№ 5697
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110107132 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ответницата С. Н. Д. с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителката поддържа, че не е
следвало съдът да извършва компенсация на присъдените разноски, тъй като не са били
налице предпоставките на чл. 103 ЗЗД и 104 ЗЗД и не е налице валидно изявление за
прихващане.
Ответникът по молбата „..... ЕАД не взема становище.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК и е спазено изискването на чл. 80 ГПК. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си, като според чл. 104, ал. 1 ЗЗД прихващането се извършва
чрез изявление на едната страна, отправено до другата. В исковата молба не се съдържа
изявление за прихващане на присъдените разноски. Възражението за съдебно прихващане на
разноските е допустимо и основателно даже когато активното вземане не е ликвидно, но
същото би могло да породи правните си последици с влизане в сила на съдебното решение.
Условията да се погасят дълговете с прихващане ще са налице едва с влизането в сила на
съдебното решение, което в конкретния случай не е налице, тъй като постановеното по
делото решение не е влязло в сила в частта за разноските. Поради това съдът намира за
основателен доводът на молителката за неприложимост на института на компенсация на
разноските без наличие на изявления и от двете страни, поради което и същите следва да
бъдат присъдени на страните отделно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ИЗМЕНЯ решение от 21.11.2024 г. по гр. д. № № 7132/2024 г. на СРС, 82 състав, в
частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като:
ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН **********, да заплати на „..... ЕАД, ЕИК ......, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 83,27 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „..... ЕАД, ЕИК ......, да заплати на С. Н. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 165,40 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2