№ 154 /
2.3.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 1411 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия
Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на В.Г.Д., с която е предявен против Областна
дирекция на МВР – Пазарджик следният иск: иск за обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 2 608,94 лв., като твърдението е, че вредите са
му причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
по нахд № 232/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград, с решението по което
дело е отменено като незаконосъобразно НП № 14-0367-000408 / 14.05.2014 г.,
издадено от началника на РУ Велинград към Областна дирекция на МВР – Пазарджик,
като е предявена и претенция за законната лихва от датата на забава по чл. 86
от ЗЗД, считано 3 години назад от датата на завеждане на исковата молба, а
именно от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г. в размер на 608,94 лв., както и
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание. Същият излага съображения за нейната
основателност в пълния претендиран размер. Ищецът претендира и присъждане на
направените разноски в настоящото производство.
Ответникът – Областна
дирекция на МВР – Пазарджик – оспорва исковата молба чрез процесуалния си представител
в проведеното съдебно заседание. Намира претенцията от 2 000 лв. за прекомерна. Възразява и против момента на
начисляване на лихви. Счита, че този момент следва да е момента на предявяване
на исковата молба. Възразява и за прекомерност на претендираните разноски в
настоящото производство. На свой ред претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за основателност на
предявените искове но намира, че размерът на основната претенция е завишен.
Жалбата е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщетение в размер на
2 000 лв. е частично основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено
наказателно постановление против ищеца от началника на РУ – Велинград
при Областна дирекция на МВР – Пазарджик. Ищецът е обжалвал това постановление пред Районен
съд – Пазарджик, който с решението си, постановено нахд № 232/2015
г. по описа на
съда го е отменил. Решението е влязло в сила тъй като не е обжалвано в
законоустановения срок. В съдебното производство пред Районен съд – Пазарджик ищецът
е бил представляван от адвокат Р.А., на когото видно от приложеното пълномощно
настоящият ищец е заплатил възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Тази сума представлява имуществена вреда за ищеца в
резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се
защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на
наказателното постановление.
Възнаграждението е в размер значително по-висок от минимално
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18, ал. 2 и 3 предвижда следното:
Чл. 18. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп.,
бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.
В случая, едното наложено наказание е глоба в размер
на 2 000 лв. и при изчисляването на минималното адвокатско възнаграждения по
цитирана по-горе разпоредба на чл. 18, ал. 2 от наредбата, се получава размер 370
лв. Другото наказание е лишаване от право на управление на МПС, минималното
възнаграждение, за което съгласно чл. 18, ал. 3 от наредбата е 300 лв.
Съдът намира, че в случая
платеният хонорар от 2000 лв. е завишен и следва да бъде намален до минималното адвокатско
възнаграждение от 670 лв., което е справедливо и обосновано по
смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата. Делото не се е отличавало с фактическа и правна сложност и е протекло в
едно заседание, доколкото на първото такова не е даден ход на делото предвид
нередовното призоваване на жалбоподателя. Съдът е отменил наказателното
постановление, като се е аргументирал с множество нарушения допуснати в
административнонаказателното производство и нарушение на материалния закон.
Частично основателен е акцесорният иск за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъжданото
обезщетение в размер на 670 лв. считано 3 години назад от датата на завеждане на
исковата молба, а именно от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г. в размер на 608,94
лв., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Такова обезщетение поначало е дължимо на основание
Закона за задълженията и договорите, който е приложим съгласно § 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не е уреден в последния.
По отношение на момента, от който е дължимо
обезщетението за забава не е приложимо Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005
г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като същото не засяга въпроса за
обезщетението за вреди, причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление.
Въпросът за датата, от която е дължимо обезщетението
за забава е уреден в ЗЗД.
Съгласно член 69 от този закон ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая безспорно
задължението е без срок. То е възникнало към момента на заплащането му, но
доколкото задължението представлява платени разноски за адвокатско
възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на поискването,
доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи възстановяване на
направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а само по искане на
страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение същото не става
автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението на съда, с което
е отменено наказателното постановление. В настоящия случай липсват твърдения и
доказателства от страна на ищеца, чиято е тежестта да докаже настъпването на
претендираните вреди, че той извънсъдебно е поканил ответника да му заплати
разноските за платено адвокатско възнаграждение. Затова следва да се приеме, че
поканата за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
670 лв. е направена с исковата молба. Но, тъй като исковата молба е подадена до
съда то първия момент, в който ответникът е узнал за нея, следва да се приеме
за момент в който той е поканен да заплати обезщетението от 670 лв.,
представляващо разноски за платено адвокатско възнаграждение и съответно от
този момент нататък той изпада в забава и дължи съответното обезщетение. Тази
дата, видно от изпратената призовка е 19.12.2019 година. Следователно именно от тази дата
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата, в съответствие с член 86 от ЗЗД.
По отношение на разноските, направени в настоящото
производство.
С оглед изхода на делото е частично основателно
искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Следва
заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лв. да бъде намалено до минималния
предвиден законов размер съобразно материалния интерес, който в случая е 300
лв. Това е така, тъй като настоящото дело не се отличава с никаква фактическа и
правна сложност. По него съдът извършва единствено преценка, какъв е изхода на
делото и дали е заплатено адвокатско възнаграждение, каквато преценка прави
поначало съдът, който разглежда основния иск в допълнение към основните си
мотиви.
Затова на ищеца следва да бъдат присъдени 10 лв.,
платена държавна такса и 300 лв.,
платено адвокатско възнаграждение.
В допълнение на това съдът следва да извърши преценка
и на съразмерността на адвокатското и на юрисконсултското възнаграждения
съобразно уважената / отхвърлената част от иска. При тази преценка намаленото
адвокатско възнаграждение от 300 лв. на ищеца следва да бъде редуцирано на
77,10 лв. Следва да му бъдат присъдени и 10 лв., платена държавна такса. Минималното юрисконсултско
възнаграждение на ответника от 100 лв. следва да се редуцира по съразмерност на
74,30 лв. Като се извърши компенсиране в крайна сметка на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски по делото в размер на 2,80 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Областна дирекция на МВР –
Пазарджик да заплати на В.Г.Д. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, причинени на Д. от заплащането на адвокатско
възнаграждение в същия размер по нахд № 232/2015 г. по описа на Районен съд –
Велинград, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП №
14-0367-000408 / 14.05.2014 г., издадено от началника на РУ Велинград към
Областна дирекция на МВР – Пазарджик.
Отхвърля иска на В.Г.Д. за обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 2 000 лв. за сумата над присъдената сума от 670 лв., като
твърдението е, че вредите са му причинени от заплащането на адвокатско
възнаграждение в същия размер по нахд №
232/2015 г. по описа на Районен съд –
Велинград, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП №
14-0367-000408 / 14.05.2014 г., издадено от началника на РУ Велинград към
Областна дирекция на МВР – Пазарджик.
Осъжда Областна дирекция на МВР –
Пазарджик да заплати на В.Г.Д. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 670 лв., считано от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане
на главницата от 670 лв.
Отхвърля иска на В.Г.Д. против Областна дирекция на МВР –
Пазарджик за присъждане на обезщетение за забава върху присъжданото обезщетение
от 670 лв., считано
3 години назад от датата на завеждане на исковата молба, а именно от 10.12.2016
г. до 10.12.2019 г. в размер на 608,94 лв., както и законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до датата 18.12.2019 г.
Осъжда Областна дирекция на МВР –
Пазарджик да заплати на В.Г.Д. разноски по делото в размер на 2.80
лв. /два лева и осемдесет стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/