№ 180
гр. Ямбол, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:К. В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20222300500358 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд- Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на И. Г. П., с ЕГН **********, в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете И. Н. Р., с ЕГН **********, чрез
пълномощника- адв.И. К. от АК-Ямбол, против Решение №322/21.06.2022г., постановено по
гр. дело №1011/2022г. по описа на ЯРС, поправено с Решение № 399 от 29.07.2022г., в
частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният против Н. И. Р. иск с
правно основание чл.150 от СК за увеличаване на месечната издръжка за малолетното дете
И. Н. Р. за разликата над 210.00 лв. месечно до предявения размер от 300.00 лв. месечно
Оплакването на въззивника е, че решението на първата инстанция в обжалваната
му част е незаконосъобразно, неправилно и необоснованост и се иска неговата отмяна.
Въззивницата счита, че районният съд е възприел неправилно фактическата обстановка по
делото, поради което е направил и неправилни изводи. Твърди, че в мотивите на решението
съдът е изложил доводи, които нямат отношение към предмета на делото, а именно
съжителството на ответника на семейни начала с лицето Т.Р., здравословни проблеми на
роденото от съжителството между Т.Р. и ответника Н. Р. малолетното дете М.Р., който
страдал от заболяване с основна диагноза „Амблиопия" и нуждата от средства, свързани с
ходенето на прегледи и издръжката на това дете, обстоятелството, че Т.Р. е безработна и се
грижи за детето М.Р.. Оспорени са изведените от първоинстанционния съд изводи във
връзка с изтеглен от ответника банков кредит в размер на 15 000.00 лева и заплащаните от
1
него вноски по този кредит, както и наем в размер на 300.00 лева и невъзможността му да
заплаща издръжка в по- висок размер от присъдения. В жалбата се твърди, че съдът не е взел
предвид събраните по делото доказателства относно доходите на ответника и неговото
имущество, настъпилите промени в икономическата обстановка в страната, предвид
настъпилите от началото на 2022 година инфлационни процеси, като се счита, че
увеличението на издръжката на малолетното дете с 30.00 лева е изключително ниско и не е
съобразено с нуждите на детето и възможностите на бащата да заплаща издръжка в по-
висок размер от определения от съда. По изложените съображения моли ЯОС да отмени
решението на PC- Ямбол в обжалваната му част. Заявена е претенция за присъждане на
направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Н. И. Р., чрез пълномощника адв. К.А. от
АК– Ямбол е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище за неоснователност на
въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че
последното е постановено при правилно установена фактическа обстановка въз основа на
събраните доказателства, като при определяне размера на издръжката са съобразени
нуждите на малолетното дете и възможностите на родителя да заплаща издръжка. Сочи се,
че не са налице значителни изменения в реализираните от ответника доходи, както и това,
че ответникът живее на семейни начала с друга жена, от която имат общо дете- М.Р. на 5
години, за което ответникът полага грижи и издържа, заболяване на детето М.Р., свързано с
много финансови средства във връзка със закупуването на очила, лекарства и ежемесечни
посещения при лекуващия лекар. Твърди се, че поради специалните нужди на това дете и
честите му боледувания майката е в невъзможност да започне работа и да реализира доходи.
По отношение на имущественото състояние на ответника се сочи, че същият не притежава
собствено жилище и имущество, от което да реализира доходи, за разлика от майката И. П.,
която притежава собствено жилище в с.*, където живее, регистрирана е като ЕТ, има
собствен хранителен магазин, от който реализира доходи. По отношение на доходите на
ответника се твърди, че същите представляват единствено доходи от трудово
възнаграждение, като с част от тях ответникът заплаща наем за жилището, в което живее
заедно със семейството си. Намира за правилна преценката на ЯРС при определяне на
размера на издръжката, като присъдения размер на издръжката е съобразен с нуждите на
детето, възможностите на бащата и настъпилите изменения в социално- икономическата
обстановка в страната. Предвид изложеното моли въззивния съд да потвърди решението на
ЯPC. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
В о.с.з. въззивницата И. Г. П., действаща като майка и законен представител на
малолетния И. Н. Р., редовно призована не се явява и не се представлява. В представена по
делото писмена молба въззивната жалба се поддържа от пълномощникът адв. К..
