Решение по дело №153/2020 на Районен съд - Бяла

Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

Гр. Бяла, 29.07.2020г.

 

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на дванадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА

 

При секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора.................., като разгледа докладваното от съдията НАХД №153 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от ЕТ „К.-М.К.“, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр.Б., обл.Р., ул.”Х. К.” №.., представляван от М.П.К.,  против НП №499637/16.03.2020г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800лева.

 Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при съществени процесуалния нарушения и в противоречие с материалния закон. Моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, а алтернативно иска НП да бъде изменено и да бъде намален размера на наложеното наказание до законовия минимум от 500лв.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, депозира писмено становище, с което моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура-гр.Бяла, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.01.2020г., св.К.Р.Д.-на длъжност старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършил проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Б., ул. „Ц. Ш.„.., стопанисван от ЕТ „К.-М.К.“,  ЕИК ….., при която било установено, че търговецът не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби/сторно да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалните устройства чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.При проверка на касовата наличност е установено, че дневния оборот, съгласно междинен отчет от фискалната памет е в размер на 137,60 лв. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 1065,96 лв., съгласно изготвен опис. В паметта на фискалното устройство не е отразена промяна на касовата наличност. Установена е разлика между фактическата наличност и тази, разчетена от фискалното устройство в размер на 928,36 лв. в плюс.Констатираното нарушение не водело до неотразяване на приходи.

За резултатите от проверката на място бил съставен протокол №0387469 от 08.01.2020г., подписан от представляващия ЕТ-М.К., към който били приложени опис на паричните средства от 08.01.2020г., 3бр. отчети от ФУ, Фискален бон №26113/08.01.2020г. На 13.01.2020г. св.Д.  съставил АУАН №F533925 на ЕТ „К.-М.К.“ за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта, в които жалбоподателя изразил съображения за причините, довели до констатираното нарушение, като било отправено искане за приложението на чл.28 от ЗАНН, а алтернативно за налагане на наказание в минимален размер. Към възражението били представени фискален бон от 08.01.2020г., от 13,19часа и служебен бон от същата дата, от 15,04часа. На 16.03.2020г., наказващият орган, приемайки възраженията на жалбоподателя за неоснователни, въз основа на съставения АУАН, издал оспореното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на  св.Д., АУАН, НП, протокол за извършена проверка, опис на касова наличност, копия от фискални бонове, писмено възражение, Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., както и останалите материали по преписката.

 

   Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Неоснователно е възражението в жалбата за допуснати нарушения на чл.42, т.4 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на НП, състоящи се в липса на точно обвинение с посочване на всички съставомерни признаци на нарушението, тъй като при извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано ясно, подробно и последователно, с всички съставомерни признаци от обективна страна, включително са посочени и доказателствата, които го потвърждават. Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН, а така също и санкционната норма в НП, предвид на което не е налице визираното в жалбата нарушение на процесуалния закон.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д., тъй като същите са последователни, логични, кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства. Несъмнено се установява по делото, че при извършената проверка на 08.01.2020г. е констатирано извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ, съобразно която извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Неотразяването на което и да е от действията (въвеждане или извеждане), водещо до промяна на касовата наличност, независимо от причините за това, е обективно съставомерно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, поради което непосочването в АУАН коя точно от операциите не е отразена в паметта на фискалното устройство, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила при описание на нарушението, водещо до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място относно направеното възражение за липса при описание на нарушението  в АУАН и НП на обстоятелството дали проверяваното ФУ притежава операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“, съдът намира следното: Видно от представения по преписката дневен отчет от ФУ от 08.01.2020г., същият притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“, като е безспорно, че в проверения отчет за деня липсват такива отбелязвания.Това обстоятелство, наличието на посочените операции във ФУ,  се установява и от приложените към писменото възражение на самия жалбоподател служебен и фискален бон, а и наличието на тези операции не се оспорва от последния. В тази насока са и показанията на св.Д. който е установил наличието на операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ в проверяваното ФУ, и е констатирал разлика между фактическата наличност и тази разчетена от ФУ в плюс 928,36лв.Поради изложеното, липсата на отразяване в АУАН и НП дали ФУ притежава посочените операции не представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо АУАН и НП.

Неоснователно е твърдението в жалбата  за неправилно приложение на санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС, вместо тази по чл.185, ал.2 от ЗДДС, свързана със съставомерен признак на нарушението-че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС законодателят е предвидил на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, да се налага глоба- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци- в размер от 500 до 2000 лв. Според ал. 2 на този текст, извън случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага санкцията по ал. 1.В настоящия случай наказващият орган е наложил санкцията по чл. 185, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС, което става ясно от отразеното в самото НП. АНО, след като приел, че нарушението не води до неотразяване на приходи, е издал процесното наказателно постановление, с което правилно е наложил на търговеца наказание „Имуществена санкция“ по приложимата норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС, с оглед на което и това възражение се явява неоснователно.

Налага се извода, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява вмененото на наказаното лице нарушение. Административно-наказателната отговорност на ЕТ е безвиновна и обективна, т. е. не се изследва въпросът за вината. Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в състава не е посочено настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото същите създават опасност от увреждане на определени обществени отношения. Деянието е извършено от предвидения от наредбата субект – данъчно задължено лице търговец.

Съдът не споделя аргументите, изложени в жалбата, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е приложил тази норма АНО не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Не са налице факти, сочещи наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност по критериите на чл. 93, т. 9 от ДР на НК и основание за квалифициране на нарушението на „маловажен случай“ по см. на чл. 28 от ЗАНН. Сочените в писменото възражение причини, довели до констатиране на нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ не обуславят маловажност на случая. Твърдяното обстоятелство, че сервизният служител един час преди проверката, в присъствието на представляващия търговеца, е разпечатал дневен финансов отчет от ФУ със сумата от 579,90лв., като при тръгването си не е въвел обратно в паметта на ФУ тази сума, нито е уведомил търговеца да я въведе, не е извинително обстоятелство за последния. Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Задължение на търговеца е така да организира работата си, че във всеки един момент ФУ да отразява реалната финансова отчетност. Твърдението, че служител на друг търговец е оставил монети за обменяне в обекта и продавача не е успял да ги преброи и да ги обмени с банкноти от касата, също по никакъв начин не освобождава от отговорност търговеца за допуснатото нарушение на фискалната отчетност. Именно поради това, съдът счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.

 В случая, обаче, сочените от жалбоподателя обстоятелства (че нарушението е извършено за първи път, липсата на настъпили вредни последици от нарушението), могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на размера на санкцията. Именно, с оглед липсата на данни за други нарушения по ЗДДС, съдът счита, че санкция в предвидения минимален размер, при определянето на който законодателят е съобразил точно характера на засегнатите обществени отношения, свързани със спазването на фискалната дисциплина, напълно би съответствала на изискванията на чл. 27 от ЗАНН и на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание. Това налага НП да бъде изменено в санкционната част и да бъде намален размера на наложената санкция от 800лв. на 500лв.

Предвид направеното искане от страна на представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и с оглед крайния изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, да заплати на НАП София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр.  чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯВА НП №499637/16.03.2020г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „К.-М.К.“, ЕИК ……. е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 800лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 800лв. на 500лв.

ОСЪЖДА ЕТ „К.-М.К.“, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр.Б., обл.Р., ул.”Х. К.” №.., представляван от М.П.К. да заплати в полза на НАП-София юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/