIІІ-760, кв.6517, кв."*** по плана на гр. Стара Загора, по сключен застрахователен договор по застраховка "трудова злополука" със застрахователна полица № 04400100007283, заедно с лихвата за забава считано от 26.01.2016г. до окончателното му изплащане.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Същият счита предявените искове от ищците за недопустими, респ. за неоснователни . Ответникът неоспорва твърдението на ищците за това, че с решения № 885/ 20.07.2018 г., 164/06.02.2019 по гр. д. 2578/2017 г. по описа на РС - Стара Загора и №489/15.07.2019 г. по в. гр. д. 1102/2019 г. по описа на ОС - Стара Загора, работодателят на покойния Д. Н. е бил осъден да се изплати сумата в размер 2000 лева, представляваща обезщетение за търпени болки и страдания вследствие на трудова злополука, като бе отчетено съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 %. Ответникът счита, че след като  „ЗД ЕВРОИНС" АД е било привлечено в процеса от страна на ответното дружество-работодател - „Рудин" ООД и обратният иск на подпомаганата страна е бил отхвърлен с първоинстанционното решение, което е влязло в сила, то  нямало единство между отговорността на работодателя към работника и тази на застрахователя към застрахованите лица, тъй като работодателят отговарял за причинените вреди вследствие на трудова злополука, а застрахователя - за изплащане на определена сума при настъпване на покрит по полицата риск. Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че обратният иск срещу „ЗД ЕВРОИНС" АД е отхвърлен във воденото производство, ответникът счита, че няма единство и че в предходното производство не са установявани факти и обстоятелства от значение за настоящото производство, поради което се противопоставя за  присъединяването на гр. д. 2578/2017 г. по описа на РС-Стара Загора към настоящото производство. Ответникът сочи, че главния иск е неоснователен тъй като нито по делото, нито в извънсъдебното производство били представени данни за настъпила трайно намалена работоспособност на застрахованото лице. От представения протокол от медицинска комисия, издаден на 24.06.2016 г., лицето  било изпратено „на ТЕЛК за трудоустрояване". От представените документи, Д. Н. е починал на 02.08.2017 г., а именно близо година и два месеца след като е бил изпратен за трудоустрояване пред ТЕЛК. Решение на ТЕЛК обаче не било издадено, което обстоятелство не следвало да се отдава на смъртта на правоимащото лице. Същевременно, съгласно чл. 11, т. 4 от Наредбата, за изплащане на обезщетение за трайно намалена работоспособност пред застрахователя следва да се представи „копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.)". Видно от цитираната разпоредба, основание за определяне и изплащане на обезщетение за риска „трайно намалена работоспособност" е издаването и представянето на решение на ТЕЛК/НЕЛК, което в случая нито било издавано, нито било представено. Поради това, считам че искането за присъждане на обезщетение за настъпил риск „трайно намалена работоспособност", освен че бил недопустим е и неоснователен, тъй като трайно намалена работоспособност на застрахования Д.Н.не е установена по надлежния ред, което от своя страна е и задължителна предпоставка за установяване правото на обезщетение. Трайно намалената работоспособност се определяла от компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността, а обезщетението се определяло съобразно определения от експертизата процент като се намалява със съществуващата преди това или с тази, която не е следствие от конкретната злополука. В този смисъл били разпоредбите на чл. 9, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата. Поради липса на определяне на трайно намалена работоспособност и поради невъзможност да се определи конкретния процент трайно намалена работоспособност, считам, че искът на ищците се явявал неоснователен.

Ответникът счита и  акцесорния иск за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД за неоснователен. Съгласно чл. 12 от Наредбата, обезщетението се изплаща в 15-дневен срок след представяне на всички документи, посочени в застрахователния договор. В процесната застрахователна полица № 04400100007283 било посочено, че покритието е в обхват, размер и начин на обезщетяване съгласно Наредбата. В чл. 11, т. 4 от Наредбата е посочено, че за изплащане на обезщетение за трайно намалена работоспособност следва да се представи решение на ТЕЛК. Тъй като такова не е представено включително в настоящото производство, счита че дружеството не е изпаднало в забава, тъй като 15-дневния срок за произнасяне по предявената претенция за изплащане на обезщетение за трайно намалена работоспособност не е започнал да тече. Счита, че искът за присъждане на лихва върху обезщетението, считано от датата на настъпване на злополуката е неоснователен, защото злополуката е определена като трудова около 11 месеца след настъпването й, което от своя страна било първичното основание за определяне на застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука". Моли съдът да отхвърли исковете като недопустими, алтернативно като неоснователни, тъй като счита, че ищците нямат правото да предявяват настоящия иск от името на наследодателя си, а в случай, че не се приеме изложените аргументи, счита искът за неоснователен, тъй като не са настъпили задължителните предпоставки за изплащане на обезщетение за претендирания риск -трайно намалена работоспособност. Считам също така, че „ЗД ЕВРОИНС" АД не е изпадало в забава за изплащане на застрахователното обезщетение, поради което искът за лихва се явява също неоснователен. В случай, че съдът прецени, че исковете са основателни, моли да се намали техния размер като вземе предвид изложените от ответника аргументи.