В о.с.з. въззиваемият Н. И. Р., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител- адв. К., редовно преупълномощена от адв. А.. Пълномощникът
поддържа заявеното в писмения отговор становище, като пледира за потвърждаване на
2
решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК.
Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
За да се произнесе по жалбата, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид и становищата на страните, като приема за установено следното:
С подадената на 13.04.2022г. до ЯРС искова молба И. Г. П., действаща в
качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете И. Н. Р., е предявила
против бащата Н. И. Р. иск по чл. 150 от СК за увеличение на заплащаната от него месечна
издръжка от 190.00 лева на 300.00 лева. Претендираното изменение в размера на издръжката
е мотивирано с изменение на нуждите на получаващият издръжка спрямо тези, при които
през 2020 г. е определена издръжката. Твърденията са за нарастване на потребностите на
малолетното дете с оглед възрастта и изминалия период от време, променените
икономически условия на живот в страната и възможност на ответника да заплаща месечна
издръжка в по- висок размер.
Ответникът с депозиран отговор на исковата молба, е оспорил предявения иск по
чл.150 от СК, като е възразил, че издръжката, която към момента заплаща е доста над
установения в закона минимален размер и няма възможност да заплаща издръжка в по-
висок размер от определения към момента. В подкрепа на тези си възражения сочи, че
съжителства на семейни начала с друга жена, от която има дете М. на пет години, за което
също се грижи и осигурява издръжка, че детето М. е със заболяване, като на същото е
поставена диагноза „Амблиопия“, дължаща се на анопсия, като за лечението на заболяването
са необходими средства за специални очила, лекарства и ежемесечни посещения при
лекуващия лекар. Поради заболяването на детето майката на същото е възпрепятствана да
полага труд, като осъществява грижи за него. Ответникът се е позовал на това, че живее с
новото си семейство квартира и заплаща месечен наем в размер на 350.00 лева, както и
изплаща кредит към банка с месечна вноска в размер на 195.49 лева.
От фактическа страна по делото е установено, че И. Г. П. и Н. И. Р. са родители
на И. Н. Р., роден на *** година, ЕГН **********, в момента малолетен, както и това, че
родителите на детето не живеят заедно. Майката е тази, която упражнява преките грижи по
отглеждането на детето И. Р..
С Определение № 1449/07.07.2020 г., е одобрена постигната между страните
спогодба по гр.д. № 754/2020 г. по описа на ЯРС, с която е изменен размера на месечната
издръжка, която бащата да заплаща на малолетното си дете, определена с Решение №
130/02.03.2016 г. по гр. дело № 416/2016 г. по описа на ЯРС, като същата е увеличена от
120.00 лв. на 190.00 лв. месечно, считано от 07.07.2020 г., в едно със законната лихва за
3
всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката.
Към настоящия момент детето И. Р. е на 12 навършени години, малолетен, ученик
в 5 клас през учебната 2021/2022 г. в СУ „Свети Климент Охридски“ в гр.*, което се
установява от представената по делото Служебна бележка № 395/06.04.2022 г. на директора
на учебното заведение.
От представеното с отговора на исковата молба удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № ****г. на община С.З., се установява, че
ответникът е баща на малолетния М. Н. Р., роден на *****г. от майка Т.С.Р.. По делото не е
налице спор, а това се установява и от събраните гласни доказателства чрез показанията на
св. Р., че ответникът Н. Р. съжителства на семейни начала със св. Р.- майка на малолетния
М.Р..
В показанията си св. П.П.- брат на ищцата, поддържа, че детето И. заедно с майка
си живее в гр.* и е ученик в пети клас, като помощ при отглеждането на детето предоставял
и самият той под формата на парични суми или вещи, които закупувал на племенника си-
лаптоп, таблет и др.
