РЕШЕНИЕ №

                                          гр. Ловеч, 07.02.2021 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 492 по описа за 2020 година на Административен съд Ловеч и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                Производството е по реда на чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.  

                 Административното дело е образувано по жалба на С.Б.Б. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Ловеч, против Отказ за предоставяне на информация по заявление рег. вх. № 4416/02.11.2020 година на Началника на Затвора Ловеч, с посочен в жалбата предмет и правно основание - чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.40 ал.1 от ЗДОИ. 

               В жалбата са наведени доводи, че на същия е отказано предоставяне на заявена по реда на ЗОДОИ информация. Твърди се, че  отказа е неправилен и незаконосъобразен, тъй като не е мотивиран, с искане да бъде върната преписката за ново произнасяне, както и да бъдат присъдени разноските за внесената държавна такса.

                 В съдебно заседание оспорващият лично поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че така постановения отказ от предоставяне на търсената информация несъответства на целта на закона, която е да се осигури прозрачност и откритост в действията на задължения субект. Излага, че несъответствието на така постановения отказ с целта на закона, дава основание за отмяна съответстващо на чл.146, т.4 от АПК. Твърди, че търсената информация представлява служебно - обществена такава по смисъла на чл.10 от ЗОДОИ, създавана и съхранявана от задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗОДОИ, във връзка с дейността, която извършва задължения субект. Счита, че е налице и надделяващо обществен интерес по смисъла на §1, т.5, букви „б“ и „в“ и т.6 от ДР на ЗДОИ. Позовава се на Решение №83/26.05.2020 г.  по адм. дело №170/2020 година на АС Ловеч, Решение №181/05.10.2020 година по адм. дело №287/2020 година на АС Ловеч, Решение № 5374/17.04.2013 година по адм. дело №7662/2012 година на ВАС, Решение №1570/30.01.2020 година по адм. дело № 14183/2018 година на ВАС и други.

      В съдебно заседание ответникът - Началника на Затвора Ловеч, чрез процесуалния си представител юр.к. Г., оспорва жалбата. В писмено становище и по същество излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева на основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК. Изтъква, че в  случая не е налице отказ за предоставяне на информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация / ЗДОИ /, защото началникът на затвора в гр. Ловеч не е имал задължение да се произнесе по подаденото до него заявление с вх. № 4416/02.11.2020г. на затвора - Ловеч, тъй като поисканата информация няма характер на „обществена“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Позовава се на съдебната практика на административните съдилища и на Върховния административен съд на Република България.

                Съдът, след като се запозна с приложените и приети по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

                Административното производство е инициирано от оспорващия със Заявление рег. № 4416/02.11.2020 г., подадено до началника на затвора -Ловеч с искане да му бъде предоставен достъп до обществена информация, а именно ксерокопие от персоналното му затворническо досие №ЗД854, което да получи на хартиен носител, посочвайки, че това е официална обществена информация по смисъла на чл.10 от ЗОДОИ и в съответствие  с решение № 181/05.10.2020г. по адм.д. №287/2020г. на АдмСЛ. Заявителят не е посочил в заявлението за какво му е необходима информацията. С резолюция от 16.11.2020г. ответникът е изразил становище, че не следва да се предоставя исканата информация, като е посочил, че тя не касае адм.д. №287/2020г. на АдмСЛ. При това не се произнесъл по същество по искането за издаване на съответен административен акт и не е издал такъв, в резултат на което е формирал мълчалив отказ. Оспорващият е запознат с резолюцията на дата 17.11.2020г. от И “СДВР“ на 3-та гр. при ОЗЛовеч, а на 20.11.2020г. е подал жалба, според поставения вх.номер.

               Ответника е приложил с преписката Вътрешни правила за работа с досиетата на лишените от свобода в затворите, поправителните домове към затворите и ГДИН с peг. № 2419/09.03.2020г. на ГДИН.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

                Жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, адресат на обжалвания отказ - лицето подало заявление за достъп до обществен информация  и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като е сезиран местно компетентния съд.              

                Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд-Ловеч, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                Съобразно чл.40 и чл.41 от ЗДОИ, при проверката на  акта, съгласно чл.168, ал.1 от АПК и задължението служебно да се прецени законосъобразността му на основанията по чл.146 от АПК, при отчитане на разпределението на доказателствената тежест съгласно чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК, се налага извода, че отказът е постановен в съответствие със закона, а оплакванията в жалбата са неоснователни.