С определение постановено в открито съделно заседание на 08.02.2021г. по гр. дело №1167 по описа за 2019г. на РС – Харманли съдът е прекратил на основание чл.233 ГПК предявения иск от адв. В.А. ***, като пълномощник на ищците Р.Д.Н. ЕГН ********** и Ц.Д.Н. ЕГН **********,*** против ЗД „ЕВРОИНС“ АД ЕИК****със седалище и адрес на управление гр. София бул. „**** в частта над 35%  трайно намалена работоспособност до пълния предявен размер от 50% трайно намалена работоспособност и за сумата над 13 006,26 лв. до пълно предявения размер от 18 580,38 лв.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че наследодателят на ищците Ц.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Д.Н. с ЕГН **********,*** е починал на 02.08.2017 г. /удостоверение за наследници № 636 от 05.10.2018г. / е бил в трудово правоотношение с ответника „РУДИН"ООД - Стара Загора, като по силата на сключен между страните трудов договор № 59/24.08.2009 г. е изпълнявал длъжността "строителен работник". Не е спорно също и че със заповед № 183/21.08.2016 г. трудовото правоотношение на Д.Н. Н., с ответника е прекратено считано от 21.08.2016 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

От представените по делото писмени доказателства – заповед № 22/04.10.2016 г. на НОИ, ТП Ст. Загора, протокол № 22/31.10.2016 г. на НОИ – ТП Ст. Загора за резултати от извършено разследване на злополука, станала на 26.01.2016 г., се установява, че на 26.01.2016 г. работници на „РУДИН"ООД - Стара Загора в т. ч. и Д. Н. Н.  са извършвали почистване на строителна площадка на строителен обект "Жилищна сграда с гаражи" в УПИ VІІІ-760, кв. 6517 по плана на гр. Ст. Загора, кв. *** от растителност и отпадъци, които с помощта на колесен багер CATERPILLAR 428Е са товарени в товарен автомобил МАН; за целта е бил демонтиран задния капак на товарния автомобил, който в края на работния ден е бил монтиран от работниците, в т. ч. и пострадалия, с помощна на горепосочения багер. Около 15, 30ч. работещите на обекта с помощта на багера са повдигнали капака на товарния автомобил, сложили са горните болтове и са казали на водача на багера да изтегли багера назад; при тази маневра греблото е издърпало и долния край на капака и при освобождаването му притиска пръстите на пострадалия Д. Н.Н. към каросерията /коша/ на товарния автомобил. В резултата на притискане на пръстите на пострадалия към каросерията /коша/ на товарния автомобил се е наложила частична ампутация на трети и четвърти пръст на лява ръка.

В протокол № 22/31.10.2016 г. в раздел "Анализ на причините за възникване на злополуката" е отразено, че не са спазени изискванията на т. ІІІ. 2 на Инструкция № 24 за безопасна работа с товарен автомобил.

Доколкото цитираните по-горе доказателства не са оспорени от страните по делото, то съдът приема обстоятелствата, установени в тях за безспорно установени.

Видно от представеното по делото разпореждане № 145/01.11.2016 г. на НОИ – ТП Ст. Загора, декларираната злополука вх. № 145/29.09.2016 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Няма данни това разпореждане да е било обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ Стара Загора - органът, компетентен да се произнесе съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО по допустимостта и основателността на жалби против разпореждането.

Няма спор, че съгласно изискванията на Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска "трудова злополука''  работодателят „РУДИН"ООД гр. Стара Загора  е сключил със ЗД „ Евроинс” АД с ЕИК **** със седалище в гр. София, застрахователен договор на 14.08.2015г., застрахователна полица № 04400100007283 "Трудова злополука", валидна за периода 24.08.2015 г. - 23.08.2016 г. По силата на този договор застрахователят се е задължил при осъществяване на покрит по полицата рискове: 1. Смърт на застрахования в резултат на трудова злополука през срока на договора; 2. Трайна загуба на трудоспособност на застрахования в резултат на трудова злополука през срока на договора и 3. Временна загуба на трудоспособност на застрахования в резултат на трудова злополука през срока на договора да изплати обезщетение в границите на определената застрахователна сума, като това обезщетение се дължи на пострадалия работник при временна или трайна нетрудоспособност и на наследниците на работника при смърт. Не е спорно, че ответникът в качеството на застраховащ е застраховал 286 лица по приложен списък, между които и Димитър Николов Найденов,  /позиция 1028/, както и че е изпълнил задължението си да заплати дължимата застрахователна премия в уговорените срокове.