Св. Р., допусната до разпит на страната на ответника, в показанията си сочи, че
съжителства на семейни начала с Н. Р., като двамата имат дете- М.Р., което отглеждат.
Детето има здравословни проблеми и е с поставена диагноза „Амблиопия“, във връзка с
което по делото са представени и писмени доказателства- амбулаторен лист от 11.04.2022г.
Във връзка със заболяването на детето св. Р. сочи, че са необходими допълнителни средства
за закупуването на очила през период от 3-4 месеца на стойност около 200.00- 250.00 лева,
посещения при лекар и др. Видно от показанията на св.Р. същата не работи, като това се
установява и от представената от ответника справка от НАП, от която е видно, че
последното трудово правоотношение на Т.Р. е прекратено на 01.01.2020г. В показанията си
свидетелката излага факти във връзка с отношенията между бащата и детето И., закупувани
подаръци на детето от бащата, престой на детето в новото семейство на бащата през 2021г.
за период от около четири месеца.
По отношение на бащата Н. Р. е установено, че работи във Военно формирование
26030 и за периода от 01.11.2021г. до 01.04.2022г. вкл. е получил брутно месечно
възнаграждение в общ размер на 7 918.76 лева, или 1319.79 лева средномесечно за
посочения период.
Майката на малолетното дете- И. Г. П. е регистрирана като ЕТ „И.- И. Р.а“,
установено въз основа на представеното по делото извлечение от Търговския регистър. От
представената по делото Служебна бележка изх. № 12 от 19.05.2022г. се установява, че
ищцата за периода от м. ноември 2021г. до м. април 2022г. е получила брутен доход в общ
размер на 118.18 лева. От служебна бележка с изх. № 12 от 19.05.2022г. се установява, че ЕТ
е реализирал печалба за периода от м. ноември 2021г. до м. април 2022г. вкл. в общ размер
на 2391.66 лева, или 398.61 лева средномесечно за посочения период.
4
Въз основа на представената по делото от страна на ответника декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние е видно, че ответникът е собственик
на лек автомобил „Мерцедес“, произведен през 2000г.
Майката на малолетното дете- И. П. в представената по делото декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние е декларирала притежаван от нея лек
автомобил „Фолксваген голф 5“, както и недвижим имот, находящ се в с.*, обл. *, придобит
през 2019 година, видно от представената от ответника справка от АВ. В същата декларация
майката е посочила, че семейството й се състои от две деца- малолетния И. Р. и малолетния
В.С., роден на **г.
В подкрепа на твърденията си в отговора на исковата молба ответникът е
представил договор за наем на жилище в гр.*, съгласно който месечните разходи за наем са
в размер на 350.00 лева.
От представеният от ответника Договор за банков кредит от 08.06.2020г. е видно,
че по силата на този договор Н. Р. е получил кредит в размер на 15 000 лева с краен срок за
погасяване 25.05.2028 година, с дължима месечна вноска в размер на 195.49 лева, съгласно
погасителния пран към договора за кредит.
При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил частично
предявеният иск за издръжка по чл.150 от СК, увеличавайки дължимата от ответника
издръжка за малолетното дете И. Р. от 190.00 лева на 210.00 лева месечно, като за разликата
над размера от 210.00 лева до 300.00 лева е отхвърлил иска. За да постанови този резултат,
районният съд е приел, че са се увеличили нуждите на детето във връзка с възрастта му и
изминалия период от време от последното определяне на издръжката и във възможностите
на двамата родители е да отделят общо 400.00 лева месечно за издръжка на малолетния И.
Р., от която сума във възможност на бащата ще е да заплаща 210.00 лева, а на майката 190.00
лева, като е съобразил, че непосредствените грижи за детето се полагат от майката,
материалните възможности на двамата родители, както и задълженията на всеки от тях да
престира издръжка към други малолетни деца.