                В настоящето производство, съобразно  чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания администра тивен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

               Оспореният  мълчалив отказ, е извършен от административен орган – Началника на затвора – Ловеч в рамките на предоставените му правомощия, като в тази връзка няма спор между страните. Следва да се съобрази, че Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи. Същият не въвежда  и специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Според регламентираното в чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, ако поисканата информация се създава или съхранява от него. Съгласно чл. 28, ал.2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Следователно, Началника на затвора – Ловеч е орган по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ и дължи произнасяне по заявления за достъп до информация.

               Не се установяват допуснати съществени нарушения на приложимите административно-производствени правила при постановяване на отказа, които да обуславят отмяната му на основание чл. 146 т.3 от АПК. Според съдебната практика нарушението на административно-производствените правила е съществено тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Доколкото целта на административно производствените правила е да обезпечи издаването на един законосъобразен по съдържание акт, то до отмяна водят тези нарушения, които, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.  Съгласно чл.28, ал.1 ЗДОИ заявлението за ДОИ се разглежда не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок е постановена резолюция от ответника и в последствие е формиран и оспореният по делото мълчалив отказ да се произнесе по същество по искането на жалбоподателя, с което е отказан достъп до информация.

               Спора по делото касае преценката, че информация до която е поискан достъп от заявителя не е обществена от една страна, а от друга - че не се дължи предоставянето й  по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

              При проверка за материалната законосъобразност на обжалвания отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства и предпоставки за предоставянето на исканата обществена информация. 

                Безспорно правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл.41 ал.1 от Конституцията на Р.България.

                Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществената информация са уредени със Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, като в чл.2 е дадена легалната дефиниция на понятието “обществена информация”. По смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по този закон субекти.       

                Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по реда на ЗДОИ са всички държавни органи, за информация която се събира или обработва от тях. За субектите по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е началника на затвора, е регламентирано задължение да предоставят информация, която е в кръга на тяхната компетентност и е налична.

                Посочената в чл.2, ал.1 от ЗОДОИ   обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална - информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл.10 ЗДОИ/ и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл. 11 ЗДОИ/. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на този закон, като законът предвижда ограничение - когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи - чл.13, ал.2 ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл.37, ал. 1 от ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Изключение от посоченото правило е допустимо при наличие на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3, като във всеки конкретен случай, за да се позове разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т.1 от ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в §1, т.6 ДР ЗДОИ.

              В дефиницията дадена в чл.2, ал.1 от ЗДОИ е посочено, че обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Константната съдебна практика възприема понятието “обществена информация” като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти във връзка с осъществяваната от тях дейност по изпълнение на предоставените им по закон правомощия. Очевидно понятието „обществена информация” се основава на три признака: връзка на информацията с обществения живот в страната, относимост към дейността на задължените по ЗДОИ субекти и възможност гражданите да изградят собствено мнение за тази дейност. Налага се безспорният извод, че към исканата от жалбоподателя информация свързана с личното му затворническо досие  не може да бъде отнесен нито един от тези три признака.

              Действително няма легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. Доколкото в случая макар не се касае за интерес, обхващащ група хора, а за засегнат такъв на едно физическо лице, не се обосновава и надделяващ обществен интерес. Основната цел, поради която се иска достъп е задоволяване на лични цели на заявителя във връзка с изтърпяване наказание лишаване от свобода, а не на обществените нагласи. При това се явяват неоснователни и недоказани доводите в жалбата, че е налице надделяващ обществен интерес.

              Условие за предоставяне на достъп до обществена информация е въведено с изискването по чл. 4 ал. 1 ЗДОИ, в който е посочено, че законът се прилага, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на обществена информация. В конкретния случай такъв друг ред се съдържа в Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража.

              Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС)  в срок до два работни дни за всеки новопостъпил лишен от свобода се съставя лично досие, което съдържа документи и данни, свързани с постъпването в затвора и привеждането на присъдата в изпълнение. Според ал.3 на същата норма (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ определя длъжностните лица, които могат да се запознават с данните от личното досие, както и реда и начина за предоставяне и използване на съдържащата се в него информация. В тази връзка са представените по делото  Вътрешни правила за работа с досиетата на лишените от свобода в затворите, в поправителния дом и ГДИН издадени на основание чл.13, ал.2, във връзка с чл.54 от ЗИЗНС, в които е предвидено какво следва да е съдържанието на затворническото досие, а именно: формуляр за досие, актуална цветна снимка на лишения от свобода към момента на постъпването му, ксерокопие на документ за самоличност, съдебни актове и разпореждания на прокуратурата за привеждането им в изпълнение; препис-извлечения от съдебни актове; заповеди; първоначален и текущи доклади; психологически заключения; оценка на риска; равносметки за изтърпяно наказание „лишаване от свобода“, служебни бележки и справки; протоколи за внесени лични вещи, за иззети лични документи, предмети и вещи; преписки по молби и жалби; придружителни писма за връчване на съобщения и призовки; служебна кореспонденция и други материали, във връзка с изпълнението на наложеното наказание или постановената мярка. 

               Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че оспорващият може да получи информация съдържаща се в неговото досие по реда на чл.54, ал.3 от ЗИНЗС. Наличието на специален ред за снабдяване с исканата информация от своя страна изключва прилагането на нормите на ЗДОИ съгласно чл.4, ал.1 от закона. В случая Б. е поискал в заявлението си да му бъде предоставено личното досие, т.е. касае се до информация, която засяга единствено лицето, което я иска и поради това тя не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 ЗДОИ, както се посочи по горе в мотивите, защото не е свързана с обществения живот в страната. Затворническото досие съдържа документи, които удостоверяват извършване на специфична дейност спрямо конкретно лице, до които, съгласно чл.54, ал.2 от ЗИНЗС, имат достъп само определените, със заповед на главния директор на ГДИН, служители. Информацията, която се съдържа в затворническото досие е свързана лично с лишения от свобода, поради което попада извън обхвата на понятието „обществена“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. В този смисъл е съдебната практика на административните съдилища и на Върховния административен съд на Р България, застъпена в Решение № 3021/13.03.2017г. на ВАС по адм. д. № 2748/2016г., Решение № 2244/29.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 795/2015г., Решение № 7515/12.12.2018г. по а.д. № 4614/2018г. на АдмССофия град и др.

               В чл.89, ал.4 от ППЗИНЗС е предвидено, че на лишените от свобода се връчват екземпляри от заповеди за наказания и награди. Ако не е предвидено изрично в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, за началника на затвора не съществува задължение за предоставяне на официални документи или копия на такива, които се съхраняват в досието на лишения от свобода.

Следва да отбележи, че в глава девета, раздел първи от ЗИНЗС и по-конкретно в чл.76 е предвиден специален ред, по който лишените от свобода могат да искат информация по въпроси, свързани с изпълнението на присъдата. В този смисъл е Решение № 4438 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5087/2019 г.

               С оглед гореизложеното заявлението на оспорващият за предоставяне на обществена информация макар и отправено до административен орган, в чието правомощие е предоставянето на обществена информация, исканата със заявлението информация не попада в обхвата на ЗДОИ. Доколкото поискана информация е извън приложното поле на  ЗДОИ, то задълженият субект не е длъжен да я предостави. 

              За пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираната от оспорващият съдебна практика, вкл. записаното в процесното заявление  решение №181/05.10.2020 година по адм. дело №287/2020 година на АдмС Ловеч и по същество соченото-Решение №83/26.05.2020 г.  по адм. дело №170/2020 година на АдмС Ловеч, са неотносими към настоящият спор, тъй като разглеждат случаи/макар и със същият жалбоподател/, различни от процесния, като не се търси информация по реда на ЗОДОИ от личното досие.

              По изложените съображения съдът приема, че оспорването  се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

              При този изход на спора, основателно и своевременно се явява искането на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80, 00 лева, съобразно нормата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.27ж от Наредбата за плащането на правната помощ, и да се възложи в тежест на оспорващият. При съобразяване, че  предвиденото в чл.27ж от Наредбата за плащането на правната помощ  възнаграждение  за защита в производства по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е от 80 до 120 лв., съдът намира за неоснователно искането на ПП на ответника да бъде присъдено такова в размер на 200 лева, на основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК.                 

              Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Административен съд - Ловеч, четвърти състав   

             РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.Б.Б. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Ловеч, против „мълчалив отказ“ на Началника на затвора Ловеч, по заявление с рег. вх. № 4416/02.11.2020 година на Затвора Ловеч, с което иска да му бъде предоставен достъп до обществена информация, под формата на ксерокопие от личното му затворническо досие. 

             ОСЪЖДА С.Б.Б. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Ловеч, да заплати   на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

              Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.  

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: