РЕШЕНИЕ
Номер 260316 02.10.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На четвърти август две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Таня Стоилова
като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 3594 по описа за
2020 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-003655 от 29.04.2020г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р
„Пътна полиция“ Пловдив, в частта, с което на И.Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. за
извършено административно нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-003655
от 29.04.2020г. на Началник група към
ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна полиция“ Пловдив, в частта, с което на И.Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева за
извършено административно нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в
полза на И.Г.Г., ЕГН **********, сума в
размер от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторени разноски за
процесуално представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-003655
от 29.04.2020г. на Началник група към
ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И.Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.179,
ал.6, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП са наложени административни наказания
“Глоба” в размери на 200лв. и 20лв., в общ размер от 220лв. за извършени административни
нарушения по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.П.С. обжалва наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закони, по изложени в жалбата съображения и моли
съда да отмени същото, като претендира разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, а се представлява от адв.П., която пледира за отмяна на
наказателното постановление, поддържайки доводите в жалбата.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител, а
в нарочна молба-становище излага аргументи за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено
против И.Г.Г. за това, че на 21.04.2020г. около 10:00 ч. в гр.Пловдив на бул.“Цариградско
шосе“, № 53, в посока запад, като водач на лек автомобил – Мазда 323 с рег.№ **,
държава България, при обстоятелства: Управлява собствения си л.а.Мазда 323 с
рег.№ ** и извършва следните нарушения: 1. Шумозаглушителното устройство е
неизправно.; 2. Не е заплатил дължими глоби в определения срок по фиш Н №
835778/23.12.2019г., с което е извършил:
1.
Управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство –
значителна неизправност.;
2.
Водач, който управлява МПС с наложено наказание Глоба с
наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за
доброволно заплащане.
С това виновно е нарушил
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Така изложените фактически положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения, съдът намира за
безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван
самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства,
тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и
взаимноподкрепящи се.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено са осъществени нарушенията по цитираните правни квалификации,
като същите са били правилно и законосъобразно квалифицирани и санкционирани. Несъстоятелно
е възражението на жалбоподателя, че значителната неизправност не е била
констатирана по надлежен ред, като не е било проверено наличието на
шумозаглушително устройство. Видно от показанията на актосъставителя П.
наличното такова е било неизправно, поради което издавания шум значително
надвишавал нормите, тъй като изгорелите газове излизали от ауспуха с
„невъобразим шум“, което било една от причините за извършената проверка от
контролните органи. Нещо повече актосъставителят свидетелства, че водачът
споделил, че някъде е закачил шумозаглушителното устройство, както и че същото
очевидно имало пробойна предвид високо ниво на издавания шум, което обективно може
да се установи и от непосредствените човешки възприятия в това число и на
актосъставителя.
Въпреки установеното извършване на нарушенията,
съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление досежно нарушението по т.2 от същото по чл.190, ал.3 от ЗДвП са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като както в
АУАН, така и в НП липсват в пълнота изложени обстоятелства, релевантни за
състава на изследваното нарушение, както и същото не е описано коректно. И при
двата акта не е посочено в съответствие с нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП какъв
е предвидения от закона срок – едномесечен, нито от кога започва да тече същия,
тоест кога е влязъл в сила актът, с който вече водачът е бил санкциониран.
Липсата на тези фактически положения водят до неяснота на обвинителната теза и
невъзможност за преценка, дали са налице обективни съставомерни елементи.
Коментираните пропуски представляват нарушения на императивните разпоредби на
чл.42, т.4 от ЗАНН /досежно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4 от ЗАНН
/досежно НП/, изискващи ясно, пълно и точно излагане на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и неговото описание. Така установените
процесуални нарушения са от категорията на съществените понеже пряко засягат
правото на защита на наказаното лице и възможността на същото да я реализира в пълен обем, като узнае какво
нарушение е осъществил, при какви факти и обстоятелства е приел наказващият
орган, че е реализирано то и които следва да оборва. Така коментираните
процесуални нарушения са неотстраними от настоящата съдебна инстанция, предвид
въззивните функции на същата, което налага отмяната на наказателното
постановление в частта по т.2 от същото.
Искане за разноски е направено единствено от страна на жалбоподателя. С
оглед изхода от спора, а именно отмяната на така наложеното наказание по пункт
2 от НП, право на такива съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има
жалбоподателят по съразмерност. Видно от представения в хода на производството
договор за правна помощ жалбоподателят е заплатил в брой сума в размер на 300
лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. Тъй като наложеното на
жалбоподателя наказание по пункт 2 от НП се отменя, а общо наложените наказание
са две на брой, следва и съразмерно да се уважи искането за разноски за
защитник, а именно в размер на 150лв.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен
състав намира, че Наказателно постановление № 20-1030-003655 от 29.04.2020г.
на Началник група към ОДМВР - Пловдив,
с-р „Пътна полиция“ Пловдив, в частта, с което на И.Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.179,
ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
200лв. за извършено административно нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
следва да бъде ПОДТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно, а в частта, с което
на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства
по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала, ХБ