№………./…..11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров
в. търговско дело
№ 1828 по описа за 2019
год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.П.Г., ЕГН **********,
от гр.Варна, чрез адв. З.Л., срещу решение №
3513/29.07.2019 год., постановено по гр.дело № 616/2018 год. на РС – Варна, в
частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че Д.П.Г., ЕГН **********,
от гр.Варна, дължи на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ
ЛИЗИНГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Ботевградско шосе" №459 заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№1763/26.11.2015г., издадена по
ч.гр.д. №2757/2015г. по описа
на ВтРС, 6 с., в полза на ищеца
суми, а именно: сумата от 4016.68 евро (четири хиляди и шестнадесет
евро и шестдесет и осем евроцента), дължима по запис на
заповед, издаден на 05.12.2013г. в гр.София, с падеж на предявяване, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване
на заявлението - 06.10.2015г. до изплащане
на вземането, на основание чл.422 ГПК, и е осъдена Д.П.Г., ЕГН **********,
от гр.Варна, да заплати на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул."Ботевградско шосе" №459 сумата от 369.90 лева (триста шестдесет
и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски,
на основание чл.78,ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния
съд е нeобосновано и несъобразено с нормите на материалния
закон. Твърди се, че ВРС неправилно е приел, че от страна на
ответницата не са изложени твърдения за недобросъвестност на ищеца и
злоупотреба с право, в резултат на което са игнорирани правоотричащи
и правопогасяващи възражения на ответницата. Въззивницата поддържа, че договорът за лизинг не е
развален, а е прекратен безвиновно, от което следва,
че неустойка не се дължи. Поради недължимост на
неустойката, към датата на подаване на заявлението заявителят-ищец не е имал
вземане от „Доли 07“ ЕООД, а му е дължал 2139.74
лева. ВРС е основавал решението си на негодни доказателства, които са надлежно
оспорени, и не са пописани нито от представляващия „Доли
07“ ЕООД, нито от ответницата. ВРС неправилно е кредитирал заключенията по
двете ССЕ, които са били оспорени от ответницата. ВРС неправилно е приел, че
издател на записа на заповед е „Доли 07“ ЕООД, а не И.И.Г..
На следващо място излага, че ВРС необосновано е приел наличието на редовно
предявяване на записа на заповед на издателя му чрез нотариална покана. Твърди,
че нотариалната покана не е връчена, защото липсват данни относно начина и
мястото на залепване на обявлението за връчване на поканата. Сочи, че са налице
и нарушение на материалния закон. Излага, че ВРС неправилно не е приложил
нормата на чл.465 ТЗ, която дава право на поръчителя по менителничния
ефект да противопостави всички възражения на издателя по каузалната сделка.
Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД. Нарушени са и
правилата за прихващането. Поради това моли решението на ВРС бъде отменено.
Моли на пълномощника на ответницата да бъде присъдено адв.
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. в
размер ма 500 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез ю.к. П.П.,
в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените
в нея оплаквания. Излага, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на
производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно,
поради което отправя искане за потвърждаването му и претендира присъждане на
разноски, вкл. и възнаграждение за представителство от юрисконсулт. С отговора
е направено искане за приемане на писмени доказателства – копия от писмо изх.
№1250/07.11.2014г. и товарителница.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано
лице, чрез процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.
260 и чл. 261 ГПК.
Въззиваемата страна не е посочила какво иска да установи
с представените с отговора писмени доказателства – копия от писмо изх.
№1250/07.11.2014г. и товарителница, нито се позовава на процесуални нарушения
допуснати от първоинстанционния съд във връзка с
приемането по делото на тези доказателства. Поради това следва да й бъде дадена
възможност да уточни доказателственото си искане.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на
ВОС,
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане,
като допустима и редовна, въззивна жалба вх. №
60708/20.08.2019 г. на ВРС, подадена от Д.П.Г., ЕГН **********, от гр.Варна,
чрез адв. З.Л., срещу решение № 3513/29.07.2019 год.,
постановено по гр.дело № 616/2018 год. на РС – Варна, в частта, в която е прието за установено в отношенията между
страните, че Д.П.Г., ЕГН **********, от гр.Варна, дължи на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА
СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул."Ботевградско шосе" №459
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №1763/26.11.2015г., издадена
по ч.гр.д. №2757/2015г. по описа на ВтРС, 6 с., в полза на ищеца суми, а именно: сумата от
4016.68 евро (четири хиляди и шестнадесет евро и шестдесет и осем евроцента), дължима по запис на заповед, издаден на
05.12.2013г. в гр.София, с падеж на предявяване, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението - 06.10.2015г. до изплащане на
вземането, на основание чл.422 ГПК, и е осъдена
Д.П.Г., ЕГН **********, от гр.Варна,
да заплати на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Ботевградско шосе" №459 сумата от 369.90 лева (триста шестдесет
и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
УКАЗВА на въззиваемата страна „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК
********* в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис от
същата за въззивника да уточни доказателственото си
искане: какви факти иска да установи с представените писмени доказателства
- копия от
писмо изх. №1250/07.11.2014г. и товарителница? Поради каква причина тези
доказателства не са представени пред РС-Варна.
При неизпълнение в срок, съдът ще остави без уважение искането на въззиваемата страна за приемане на писмени доказателства по
делото.
Съдът приканва страните към спогодба и на
основание чл. 11, ал. 3 от Закона за медиацията ги НАСОЧВА към разрешаване на спора чрез
медиация.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно и безплатно, като процедурата се развива пред трето неутрално и
безпристрастно за спора лице – медиатор;
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията
може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4, в
сградата, в която се помещава СИС при Районен съд – Варна.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление,
като допълнителна информация може да бъде поискана на електронен адрес: mediation@vos.bg.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ и техните
процесуални представители, че в съдебно заседание следва да информират съда за
участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от такова
участие.
НАСРОЧВА в о. с. з. на 17.12.2019 г. от 13.30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на въззивника и препис от
отговора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.