Р Е Ш Е Н И Е  № 260005

гр.Русе, 08.01.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на  седми януари  две хиляди двадесет и първа  година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева………………………………………………………………..

и в присъствието на  прокурора………………………..……………………………………

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  2061/2020г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от  Д.А.М. ***  против наказателно постановление № 207 - ЗЗ/10.09.2021г. на Директора на ОД на МВР-гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление с което му е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв., като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява ; вместо него се явява процесуален представител.

Ответникът по жалбата, редовно призован явява се процесуален представител, който взема становище за неоснователност на жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        На 18.04.2020г., около 10,20 ч.,  жалбоподателят бил в „Младежки парк“ гр.Русе на открита спортна площадка. В този момент бил възприета от св.А.П., полицейски служител от Второ РУП гр., който поради присъствието му на открито обществено място  съставил АУАН против него. Въз основа на така съставения АУАН АНО издал обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл.209а ал. 1 от Закона за здравето  за това, че е нарушил Заповед № РД 01-143/20.03.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването.

 

        Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство  писмени и гласни доказателства и прави следните изводи:

        Жалбата е подадена от  легитимно  лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима.

        Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да  са предпоставка за отмяна на НП. Не са налице и нарушения на материалния закон, които да обуславят необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление.

На първо място следва да се посочи, че спор по фактическата обстановка по делото няма. Главният факт на доказване е безспорно установен. В своите показания в с.з. актосъставителят заявява : „Обхождахме „Младежки парк“ когато на една спортна площадка там забелязахме две лица – жалбоподателят и още едно момче“, показанията му в с.з., като също така изрично заявява, че в хода на проверката жалбоподателят е изразил пълното си несъгласие с Заповед № РД №1-143/20.03.2020г.  Всъщност това се установява и от възражението в самия АУАН, където жалбоподателят е посочил ,че „ не е съгласен с г-н Мутафчийски“, което всъщност обяснява и мотивацията му за неспазване на заповедта.

Издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки са общи административни актове в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл.63 ал.11 от Закона за здравето, с еднократно правно действие и с конкретен срок на това действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Издадени са в условията на неотложност при условията на чл.73 от АПК, поради епидемичната обстановка в страната, с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите. Съдържанието на заповедите, включително и Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., е оповестено чрез използване на средствата за масово осведомяване, като всички мерки са обявени по електронните медии и новинарските емисии на националните телевизии. Издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки са достъпни и на сайта на Министерството на здравеопазването, вкл. и по силата на чл.63 ал.11 от Закона за здравето. Всички изложени обстоятелства са условия заповедта да бъде определена като законосъобразна и годна да създаде предвидените в нея задължения за гражданите.

В жалбата се правят множество възражения, които са неоснователни по следните съображения :

Не е основателно възражението, че актосъставителят няма компетентност по см. на чл.37 б.“б“ от ЗАНН вр.чл.209а ал.3 от Закона за здравето да съставя актове, което се опровергава от приетата в с.з. заповед № 336з-647/14.03.2020г. на  Директора на ОД на МВР гр.Русе, л.21 от делото.

Не е основателно и възражението, че е допуснато нарушение на чл.42 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочено коя точно от хипотезите на т. I т.1 от Заповед № 01 – 143/20.03.2020г. е нарушена. Всъщност това е сторено , като изрично е посочено, че нарушението е извършено на територията на „Младежки парк“ гр.Русе, която територия е парк  както е ноторно известно, тъй като в нея няма никакво застрояване, а единствено зелени площи. Не е необходимо в АУАН и в наказателното постановление да се посочва с още по-голяма детайлност конкретното място в „Младежки парк“ гр.Русе където е извършено нарушението, тъй като по силата на посочената заповед е забранено посещението на цялата територия на парка и в този смисъл е без значение точно в коя част на парка се е намирал жалбоподателят към момента на извършване на нарушението. Няма и несъответствие между АУАН и наказателното постановление, доколкото видно и от двата процесуални акта е налице пълно тъждество, тъй като е възприета напълно идентична фактическа обстановка и са посочени всички признаци от обективна  и субективна страна, вкл. е посочена и нарушената законова разпоредба, а също и конкретно нарушената заповед на министъра на здравеопазването, чието нарушение е елемент от обективната страна на посоченото нарушение.

Действително Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. е отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г. на министъра на здравеопазването, но това само по себе си не предопределя приложението на чл.3 ал.2 от ЗАНН, а приложението на чл.3 ал.1 от с.з. Съгласно тази разпоредба ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е                       по-благоприятна за нарушителя. На първо място следва да се посочи, че въведената забрана за посещения на паркове изначално има временен характер. На второ място, но не и  по значение както бе посочено Заповед № РД 01-43/20.03.2020г. е общ административен акт, а не нормативен акт ( нормативна разпоредба по см. на чл.3 ал.2 от ЗАНН). В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.65 от АПК, която дава дефиниция на законовото понятие общ административен акт се намира в гл. V раздел II от АПК, докато самият раздел III от гл.V от т.к. е озаглавена „Нормативни административни актове“, като изрично са посочени в чл.75 от АПК и една от съществените им отлики с общите административни актове е , че подлежат на обнародване в „Държавен вестник“ за разлика от общите. В този смисъл доколкото посочената за нарушена Заповед №  РД – 01-143/20.03.2020г. не е нормативен административен акт е неоснователно възражението за приложението на чл.3 ал. 2 от ЗАНН, а е налице хипотезата на чл.3 ал.1 от с.з. и следва да се приложи законът, който е бил в сила към момента на извършване на деянието. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че под израза „нормативни разпоредби“ следва да се има предвид някой от актовете, посочени в чл.3 – чл.7 от Закона за нормативните актове в чийто кръг очевидно не попада заповед № РД -01 – 143/20.03.2020г.

        Няма основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, защото макар и нарушението да е формално от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е посетил парка с ясното съзнание, че е забранено, като своеобразна форма на протест от негова страна срещу наложените ограничения в страната във връзка с извънредното положение в страната. Очевидно е, че със заповедите на министъра на здравеопазването се ограничават права на гражданите, но въпреки създадените лични ограничения и дискомфорт всички членове на обществото са длъжни да се съобразяват с тях предвид ценностите, които защитават – живота и здравето на хората - и които са първостепенен приоритет за всяко цивилизовано общество. Няма спор, че въведените противоепидимични мерки не биха дали резултат в случай, че масово гражданите отказват да ги спазват, водени от свои съображения за целесъобразността, интензивността, обхвата или продължителността им, т.е същите биха се превърнали в пожелателни, което от своя страна би ги обезсмислило напълно.

        Приетото по делото Определение № 5694/18.05.2020г. по никакъв начин не представлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Това е така , защото с него е обявена за нищожна не Заповед № 01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, а Заповед № РД -01 -157/26.03.2020г. с която е допуснато предварително изпълнение на първата заповед.

При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на АНО същото следва да се уважи, като основателно и да се присъдят такива.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1 и ал.5  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 207-ЗЗ/10.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР - гр.Русе, с което на Д.А.М.  с ЕГН ********** му е  наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 (триста) лв. за нарушение по чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

       

Осъжда Д.А.М. да заплати на ОД на МВР - гр.Русе сумата от 120лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

       

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                        Районен съдия :