Договора за задължителна групова застраховка "Трудова злополука" е сключен между работодателя и застрахователя в полза на трето лице - работника.

Не се спори, че с Решения №885/20.07.2018г. и №164/06.02.2019г. по гр.д.№2578/2017г. на РС-Стара Загора, изменено с №489/15.07.2019г. по в.гр.д. №1102/2019г. на ОС-Стара Загора работодателят „РУДИН"ООД гр. Стара Загора е  осъден да заплати на ищците сумата от 7500 лева обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва от 26.01.2016г. до окончателното му изплащане. В мотивите на Решение № 489/15.07.2019г. по в.гр.д. №1102/2019г. на ОС-Стара Загора е прието, че наследодателят на ищците е допринесъл за вредоносния резултат при 50% съпричиняване.

Първоинстанционния съд  прие за установено от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че полученото увреждане е частична травматична ампутация на трети  и четвърти пръст на лявата ръка и разкъсно контузна рана на втори пръст на лявата ръка.

Страните не спорят, че на Д. Н. Н.е издаден протокол от медицинска комисия № 503/24.06.2016г., с който е изпратен на ТЕЛК за трудоустрояване, както и че наследодателя на ищците не е освидетелстван от ТЕЛК и не му е определена степента на увреждане в проценти.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 9, ал. 2 НЗЗРСРТЗ, вр. чл. чл. 238, ал. 1, 231, ал. 2, 230, ал. 1, чл.249, т. 3 КЗ (отм.);, следва да е налице валиден застрахователен договор за задължителна застраховка "трудова злополука", сключен между работодателя и съответния застраховател и настъпване на покрития застрахователен риск - трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КЗ по отношение на застрахования работник или служител /внезапно увреждане на здравето през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на работодателя, довело до неработоспособност или смърт/,  следва да е установен и размерът на дължимата застрахователна сума.

В случая, по делото е доказано сключването на договор за задължителна застраховка "трудова злополука" между  работодателят „РУДИН"ООД гр. Стара Загора и ЗД „ Евроинс” АД с ЕИК ****, със седалище в гр. София на 14.08.2015г., съгласно чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд със застрахователна полица №04400100007283 с период на действие 24.08.2015г. - 23.08.2016г.Установено е и настъпването на покрития от застраховката риск - трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, призната за такава с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО на длъжностно лице при съответното териториално поделение на НОИ, причинила на наследодателя на ищците частична травматична ампутация на трети  и четвърти пръст на лявата ръка и разкъсно контузна рана на втори пръст на лявата ръка. Посочените обстоятелства не се оспорват, а и се установяват от събраните по делото доказателства - застрахователна полица №04400100007283 с период на действие 24.08.2015г. - 23.08.2016г., списък на лицата подлежащи на годишна застраховка за риска "Трудова злополука" при работодателя „РУДИН"ООД гр. Стара Загора за периода 24.08.2015г. - 23.08.2016г., разпореждане № 26 от 29. 08. 2013 г. на НОИ, ТП Ст. Загора  и протокол № 145 от 01.11.2016г за резултатите от извършеното разследване на злополуката.

Съгласно чл. 9, ал.2 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" при трайно намалена работоспособност обезщетението е процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността. Тази разпоредба от посочената Наредба е дословно възпроизведена в сключения между страните договор за задължителна застраховка на риска "трудова злополука", чл.14 от  застрахователната полица. Съгласно ал. 4 от чл.9 от Наредбата процентът на трайно намалена работоспособност се определя от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005; изм., бр. 96 от 2005 г.), в 3-месечен срок от постъпване на необходимите документи при тях.

Съгласно чл.5 от договора застрахователят дължи плащане на увреденото лице на застрахователна сума, равняваща се на седемкратния размер на годишната му брутна работна заплата /това е и минимално допустимият размер по чл. 8, ал. 2 НЗЗРСРТЗ/. 

Съгласно чл. 14 от договора сключен между страните трайно намалена работоспособност обезщетението е процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността,т.е. трайно намалената работоспособност на работника следва да е определена от компетентните органи, а съгласно чл.3, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК.Съгласно чл.103, ал.4 от Закона за здравето експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Следователно трайно намалената работоспособност не се установява, съгласно чл.14 от договора между страните от компетентни органи на медицинската експертиза на работоспособността с решение на ТЕЛК или НЕЛК, а и страните не спорят, че липсва такова решение. От друга страна експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация.

С оглед конкретно представеният  договор за условията груповата застраховка „Трудова злополука“, сключена между застрахователното дружество и работодателят „РУДИН"ООД гр. Стара Загора доказването на  трайно намалената неработоспособност се извършва след представяне на решения на ТЕЛК, установяващи и процента на  трайно намалена работоспособност.