С Определение №499 от 05.09.2022г. ЯОС е оставил без разглеждане въззивната
жалба против постановеното решение в частта, с която ЯРС е уважил частично предявения
иск с правно основание чл.150 от СК за увеличение на издръжката от 190.00 лева до 210.00
лева месечно поради липса на правен интерес и е прекратил въззивното производство в тази
му част, което определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В частта на обжалваното решение, с която предявеният иск с правно основание
чл.150 от СК е отхвърлен за разликата над 210.00 лева до сумата от 300.00 лева, която е
предмет на въззивното обжалване, решението на ЯРС е валидно, допустимо и частично
неправилно, като съображенията за този извод са следните:
Предявеният в производството иск е с правно основание чл.150 от СК. Съгласно
цитираната разпоредба и нормата на чл. 142, ал.1 от СК, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена, като нейният размер се определя съобразно
5
нуждите на детето и възможностите на родителя, който дължи издръжката. Установеното от
чл.142, ал.2 от СК правило е, че задължението на родителя за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете е безусловно, като в разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК е установен
минимален размер на издръжката- той е равен на една четвърт от размера на минималната
работна заплата за страната. Същата към момента на подаване на исковата молба, както и
към настоящия момент е 710.00 лева, или минималният законов размер на издръжката за
едно ненавършило пълнолетие дете възлиза на сума в размер на 177.50 лева.
За да бъде уважен иск по чл.150 от СК, е необходимо да бъде установено трайно
съществено изменение на нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Според задължителната съдебна практика
на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация. Предвид тези разяснения на закона, съдебната практика и доказаните по
делото факти, в разглеждания случай е безспорно установено, че е налице трайно изменение
в нуждите на малолетното дете И. Р., което има право на издръжка от своите родители.
От последното определяне на размера на издръжката, дължима на детето, е изминал период
от две години, през който период трайно и съществено са се променили потребностите
на детето, което е преминало в друга възрастова група и съответно са нараснали
обичайно присъщите му нужди от храна и облекло, появили са се и нови нужди, свързани с
обучението му, закупуване на учебници и помагала, за дрехи, храна, появили са се и нужди,
свързани със задоволяване на културни интереси.
По отношение на майката на детето, следва да се приеме, че същата е
реализирала доход, както и печалба в резултат на упражняваната от нея като ЕТ търговска
дейност, същата е в трудоспособна възраст, не е възпрепятствана поради заболяване или
друга обективна причина да полага труд, т.е. че същата може да реализира доходи поне в
размер на минималната за страната работна заплата, или 710.00 лева. Бащата- ответник
реализира средномесечен доход от брутно трудово възнаграждение в размер на 1319.79
лева. И двамата родители са задължени да заплащат издръжка на други свои деца- майката
на детето си В.С., а бащата на детето М.Р..
При тези размери на доходите и имуществото на задължените за издръжка
родители, окръжният съд намира, че ако същите живееха заедно, биха могли да отделят
общо за месечната издръжка на сина си И. сумата 400.00 лева, както правилно е приел и
районния съд, като от тази обща сума във възможностите на ответника е да заплаща 240.00
лева за издръжката на малолетния И. Р., а разликата от 160.00 лева, заедно с грижите по
отглеждането и възпитанието на детето, да се престират от майката. Тези размери напълно
отговарят на порасналите нужди на малолетното дете и на материалните възможности на
ответника, чиито доходи са почти равни на две минимални заплати за страната, при
отчитане и на обстоятелството, че същият има задължение за издръжка към друго
6
ненавършило пълнолетие дете. Съдът отчете и наличните по делото данни за заболяване на
детето М.Р., за което бащата полага грижи и издържа, което заболяване безспорно налага
допълнителни средства и разходи за лечение. По отношение на последните обаче, съдът не
установи същите да са доказани по размер, с изключение на тези за закупуване на очила
през определен период от време за детето в размер на около 200.00- 250.00 лева, съгласно
показанията на св. Р..
Без правно значение са доводите на въззиваемия, че живее на свободен наем,
изплаща кредит и жената, с която съжителства не работи, което съответно намалява
доходите му и възможността да заплаща издръжка в по- висок размер от вече определения.
Съгласно трайната съдебна практика, ирелевантни са обстоятелствата, дали и какви удръжки
се правят от доходите на родителите, дали и какви други разходи имат те, вкл. по кредити,
наеми и др., тъй като при определяне възможностите на дължащите издръжка родители се
вземат предвид брутните им трудови възнаграждения, а не и нетните такива, които
получават след приспадане на удръжките за дължимите от тях данъци, такси, кредити, наеми
и др. разходи. Поетите от родителите облигационни задължения към трети лица,
включително и за погасяване на теглени от тях кредити, заеми, наеми и прочие, не могат да
се противопоставят на задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие техни
деца, защото последното е безусловно.
Предвид изложеното, решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен иска за
изменение на издръжката на малолетния И. Р. над размера на сумата 210.00 лева месечно
до размера на сумата от 240.00 лева месечно, ще следва да се отмени, тъй като е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон- чл.142, ал.1 СК. Въззивният съд следва да
произнесе друго решение, с което иска за посочената сума се уважи. За разликата над сумата
240.00 месечна издръжка за малолетния И. Р. до пълния предявен размер от 300.00 лева,
искът е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд, в която обжалвана част
решението следва да се потвърди.
С въззивната жалба въззивникът е направил искане за присъждане на разноски
пред въззивната инстанция. Това му искане е основателно, но недоказано, предвид липсата
на представени по делото доказателства за направени такива, поради което не следва да бъде
уважавано.
Въззиваемият също има право на разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
съразмерно с отхвърлената част от иска за издръжка. Страната е направила разноски в
размер на 300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което се
установява от приложеният към отговора на исковата молба договор за правна помощ.
Разноските, които следа да се присъдят на въззивника пред настоящата инстанция са в
размер на 200.00 лева.
На ответника по иска за издръжка, сега въззиваем, следва да се възложи
заплащането и на сумата 43.20 лева- дължима държавна такса до пълния изискуем размер на
държавната такса, изчислена върху уважената част от иска за издръжка по чл.150 СК.
7
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №322/21.06.2022г., постановено по гр. дело №1011/2022г. по
описа на Ямболски районен съд, поправено с Решение № 399 от 29.07.2022г. на същия съд,
В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от И. Г. П. с ЕГН **********, съдебен адрес
гр. ***, адв. И. К., действаща в качеството й на майка и законен представител на
малолетния И. Н. Р. с ЕГН **********, роден на *** година, против Н. И. Р. с ЕГН
********** от гр.*, съдебен адрес гр. **, адв. К.А. иск с правно основание чл.150 от СК за
изменение на месечната издръжка над размера на сумата 210.00 лв. месечно до размера
на сумата 240.00 лв. месечно, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. И. Р. с ЕГН ********** от гр.*, съдебен адрес гр. **, адв. К.А., да
заплаща на И. Г. П. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. ***, адв. И. К., действаща в
качеството й на майка и законен представител на малолетния И. Н. Р. с ЕГН **********,
роден на *** година, още 30 /тридесет/ лева месечна издръжка- общо 240.00 /двеста и
четиридесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.04.2022г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №322/21.06.2022г., постановено по гр. дело
№1011/2022г. по описа на Ямболски районен съд, поправено с Решение № 399 от
29.07.2022г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.150 СК за
изменение на издръжката за детето И. Н. Р. с ЕГН **********, за разликата над сумата
240.00 лв. до пълния предявен размер от 300.00 лв. месечно.
Решение №322/21.06.2022г., постановено по гр. дело №1011/2022г. по описа на
Ямболски районен съд, поправено с Решение № 399 от 29.07.2022г. в останалата му част, с
която иска за издръжка по чл.150 СК е уважен до размера на 190.00 лв. месечна издръжка, е
влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Г. П. с ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетния И. Н. Р. с ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Н. И. Р.
с ЕГН **********, направените разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 200.00 лв.
ОСЪЖДА Н. И. Р. с посочени данни за адрес и ЕГН ********** да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯОС, сумата от 43.20 лв.- дължими
държавна такса до пълния изискуем размер на държавната такса върху уважената част от
иска за издръжка, както и 5.00 лв.- държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.2, изр.1 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9