 Съгласно Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., в сила от 14.01.2011 г., експертизата на трайно намалена работоспособност включва експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек; потребността от чужда помощ и срока; срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност; началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране); причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност; (чл. 61, ал.1, т.1-5). В практиката на ВКС /Решение № 121 от 30.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1063/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М. Б./ е посочено, че предвид законово определената компетентност на ТЕЛК, установена в  чл. 113, ал. 3 Закона за здравето, ЕР на ТЕЛК е задължително, в частта му, с която е определен процента нетрудоспособност за всички органи и лица в страната.

В тази връзка съдът намира, че констатациите за здравословното състояние на ищеца в приетите по делото съдебно медицински експертизи, както и заключението по назначената комплексна съдебно- медицинска експертиза не могат да заместят решение на медицинския орган, взето по установения законен ред.  Съгласно чл. 103 ал. 3 от Закона за здравето, експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести, се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. С оглед органа, овластен да се произнася налице ли е намалена трудоспособност и да определя процента нетрудоспособност, съдът не е компетентен да издава експертизи - въпрос, предоставен на преценката на посочените административни органи. / виж Определение №128 от 02.03.2017 г. по т. дело № 1428/ 2016 год. на ВКС второ т.о./.

Изложеното налага извода, че с оглед уговореното от страните в чл.14 от договора, за пораждане отговорността на ЗД „ Евроинс” АД с ЕИК *** със седалище в гр. София по застрахователен договор на 14.08.2015г., застрахователна полица № 04400100007283 "Трудова злополука", валидна за периода 24.08.2015 г. - 23.08.2016г. за заплащане на застрахователно обезщетение е установяване на застрахователния риск на трайно намалената работоспособност на наследодателя на ищците  от съответните компетентни органи с решение на ТЕЛК или НЕЛК, вследствие претърпяната от него трудова злополука на  26.01.2016 г., като такова  освидетелстване от компетентните органи няма, въпреки издаденият му протокол от медицинска комисия № 503/24.06.2016г., с който наследодателя на ищците е изпратен на ТЕЛК за трудоустрояване.

От изложеното по- горе се налага изводът, че предявените от Ц.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Д.Н. с ЕГН **********,*** против ЗД „ Евроинс” АД с ЕИК ****, със седалище в гр. София, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата  13006,26 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпила трудова злополука на наследодателят им Д. Н. Н., водеща до трайно намалена работоспособност, изразяваща се пълна и частична ампутация на ІІІ-ти и 1V-ти пръсти и разкъсна рана на втори пръст на лявата ръка, настъпила на 26.01.2016г. в гр.Стара Загора около 15.30 часа на строителен обект „Жилищна сграда с гаражи" в УПИ VIІІ-760, кв.6517, кв."*** по плана на гр. Стара Загора, по сключен застрахователен договор по застраховка "трудова злополука" със застрахователна полица № 04400100007283, заедно с лихвата за забава считано от 26.01.2016г. до окончателното му изплащане, следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

При този изход на делото в тежест на ищците следва да се възложат на основание чл.78, ал.8 от ГПК разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответника определение на основание чл. 25, ал.1 и ал.2 от НЗПП  в размер на 450,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235, ал.5 от ГПК

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Д.Н. с ЕГН **********,***, чрез адв. В.А. *** против ЗД „ Евроинс” АД с ЕИК ******, със седалище в гр. София, бул. **** обективно кумулативно съединени искове с правно основание  чл. 238, ал. 1, вр. чл. 231, ал. 2, вр. чл. 230, ал. 1, вр. чл. 249, т. 3 КЗ (отм.);, вр. чл. 9, ал. 2 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", §22 от Кодекса за застраховането,/ чл. 459, ал. 5 от КЗ, вр с чл. 448, ал. 7, вр с ал. 1 от КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ЗД „ Евроинс” АД с ЕИК *** със седалище в гр. София да заплати на ищците сумата 13006,26 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпила трудова злополука на наследодателят им Д. Н.Н. с ЕГН **********, починал на 02.08.2017г., за трайно намалена работоспособност, изразяваща се пълна и частична ампутация на ІІІ-ти и 1V-ти пръсти и разкъсна рана на втори пръст на лявата ръка, настъпила на 26.01.2016г. в гр.Стара Загора около 15.30 часа на строителен обект „Жилищна сграда с гаражи" в УПИ VIІІ-760, кв.6517, кв."*** по плана на гр. Стара Загора, по сключен застрахователен договор по застраховка "трудова злополука" със застрахователна полица № 04400100007283/14.08.2015г., ведно с лихвата за забава считано от 26.01.2016г. до окончателното му изплащане, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Ц.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.    Д.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „ Евроинс” АД с ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул. ***** на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата в размер на 450,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                                    

                                                                             СЪДИЯ: